Решение № 1844 от 16.12.2022, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1844 гр. Плевен, 16.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ана Ив. Илиева при участието на секретаря ИЛОНА ЦВ. ДЕЛЕВА като разгледа докладваното от Ана Ив. Илиева Гражданско дело № 20224430102128 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по повод на предявени от „****, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С*** представлявано от *** срещу Д. А. К., ЕГН: **********, с постоянен адрес в гр. *** съединени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване на положителни установителни искове с правно основание чл.

415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: останала и непогасена главница в размер на 1262.98 лева; сума в размер на 134.89 лева, представляваща договорна лихва за периода от 16.01.2020 г. до 12.01.2021 г.; лихва за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, в размер на 128 лева за периода от 01.08 2020 г.

- датата на настъпване на забавата до датата на подаване на заявлението – 22.10.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на дължимите суми.

Твърди се в исковата молба, че ищцовото дружество е депозирало заявление по реда на чл.410 ГПК срещу ответника по делото. Сочи се, че по ч.г.д. № 6914/2021 г. по описа на ПлРС е уважено искането му и е издадена заповед за изпълнение срещу длъжника, връчена му реда на чл.47, ал.5 ГПК, 1 по повод на което е депозиран и настоящия иск. Излага се, че между ответницата в качеството на кредитополучател и „*** в качеството на кредитор е подписан Договор за стоков кредит № 502572 от 16.12.2019 г. при спазване на разпоредбите на ЗПК. Сочи се, че подписвайки договора за стоков кредит, кредитополучателят е заявил, че му е предоставена своевременно преддоговорна информация по чл. 5 от ЗПК и ОУ с оглед вземане на информирано решение за сключване на Договора за кредит, както и че е запознат с Тарифата за лихвите, таксите и комисионите /Тарифата/, които Банката прилага по извършвани услуги на клиенти и заплаща такси съобразно същата. Твърди, че между кредитора и него е сключен Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 17.06.2020г., както и допълнително споразумение от 12.01.2021 г. с Приложение № 1.1/12.01.2010г., по силата на което вземането на Банката му прехвърлено изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Излага се, че кредиторът го е упълномощил в качеството си на цесионер по договор за прехвърляне на вземания/цесия/ да уведоми длъжника за извършената цесия, поради което на ответника е изпратено и лично връчено уведомително писмо за извършената цесия. Сочи се, че съгласно Договора за стоков кредит на ответника е отпуснат стоков кредит в размер на 1615.49 лева за закупуване/заплащане на стоки и/или услуги, продавани от „*** Твърди се, че сумата на кредита, предоставена за закупуването на стоките и/или услугите, се усвоявала еднократно, безкасово по сметка на Търговеца „*** Излага се, че съгласно Договора кредитът е следвало да бъде върнат на 18 месечни вноски, включващи главница и договорна лихва, 17 от които в размер на 101.06 лева, а остатъкът в размер на 100.16 лева се дължала с последната вноска съгласно уговорения между страните погасителен план. Сочи се, че към датата на депозиране на ИМ дължимата главница е в размер на 1262.98 лв. Твърди се, че в чл. 6 от процесния Договор за стоков кредит страните са уговорили фиксиран лихвен процент, който към датата на сключване на договора е 15.36 % годишно или 0.0427 % на ден. Излага се, че начислената и непогасена договорна лихва за периода от 16.01.2020 г. до 12.01.2021 г. е в размер на 134.89 лева. Твърди се, че ответникът дължи на основание чл. 12 от ОУ и чл. 86 от ЗЗД и обезщетение за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, която се начислявала за всеки ден забава, считано от 01.08.2020 г. - датата на преустановяване на вноските по кредита до 22.10.2021г. - датата на подаване 2 на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда в размер на 128.00 лв., както и законната лихва от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми. Навеждат се доводи, че задължението е следвало да се изплати на 16.06.2021г. - последната падежна дата, като от тогава до подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение сроковете по всички падежи били отдавна изтекли. Излага се, че съгласно предвиденото в разпоредбата на чл. 6 от ЗМДВИП за периода от 13.03.2020г. до 13.07.2020 г. включително не са били начислявани лихви за забава. Сочи, че с платената от ответницата сума са погасени: 98,55 лева – договорна лихва и 352,51 лева от дължимата главница. Поради изложеното моли съда да уважи иска и да му присъди разноски.

В проведеното по делото о.с.з. ищецът не изпраща представител.

В нарочна писмена молба моли съда да уважи предявения иск като основателен и доказан, за което развива подробни съображения. Претендира присъждане на разноски

В рамките на предоставения му срок по чл. 131 от ГПК особеният представител на ответника е депозирал отговор на исковата молба. Оспорва иска като неоснователен и недоказан. Излага, че по делото не е представено доказателство, че ответницата е уведомена за настъпилата цесия. Излага, че договорът за кредит е неравноправен, тъй като в главницата е вкл. и застрахователната премия, върху която е начислявана и лихва. Сочи, че ищецът не е посочил какво точно е погасила ответницата и кога е преустановила плащането си.

