Определение № 5 от 19.02.2026, Районен съд - Момчилград
- Съд
- Районен съд - Момчилград
- Дело
- Административно наказателно дело 129/2025
- Вид
- Определение № 5
- Подписан
- 19.02.2026
- В сила
- 19.05.2026
- Състав
- Боян Ешпеков
Цитирани разпоредби
- чл. 143 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 143, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 248, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№5 гр. Момчилград, 19.02.2026 г.
РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД в закрито заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Боян Ешпеков като разгледа докладваното от Боян Ешпеков Административно наказателно дело № 20255150200129 по описа за 2025 година
ГПК.
Производството е по реда на чл. 144 от АПК, във вр. с чл. 248, ал.3 от Производството по делото е образувано по подадена жалба от Е. М., чрез пълномощника си - адв. С. М. от АК - Кърджали, против Електронен фиш серия К № 9218244, издаден от ОД на МВР – Кърджали, във връзка с която е било образувано АНД № 197/24 г. по описа на Районен съд - Момчилград.
Производството по посоченото АНД е приключило с Решение № 7/06.02.2025 г., с което обжалвания електронен фиш е отменен, като неправилен и незаконосъобразен.
Против решението е подадена касационна жалба от ОД на МВР – Кърджали, по повод на която е образувано КАНД № 268/2025 г. по описа на Административен съд – Кърджали. С Решение № 1433/01.07.2025 г. обжалвано решение е било отменено и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Момчилград. В тази връзка е образувано АНД № 129/2025 г. по описа на Районен съд - Момчилград.
Последно посоченото дело е било прекратено с протоколно определение, постановено в открито съдебно заседание, проведено на 26.11.2025 г., обективирано в Протокол рег. № 339/01.12.2025 г. С протоколното определение ОД на МВР – Кърджали е била осъдена да заплати на жалбоподателя сумата в общ размер от 1000 лева, представляваща направени разноски, от които 500 лева за заплатено адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство и 500 лева за заплатено адвокатско възнаграждение за касационното производство.
В законоустановения срок е постъпила молба от процесуалния представител на ОД на МВР – Кърджали, с която се прави искане постановеното протоколно определение да бъде изменено в частта за разноските.
В молбата се посочва, че на жалбоподателя не се дължат разноски и за трите съдебни инстанции, тъй като разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН 1 препраща по въпроса за присъждането на разноски в производството по оспорване на наказателни постановления и електронни фишове по ЗАНН към АПК. Съответно било приложимо предвиденото правило в чл. 143 АПК. За да бъде уважена претенцията за разноски в полза на жалбоподателя по АНД №197/2024 г. по описа на Районен съд - Момчилград, заплатени за защитата му пред тази съдебна инстанция, било необходимо оспореният акт да е отменен с оглед инициирания съдебен контрол, което изискване не било изпълнено, тъй като постановеното съдебно решение на въззивния съд е било отменено от касационния съд и делото е било върнато за ново разглеждане от друг състав на районния съд, тоест съдебно решение не било влязло в законна сила и не е породило правни последици. След като е било върнато делото на първоинстанционния съд и е образувано по АНД № 129/2025 г. по описа на Районен съд
Момчилград, то това производство по административнонаказателното дело е било прекратено поради липсата на годен предмет за обжалване, тъй като издаденият електронен фиш е анулиран, следователно и за тази съдебна инстанция жалбоподателят нямал право на присъждане на разноски. По отношение на КАНД № 268/2025 г. по описа на Административен съд - Кърджали, представителят на ОД на МВР – Кърджали счита, че присъдените разноски по това дело, следва да бъдат присъдени в полза на ОД на МВР - Кърджали. Излага съображения, че в случая от страна на ОД на МВР - Кърджали е била депозирана жалба срещу решението на Районен съд – Момчилград, която жалба касационният съд е счел за основателна. Доколкото касационната жалба била счетена за основателна, то на ОД на МВР следвало да бъдат присъдени деловодни разноски, представляващи юрисконсулстско възнаграждение. Алтернативно се излагат доводи, че сумите от по 500 лева, представляващи заплатени адвокатски възнаграждения в първоинстанционното и касационното производство са завишени. По делата били проведени по едно съдебно заседание, в които процесуалният представител на жалбоподателя е взел участие, както и делата не се отличали с фактическа и правна сложност и определяне на разноски за платено адвокатско възнаграждение над минимално определените по реда на Наредба № 1 се явявали прекомерни и не отговаряли на критериите хонорарът да е „..обоснован и справедлив". Моли се съда да постановите определение, с което да измени постановеното такова в частта му за разноските, като не бъдат присъдени разноски по делото в полза на жалбоподателя, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева, а да бъде присъдено юрисконсулстско възнаграждение в полза на ОД на МВР-Кърджали по КАНД № 268/2025 г. по описа на Административен съд - Кърджали. Алтернативно се моли съда присъдените разноски в полза на жалбоподателя да бъдат намалени до определения от закона минимум от 400 лева, за всяко едно от делата.
Дадена е възможност на насрещната страда на представи отговор на искането за изменение на определеното, в частта за разноските. В срока по чл.
248, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от същата. В отговора се излагат съображения, че съдът правилно е мотивирал и присъдил направените по делото разноски, предвид факта, че административния орган е станал причина за завеждане на делото, с оглед момента на анулиране на обжалвания електронен фиш, а именно – след подаване на жалбата.
Районен съд – Момчилград, след като взе предвид изложените доводи от 2 страните, намира за установено следното:
Искането е направено в срок и от лице имащо право на такова, поради което е процесуално допустимо.
Разгледано по същество, същото е частично основателно.
Във въззивно производство, при първоначално разглеждане на жалбата, жалбоподателят Е. М. е представляван от адв. С. М. от АК - Кърджали.
Представителната власт е учредена с издаването на Пълномощно от 14.11.2024 г., с което Е. М. е упълномощил адв. С. М. да го представлява по повод обжалването на процесния електронен фиш. По делото е представен Договор за правна защита и съдействие от 14.11.2025 г., в който е посочено, че договореното възнаграждение е в размер на 500 лева, като е отразено, че е платено в брой. Пред Административен съд – Кърджали Е. М. е бил представляван от адв. С. М., по силата на издадено пълномощно от 18.06.2025 г. и сключен договор за правна защита и съдействие от същата дата. В последният е посочено, че договореното възнаграждение е в размер на 500 лева, което е платено в брой.
Неоснователни са доводите на представителя на ОД на МВР – Кърджали, че на жалбоподателя не се дължат разноски за въззивното производство, тъй като, за да му се дължат такива, следвало оспореният акт да е отменен с оглед инициирания съдебен контрол, което изискване не било изпълнено. Съгласно чл. 143, ал.2 от АПК, подателят на жалбата има право на разноски по ал.1 и при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения от него административен акт, както и поради отмяна, изменение или допълнение на акта по ред на чл. 79. В този случай е приложима именно тази разпоредба, тъй като административнонаказващият орган като е издал оспорения електронен фиш, който впоследствие е анулирал, е предизвикал правния спор, поради което делото е образувано по повод на неговото поведение. Жалбата срещу електронния фиш е подадена на 18.11.2024 г., а същият е анулиран на 27.11.2024 г., т.е. след подаване на жалбата, към който момент подалият жалбата вече е бил ангажирал процесуален представител и е заплатил посоченото адвокатско възнаграждение.
Неоснователни са и доводите, че на жалбоподателя не се дължат разноски, тъй като касационното производство било образувано по жалба на административнонаказващия орган, която била счетена за основателна.
Действително, касационното производство е образувано по жалба на ОД на МВР – Кърджали, но същото е образувано също вследствие на поведението на административнонаказващия орган, тъй като, ако е било установено, че обжалвания електронен фиш е издаден неправилно, и е бил анулиран преди подаване на жалбата, не би се развило въззивно производство, респ. и касационно такова. Нещо повече, по аргумент на чл. 52 от ЗАНН, налице е задължение на административнонаказващия орган да провери (дори и служебно) налице ли са всички предпоставки за ангажиране отговорността на лицето, сочено за нарушител. И всичко това следва да стане преди постановяване на крайния акт, в случая издаване на електронен фиш, а не след като е образувано съдебно производство.
Настоящият съдебен състав намира, че доводите на представителя на ОД на МВР – Кърджали, че заплатените адвокатски възнаграждения в двете 3 съдебни инстанции са завишени, са основателни. Действително, в случая както въззивното производство, така и касационното такова, не се отличават с фактическа и правна сложност. При първоначално разглеждане на делото е проведено едно съдебно заседание, а при повторното такова са проведени две съдебни заседания с участието на процесуалния представител на жалбоподателя. Поради това съдът счита, че минималния размер, определен в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа (загл.изм.- ДВ, бр. 14 от 2025 г.) от 400 лева, който съдът взема предвид единствено като ориентир, е справедлив, обоснован и разумен, като се вземе предвид извършената работа от процесуалния представител на жалбоподателя.
По изложените съображения протоколно определение, постановено в открито съдебно заседание, проведено на 26.11.2025 г., обективирано в Протокол рег. № 339/01.12.2025 г. по АНД № 129/2025 г. по описа на Районен съд – Момчилград, следва да бъде изменено в частта за разноските, като бъде отменено същото за разликата от 800 лева до пълния присъден размер от 1000 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 144 от АПК, във вр. с чл. 248, ал.3 от ГПК, Районният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ протоколно определение, постановено в открито съдебно заседание, проведено на 26.11.2025 г., обективирано в Протокол рег. № 339/01.12.2025 г. по АНД № 129/2025 г. по описа на Районен съд – Момчилград, в частта за разноските, с което ОД на МВР – Кърджали, ЕИК 129009802, с адрес: гр. Кърджали, бул. „България“ № 39 е осъдена да заплати на Е. М., ЕГН **********, с адрес: с. Широко поле, ул. „Средец“: № 4, общ.
Кърджали, обл. Кърджали сумата в размер на 1000 лева, представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение във въззивното и касационното производство, като:
ОТМЕНЯ същото за разликата над 800 лева до пълния присъден размер от 1000 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането в останалата му част.
Определението подлежи на обжалване в седемдневен срок пред Административен съд – Кърджали, от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Момчилград: _______________________ 4