Решение № 4950 от 11.12.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4950 гр. Пловдив, 11.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Костадин Б. Иванов при участието на секретаря Светла Н. Гърчева като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело № 20235330116776 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът намира, че е сезиран с искова молба, предявена от „Водоснабдяване и Канализация“ ЕООД, ЕИК 115010670, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, бул. „Шести Септември“ № 250, представлявано от управителя А. И. Г. и пълномощника ст.юрисконсулт Х.Х., против против Н. С. А., ЕГН **********, с адрес: ***.

Ищецът твърди, че за периода от 03.02.2016г. до 08.06.2023г. Н. С. А., имал задължения към „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД - гр. Пловдив за предоставени от експлоатационното дружество услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода, в размер на 1928,70 лева и мораторна лихва към главницата за периода от 31.05.2016г. до 31.05.2023г. в размер на 511,58 лева за обект, с адрес: ***. Сочи се в исковата молба, че ответникът фигурирал в базата данни на оператора като потребител с № ***, като към настоящия момент отношенията между потребителя и експлоатационното дружество се уреждали от публично известни Общи условия, приети и влезли в сила по реда на ЗРВКУ и същите били общодостъпни на сайта на дружеството. Излага се, че А. имала качеството потребител, тъй като била собственик на имота.

Релевира се, че в имота на потребителя за процесния период нямало поставено измервателно устройство, което да отговаряло на закона за измерванията и ВиК услугите, предоставени в имота му, били определяни съгласно чл.25, ал.8 от Общите условия действащи за процесния период, а номерът, посочен като номер на водомер *** в справките за задължения на потребителя, представлявали системен номер, а не физически номер на измервателно устройство. Заявява се, че поставянето и подмяната на измервателните 1 устройства било задължение на потребителите на ВиК услуги. Начислявани били количества вода по тарифа, като съгласно разпоредбата на ОУ се начислява ли по 5 куб.м. за нетоплофицирано жилище и 6 куб.м. за топлофицирано жилище на всеки един обитател, като било предвидено завишаваното им с по 1 куб.м. на човек на всяко тримесечие с оглед изпълнение на задължението на потребителя за монтаж па измервателното устройство. Начисляваното количество вода за двама обитатели било по 5 куб.м. на човек или общо 10 куб.м., в карнетата били поставяни подписи на потребителя, респективно негов представител, член на семейството му, живеещ в имота. Излага се, че за процесните суми било подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение против ответника.

Отправя се искане да бъде признато за установено, че ответникът Н. С. А. дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД - гр. Пловдив, сумата от 1928,70 лева главница за период от 09.01.2020г. до 05.06.2023г. и 511,58 лева мораторна лихва за период о т 31.05.2016г. до 31.05.2023г., както и законната лихва върху посочената сума от датата на депозиране на заявлението за издаване па заповед за изпълнение до окончателното й изплащане.

Претендират се сторените разноски в заповедното и исковото производство.

С уточняваща молба ищецът сочи, че периодът, за който е начислена сумата за главница е 03.02.2016 г. – 08.06.2023 г., съответстващ на този по заявлението и заповедта за изпълнение.

В законоустановения срок по чл.131, ал.1 от ГПК е ангажиран отговор на исковата молба от особения представител на ответника Н. С. А. – адв.К. Ш.

– Ш., в който се заявява, че предявените искове са допустими, но се оспорват същите по основание и размер, както и обстоятелствата, на които ищецът е основал исковите си претенции, предмет на делото. Ответната страна счита, че не били налице достатъчно доказателства в подкрепа на твърдението, че ответникът бил „потребител“ на услуги, предоставяни от ищцовото дружество за процесния период. Според особения представител посоченият като собственик в карнета не бил действителен собственик на описаното жилище, нямал претенции да е такъв, както и не разполагал с документи, удостоверяващи право на собственост. Релевира се, че дори да съществувало валидно облигационно правоотношение между страните, не било необходимо да се сключва индивидуален договор между тях. Твърди се, че ищецът не сочел доказателства за липсващо измервателно сродство, като не били ангажирани доказателства за това да са били налице предпоставките за служебно начисляване по тарифа на количествата вода, поради липсващо измервателно средство. Отделно от това особеният представител счита, че приложените карнети не били редовно водени, тъй като видно от съдържанието, подписи не били полагани. Отправя се искане за отхвърляне на исковата претенция.

