Заповед за изпълнение № 1821 от 14.11.2025, Районен съд - Лом

ЗАПОВЕД

ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл. 410 от ГПК гр. гр. Лом

Районен съд – Лом, Шести състав в проведеното на 14.11.2025 г. закрито разпоредително заседание по частно гражданско дело № 2461 по описа на съда за 2025 г., докладвано от Лилия Й. Любенова Димитрова, районен съдия, като разгледа подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 и сл. ГПК, след като прецени, че са налице предпоставките за уважаване на искането, на основание чл. 411, ал. 3 от ГПК РАЗПОРЕЖДА:

Длъжникът Х. Г. Н., ЕГН **********, адрес: ********* (столица) да заплати на кредитора СИТИ КЕШ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление и адрес за връчване на съдебни книжа: гр. София, бул.Цариградско шосе 115Е, ет. 4, чрез пълномощника Г. Г. - юрисконсулт, сумите:

1. 800 лв. (осемстотин лева) – главница,

2 Договорна лихва в размер на 107.54 BGN /сто и седем лева и 54ст./, за времето от 15.02.2024 г. до 25.07.2024 г.

3. Законна лихва в размер на 252.10 BGN /двеста петдесет и два лева и 10ст./, за времето от 01.04.2024 г. до 01.10.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 04.11.2025г. до изплащане на вземането, както и разноски по делото, представляващи платена държавна такса 21.25 лв. (двадесет и един лева и 25ст.), съобразно уважената част, и 80 лв. (осемдесет лева) юрисконсултско възнаграждение.

ОТХВЪРЛЯ искането за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника за сумата от 449.46 лв. (четиристотин четиридесет и девет лева и 46 ст.), представляваща договорна неустойка за периода 15.02.2024г.-25.07.2024г.

ОТХВЪРЛЯ искането за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника за сумата от 200 лв. (двеста лева), представляваща неустойка за забава, начислена еднократно на 01.06.2024г.

ОТХВЪРЛЯ искането на заявителя за определяне на разноски в заповедното производство за юрисконсултско възнаграждение над размера от 80 лева (осемдесет лева) до претендирания размер от 260 лева (двеста и шестдесет лева), както и сумата за държавна такса над уважения размер от 21.25 лева (двадесет и един лева и 25ст.), до претендирания от 30.75 лева (тридесет лева и 75 ст.).

Вземането произтича от следните обстоятелства:Договор за паричен заем №********* от 15.02.2024г. между Х. Г. Н., ЕГН: **********, и „Сити Кеш“ООД, ЕИК:

********* е сключен въз основа на молба за сключване на договор за паричен заем.

Договорът за заем е сключен съобразно законовите разпоредби на Закона за потребителския кредит. Заемателят, съобразно установената форма за кандидатстване от Заемодателя, е 1 предоставил своите лични данни, телефон за връзка, параметри на желания заем (размер на главница и период на погасяване), две лица за контакт.По този начин Заемателят е обективирал волята си, че желае да сключи договор за паричен заем със „Сити Кеш“ООД.Параметрите и условията на сключения договор за потребителски кредит са описани и в предоставените на Заемателя от Заемодателя Договор и Стандартен европейски формуляр към договора за паричен заем, с които Заемателят се е съгласил.

Индивидуализацията на начина на плащанията от страна на Заемателя във връзка с паричните задължения към „Сити Кеш“ООД като размер на плащане и брой на погасителните вноски,както и падеж на задълженията е в Погасителен план към договор за заем №*********. Параметрите на сключения между страните договор за паричен заем №********* са следните: Отпуснатият заем (главница) е в размер на 800,00 лв.; Размер на възнаградителна лихва: 107,54 лв.; Размер на неустойката, дължима при непредоставяне на поне едно от обезпеченията, посочени в Договора: 449,46 лв. Брой погасителни вноски:

23,00 ; Общ размер на погасителните вноски (главница + възнаградителна лихва): 907,54 лв.

