Решение № 46 от 07.04.2025, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 46 гр. Велико Търново, 07.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА

Членове:

КРАСЕН Г.

ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА при участието на секретаря Атанаска Ст. Иванова в присъствието на прокурора Р. К. като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА Въззивно наказателно дело от общ характер № 20244000600303 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава XXI от НПК.

С присъда № 11/19.07.2024 г., постановена по НОХД № 103/2024 г. Габровският окръжен съд признал за виновен Б. К. И. в това, че на 23.09.2022 г., около 13.50 часа в с.

Идилево, общ. Севлиево, при управление на МПС - товарен автомобил „Мерцедес Атего“ с рег. № ВТ 40**** в нарушение на правилата за движение по пътищата по чл. 40, ал. 1 и ал. 2, пр. 2 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на К. Х. М. от с. Яворец, общ.

Габрово, поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б. “в“, пр. 1, вр. чл. 342, ал. 1 и чл. 54 от НК го осъдил на 2 години „Лишаване от свобода“.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК отложил изпълнението на така наложеното наказание за срок от 3 години, считано от влизане на присъдата в сила.

Лишил подс. И. от право да управлява МПС за срок от 2 години на основание чл. 343г вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК и зачел времето, през което е бил лишен от право да управлява МПС преди влизане в сила на присъдата.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК се произнесъл по разноските.

Недоволен от постановения съдебен акт останал подсъдимият Б. И., който чрез упълномощения си защитник адв. С. от ВТАК я обжалва с оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на правото му на защита и изразяващи се в неизясняване и установяване на всички фактически обстоятелства, имащи значение за установяване на обективната истина, включително и по отношение на съпричиняване на настъпилия резултат от самия пострадал. Отправя се искане присъдата да бъде отменена, поради допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, а делото върнато на Окръжна прокуратура Габрово за допълнително разследване. В 1 допълнението към същата поддържа исканията си в жалбата и доразвива аргументите си.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция, подсъдимият лично и чрез защитника си пледират да се намали, наложеното с присъдата наказание, поради съпричиняване на настъпилия престъпен резултат от страна на пострадалия. Отправят искане жалбите на частните обвинители за увеличаване на наложеното наказание, да се оставят без уважение като неоснователни.

Подадена е и въззивна жалба от частните обвинители – Н. Д. М., В. К. М., А. К. Х. и Ц. К. Х. чрез повереника им адв. Б. от САК против присъдата, в частта й на наложеното наказание, поради явната му несправедливост. Иска се изменение на присъдата в тази част, като се увеличи наказанието „лишаване от свобода“ около средния предвиден в закона размер, съответно пропорционално да се увеличи и наказанието „лишаване от право да управлява МПС“. Претендират и сторените пред настоящата инстанция разноски.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на Апелативна прокуратура - Велико Търново намира оспорената присъда за законосъобразна. Досежно наложените на подсъдимия наказания намира, че справедливата репресия спрямо същия, с оглед наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността му обстоятелства, се явява съобразена със закона. Пледира въззивният съд да потвърди атакуваната присъда, а жалбата да остави без уважение като неоснователна.

Частните обвинители и повереника им адв. Б. не се явяват пред настоящата инстанция, но чрез адв. Б. в писмено становище заемат позиция, че поддържат въззивната жалба изцяло с претенция за увеличаване на наказанието към неговия среден размер, респективно и завишаване размера на кумулативно предвиденото такова - пропорционално на завишеното основано наказание.

Великотърновският апелативен съд, проверявайки изцяло законосъобразността и обосноваността на атакувания съдебен акт във връзка с направените оплаквания във въззивните жалби и служебно, съобразно правомощията си визирани в чл. 313 и чл. 314 от НПК, намира за установено следното:

Въззивният съд споделя приетата за установена от първостепенният съд фактическа обстановка, която се изразява в следното:

Подсъдимият Б. К. И. е от гр. Лясковец. Правоспособен водач е от 1990 г., като към дата на инкриминираното деяние притежава свидетелство за управление на МПС № 284443455, издадено на 01.07.2020 г., съответно с придобити категории - „ А", „М", „С", "В" и „АМ" и „ТКТ".

