Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 72 от 28.06.2024, Апелативен съд - Бургас

Съд
Апелативен съд - Бургас
Дело
Наказателно дело за възобновяване 66/2024
Вид
Решение № 72
Подписан
28.06.2024
В сила
28.06.2024
Състав
Пламен Ангелов Синков, Петя Иванова Петрова Дакова, Яница Събчева Събева Ченалова

Други актове по делото

  • Протокол № 70 от 29.04.2024 · Пламен Ангелов Синков, Петя Иванова Петрова Дакова, Яница Събчева Събева Ченалова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 72 гр. Бургас, 28.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Анг. Синков

Членове:

П. Ив. П. Дакова

Яница С. Събева Ченалова при участието на секретаря Елена П. Георгиева в присъствието на прокурора П. П. К. като разгледа докладваното от П. Ив. П. Дакова Наказателно дело за възобновяване № 20242000600066 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 424, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Образувано е по искане на осъдения Н. А. А. за възобновяване на ВНОХД № 828/2023 г. по описа на Окръжен съд-Бургас.

В депозирана саморъчно написана жалба, която по съществото си представлява искане за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, се релевират оплаквания за допуснати от съдебните инстанции съществени нарушения на процесуалните правила, накърняващи правото на защита на осъденото лице, както и явна несправедливост на наложеното наказание.

Твърди се от осъдения А., че в хода на развитие на процеса пред първата инстанция е бил подведен от защитника на втория подсъдим по делото да се съгласи с провеждане на съкратено съдебно следствие при условията на т.2 на чл. 371 от НПК – с признаване на фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт, като му е било обяснено, че по този начин ще бъде санкциониран с по-ниско наказание, което в действителност не се е случило.

Изтъква се по-нататък пропуск на разследващия орган да установи местонахождението на значителна чест от вещите, предмет на извършените кражби, въпреки наличие на сведения в тази насока, представени от второто 1 осъдено лице – а. А., което счита, че го е лишило от възможността да сключи споразумение с прокурора за налагане на по-леко наказание. Сочи, че по делото е приложен приемо-предавателен протокол за връщане на иззет лаптоп, предмет на кражба, а в действителност вещта не е върната, и по този начин не са изпълнени дадени от прокурора в постановление указания за провеждане на разследването. С горните съображения и с направено признание, че е извършил деянието, за което е осъден, А. моли за възобновяване на наказателното дело и връщането му за ново разглеждане.

В съдебно заседание пред АС-Бургас осъденият Н. Н. се явява лично. В хипотезата на чл. 94 ал.1 т.6 от НПК на същия бе назначен служебен защитник в лицето на адвокат Б. Я. от АК-Бургас.

Защитникът – адвокат Я. изразява становище за допустимост на внесеното искане за възобновяване на делото, като преценката за неговата основателност предоставя на съда.

Осъденият Н. поддържа изцяло аргументите в подкрепа на искането за възобновяване на делото, изложени в писмените му жалби до съда. Моли за възобновяване на наказателното дело.

Представителят на АП-Бургас изразява становище за основателност на искането на осъдения Н. за възобновяване на наказателното дело, но не по съображенията, изложени в него. Изтъква наличие на допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при изготвяне на обвинителния акт по делото – несъответствие на същия с изискванията на чл. 246, ал.2 от НПК.

Твърди, че в обстоятелствената част на прокурорския акт не са отразени всички факти, обуславящи съставомерността на инкриминираното деяние и участието на Н. и второто осъдено лице - А. в осъществяването му - не е описан начинът на извършване на деянията по пункт 1, 3, 4 и 5 от обвинителния акт, а по отношение на деянието в пункт 5, не са представени данни за точното местонахождение на дома на пострадалите лица. Нарушение на процесуалните правила от категорията на съществените съзира и в постановеното от въззивния съд решение, което сочи, че страда от противоречия, засягащи изводите му относно начина на осъществяване на деянията, включени в системата на продължаваното престъпление, както и изложените такива при решаване на въпроса за наказанието, което следва да търпи Н.. В частност, поддържа се, че в отличие от първата инстанция, която 2 е аргументирала наличие на квалифициращите белези разрушаване и повреждане на преглади, здраво направени за защита на имот, въззивният съд е приел, че деятелността е осъществена само чрез разрушаване на такива прегради, без обаче да изложи конкретни съображения защо не приема да е налице и хипотеза на повреждане на прегради, както е приел първият съд.