Компенсаторна неустойка при непредоставяне на поне едно от обезпеченията, посочени в Договора Заемателят се е задължил да предостави в тридневен срок, считано от усвояване на заемната сума, обезпечение по начина и реда, и отговарящо на условията в чл. 5 от Договора: поръчител или банкова гаранция.На основание чл. 11 от Договора в случай, че Заемателят не предостави уговореното в чл. 5 обезпечение, дължи неустойка в размер на 449,46 лв., с начин на разсрочено плащане, подробно описан в Приложение 1 към настоящия договор (погасителен план). Посочената сума е индивидуално уговорена между страните по договора,като размерът се определя от срока на договора, размера на заемната 1 между страните по договора,като размерът се определя от срока на договора, размера на заемната сума, предходна кредитна история на кредитополучателя, финансовото състояние на клиента и др. Тъй като в тридневния срок заемателят не е предоставил обезпечение, неустойката в размер на 449,46 лв. е начислена на основание чл. 11 от Договора и същата се дължи съгласно погасителния план . Така общият размер на погасителните вноски (главница + възнаградителна лихва + неустойка) е 1 357,00 лв. Всички погасителни вноски по договор за паричен заем №********* са с настъпил падеж, начисленията са отразени в погасителния план от Договор за паричен заем №*********. По този начин е формирано общо първоначалното задължение в размер на 1 357,00 лв. Законна лихва за забава : Тъй като длъжникът не е изпълнявал своите задължения за погасяване на дължимата сума, се начислява и законна лихва за забава. Законната лихва за забава (чийто размер е регламентиран в Постановление №426 от 18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения вр. чл. 86 ЗЗД) се начислява върху чистата стойност на задължението за главница . Длъжникът е информира, че при забава дължи посоченото обезщетение – вж. чл. 6, ал. 1 от Договора. За периода 01.04.2024 г. до 01.10.2025г. начислената законна лихва е в общ размер: 252,10 лв. Законната лихва за забава се изчислява върху дължимата главница автоматично от системата на дружеството в съответствие с действащите закони и актуалния лихвен процент на БНБ,като актуализацията се прави два пъти годишно – на 01.01. и 01.07. с оглед данните от БНБ.Посоченият размер на законната лихва е зададен с оглед информацията от системата и автоматичните изчисления за всеки ден просрочие. Заповедния съд не проверява по същество основанието въз основа на което е възникнало вземането. Длъжникът по процесния договор е забавил своето плащане, поради което е начислена неустойка в размер на 25 %от размера на главницата – 200,00 лв. на 01.06.2024г. Неустойката се начислява при забава на плащане, във връзка с което кредитодателят прави разходи относно действия за извънсъдебно събиране на 2 вземанията към Кредитополучателя, а именно - изпращане на съобщения, покани и уведомления на посочените от Кредитополучателя адреси, периодично информиране на Кредитополучателя за опуснатите забави и възможностите за изпълнение чрез провеждане на телефонни разговори и извършване посещения на посочените от Кредитополучателя адреси за връчване на покани, съобщения и уведомления. Извършени от длъжника плащания: До този момент заемателят е направил плащания по кредита в общ размер на 0,00 лв. Съобразно изложеното и след отчитане съответно на платените от длъжника суми общият размер на паричното задължение на Заемателя към настоящия момент възлиза на 1 809,10 лв. Формирано както следва:главница: 800,00 лв. възнаградителна лихва: 107,54 лв. договорна неустойка: 449,46 лв. законна лихва за забава: 252,10 лв. неустойка за забава:

200,00 лв.

При извършената служебна проверка по чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК от съда се констатираха очевидно неравноправни клаузи в договора, сключен с потребителя (по смисъла на чл. 20-24, вр. чл. 10, ал. 2 ЗПК и чл. 143-146 ЗЗП), на които се основават претендираните суми за неустойки (чиито общ размер впрочем е почти колкото размера на отпуснатия кредит, поради което е и прекомерен).

