Решение № 1056 от 19.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1056 гр. С, 19.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 123 СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: И.КА ГР. МИТЕВА при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от И.КА ГР. МИТЕВА Гражданско дело № 20241110169007 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА Част Трета, глава Двадесет и пета от ГПК – БЪРЗО ПРОИЗВОДСТВО.

ПРЕДЯВЕНИ са от И. В. И. срещу „САП Лабс България“ ЕООД, гр. С обективно кумулативно съединени иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ – за отмяна на уволнението на И. В. И., извършено на основание чл.

330, ал. 2, т. 6 КТ със Заповед ***/20.09.2024 г. на управителя на „САП Лабс България“ ЕООД, като незаконно; иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ – за възстановяване на И. В. И. на заеманата от него преди уволнението длъжност „системен администратор“ с код по НКПД ******* в „САП Лабс България“ ЕООД, гр. С и иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ за сумата от 42625.98 лв. – парично обезщетение за оставане без работа, поради незаконното уволнение в периода от 25.09.2024 г. до 25.03.2025 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата молба в съда – 19.11.2024 г. до окончателното й плащане.

Претендира присъждане на направените по делото разноски.

С исковата молба от страна на И. В. И. чрез неговия процесуален пълномощник адвокат Я. П. се поддържа, че ищецът е работил при ответника 1 по Трудов договор № *** от 31.08.2023 г., като е заемал длъжността „системен администратор“ с код по НКПД ******* с уговорено място на работа в гр. С, офис на работодателя, находящ се на бул. „Ц.Б.“ ****** и осемчасов работен ден или общо 40 часа на седмица при фиксирано работно време, освен в случаите, в които е изготвен индивидуален график за гъвкаво работно време.

Поддържа се, че трудовият договор бил прекратен със Заповед *** от 20.09.2024 г. на работодателя за налагане на дисциплинарно наказание „Дисциплинарно уволнение“, поради „неявяване на работа в течение на три последователни дни“ и „уронване на доброто име на предприятието“.

Цитираната заповед била връчена на ищеца на 25.09.2024 г. Излагат се подробни съображения, поради които ищецът счита извършеното уволнение за незаконно. Моли се съда да постанови решение, с което да признае уволнението за незаконно и да го отмени, да го възстанови на заеманата преди уволнението длъжност – „системен администратор“ с код по НКПД ******* в „САП Лабс България“ ЕООД, гр. С, както и да осъди ответника да му заплати обезщетение, в размер на 41623.98 лв. – парично обезщетение за оставане без работа, поради незаконното уволнение в периода от 25.09.2024 г. до 25.03.2025 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата молба в съда – 19.11.2024 г. до окончателното й плащане. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Съображения в подкрепа на предявените искове се излагат от ищеца и чрез неговия процесуален пълномощник адвокат Я. П., в писмени бележки по съществото на спора от 24.10.2025 г.

С определение, постановено в открито съдебно заседание, проведено на 10.10.2025 г., съдът, на основание чл. 214, ал. 1 ГПК е допуснал изменение на предявения иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ във връзка с чл.

225, ал. 2 от КТ чрез увеличение със сумата от 1002 лв, като този иск се счита предявен за сумата от 42625.98 лв.

Ответникът – „САП Лабс България“ ЕООД, гр. С, чрез процесуалния представител адвокат Х. Х. в писмен отговор от 23.12.2024 г. заявява възражения против предявените искове и моли съда да ги отхвърли, като неоснователни и недоказани. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Софийският районен съд, II Г.О., 123 състав, като взе предвид събраните 2 по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и обсъди наведените от страните доводи, съгласно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори между страните по делото, а и от събраните в процеса писмени доказателства се установява и съдът приема за доказано, че към 25.09.2024 г. И. В. И. е работил при ответника „САП Лабс България“ ЕООД, гр. С по трудов договор, като е заемал длъжността „Системен администратор“ с код по НКПД ******* с уговорено място на работа в гр. С, офис на работодателя, находящ се на бул. „Ц.Б.“ ****** и осемчасов работен ден или общо 40 часа на седмица при фиксирано работно време, освен в случаите, в които е изготвен индивидуален график за гъвкаво работно време. Последните обстоятелства се установяват от ангажирания и от двете страни в процеса, в заверен от пълномощника на съответната страна препис Трудов договор № *** от 25.07.2023 г.

