Решение № 95 от 23.03.2026, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 95 гр. Смолян, 23.03.*26 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: * при участието на секретаря * като разгледа докладваното от * Гражданско дело № *255440101478 по описа за *25 година

Производството е по реда на чл.124 ал.1 ГПК вр. с чл.79 ал.1 ЗС и чл.9 ал.2 ЗН.

Делото е образувано по постъпила искова молба от М. Г. К. срещу Р. Г.

Ж. и И. Г. Ж. с предявен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК вр. с чл.79 ал.1 ЗС, по който се иска признаване за установено спрямо ответниците, че ищцата е собственик на поземлен имот с идентификатор * по КККР на гр. Смолян, с площ 492 кв.м., с трайно предназначение: урбанизирана територия и начин на трайно ползване: индивидуално застрояване, ведно с построените в имота двуетажна жилищна сграда с идентификатор *.1 със застроена площ 83 кв.м., гараж с идентификатор *.2 със застроена площ 43 кв.м. и стопанска сграда с идентификатор *.3 със застроена площ 28 кв.м. на основание давностно владение.

Ищцата излага, че поземлен имот с идентификатор * по КККР на гр.

Смолян, с площ 492 кв.м., ведно с построените в имота двуетажна жилищна сграда с идентификатор *.1 със застроена площ 83 кв.м., гараж с идентификатор *.2 със застроена площ 43 кв. м. и стопанска сграда с идентификатор *.3 със застроена площ 28 кв.м. са придобити през *07 г. от ищцата и съпруга й - * * *, по време на брака им при условията на СИО, 1 съгласно нотариален акт № 1***

На 26.10.*09 г. съпругът на ищцата починал, като оставил следните наследници: М. Г. К. — съпруга - 8/24 ид. части (2/3 от 1/2), * *а Ж.а — сестра - 2/24 ид. части (1 /6 от 1 /2), * * * — брат (починал през *03 г.), наследен от * * * и * * * - общо 2/24 ид. части. Към *09 г. ищцата е притежавала: */24 ид. части.

В исковата молба се твърди, че през *11 г. * * и * * дарили на ищцата своята част (2/24) с нотариален акт за дарение № 164, том I, рег. № 2733, дело № 147/*11 г., вписан под акт № 101, том V, дело № 925/*11 г. Така ищцата станала собственик на 22/24 ид. части от имота или на 5/6 ид. части.

Сочи се, че към момента на откриване на наследството (*09 г.) * Ж.а била жива. През *11 г. ищцата изпратила нотариална покана за прекратяване на съсобствеността до всички наследници. На поканата откликнали само наследниците на * * * - те дарили своя дял на М.К.. * *а Ж.а не реагирала, не се е разпоредила с идеалната си част и не е стопанисвала имота, починала през *17 г. Нейните наследници - ответниците, също не са предприемали никакви действия по владение, ползване, поддръжка или стопанисване на имота.

Ищцата твърди, че от *09 г. насам единствено тя упражнява фактическа власт върху целия имот, включително върху спорната 2/24 (1/12) идеални части, притежавана от ответниците. От *11 г. ищцата единствена стопанисва имота - извършва всички необходими ремонти, подобрения и поддръжка на сградите и дворното място, като никой от ответниците не е изразявал несъгласие, нито е участвал в разноските. Всички тези действия според нея са явна и недвусмислена демонстрация на намерението й да свои имота изцяло за себе си. М.К. твърди, че упражнява изключително владение върху целия имот, включително върху идеалните части на ответниците. Не е била смущавана, не е имало противопоставяне или търсене на права от тяхна страна.

В исковата молба се излага, че за да започне да тече придобивна давност, съсобственикът следва да превърне държането във владение чрез явни и недвусмислени действия, които отричат владението на останалите и са доведени до тяхното знание. Твърди се, че в конкретния случай такива действия са извършени - изпратена е нотариална покана за прекратяване на съсобствеността още през *11 г., ищецът единствен стопанисва и поддържа 2 имота, без противопоставяне от страна на ответниците, поради което владението е явно, спокойно и непрекъснато и е превърнато във владение за целия имот.