Клаузата, която предвижда неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, противоречи на добрите нрави и поради това е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, поради което искането за тези суми се отхвърли.

Предвидено е не направо заплащането на неустойка, ако кредитополучателят не изпълни свое текущо задължение на падежа, а заплащане на неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение - предоставянето на обезпечение в срок от 3 дни след усвояване на сумата по кредита. В нормалните случаи, когато кредиторът наистина цели обезпечаване изпълнението на същинските задължения по договора, а не допълнително обогатяване, прикрито под една или друга форма на неустойка, и то за неизпълнение на акцесорно задължение, разходи за извънсъдебно събиране на вземанията и други подобни, то се изисква преди сключването на самия договор за кредит и е условие за сключването му, а не в един последващ момент, както е в случая - три дни след усвояването. Неустоечната клауза е предвидена, за да получи кредиторът не само предвидената договорна лихва и евентуално, лихва за забава, ако такава бъде допусната от кредитополучателя, а допълнително възнаграждение, извън посочената договорна лихва. Това възнаграждение е прикрито като такова за вреда от неполучено обезпечение, но не е ясно защо самият кредитор не я е осуетил или намалил, поисквайки например да му се даде подобно обезпечение още преди сключването на договора, като е имал възможност въобще да не го сключи, ако обезпечението не се осигури. Тоест кредиторът изисква обезпечение едва в един по-късен момент, когато договорът е вече сключен, без да е била направена при сключването му ясна преценка за финансовата възможност на длъжника да изпълнява договора. В противоречие с добрите нрави се изопачава присъщата функция на обезпечението – да служи на кредитора и да бъде налично преди сключването на договора за кредит, именно като предпоставка за неговото сключване. В обобщение неустоечната клауза противоречи на добрите нрави, тъй като излиза извън присъщите й функции, като цели само и единствено неоснователно обогатяване за кредитодателя.

По отношение на неустойката за забава, начислена еднократно, съдът намира, че така уговорената неустойка излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и дава възможност на кредитодателя да претендира, както обезщетение за забава върху изискуемата главница, така и неустойка. Налага се извод, че посочената неустойка за забава е начислена, за да се прикрие действителното основание за плащането й и да не може да се установи, че има за резултат натрупването всъщност на няколко обезщетения в полза на кредитора за едно и също нещо - забавата на длъжника. Всичко това навежда на извод, че целта на неустойката е неоснователно обогатяване на кредитора.

3

Поради това искането за присъждането й се отхвърли.

По отношение на разноските: Съгласно чл.78, ал.8 ГПК в полза на юридически лица се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт като размерът му не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 ЗПП. Това означава, че и без възражение за прекомерност от насрещната страна, съдът може да намали претендираното юрисконсултско възнаграждение. Съгласно действащата към датата на подаване на заявлението редакция на чл.26 от НЗПП, към която препраща чл.37 ЗПП, за защита в заповедно производство възнаграждението е от 80 до 230лв. Заявителят е претендирал такова над максималния, предвиден в цитираната разпоредба размер, а именно 260 лева. С оглед размера на претендираното вземане и уважената част от претенцията съдът счита, че на заявителя се следва юрисконсултско възнаграждение в размер от 80 лева първо, защото не се касае за водене на исково производство, при което обемът на положения юридически труд обичайно е повече от този в заповедното производство и второ, защото юрисконсултското възнаграждение в съдебната практика не се приравнява на адвокатското такова.

Претенцията за разноски, представляващи държавна такса, е уважена в размер, който се дължи съобразно уважената част от претенцията.

Разпореждането, с което се отхвърля изцяло или отчасти заявлението, може да се обжалва от заявителя в едноседмичен срок от съобщението, с частна жалба пред ОС-Монтана, от която не се представя препис за връчване.