Решение № 5693 от 17.09.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5693 гр. София, 17.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-И, в закрито заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефан Ис. Шекерджийски

Членове:

Петър В. Боснешки

Ивайло Димитров като разгледа докладваното от Петър В. Боснешки Въззивно гражданско дело № 20251100504213 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.435 - 438 ГПК.

Образувано е въз основа на жалба с вх. №3170/26.03.2025г. на ЧСИ М. К., подадена от С. С. Б.- И.а, с ЕГН:********** и с адрес: гр. София, ул. ********, и Ц. Г. И., с ЕГН:********** и с адрес: гр. София. ул. „.********, и двамата чрез адв. Й.К.К., САК, срещу Постановление за разноски, обективирано в Съобщение с изх. № 1888/11.03.2025г. и Постановление за разноски, обективирано в Съобщение с изх. № 1893/12.03.2025г., издадени но изпълнително дело № 20197880400069 на ЧСИ М. К. с peг. № 788 в регистъра на КЧСИ.

В жалбата се твърди, че незаконосъобразно ЧСИ е възложил всички разноски на жалбоподателите, въпреки, че в производството по чл.32, ал.2 ЗС разноските следва да останат за страните така както са направени. Жалбоподателите твърдят, че е налице несъразмерност по реда на чл.73а ГПК. Жалбоподателите твърдят, че по делото са изготвени много сметки за разноски, в които са посочени взаимно противоречащи си суми, като е налице дублиране на част от начислените разноски. Твърдят, че са им начислени разноски за ненужни и неизвършени изпълнителни способи.

Молят за отмяна на обжалваните постановления, като незаконосъобразни.

В законоустановения срок по чл.436, ал.3 ГПК е подадено писмено възражение от взискателите С.А.Б. и Д.К. Б., които възразяват, че разноските са извършени по повод липсата на доброволно изпълнение от длъжниците. Взискателите твърдят, че добросъвестно са заплатили всички разноски, за които е имало указание от ЧСИ, поради което се иска оставяне на частната жалба без уважение.

Съгласно чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител е представил мотиви, в които излага своите действия, като посочва, че същите са основани на закона. Твърди, че обжалваните постановления са правилни и обосновани, като намира частната жалба за неоснователна.

1

Софийски градски съд, след като прецени доказателствата по делото, доводите на страните, както и служебно всички правно релевантни факти, приема следното:

Жалбата като подадена в срока по чл. 436, ал.1 ГПК от легитимирани страни – длъжници по изп. дело и срещу акт подлежащ на обжалване съгл. чл. 435, ал.2, т. 7 от ГПК, вр. чл.78, ал.5 ГПК. Същата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Процесното и.д.№ 69/2019г. на ЧСИ М. К. е образувано на 19.02.2019г. по молба на взискателите С.А.Б. и Д.К. Б., въз основа на Изпълнителен лист от 22.02.2019г. на СРС по гр.д.№42505/2016г. на СРС, с което на основание чл. 32. ал. 2 от Закона за собствеността е извършено разпределение на ползването на незастроената част oт Поземлен имот с идентификатор № ***. по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-53/23.11.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК. с адрес на имота: гр. София, Столична Община, район „Сердика", ул. „********. с площ от 391 кв.м. с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м/. със стар идентификатор ***. с номер по преходен план 17.5. кв.44. парцел I. при съседи, поземлени имоти с идентификатори: ***.

***, *** и ***. който по нотариален акт представлява дворно място, съставляващо УПИ 1-17.5. в кв.44. по плана на град София, местност „Орландовци-Малашевци“, с площ от 395 кв.м. при съседи: ул. „София. ул. „Съзнание“, УПИ XVI-173 и УПИ 11-172. съобразно предложения вариант от заключението на вещото лице Бойко И. Терзиев по допуснатата съдебно-техническа експертиза, а именно: дял втори, оцветен в зелен цвят с площ от 41.83 кв.м и Паркомясто 1, оцветено в сив цвят се предоставя за ползване на съсобствениците С.А.Б. с ЕГII 520811 1727 и Д.К. Б. с ЕГН **********. а дял първи, оцветен в жълт цвят с площ от 41.83 кв.м и Паркомясто 2, оцветено в сив цвят, се предоставя за ползване на жалбоподателите, като част от незастроеното дворно място /свободна незастроена площ от 83.66 кв.м. след изграждане на тераса пред апартамент №1/, ще се ползва общо от всички съсобственици за достъп до застроената част както следва: при входа към дворното място направената зона с настилка от бетон остава обща част като вход към двете паркоместа, алеята, оформена около къщата остава обща част, като обективиращата схема на предложения вариант в Приложение №2 представлява неразделна част от решението.

