Решение № 1264 от 08.09.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1264 гр. София, 08.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-9, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анелия Ст. Янева при участието на секретаря Димитринка Анг. Иванова като разгледа докладваното от Анелия Ст. Янева Търговско дело № 20231100902425 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са осъдителни искове с правна квалификация чл. 405, ал. 1 КЗ и чл. 409 КЗ вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД и евентуален иск с правна квалификация чл. 409 КЗ.

Ищецът „АУТО ИТАЛИЯ“ ЕАД твърди, че бил лизингополучател по договор за финансов лизинг на лек автомобил марка „Ферари“, модел GTC4 Lusso V12, рег. № ********. Същият бил застрахован при ответника по договор за имуществена застраховка за периода 12.06.2022 г. – 11.06.2023 г., с покритие на рисковете по клауза „Пълно каско“ съгласно приложимите общи условия. На 22.12.2022 г., по време на движение на застрахования автомобил в гр. София, на ул. „********, в района на търговски център „Ринг мол“, същият се запалил и изгорял напълно. Били уведомени органите на МВР и застрахователят. В резултат от погиването на вещта възникнало вземане за застрахователно обезщетение в размер на стойността на вещта към датата на събитието. Не следвало да се приспада такава на запазени части, защото не били останали, а и нямало пазар за такива. Вземането било прехвърлено на ищеца от лизингодателя с договор за цесия от 10.07.2023 г. Застрахователят бил уведомен и за събитието, и за цесията, но отказал плащане, позовавайки се на т. 9.3.1.3 от ОУ, тъй като автомобилът бил използван като демонстрационен – не по предвиденото в договора предназначение, за което застрахователят не бил уведомен; както и на несъответствие между декларираните пред застрахователя данни и обстоятелствата във връзка със събитието. Ищецът счита, че реализиралото се събитие съставлявало покрит риск по смисъла на т.

78, раздел VI от ОУ- пожар, както и че не било налице неизпълнение на съществено задължение по договора за застраховка, в причинна връзка с което 1 да е настъпил рискът. Освен това, в договора за застраховка не била уговорена цел на използване на автомобила, не бил поставян и такъв въпрос от застрахователя преди сключването на договора. Предвид изложеното с исковата молба моли съда да осъди ответника да му заплати сумата 30 000 лева – заявена като частична претенция, представляваща застрахователно обезщетение, заедно със законната лихва от 29.12.2023 г. до погасяване, и сумата 2 797,07 лева, предявена като частична – мораторна лихва за периода 06.04.2023 г. – 28.12.2023 г. С молба от 09.07.2025 г. и съгласно протоколно определение от същата дата, с което е допуснато увеличение на исковете, претендира и сумата над 30 000 до 338 438 лева, заедно със законната лихва от 09.07.2025 г. до погасяване и сумата над 2 797,07 лева до 31 557,83 лева, представляваща мораторна лихва върху увеличената част от иска за периода 06.04.2023 г. – 28.12.2023 г. В условията на евентуалност моли съда да осъди ответника да отстрани вредите по процесното МПС, описани в молбата от 05.02.2024 г. /л. 46 и сл. от делото/, в официален сервиз. Претендира разноски.

Ответникът „ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД оспорва исковете.

Твърди, че събитието не било покрит по застрахователния договор риск. В договора било посочено предназначението, за което ще се ползвал автомобилът – за бизнес пътувания. В чл. 9.3.1.3. от ОУ било предвидено, че застрахователят не покривал вреди, причинени при използване на МПС не по предназначение, като извършване на таксиметрови превози, обучение, участие в състезание, изпитания или други подобни дейности, освен ако не било договорено друго и била заплатена допълнителна премия. Към момента на събитието, без наличие на допълнителна уговорка и платена премия, автомобилът бил използван с предназначение, различно от уговореното – като демонстрационен. Бил отдаван трети лица с цел пробно шофиране, видно от сключения договор от 21.12.2022 г. Използването на автомобила за такива цели значително повишавало застрахователния риск, тъй като същият се предоставял за ползване на неограничен кръг лица, респ. се повишавал рискът от настъпване на щети и противозаконно отнемане. В случай че не било изключен по застраховката риск, то това било основание за отказ от плащане на застрахователно обезщетение по чл. 363, ал. 4 КЗ. На следващо място, била налице и хипотезата на чл. 9.3.1.7 от ОУ, според която застрахователят не изплащал обезщетение, когато щетите по ППС били причинени поради техническата му неизправност в гаранционния срок. Процесният автомобил имал производствен дефект на сепаратора на горивни пари, като бил в гаранционен срок към момента на събитието. Ищецът-лизингополучател не изпълнил задължението за полагане на дължимата грижа, вкл. да предпазва застрахованото имущество от настъпване на вреди. Производителят изтеглил всички автомобили с описания по-горе дефект на сепаратора на горивни пари /сред които и процесния/ за смЯ.та му поради риск от самозапалване.

Автомобилът не бил предоставен на производителя, който именно пропуск бил причината за настъпилото събитие. Това било основание за отказ поради неизпълнение на задълженията по т. 78.3 и 78.4 от ОУ - явен пропуск в 2 поддръжката и експлоатацията; основание за отказ по т. 16.19 от ОУ, както и проява на груба небрежност – основание за отказ по т. 16.21 от ОУ. Освен това, ищецът предоставил противоречива информация, препятстваща установяване на обстоятелствата, при които настъпило събитието, което също било предвидено в договора основание за отказ от плащане на обезщетение.

