Определение № 103 от 11.01.2019, Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ …………../……………..2019 г. гр. Варна

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,

ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСПИНА

ГЕОРГИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА

КАВЪРДЖИКОВА

ИВАНКА ДРИНГОВА като разгледа докладваното от съдия Дрингова въззивно гражданско дело № 2286 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Образувано е по молба вх. № 36731/13.12.2018 г., подадена от „Енерго-Про Продажби“ АД, чрез адв. Н.Б., с искане за изменение в частта за разноските на Решение № 2121/06.12.2018 г. по настоящото дело.

Молителят оспорва присъдените от съда разноски във въззивното производство в размер на 380,00 лв., като твърди, че е повторно осъден да заплати същите, доколкото при първото разглеждане на делото пред въззивна инстанция също е бил осъден да заплати дължимите съдебно-деловодни разходи. Излага твърдения още, че в полза на насрещната страна следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, чийто размер да бъде съобразен с разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП. На следващо място молителят оспорва и присъдените за производството по чл. 303, ал. 1 от ГПК разноски пред ВКС в размер на 100,00 лв., като сочи че не е станал причина за извършването им.

Посочва, че е направил възражение за прекомерност на претендираното пред ВКС адвокатско възнаграждение, поради което моли същото да бъде намалено до предвидения в Наредбата размер.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК е постъпил отговор от „КНМ Груп“ ЕООД, с който се изразява становище за неоснователност на молбата, като се сочи, че страната не е претендирала две възнаграждения за процесуално представителство пред ВОС, а единствено заплатения адвокатски хонорар, който е определен към минималните размери съобразно материалния интерес на спора. Оспорват се възраженията на насрещната страна срещу присъденото адвокатско възнаграждение в производството пред ВКС, като се излага, че по отношение на молителя не е налице основанието за освобождаване от задължението му за заплащане на разноски, предвидено в чл. 78, ал. 2 от ГПК, доколкото не само не е признал искането, а същият чрез активно участие в производството по чл. 303 от ГПК го е оспорвал, като сам е претендирал присъждане на разноски.

Подчертава, че претендираното пред ВКС възнаграждение в размер от 100,00 лева съобразно Наредбата №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения не е прекомерен.

За да се произнесе по нея, настоящият състав съобрази:

Молбата е подадена в срока по чл.

248, ал. 1 от ГПК, изхожда от надлежна страна и подлежи на разглеждане, като процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:

Производството по реда на чл. 307, ал. 3 вр. чл. 308 ГПК се развива след постановено решение № 49 от 24.07.2018г. по т.д. № 9/2018г. на ВКС, I ТО, с което е отменено на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК влязло в сила определение № 6253/21.05.2015г. на ВРС, постановено по гр.д. № 9773/2014г. и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на спора.

Въззивното производство е образувано по повод въззивна жалба вх. № 12014/12.05.2015г. на „КНМ ГРУП” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Г.Живков” № 22, партер, чрез пълномощника му адв. Цветан Диловски, срещу решение № 1950 от 27.04.2015г., постановено по гр.дело № 9773/2014г. на Варненския районен съд, в частта, с която е отхвърлен предявения от въззивника иск с правно основание чл.55, ал.1 от ГПК срещу “ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик” № 258, ВАРНА ТАУРС – Г за заплащане горницата над сумата от 542.09 лв. до 1493.37 лв., претендирана като платена без основание стойност на начислена с дебитно известие № ********** от 21.03.2012г. електроенергия след извършена корекция на сметка за обект, находящ се в гр. Силистра, ул. „Бачо Киро“ №1, с клиентски № ********** и абонатен № ********** за периода от 17.09.2011 до 14.03.2012 г.