Така съществувалото трудово правоотношение е прекратено едностранно от работодателя, на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, поради наложено на служителя дисциплинарно наказание „уволнение“ със Заповед *** от 20.09.2024 г. на управителя на „САП Лабс България“ ЕООД, гр. С, считано от 25.09.2024 г., с връчването й на служителя, съобразно чл. 335, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, вр. чл. 195, ал. 3 КТ.

Посочените в Заповед *** от 20.09.2024 г. на управителя на „САП Лабс България“ ЕООД, гр. С нарушения на трудовата дисциплина, послужили като основание за налагане на дисциплинарното наказание по чл. 188, т. 3 КТ, са:

„неявяване на работа в течение на три последователни работни дни“ – в периода 02.09.2024 г. – 04.09.2024 г. и

2.

„уронване на доброто име на предприятието“ чрез „публикувани анонимно“ коментари на 04.09.2024 г. и на 05.09.2024 г. в социалната платформа Facebook, групата „DevBg“, „с невярно и уронващо репутацията на работодателя съдържание…..“, които „могат да бъдат недвусмислено свързани с Вас“.

1.

Неоснователни са възраженията на ищеца за неспазване процедурата по чл. 193 КТ, както и за неспазване срока по чл. 194 КТ.

Видно е от ангажираните с писмения отговор на исковата молба като писмени доказателства, в заверен от страната препис Покана за писмени 3 обяснения до И. В. И., връчена на последния на 11.09.2024 г. (лист 67 и 68 от делото) и Писмени обяснения от 16.09.2024 г. (лист 69 от делото) е, че ответникът – работодател е поискал от дисциплинарно наказания служител, преди налагане на наказанието, обяснения от последния по фактите и обстоятелствата, визирани в Заповед *** от 20.09.2024 г. на управителя на „САП Лабс България“ ЕООД като нарушения на трудовата дисциплина.

Обяснения са дадени от страна на И. В. И. на 16.09.2024 г., като същият отрича да е извършил вменените му нарушения на трудовата дисциплина.

Горното мотивира съда да приеме, че от страна на работодателя надлежно е изпълнена процедурата на чл. 193 ГПК, поради което възраженията на ищеца за противното и за незаконосъобразност на уволнението на това основание, се явяват неоснователни.

В конкретния казус твърдените дисциплинарни нарушения се сочи в заповедта за уволнение, че са извършени 1. в периода 02.09.2024 г. – 04.09.2024 г. относно „неявяване на работа в течение на три последователни работни дни“ и 2. на 04.09.2024 г. и на 05.09.2024 г. – относно „уронване на доброто име на предприятието“, а Заповед *** от 20.09.2024 г. на управителя на „САП Лабс България“ ЕООД, гр. С е връчена на ищеца на 25.09.2024 г., от когато по правилата на чл. 195, ал. 3 КТ, се смята за наложено дисциплинарното наказание, което води на обоснован извод за неоснователност на възражението, релевирано от ищеца за неспазване срока по чл. 194, ал. 1 КТ.