Предвид депозирана уточняваща молба от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД - гр. Пловдив, досежно периода, за който е начислена процесната главница, се релевира възражение от особения представител за изтекла погасителна давност за вземането.

2

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на предявените искове :

Видно от приложеното ч.гр.д. № 9681/2023 г. на Районен съд - Пловдив, ІІ бр.с., образувано по депозирано от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, за сумите, предмет на настоящото дело е издадена заповед № 4802/17.07.2023 г. Заповедта е била връчена на длъжника на основание чл. 47 ал.5 ГПК, поради което с разпореждане съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК. В законовия едномесечен срок е предявен настоящият иск. Налице е пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото. Затова предявените искове са допустими.

По основателността на предявените искове:

За основателността на заявената главна искова претенция ищцовото дружество следваше да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно облигационно правоотношение с ответника по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода, че ответникът е потребител на услугите за исковия период на обекта, находящ се в гр. ***, че ищецът е изправна страна по договора, както и да установи размера на претенциите.

Възникването на облигационно правоотношение между страните по спора зависи от това, дали ответникът притежава качество на „потребител” на В и К услуги по смисъла на § 1, т.2 от ДР към Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги. За да се породи това качество, ответната страна следва да е собственик или ползвател на имота, за който се предоставят съответните услуги. По делото обаче не са събрани доказателства в тази насока, а именно, че Н. А. е собственик на имота или че в нейна полза е учредено вещно право на ползване. Постъпила е справка от Дирекция „МДТ“ към Община Пловдив с изх.№ 24-СД-942/08.05.2024 г., от която е видно, че не е подавана данъчна декларация за недвижим имот, находящ се в гр. ***. Други доказателства за установяване, че ответницата има качеството потребител на ВиК услуги не са ангажирани от ищеца. Действително, процесната партида се води на името на ответницата, което е видно от представените карнети.

Последното обаче не е достатъчно да обоснове извод, че лицето е потребител на ВиК услуги по смисъл на закона и Общите условия на ищцовото дружеството, доколкото не се установява Н. А. да е собственик или ползвател на имота.

За отбелязване е, че по делото не са събрани и достатъчни по обем доказателствени материали, които да установят при условията на пълно и главно доказване, че ответното дружество е отчитало коректно количеството доставена питейна вода и отведена канална вода. В тази насока са представени единствено водените карнетни листи за процесния период, които обаче се намират за изолирани и сами по себе си не могат да установят посоченото 3 обстоятелство. Не е ясно как се е осъществявал отчетът от инкасатора.

Липсват и данни относно живущите в имота, което да обоснове служебното начисляване именно на 10 куб.м. вода, т.е. за двама души.

Предвид изложеното, съдът приема, че между страните не е съществувало валидно облигационно отношение във връзка с предоставените услуги по снабдяване с питейна и отвеждане на канална вода за процесния исков период. При това положение, искът като неоснователен ще се отхвърли.

Поради отхвърлянето на главния иск, като неоснователен ще се отхвърли и акцесорния иск за обезщетението за забава.

Доколкото искът се отхвърля, разноски с полза на ищеца няма да се присъждат. Няма да се присъждат разноски и за ответника, тъй като същият не е сторил такива.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив, ЕИК 115010670, със седалище и адрес на управление: гр.

Пловдив, бул. „Шести септември” № 250, срещу Н. С. А., ЕГН **********, с адрес: ***, установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът Н. С. А. дължи на ищеца „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр.

Пловдив сумата от 1928,70 лева, представляваща главница по неплатени задължения за консумирана питейна и отведена канална вода за периода от 03.02.2016 г. до 08.06.2023 г. за обект, находящ се в гр. ***, както и мораторна лихва в размер на 511,58 лева за периода 31.05.2016 г. – 31.05.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда – 03.07.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед № 4802/17.07.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 9681/2023 г. на Районен съд Пловдив, ІІ бр.с.

Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4