Жалбоподателите не са били редовно призовани, поради което са били представлявани в изпълнителното производство от особен представител в резултат неизпълнение от ЧСИ на процесуалните правила по призоваване по ГПК.

С протокол от 28.06.2019г. на помощник при ЧСИ К. е извършен въвод във владение на взискателите в процесния имот, след постановено от съда разпределение на ползването му.

Впоследствие по изпълнителното дело са извършвани множество процесуални действия, които не са свързани с процесния изпълнителен лист.

С постановление за разноски от 26.09.2023г. на ЧСИ К. са приети разноските в изпълнителното дело, които следва да бъдат заплатени от длъжниците С. С. Б.- И.а и Ц. Г.

И..

Срещу горепосоченото постановление за разноски е постъпила жалба от длъжниците с вх.№6037/26.10.2023г. на ЧСИ К.. С Определение №14208/23.11.2023г. по гр.д.

№12776/2023г. на СГС е прието, че същата жалба представлява молба по реда на чл.248 ГПК, която е върната на ЧСИ К. за произнасяне.

С Постановление за разноски, обективирано в Съобщение с изх. № 1888/11.03.2025г. на ЧСИ К. е прието, че жалбоподателят С. С. Б.- И.а дължи сумата от 2091,00лв., като е посочена и подробна разбивка на отделните разноски.

С Постановление за разноски, обективирано в Съобщение с изх. № 1893/12.03.2025г. на ЧСИ К. е прието, че жалбоподателят Ц. Г. И. дължи сумата от 1893,00лв., като е посочена и подробна разбивка на отделните разноски.

И двете постановления са постановени от ЧСИ по повод възражения на взискателите 2 срещу постановление за разноски от 26.09.2023г.

Софийски градски съд, след като прецени доказателствата по делото, доводите на страните, както и служебно всички правно релевантни факти, приема следното:

Разпоредбата на чл. 79 ГПК регламентира отговорността за разноски в изпълнителното производство като установява, че длъжникът отговаря за тях, освен когато делото се прекрати съгласно чл. 433 ГПК /длъжникът не е дал повод за предявяване на изпълнителния лист, защото е изпълнил преди това/, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство, когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда и когато разноските се отнасят до изпълнителни способи, които не са приложени. Тя е част от общите правила за разпределение отговорността за разноски по ГПК, в основата на които е правото на едната страна да иска, съответно задължението на другата страна, дала повод за образуване и водене делото, да плати направените разноски. Съгласно постоянната съдебна практика по приложението на чл. 79 ГПК на обжалване подлежи сметката за разноски, изготвена от съдебния изпълнител при предприемане на действия по принудително изпълнение, сметката за допълнителни разноски, както и постановлението за определяне на неплатените разноски при приключване на принудителното изпълнение.

В разпоредбата на чл.79, ал.1 ГПК е предвидено, че разноските за изпълнението са за сметка на длъжника. Съдебната практика приема, че разноските са за сметка на длъжника, включително когато се касае за въвод във владение на недвижим имот, разпределен по реда на чл.32, ал.2 ЗС.

Институтът въвод във владение е уреден в разпоредбите на чл. 522 - 525 от ГПК.

Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 3/2015г., ОСГТК, въводът във владение е изпълнителен способ, чрез който се изпълняват всички притезания за предаване на владението или държането на недвижим имот, независимо от това, дали притезанието произтича от вещно или облигационно правоотношение. Чрез въвод във владение се изпълнява и разпределеното ползване на съсобствен имот по реда на чл.32, ал.2 ЗС. Съгласно Решение № 642 от 31.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 5010/2023 г., IV г. о., ГК, въвод във владение в реална част от имот се извършва чрез въвеждане на взискателя в част от имот, която е индивидуализирана с конкретна площ и граници. СИ отстранява длъжника точно от така индивидуализираната част от имота, която с помощта на назначено вещо лице може да бъде отграничена, трасирана или скицирана, за да се разграничи от останалата част/части от имота. СИ не може да отстрани длъжника от частта от имота, извън реалната част, предмет на въвода.

Настоящият състав намира, че когато се извършва въвод в имот, разпределен по реда на чл.32, ал.2 ЗС, се прилага общото правило на чл.79, ал.1 ГПК, като длъжникът поема всички разноски по изпълнението. В изпълнителното производство не се прилага практиката за дължимост на направените от всяка от страните разноски, приложима в някои хипотези в производството по спорна съдебна администрация по чл.32, ал.2 ЗС, които са разгледани и в Тълкувателно решение № 3 от 27.06.2024г. на ВКС по т. д. № 3/2023 г., ОСГК.

Настоящият състав обаче намира, че длъжникът следва да отговаря за всички разноски, направени в изпълнителното производство, които са във връзка с изпълнителния способ въвод във владение. Останалите разноски, които са направени в изпълнителното производство, които обаче са ненужни за въвода, не следва да бъдат възлагани в тежест на длъжниците.

В процесния случай няма спор, че жалбоподателите не са изпълнили доброволно задължението си да предадат на взискателите владението на реалната част по процесния изпълнителен лист. Именно поради това и е образувано изпълнителното дело.Предаване владението на същата част е станало в резултат на принудително изпълнение, осъществено от СИ, с което е извършено реалното разпределение на ползването на процесния имот.

Настоящият състав обаче намира, че във връзка с проведеното принудително 3 изпълнение се дължат следните такси по ТТРЗЧИ:

По т.1 за образуване на дело- 24лв. с ДДС

По т.3 за две справки в НБД –по 6лв. всяка или 12лв. общо

По т.5 за изпращане на ПДИ – две по 24лв. или 48лв. общо

По т.22- 240лв. с ДДС

Разноски за вещо лице и геодезист по 350лв. от всеки или 700лв. общо.

Предвид гореизложеното съдът намира, че взискателите са направили разноски в процесното изпълнително производство в общ размер на 1024лв. общо или всеки от жалбоподателите дължи заплащане на сумата от 512,00лв. за разноски по изпълнителното производство.

Предвид гореизложеното съдът намира, че жалбата е частично основателна, като обжалваните постановления следва да бъдат отменени за разликата над 512,00лв. на всяко от постановленията.

Вместо това следва да бъде постановено, че всеки от жалбоподателите дължи разноски по изпълнението в размер на 512,00лв.

Настоящият съдебен състав намира, че общото правило за дължимост на разноски в производството по чл.435 ГПК е неприложимо в хипотезата, при която предмет на жалбата е постановление на ЧСИ за разноските по изпълнението, вкл. производството по чл.435, ал.2, т.7 ГПК, каквото е настоящото. В това производство не следва да бъде разпределяна отговорност за разноски между страните, тъй като крайният резултат ще е кумулиране на нови задължения за съдебни разноски "в процеса относно разноските". Аналогично на производството по чл.248 ГПК, което има несамостоятелен характер и поради това в него отговорност за разноски не се носи, и в производството по обжалване постановлението за разноски на ЧСИ самостоятелни разноски на страните не се дължат. В това несамостоятелно производство само се изменя или допълва решението в частта за разноските /постановлението за разноските/ при направено от страната искане и неговият изход не обосновава отговорност за нови разноски като санкция за неоснователно предизвикан правен спор. Изложеното е валидно и за производството по чл.435, ал.2, т.7 ГПК, каквото е образуваното пред настоящия съд частно гражданско производство. В този смисъл е установената по приложението на чл.248 ГПК практика на ВКС, която според настоящия съд в случая следва да бъде съобразена /Определение №393/17.09.2018г. по гр.д.