Подс. И. към дата на деянието работел на длъжност „багерист“ към „ЕТРА-ЕЛ" ООД, гр. В. Търново, установимо от Заповед № Г-22-58/21.09.2022 г. на управляващия и представляващия дружеството „ЕТРА-ЕЛ“ ООД.

На 23.09.2022 г. служителите от дружеството „ЕТРА-ЕЛ" ООД извършвали дейност по смяна на стоманобетонни стълбове от електрическата мрежа в с. Идилево, общ.

Севлиево. Началник на строителния обект бил св. О. Х., съгласно Заповед № Г-2257/21.09.2022 г. на управителя на същото дружество.

Считано от 01.08.2022 г. К. Х. М. започнал работа в „ЕТРА-ЕЛ“ ООД, като заемал длъжност - „копач канали и изкопи“. Към същото дружество работели и свидетелите М. П., В. В. и А. Г..

На инкриминираната дата – 23.09.2022 г. на подс. И. е било възложено управлението на т.а. „Мерцедес - Атего" с рег. № ВТ 40****. Със същия подсъдимият превозвал бетон, с който св. М. П. и постр. К. М. запълвали и хвърляли в изкопаните дупки за поставяне на стоманобетонните стълбове. Първоначално горепосочените лица работили на главната улица в същото село, а около 13:00 часа се преместили да работят на неасфалтирана улица, без име, находяща се на около 500 метра южно от центъра на с. Идилево. Улицата не била с положен асфалт и марК.ка. Свидетелят М. П. и пострадалия К. М. се качили в ремаркето на управлявания от подсъдимия товарен автомобил и с лопати започнали да хвърлят бетон в 2 изкопа на десетия поред за деня стълб. След като го запълнили, двамата слезли от превозното средство и се насочили към мястото за запълване на последния изкоп. Св. О. Х. разпоредил на свидетеля М. П. да върви напред, за да покаже на подс. Б. И. точно мястото, на което следва да се изсипе бетона. Свидетелят Х. се качил при краниста – св. В. В., който се движил на заден ход и нямал видимост за посоката, в която се движел товарния автомобил. Св. М. П. и постр. К. М. потеглили пеш, напред към мястото на следващия за поставяне стълб, находящо се на около 30 метра източно от последния поставен стълб. Св.

М. П. и постр. К. М. се движели с гръб спрямо товарния автомобил, като св. М. П. вървял по – напред, преди постр. К. М.. П. и постр. М. следвало да отидат до следващия стълб и да изчакат крана, пренасящ стълба. В същото време подс. Б. И. следвало да достигне до следващия стълб, за да изсипе в изкопа останалия в камиона бетон.

Подсъдимият предприел движение на заден ход по улицата с управлявания от него т.а. „Мерцедес- Атего", като се движел в същата посока, в която се движели и постр. К. М. и с. М. П.. Наложило му се да се размине с движещия се по същата улица и също на заден ход товарен автомобил с кран "Ифа" с рег. № ВТ 41 ****, управляван от св. В. В., в който бил и св. О. Х.. За да се осъществи безпрепятствено разминаване на двата автомобила, движещи се на заден ход, подс. И. отбил и спрял т.а. „Мерцедес - Атего" извън пътя. Между превозните средства бил застанал св. А. Г.. Разминавайки се, на заден ход с товарния автомобил, управляван от подс. И., св. Василев не забелязал зад товарния автомобил на подс. И. да има човек. След успешното разминаване на двата товарни автомобила, на заден ход един спрямо друг, подс. И. възобновил движението си отново на заден ход по улицата.

Управлявания от подс. И. товарен автомобил не бил съоръжен с огледало за обратно виждане в кабината на водача, а само с две странични огледала, разположени от двете страни на кабината. Последните /страничните огледала/ не осигурявали пълна видимост на водача на пътя зад превозното средство. Видимостта на лявото странично огледало била на разстояние напречно до 2 метра, а на дясното до 10 метра по дължина и на разстояние напречно да 0.95 метра. Непосредствено зад товарния автомобил, между зоната на видимост през лявото странично огледало и зоната на видимост през дясното странично огледало, се образувала зона, към която подс. И. /водач на товарния автомобил/ нямал видимост при движение назад /т.нар. – „мъртва зона“/.