С Решение № 2121/06.12.2018 г. е отменен изцяло обжалвания първоинстанционен съдебен акт, като въззиваемият е осъден да заплати на насрещната страна сума в размер на 951.28 лева /, представляваща платена без основание стойност на начислена с дебитно известие № ********** от 21.03.2012г. електроенергия след извършена корекция на сметка за обект, находящ се в гр. Силистра, ул. „Бачо Киро“ №1, с клиентски № ********** и абонатен № ********** за периода от 17.09.2011 до 14.03.2012 г., както и сумата 549,34 лева представляваща направените пред първата /69,34 лв./, въззивната инстанция /380 лв./ и пред ВКС /100 лв./ съдебно деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

Съобразно разпоредбата на чл. 81 от ГПК, във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът дължи произнасяне и по искането за разноски, като съгласно чл. 80 от ГПК, страната може да поиска присъждане на разноски най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. Когато извършването на разноските е доказано в производството, същите могат да бъдат възстановени по правилата на чл. 78 от ГПК.

В настоящия случай „КНМ Груп“ ЕООД своевременно е релевирало искането си за присъждане на разноски, като е представило списък по чл. 80 от ГПК, ведно с доказателство за действителното им извършване, поради което, с оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, въззиваемият дължи репариране на извършените съдебно-деловодни разходи. Доколкото в настоящото въззивното производство страната е защитавана от адвокат и е доказала заплащане на адвокатско възнаграждение, тя има право на възстановяване на същото, като ирелевантно е дали е била представлявана от юрисконсулт в предходен етап от правния спор. Предвид изложеното е неприложима и разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК.

Неоснователни са и възраженията на молителя срещу присъдените за производството по чл. 303, ал. 1 от ГПК разноски пред ВКС, тъй като съгласно задължителните постановки относно приложимостта на чл. 78 от ГПК в извънредното производството, обективирани в Тълкувателно решение № 6/6.11.2013 г. на ОСГТК отмяната се дефинира като извънредно средство за контрол на влезли в сила съдебни актове, ползващи се със сила на пресъдено нещо, на изчерпателно посочени основания, обективиращи конкретен порок на акта. По молбата за отмяна се произнася Върховният касационен съд, на който е възложена изключителна компетентност, независимо от това инстанционно кой съд е постановил решението, чиято отмяна се иска. Следователно Върховният касационен съд в случая не действа като редовна инстанция, а извънинстанционно, независимо от функционалната подсъдност. Решението, с което е уважена молба за отмяна и е възстановена висящността на спора с оглед връщане на делото за ново разглеждане, не формира като правна последица сила на пресъдено нещо. С него не се разрешава съдебния спор по същество, а само се възстановява висящността на процеса, чрез отмяна на неправилното решение, имащо някой от пороците, визирани в изчерпателно изброените хипотези на чл. 303 от ГПК. Основателността на молбата за отмяна води до ново разглеждане на спора, който съдът при условията на общия исков процес ще разреши с окончателно решение. При новото разглеждане на делото се прилагат правилата на общия исков процес, неприложими в извънинстанционното производство, по което е постановено отменителното решение по чл. 303 от ГПК. Следователно и разноските при новото разглеждане на делото ще бъдат разпределени съобразно правилото на чл. 78 от ГПК, включително и тези извършени в извънредното производство по отмяна.

Ирелевантно е обстоятелството дали молителят е станал причина за образуване на производството по чл. 303 от ГПК, доколкото ВКС е приел, че е налице един от лимитативно изброените пороци в закона, обуславящ необходимост от извънреден контрол върху влезлия в сила акт. Освен това, не е налице и основанието по чл. 78, ал. 2 от ГПК за изключване на отговорността за разноски по отношение на въззивника, доколкото той не само, че не е признал искането на насрещната страна за отмяна на влязлото в сила определение, но чрез активното си процесуално поведение е оспорвал основателността на претенцията, поради което на общо основание дължи репариране на извършените съдебно-деловодни разноски.

По посочените съображения, не са налице основания за изменение на постановеното по делото решение в частта му относно разноските, поради което молбата с правно основание чл. 248, ал. 1 от ГПК се явява неоснователна, и като такава следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от изложеното, съдът

О П

Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ

БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 36731/13.12.2018 г., подадена от „Енерго-Про Продажби“ АД, чрез адв. Н.Б., с искане за изменение в частта за разноските на Решение № 2121/06.12.2018 г. по в. гр. дело № 2286/2018 г. по описа на ВОС.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване, по арг. на чл. 248, ал. 3 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.