Определение № 57 от 05.02.2026, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 57 гр. Пловдив, 05.02.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева като разгледа докладваното от Румяна Ив. Панайотова-Станчева Въззивно частно гражданско дело № 20255000500680 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274 ал. 1 от ГПК.

Производството е въззивно ,образувано по частна жалба вх. № 260499/12.08.2025г. от Н. А. Г. против определение № 260007/31.07.2025г.

,постановено по гр.д.127/14г. по описа на ОС-Пазарджик , с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за отмяна на наложената възбрана върху описания недвижим имот ,собственост на първия.Жалбоподателят счита това определение да е неправилно и по съображенията ,изложени в жалбата моли същото да бъде отменено и заявеното от него искане за вдигане на наложената възбрана да бъде уважено.

От ответниците по частната жалба Д. Й. Б. и „Еф Груп „ЕООД не е постъпил отговор.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Производството по делото, по което е постановено обжалваното тук определение – гр.д. 127 / 2014 г. по описа на ОС-Пазарджик ,е било образувано по искова молба от Д. Й. Б. против „Еф Груп „ЕООД за обявяване за окончателен на предварителен договор за покупко –продажба на описан недвижим имот, производството по което е приключило с влязло в сила решение № 172/21.03.2015 г. , с което този иск е уважен.Със същото решение ищецът Б. е осъден да заплати на държавата следващите се разноски по 1 прехвърлянето на имота: нотариална такса в размер на 1129,42 лв., вносима по сметка на ПзОС; данък за възмездно прехвърляне на имота, по сметка на Община - Пазарджик в размер на 8 983,86 лв., като е разпоредено вписването на възбрана върху имота, предмет на делото, до изплащането на разноските по прехвърлянето му и на основание чл. 25 от ПВ препис от решението е изпратен на АВп за вписване на наложената обезпечителна мярка.

Разпоредено е на основание чл.364, ал.2 ГПК и чл.115, ал.3 ЗС, препис от постановеното съдебно решение да не се издава докато ищецът не докаже, че са заплатени разноските по прехвърлянето и дължимите данъци и такси за имота, както и данъците и други задължения на праводателя му към държавата.

На 07.10.2015г. от Д. Б. чрез адв.М. И.а е постъпило искане за издаване на преписи от решението за вписването му в имотния регистър като съдът е разпоредил това да стане след представяне на доказателства за внасяне на съответните дължими такси ,каквито доказателства не са били представени и съответно преписи не са били издадени ,в която връзка по делото няма данни решението по чл.19 ал.3 от ЗЗД въобще да е било вписано .

Последователно на 03.06.2019 г. ,14.05.2024г. и на 16.06.2025г. от Н. А.

Г. са постъпили искания за вдигане на наложената възбрана върху имота като е настоявала същият да е станал негов собственик на основание влязло в сила постановление за възлагане,издадено по изп.д.2557/2011 г. по описа на ЧСИ Т Л,доказателства за което е представил. Твърдял е също така същият да е заплатил по сметка на Община Пазарджик местен данък за възмездно придобиване на имота , както и по сметка на ОС-Пазарджик присъдената с решението нотариална такса в размер на 1 129 ,42 лв.

И трите молби за отмяна на наложената обезпечителна мярка са били оставени без уважение като предмет на обжалване тук е последно постановеното определение № 260007/31.07.2025г. В допълнение с молбата ,по която е постановено същото, молителят е настоявал при справка по партидата на имота в Община Пазарджик – Местни данъци и такси да не е констатирано наличие на задължение за данък за възмездно придобиване на имота ,тъй като такъв вече е платен от него при придобиването му , а също така и че към момента на депозиране на молбата за задължението за заплащане на такъв данък по силата на влязлото в сила съдебно решение е изтекла абсолютната погасителна давност ,поради и което същият е недължим и по тези съображения счита ,че следва наложената с това решение възбрана да бъде вдигната .

С определението,предмет на обжалване ,съдът е приел към настоящия момент да не са налице предпоставките за издаването на акт по смисъла на чл.31, ал.1 от Правилника по вписванията,тъй като от приложената разписка 2

№ 0200022054761111 от 14.05.2024 г. е видно по сметка на ПзОС да е заплатена единствено сумата за дължимата нотариална такса по делото в размер на 1129,42 лв. като липсват данни да е била заплатена присъдената с решението сума за данъка за възмездно прехвърляне на имота в размер на 8983,86 лв., дължима към Община Пазарджик. А във връзка със съображенията на молителя ,касаещи изтеклата абсолютна погасителна давност за това задължение ,съдът е посочил доводите му да са от значение в случай, че същият е провел производството по реда на чл.173 във връзка с чл.171 от ДОПК пред НАП, твърдения и доказателства в каквато посока липсват.

Настоящата инстанция намира обжалваното определение за правилно.С влязлото в сила решение ищецът Д. Б. е осъден да заплати нотариална такса по сметка на ОС-Пазарджик ,както и данък за възмездно прехвърляне на имота по сметка на Община Пазарджик ,за обезпечение на които задължения е постановил вписване на възбрана върху имота до изплащане на разноските по прехвърлянето му. Безспорно Б. не е сторил това ,поради и което решението по чл.19 ал.3 от ЗЗД не е и било вписано.След издаване на възлагателното постановление , с което молителят Г. е придобил имота ,същият е заплатил ,видно от самото постановление ,дължимия от него данък за възмездно прехвърляне ,но не и този по съдебното решение.Представени са доказателства по сметка на ОС-Пазарджик да е внесена таксата за нотариално прехвърляне ,присъдена с решението ,но няма съмнение ,че присъденият със същото данък в полза на Община Пазарджик не е заплатен.Липсват и доказателства ,подкрепящи твърдението на молителя по партидата на имота в Общината –МДТ, да липсват вписани задължения относно данък за възмездно прехвърляне на имота ,за установяване на което съдът е снабдил Г. чрез адв.В. със съдебно удостоверение за пред Община Пазарджик ,в отговор на което информация не е постъпила.