Преди да започне обаче движението си назад и да предприеме маневрата, подсъдимият И. не се убедил, че пътят зад управлявания от него товарен автомобил е свободен и няма да създаде опасност за другите участници в движението, а именно движещите се в неговата посока на движение, но с гръб към товарния автомобил – постр. К.

М. и св. М. П.. Същевременно не наблюдавал непрекъснато пътя зад себе си по време на извършване маневрата „движение назад“, не осигурил лице, което да му сигнализира за опасности, а именно някои от свидетелите, намиращи се в близост и негови колеги – св. О.

Х., св. М. П.. При извършване на тази маневра - движение назад със скорост от 10.7 км/ч, настигнал постр. К. М., който се намирал в зоната на движение на товарния автомобил – задна дясна част и с гръб към товарния автомобил и същевременно не бил видим в страничните огледала за обратно виждане на водача. Продължавайки движението си назад, при тази обстановка, и тъй като не видял К. М. го прегазил със задното дясно колело на товарния автомобил, състоящо се от две сдвоени гуми. Дясното задно колело преминало косо-надлъжно през тялото на пострадалия – през лява подбедрица и бедро, таза и слабините, дясната част на гръдния кош и дясното му рамо, като в процеса на премазване тялото на М. било притиснато между гумата и терена.

В този момент св. М. П. чул, че постр. М. вика, обърнал се и възприел как гумата /задното дясно колело/ на товарния автомобил буксува до тялото на намиращия се на земята, по лице постр. К. М., включително и преминаването през тялото му, докато тича към кабината на товарния автомобил. Развикал се и се затичал към товарния автомобил с думите - „Спри! Спри! Уби го!“. Поради силния шум, издаван от товарния автомобил, а и от звуковия сигнал при движението му назад, водачът му - подс. И. не чул виковете на св. П..

Последният достигнал шофьорската врата, отворил я и отново извикал на подс. И. да спре.

3

Подсъдимият спрял товарният автомобил, излязъл от кабината и видял пострадалия, който все още бил в съзнание и вече по гръб. Пострадалият К. М. бил до предна дясна гума на товарния автомобил, по гръб, с глава към пътя, като гумата била заклещила част от дрехата му, в областта на стомаха.

Наложило се подсъдимия да премести камиона леко напред, за да освободи дрехата му. Подсъдимият И. и св. М. П. имали желание да преместят пострадалия, за да му окажат помощ, но ръководителя им – св. О. Х. ги възпрял. Пострадалият М. е бил в съзнание и стенел. При разговор с постр. М. дали не е чул звуковия сигнал от товарния автомобил, същият споделили, че го е чул, но считал, че камионът се движи напред. Някой от присъстващите на място свидетели сигнализирал на ЕЕН 112.

Пристигнали и екипи на полицията и „Спешна помощ". Полицейските служители извършили проверка за употреба на алкохол на подс. И. с техническо средство „АлкотестДрегер", който отчел нулев резултат. Подсъдимият бил изпробван и за употреба на наркотични вещества или техните аналози с техническо средство „Дръг-Тест 5000", който отчел положителен резултат към Амфетамин.

След като подс. И. отрекъл употребата на наркотични вещества или на техни аналози, от лекар в ЦСМП - Габрово, филиал Севлиево били взети проби от кръв и урина на подс. И..

От заключението по назначената, в тази връзка, химикотоксикологична /токсикохимична/ експертиза се установило, че в изследваните проби не се е установило наличие на наркотични/упойващи вещества в кръвта или урината на подс. И..

Пострадалият К. М. е бил откаран в МБАЛ „Д-р Тота Венкова", АД, гр. Габрово и лекуван в ОАИЛ-Интензивно лечение и Ортопедо-травматология, за периода от 23.09.2022 г. до 28.09.2022 г.