В проведеното по делото о.с.з. особеният представител на ответника моли съда да отхвърли предявения иск. Навежда доводи, че цесията не е връчена редовно на длъжника. Навежда доводи, че договорът за кредит е неравноправен, тъй като в него се съдържат неравно правни клаузи касаещи договорната лихва и вкл. на застрахователната премия в главницата, което я правило лихвоносна. Счита, че иска не е доказан по размер. Оспорва претендираните разноски в размер на 50 лева за подготовка на документи.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

От приложеното по делото ч.гр.д.№ 6914/2021 г. по описа на ПлРС е видно, че е издадена на основание чл.410 от ГПК заповед за изпълнение 3

№3984/05.11.2021 г., с която е разпоредено на ответника да заплати на кредитора – ищец по настоящето дело следните суми: сумата в размер на 1262,98лв. - главница; договорна лихва в размер на 134,89лв. за периода 16.01.2020г. до 12.01.2021г.; мораторна лихва в размер на 128лв. за периода 01.08.2020г. до 22.10.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението 04.11.2021 г. до окончателното изплащане на сумата., както и 30,52 лв. внесена държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение - съгласно чл.78, ал.8 от ГПК, в редакциите му от ДВ, бр.8 от 24.01.2017 г. Видно е, че заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което и ищецът, съобразно указанията на заповедния съд е депозирал искова молба за установяване на съществуващото си право, предмет на разглеждане в настоящето производство.

Видно е от приложения по делото Договор за стоков кредит №502572 от 16.12.2019 г, сключен между *** и ответника по делото по силата на който Банката е отпуснала на Д.К. стоков кредит в размер на 1615,49 лева за закупуване на стоки, продавани от „*** „C***“ на цена 1549 лева, както и за сключване на застраховка чрез кредитора на застраховка „Г*** и „***+“ за лица от 18 до 64 години с еднократна застрахователна премия от 148,49 лева.

Установява се от договора, че страните по него са договорили и: че срокът за издължаване на същия е 18 месеца, считано от датата на неговото усвояване; че кредитът се погасява по определена банкова сметка, съгласно погасителен план, който съдържа и информация за общата сума, дължима от длъжника; че кредитът се усвоява еднократно, безкасово по сметка на търговеца, а сумата по кредита, предоставена за финансиране на застраховката се усвоява еднократно, безкасово по сметка, посочена от Застрахователите; че кредитът се олихвява с фиксиран лихвен процент в размер на 15,36 % годишно или 0,0427 на ден; че ГПР е в размер на 16,45 %; че кредитополучателят е заявил, че му е предоставена своевременно преддоговорна информация по чл.5 от ЗПК и ОУ, с оглед вземане на информирано решение за сключване на договора за кредит; кредитополучателят заплаща такси съгласно Тарифата за лихвите, таксите и комисионните, които кредиторът прилага по извършвани услуги на клиенти; че неразделна част от договора за и ОУ по договори за стокови кредити на физически лица, които кредитополучателя е получил и приел при сключването на договора.

Приобщени като доказателство по делото са ОУ по Договори за стоков 4 кредит, от които се установява: че кредитът се олихвява с фиксиран лихвен процент; че лихвата се начислява върху усвоената, но непогасената част от кредита и се изплаща ежемесечно; че ГПР изразява общите разходи като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Размерът на ГПР е посочен в погасителния план, неразделна част от договора за кредит и вкл. начисляваните по договора лихви; че ГПР не вкл. разходи, които кредитополучателят трябва да заплати за неизпълнение на задължението си по договора. От ОУ се установява и какви са санкциите по договора, както и възможността кредиторът да прехвърли на трето лице правата си по договора за кредит /чл.16/.

Представено като доказателство по делото е и Погасителен план към Договора за кредит, от който се установява, че: в него е посочена чистата главница, лихвата и общата сума, която следва да се върне; какво включва всяка месечна вноска като главница и лихва.

Видно е, от договор за цесия от 17.06.2020г. и Приложение №1 към него от 12.01.2021 г, че ищецът по делото „****, е придобил вземанията по процесния договор за кредит от ****

По делото се установява също, че цесионерът- ищец е упълномощен от цедента, да уведоми длъжниците за станалата цесия.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

За успешното провеждане на предявените искове, в тежест на ищеца е да докаже учреденото по негова инициатива заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК и издадена в негова полза Заповед за изпълнение; спазване на срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК; съществуването на твърдяното вземане в негова полза вземане по договор за потребителски кредит по основание, размер и длъжник; че кредитополучателя е получил твърдяната сума по договор за кредит; настъпването на предсрочната изискуемост на кредита или падежа на вземането.

Съответно в тежест на ответника по делото е да установи всички положителни правоизключващи и правопогасяващи възражения по исковете, от които черпи благоприятни за себе си правни последици, вкл., че е заплатил сумите.

Не се спори по делото, че в полза на ищеца е издадена по реда на 5 чл.410 ГПК заповед за изпълнение за претендираните суми. Установява се от приетите по делото доказателства, че длъжникът е уведомен по реда на чл.47, ал.5 ГПК за издадената заповед, поради което и в изпълнение указанията на съда заявителят в законоустановения преклузивен срок е предявил иск за установяване на вземането, което поражда правния интерес за ищеца от водене на настоящото производство и неговата допустимост.

Ищецът основава претенцията си въз основа вземане по сключен между ответника и ****договор за стоков кредит /факт, който не се оспорва от ответника/, чието вземане твърди, че е придобил чрез договор за цесия от кредитотодателя.

Ответникът по делото, чрез особения си представител своевременно с отговора на ИМ е оспорил исковете по основание и размер.

Спорно по делото е на първо място дали ответникът е уведомен за за настъпилата цесия. С договора уреден в чл. 99 и сл. ЗЗД кредиторът по едно вземане прехвърля същото на друго лице, като прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното. Съгласно чл. 99, ал. 4 ЗЗД, прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор. В приетия по делото договор за цесия, прехвърленото вземане, което преминава към новия кредитор е конкретно определено, чрез подробно индивидуализиране с посочване номера на договора за кредит, имената на длъжника и сумите, които се дължат по него.

Разпечатката съдържа 29 от 50 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/309d4817-5374-45cf-a11c-11b4189cfafb