Ответникът оспорва исковете и по размер, като счита, че следвало да бъде приспадната стойността на запазените части. Оспорва иска за мораторна лихва – не бил изпаднал в забава поради липса на представено удостоверение за прекратяване на регистрацията, в което да било посочено, че причината била настъпила тотална шета. Евентуално счита, че лихва се дължала от момента на уведомяването за цесията. Поддържа възражения за недопустимост и неоснователност на иска за възстановяване на вредите в натура. Моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:

По иска по чл. 405, ал. 1 КЗ вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД:

Съгласно чл. 405, ал. 1 КЗ при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок, а според чл. 384, ал. 2, т. 2 КЗ при кражба или тотална щета на лизингово имущество обезщетението се изплаща на лизингодателя. За основателността на иска в тежест на ищеца е докаже в кумулативност следните предпоставки:

1/ наличие на договор за имуществена застраховка на описаното в исковата молба лизинговано МПС; 2/ настъпване в срока на застрахователното покритие на застрахователно събитие, за което застрахователят носи риска; 3/ че в причинна връзка с него са настъпили вреди; 4/ че за застрахователя е възникнало задължение да изплати на застрахования обезщетение, вкл. при условията на тотална щета, за което следва да докаже действителната стойност на МПС към датата на настъпване на събитието и стойността на ремонта щетите; 5/ съществуването на договор за цесия, по силата на който ищецът е придобил процесното вземане и ответникът е уведомен.

Според чл. 395, ал. 1 КЗ застрахованият е длъжен да вземе мерки за предпазване на застрахованото имущество от вреди, да спазва предписанията на застрахователя и на компетентните органи за отстраняване на източниците на опасност за причиняване на вреди и да допуска застрахователя да прави проверки. Неизпълнението на това конкретно задължение може да бъде основание за отказ от плащане на обезщетение само ако именно то изрично е предвидено в договора като такова /чл. 395, ал. 4 КЗ/. Съгласно чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ застрахователят може да откаже плащане на обезщетение при неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие. Ето защо в тежест на ответника е да докаже, че 3 застрахованият/лизингополучателят не е изпълнил задължения, предвидени в закон или в застрахователния договор, които са съществени с оглед интереса на застрахователя, предвидени са като основания за отказ от плащане на обезщетение в договора и именно неизпълнението на някое от тези задължения е станало причина за настъпване на събитието.

Страните не спорят, а и от събрания по делото доказателствен материал се установяват следните обстоятелства: 1/ че на 10.06.2020 г. е сключен договор за финансов лизинг между ищеца, като лизингополучател, и „ПОРШЕ ЛИЗИНГ БГ“ ЕООД – лизингодател, на лек автомобил марка „Ферари“, модел GTC4 Lusso V12, рег. № ********; 2/ че в периода 12.06.2022 г. – 11.06.2023 г. същият е застрахован при ответника по имуществена застраховка с покритие по клауза „Пълно каско“ съгласно ОУ, приложени към исковата молба; 3/ че е платена дължимата премия; 4/ че между „АУТО ИТАЛИЯ“ ЕАД и свидетелят М. Х. е сключен договор за предоставяне на демонстрационен автомобил със съдържанието на документа на л. 131-132; 5/ че по силата на този договор на 21.12.2022 г. му е била предадена фактическата власт върху МПС; 6/ че на 22.12.2022 г. – в срока за застрахователно покритие, по време на движение в гр. София, на ул.

„Околовръстен път“№ 214, в района на търговски център „Ринг мол“ в застрахования автомобил е възникнал пожар; 7/ че вследствие на пожара на МПС са били нанесени вредите, описани в протокола от 12.01.2023 г. - л. 29 и сл.; 8/ че застрахователят е уведомен за събитието на 22.12.2022 г.; 9/ че автомобили от марката „Ферари“ са имали производствен дефект на сепаратора на горивни пари, която информация е била общоизвестна – публикувана в информационен лист на производителя № 2564 /2019 г. и съобщение за обявена кампания № 69/2019 г. за изтегляне на автомобили за смЯ. на сепаратора; 10/ че на 10.07.2023 г. между страните по договора за лизинг е сключен договор за цесия със съдържанието на документа, представен към исковата молба /л. 11 и сл./; 11/ че ответникът е уведомен за цесията на 10.07.2023 г. Ето защо съдът намира осъществяването им за доказано.

За да се разгледат отделните възражения на ответника, следва първо се даде отговор на въпросите относно обстоятелствата, при които автомобилът се е намирал във владение на свидетеля М. Х., тези, при които е настъпило събитието, и причините за това.

От показанията на свидетеля М. Х., управлявал автомобила към момента на настъпване на събитието, както и от приетите като писмени доказателства обяснения на това лице, дадени пред застрахователя, се установява, че ищецът - официален вносител на автомобили от марката „Ферари“, предлагал процесния за продажба – същият бил изложен в шоурум. Свидетелят Х. проявил желание да го купи. Поискал да изпробва качествата му – дали би могъл да му служи за ежедневно ползване – искал да извърши превоз до дома си /улица с голяма денивелация/, до работното си място. Именно поради тази причина му бил даден да си служи с него на 21.12.2022 г. по силата и при 4 условията на описани по-горе договор. На 22.12.2022 г., около 8,30 часа свидетелят излязъл от дома си в кв. „Драгалевци“, движил се по ул.

„Околовръстен път“, с посока бул. „Цариградско шосе“, с ниска скорост предвид натовареното движение по това време на деня. В района на търговски център „Ринг мол“ установил наличие на пушек в купето, който излизал от климатичната система. Изключил от скорост и придвижил МПС до найдясната лента, като спрял там. Сигнализирал органите на пожарна безопасност. Като излязъл от автомобила установил от него да излиза дим.

Направил опит да потуши пожара с наличния в автомобила пожарогасител и с предоставени му от трети лица – спрели да окажат помощ, но не успял.

Впоследствие от МПС се появили и пламъци. Пожарът бил изгасен от органите на МВР.