Според ищцата следва да се приеме, че от *11 г. е започнала да владее целия имот явно и с намерение да го свои изцяло за себе си, поради което към момента е изтекъл предвиденият в чл. 79, ал. 1 ЗС десетгодишен срок за придобиване по давност на идеалните части на ответниците.

От ответниците Р. Г. Ж. и И. Г. Ж. е постъпил отговор на исковата молба по реда на чл.131 ГПК, в който предявения иск се оспорва като неоснователен.

Признават, че по силата на наследствено правоприемство по закон страните са наследници на * * *, бивш жител на гр.Смолян, починал на 26.10.*09 г. Ищцата е негова вдовица, а ответниците - негови племенници.

Твърдят, че след смъртта на общия им наследодател ищцата действително продължила да обитава процесния имот. Но това не продължило дълго време - през *11 г. същата напуснала гр. Смолян и се преместила да живее в друго населено място. От този момент - *11 г. - до настоящата *25 г. ищцата извършвала спорадични посещения в имота, които продължавали не повече от десетина дни до две седмици през летния период на годината.

Единствено през настоящата *25 г. престоят й в имота продължил по-дълго време - няколко месеца.

Сочи се, че ответникът И. Ж. живее в гр. Смолян, на ул. „*" № *.

Собственият му имот отстои на 50 метра по права линия от процесния. През целия период след смъртта на * * до момента ответникът Ж. е извършвал редовни огледи на пустеещия процесен имот, продиктувани от неговата загриженост за опазването и съхранението на общата собственост - за разместени керемиди, за състоянието на улуците, за евентуални следи от теч по фасадата; ответникът Ж. извършвал и редовни поправки на оградата от северната страна на имота.

Ответницата Р. Г. Ж. е извършвала също редовни огледи на процесния имот - както при редовните си гостувания при брат си, така и във връзка с родовите срещи, организирани в гр.Смолян. Интересът й спрямо запазването целостта на общата собственост не е прекъсвал през годините и се е изразявал в огледи и участие с труд - неин и на съпруга й, в ремонтните дейности по 3 оградата на имота.

Относно твърденията в исковата молба за изпратена от ищцата до * Ж.а - майка на двамата ответници, „през *11 г. нотариална покана за ликвидиране на съсобствеността" сочат, че не е нотариална, а представлява писмо на „*, което е изпратено на 22.02.*10 г. Изтъкват, че писменото изявление на ищцата действително е озаглавено „Покана за доброволна делба", но според тях по същество не представлява нещо повече от покана за среща с оглед уреждане на възникналите наследствени правоотношения на съсобственост спрямо цялото имущество на наследодателя. Твърдят, че * Ж.а е отклонила изпратената й покана за среща и на 15.03.*10 г. е върнала отговор -писмо с обратна разписка, че приема наследството на починалия й брат, като отговорът е достигнал до своя адресат - пълномощника на ищцата.

Ответниците намират, че правният спор по делото се свежда до това дали ищцата М. Г. К. е придобила правото на собственост върху процесния имот на основание давностно владение.

Изтъкват, че сънаследникът е владелец само на своята идеална част, а е държател на идеалните части на сънаследниците и за да се приеме, че той владее само за себе си цялата вещ, е необходимо да обективира промененото отношение, като извърши действия, които да достигнат до знанието на сънаследниците и да не оставят съмнение за новото субективно отношение към вещта. В тази връзка твърдят, че ищецът никога преди завеждането на делото не е манифестирал пред тях ясна воля да преобразува държането на техните идеални част във владение, не ги е уведомявал изрично или дори чрез конклудентни действия, че има намерение да свои съсобствения имот.

Признават, че през всички изминали години ответниците не са се противопоставяли на това ищецът да ползва имота, посещавайки го инцидентно за седмица-две през летните месеци, тъй като жилищните им нужди са били задоволени. Заявяват, че толерантното отношение към ползването на имота е било със съзнанието от тяхна страна, че ищецът е единствено държател на техните придобити по наследство идеални части.