Частично основателно е възражението на ищеца за липса на мотиви, съобразно чл. 195, ал. 1 КТ, на атакуваната Заповед *** от 20.09.2024 г. на управителя на „САП Лабс България“ ЕООД, гр. С – в частта й относно сочените в нея нарушения на трудовата дисциплина „уронване на доброто име на предприятието“ чрез „публикувани анонимно“ коментари на 04.09.2024 г. и на 05.09.2024 г. Относно изпратения на 04.09.2024 г. имейл до ръководителя Петър И. по повод неодобрения отпуск на ищеца, не се сочи в заповедта кои точно колеги от екипа са копирани в имейла, нито се сочи в какво се изразяват използвания от ищеца „непрофесионален тон“ и отправените „обидни коментари към същия“; не се сочи на коя от датите, съответно 04.09.2024 г. и 05.09.2024 г. кой точно коментар е публикуван в социалната платформа Facebook, групата „DevBg“, „с невярно и уронващо репутацията на 4 работодателя съдържание“ и не се излага изрично твърдение, че тези коментари са публикувани в социалната мрежа именно от И. В. И.. Напротив, сочи се в заповедта, че „коментарите са публикувани анонимно“, но описват виждането на ищеца за случая с неразрешения отпуск, като участник в същия и „могат да бъдат недвусмислено свързани“ с него. Последното, настоящият съдебен състав намира, като абсолютно нарушение на императивната норма на чл. 195, ал. 1 КТ, установяваща, че дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага.

Липсата на конкретно посочване на нарушения на трудовата дисциплина, описани с техните обективни и субективни признаци, съобразно чл. 195, ал. 1 КТ, извършени от служителя на точно определена дата, от една страна затруднява наказания служител да ангажира адекватна защита в процеса, а от друга страна е невъзможен и правораздавателен контрол за обстоятелството извършено ли е или не нарушение на трудовата дисциплина, каквото не се сочи в заповедта с обективните и субективните му признаци.

Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание не може да бъде допълвана и попълвана в гражданския процес с писмени и с гласни доказателства, стоящи извън нейното съдържание. Атакуваната в процеса Заповед *** от 20.09.2024 г. на управителя на „САП Лабс България“ ЕООД, гр.

С, в частта на сочените в нея нарушения на трудовата дисциплина по т. 2 – относно „уронване на доброто име на предприятието“ на датите 04.09.2024 г. и 05.09.2024 г., се явява незаконосъобразна, като издадена в нарушение императивните изисквания на чл. 195, ал. 1 КТ.

Относно визираните в т. 1 от същата заповед нарушения на трудовата дисциплина – „неявяване на работа в течение на три последователни работни дни“ – в периода 02.09.2024 г. – 04.09.2024 г., същата е мотивирана, отговаря на изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ и оспорването на нейната законосъобразност в тази част от уволнения служител, следва да бъде разгледано от съда по същество.

Не се установяват твърдените от страна на ищеца обстоятелства, че в периода 02.09.2024 г. – 04.09.2024 г. е работил от разстояние, като е изпълнявал трудовите си задължения чрез използване на информационни 5 технологии от служебния си телефон и компютър, съобразно чл. 107з КТ.

Липсват доказателства служителят И. И. да е предложил на работодателя – ответник да премине от работа, извършвана в помещенията на работодателя, към работа от разстояние за периода от 02.09.2024 г. до 04.09.2024 г., съобразно регламентираната от чл. 107з, ал. 5 КТвъзможност, с което работодателят да се е съгласил. Липсват доказателства и ищецът реално да е полагал труд по възникналото с ответника и съществувало, включително в периода от 02.09.2024 г. до 04.09.2024 г., трудово правоотношение по твърдения от ищеца начин – от разстояние в посочения период.

Видно от клаузата на 2.7 от Трудов договор № *** от 25.07.2023 г. е, че страните по него са постигнали съгласие мястото на работа на служителя да е в гр. С, офис на работодателя, находящ се на бул. „Ц.Б.“ ******.

Ищецът, чиято е доказателствената тежест в процеса за установяване на положителното обстоятелство, че е изпълнявал трудовите си задължения в периода от 02.09.2024 г. до 04.09.2024 г. по сключения с ответника трудов договор, предвид изложените в исковата молба твърдения, не е установил това релевантно за делото обстоятелство с допустими по ГПК доказателства.

Липсват доказателства за дадено от ответника писмено разрешение за ползване от ищеца в периода от 02.09.2024 г. до 04.09.2024 г. на полагащ му се платен годишен отпуск, съобразно чл. 173, ал. 1 КТ.