Гореказаното мотивира съдът да приеме ,че не са налице предпоставките за отмяна наложената възбрана доколкото при наличието на задължение към Община Пазарджик ,за изпълнение на което тази обезпечителна мярка е допусната,необходимостта от нея не е отпаднала като тук следва да се каже ,че аргументите на молителя за изтекла абсолютна погасителна давност на това задължение не могат да бъдат съобразявани от съда в рамките на настоящето производство.

3

Ето защо искането за отмяна на наложената възбрана съдът намира за неоснователно ,а определението на ОС-Пазарджик ,с което същото е оставено без уважение – за правилно и като такова следва да се потвърди.

Ето защо съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 260007/31.07.2025г. ,постановено по гр.д.127/14г. по описа на ОС-Пазарджик.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 57 гр. Пловдив, 05.02.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева като разгледа докладваното от Румяна Ив. Панайотова-Станчева Въззивно частно гражданско дело № 20255000500680 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274 ал. 1 от ГПК.

Производството е въззивно ,образувано по частна жалба вх. № 260499/12.08.2025г. от Н. А. Г. против определение № 260007/31.07.2025г.

,постановено по гр.д.127/14г. по описа на ОС-Пазарджик , с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за отмяна на наложената възбрана върху описания недвижим имот ,собственост на първия.Жалбоподателят счита това определение да е неправилно и по съображенията ,изложени в жалбата моли същото да бъде отменено и заявеното от него искане за вдигане на наложената възбрана да бъде уважено.

От ответниците по частната жалба Д. Й. Б. и „Еф Груп „ЕООД не е постъпил отговор.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Производството по делото, по което е постановено обжалваното тук определение – гр.д. 127 / 2014 г. по описа на ОС-Пазарджик ,е било образувано по искова молба от Д. Й. Б. против „Еф Груп „ЕООД за обявяване за окончателен на предварителен договор за покупко –продажба на описан недвижим имот, производството по което е приключило с влязло в сила решение № 172/21.03.2015 г. , с което този иск е уважен.Със същото решение ищецът Б. е осъден да заплати на държавата следващите се разноски по 1 прехвърлянето на имота: нотариална такса в размер на 1129,42 лв., вносима по сметка на ПзОС; данък за възмездно прехвърляне на имота, по сметка на Община - Пазарджик в размер на 8 983,86 лв., като е разпоредено вписването на възбрана върху имота, предмет на делото, до изплащането на разноските по прехвърлянето му и на основание чл. 25 от ПВ препис от решението е изпратен на АВп за вписване на наложената обезпечителна мярка.

Разпоредено е на основание чл.364, ал.2 ГПК и чл.115, ал.3 ЗС, препис от постановеното съдебно решение да не се издава докато ищецът не докаже, че са заплатени разноските по прехвърлянето и дължимите данъци и такси за имота, както и данъците и други задължения на праводателя му към държавата.

На 07.10.2015г. от Д. Б. чрез адв.М. И.а е постъпило искане за издаване на преписи от решението за вписването му в имотния регистър като съдът е разпоредил това да стане след представяне на доказателства за внасяне на съответните дължими такси ,каквито доказателства не са били представени и съответно преписи не са били издадени ,в която връзка по делото няма данни решението по чл.19 ал.3 от ЗЗД въобще да е било вписано .

Последователно на 03.06.2019 г. ,14.05.2024г. и на 16.06.2025г. от Н. А.

Г. са постъпили искания за вдигане на наложената възбрана върху имота като е настоявала същият да е станал негов собственик на основание влязло в сила постановление за възлагане,издадено по изп.д.2557/2011 г. по описа на ЧСИ Т Л,доказателства за което е представил. Твърдял е също така същият да е заплатил по сметка на Община Пазарджик местен данък за възмездно придобиване на имота , както и по сметка на ОС-Пазарджик присъдената с решението нотариална такса в размер на 1 129 ,42 лв.

И трите молби за отмяна на наложената обезпечителна мярка са били оставени без уважение като предмет на обжалване тук е последно постановеното определение № 260007/31.07.2025г. В допълнение с молбата ,по която е постановено същото, молителят е настоявал при справка по партидата на имота в Община Пазарджик – Местни данъци и такси да не е констатирано наличие на задължение за данък за възмездно придобиване на имота ,тъй като такъв вече е платен от него при придобиването му , а също така и че към момента на депозиране на молбата за задължението за заплащане на такъв данък по силата на влязлото в сила съдебно решение е изтекла абсолютната погасителна давност ,поради и което същият е недължим и по тези съображения счита ,че следва наложената с това решение възбрана да бъде вдигната .

С определението,предмет на обжалване ,съдът е приел към настоящия момент да не са налице предпоставките за издаването на акт по смисъла на чл.31, ал.1 от Правилника по вписванията,тъй като от приложената разписка 2

№ 0200022054761111 от 14.05.2024 г. е видно по сметка на ПзОС да е заплатена единствено сумата за дължимата нотариална такса по делото в размер на 1129,42 лв. като липсват данни да е била заплатена присъдената с решението сума за данъка за възмездно прехвърляне на имота в размер на 8983,86 лв., дължима към Община Пазарджик. А във връзка със съображенията на молителя ,касаещи изтеклата абсолютна погасителна давност за това задължение ,съдът е посочил доводите му да са от значение в случай, че същият е провел производството по реда на чл.173 във връзка с чл.171 от ДОПК пред НАП, твърдения и доказателства в каквато посока липсват.