Обективираната в писмото покана за среща според И. Ж. и Р. Ж.а по никакъв начин няма значението, придадено й в исковата молба, а именно - че представлявала доведени до знанието на останалите съсобственици действия, отричащи тяхното владение. Още повече в отговора си * Ж.а ясно е заявила 4 приемането на полагащата й се по закон част от наследството на покойния й брат, което потвърждение по същество представлява безусловно заявяване на собственическите й права. Изтъкват, че след смъртта на брат си * Ж.а е заплащала и полагащия й се дял от задълженията за местни данъци и такси за имота, което задължение на свой ред след нейната смърт са поели и нейните наследници - двамата ответници.

В с.з. ищцата, редовно призована, не се явява. Искът поддържа процесуалният й представител адв.КараМ..

От ответниците, редовно призовани, в с.з. се явява единствено И. Ж..

От името на двамата ответници претенцията оспорва процесуалният им представител адв.*.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно представения нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по давностно владение №150, том IV, рег.№5071, дело№639/30.08.*07 г. на нотариус М.* с район на действие Смолянски районен съд, ищцата и съпругът й * * * са признати за собственици при условията на семейна имуществена общност на следните имоти, придобити по давностно владение съгласно чл.79 ал.1 ЗС, покупка, дарение и извършено страителство, а именно: на поземлен имот с идентификатор * по КККР на гр.

Смолян, с площ 492 кв.м., с трайно предзначение: урбанизирана територия и начин на трайно ползване: индивидуално застрояване, ведно с построените в имота двуетажна жилищна сграда с идентификатор *.1 със застроена площ 83 кв.м., гараж с идентификатор *.2 със застроена площ 43 кв.м. и стопанска сграда с идентификатор *.3 със застроена площ 28 кв.м. Имотите се намират на адрес гр.Смолян, ул.*.

Видно от удостоверение за наследници на съпруга на ищцата * * * ЕГН **********, той е починал на 26.10.*09 г.

По отношение на наследството на * * *, са приложими правилата на наследяването, предвидени в разпоредбата на чл.9, ал.2 ЗН. От доказателствата по делото се установява, че той е бил наследен от съпругата си ищцата М.*, от преживяла го сестра - * *а Ж.а (майка на ответниците), 5 както и от низходящите на починалия преди него брат * * - * * и * *. Предвид липсата на въведени от ответниците възражения относно твърдяната от ищцата продължителност на брака между нея и * Коджабашев- повече от 10 години, съдът намира, че този факт не е спорен и следва да бъде съобразен при определяне на наследствените права на наследниците на последния.

Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от ЗН, когато съпругът наследява заедно с възходящи или с братя и сестри, или с техни низходящи, той получава половината от наследството, ако то се е открило преди навършването на десет години от сключването на брака, а в противен случай получава 2/3 от наследството. От това следва извод, че преживялата съпруга на * * – М. К., е наследила 2/3 ид. ч. от наследството, оставено от съпруга й, в което са включени и процесните имоти. Останалата 1/3 ид.ч. от имотите е придобита по наследство от сестрата на * * * Ж.а и низходящите на брат му * *. * Ж.а е придобила 2/24 ид.ч., а * * и * * –общо 2/24 ид.ч. от наследството на * *. * Ж.а е починала на 15.10.*17 г. и затова 2/24 ид.ч. от наследството на * * са придобили низходящите й- ответниците Р. Ж.а * и И. Ж..

От нотариален акт за дарение на недвижими имоти *** г. на нотариус М.* с район на действие Смолянски районен съд се установява, че * * и * * са дарили на своята леля М. К. своите съсобствени 2/24 ид.ч. от процесните имоти, придобити по наследство от техния чичо Д.*. В нотариалния акт е отбелязано, че с подписване на договора М. К. става изключителен собственик на 22/24 ид.ч. от имотите.

Видно от представените от ответниците писмени доказателства с отговора на исковата молба, на 22.02.*10 г. ищцата М. К. изпратила до майка им * Ж.а писмо по пощата чрез адв.Анастас Бадев, именувано „Покана за доброволна делба“, в което признава качеството на наследник по закон на починалия на 26.10.*09 г. * * на * Ж.а, описва останалите от общия им наследодател имоти и я кани да уредят възникналите между тях првоотоншения. В писмото ищцата моли * Ж.а да има предвид, че на 28.12.1992 г. й е прехвърлила безвъзмездно своя 15-годишен жилищен влог.