Противоречие намира, че е налице и при излагане на фактите, характеризиращи извършените от дейците второ и трето по време деяния, включени в продължаваното престъпление. Като неясен и противоречив изтъква и подхода на съда при индивидуализиране на санкцията от гледна точка на развитите съображения за броя предходни осъждания на Н. - кои от тях са относими към квалификацията „опасен рецидив“ и кои следва да бъдат отчетени като отегчаващи отговорността му обстоятелства. С горните доводи прокурорът предлага наказателното дело да се възобнови и същото да се върне за ново разглеждане от въззивната инстанция.

Бургаският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери за установено следното:

Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Същото е подадено от процесуално легитимирано лице, в срока по чл. 421, ал. 3 НПК.

Предмет на искането е акт от кръга на визираните в чл. 419 НПК, при посочени основания по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т.2 и т.3 от НПК.

Разгледано по същество, искането е неоснователно. Съображенията за това са следните:

С присъда №82 от 26.04.2023 г., постановена по НОХД №887/2023 год., Районен съд Бургас е признал подсъдимия Н. А. Н. за виновен в това, че в периода от 09.06.2021г. до 17.06.2021г. в гр.Търговище и в гр.Бургас, в условията на продължавано престъпление и опасен рецидив, след предварителен сговор с а. М. А. и в немаловажен случай, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот и чрез използване на техническо средство /неустановено/, отнел от владението на различни лица – пострадалите М.Р.И.,Р.А.Д.,К.В.Г.,Е.Й.Д.,П.В.Г. и Е.П.Г., без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, движими вещи на обща стойност 30 260, 03 лева, както следва:

-на 09.06.2021г. в гр.Търговище отнел от владението на М.Р.И.

3 движими вещи на обща стойност 265,00 лева;

-на 09.06.2021г. в гр.Търговище отнел от владението на Р.А.Д. движими вещи на обща стойност 4 424,46 лева;

-на 12.06.2021г. в гр.Бургас отнел от владението на К.В.Г. движими вещи на обща стойност 358,00 лева;

-на 16.06.2021г. в гр.Бургас отнел от владението на Е.Й.Д. движими вещи на обща стойност 930,03 лева;

-на 17.06.2021г. в гр.Бургас отнел от владението на П.В.Г. и Е.П.Г. движими вещи на обща стойност 24 282,54 лева, поради което и на основание чл. 196, ал.1 т.2 вр. чл. 195, ал. 1, т.3, 4, 5 вр. чл. 194, ал.1, вр. чл. 26 ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.“а“ и б. „б“ от НК и чл. 58а, ал.1 НК го осъдил на лишаване от свобода за срок от пет години и четири месеца, което наказание да изтърпи при първоначален строг режим. На основание чл. 59 НК съдът е приспаднал времето на предварителното задържане на Н. Н.. В тежест на Н. е присъдил и съответната част от направените по делото разноски.

С въззивно решение № 258/13.10.2023 г., постановено по внохд № 828/2023г., ОС – Бургас е потвърдил атакуваната пред него първоинстанционна присъда.

В рамките на заявеното в искането за възобновяване касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК настоящият състав извърши проверка, при която не констатира наличие на порок на производството, попадащ в обхвата на абсолютните процесуални нарушения - чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК.

Доводите, с които е подкрепено оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила са неоснователни.

Данните по делото сочат, че производството пред първоинстанционния съд е протекло по реда на съкратено съдебно следствие в хипотезата на чл.

371, т. 2 от НПК. Двамата подсъдими Н. А. Н. и а. М. А., първият от които искател в настоящото производство, са признали изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като изрично са се съгласили за тяхното установяване да не се събират доказателства. Това признание подсъдимите са сторили в присъствието на назначените им служебни защитници, с участието на които в съдебното заседание те са изразили изричното си съгласие производството да се проведе при съкратено съдебно 4 следствие, след като са били запознати от съда с последиците от признаването на фактическите обстоятелства в обвинителния акт. Съдът е разгледал делото по реда на чл. 372, ал. 4, вр. чл. 373, ал. 2 НПК, след като е констатирал, че самопризнанието на двамата се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства и е обявил, че ще ползва наличните такива при постановяване на присъдата си. По този начин, след като Н. сам доброволно е инициирал провеждане на диференцираната процедура и съдът е удовлетворил волята му, той се е лишил от възможността да оспорва повече фактите по обвинителния акт. Като процесуална последица от тези действия той и защитата му са лишени по закон от възможността да оспорват пред погорните инстанции "недоказаността" на обвинението от фактическа страна.

Заявеното от осъдения Н. оплакване, че е бил подведен да признае фактите по обвинителния акт и по този начин е нарушено правото му на защита, не е подкрепено с обективни данни по делото. Видно от съдебния протокол пред първата инстанция, същият обективира ясно изразена воля на Н. за разглеждане на делото по реда на Глава ХХVII от НПК. Същият е декларирал признанието изцяло на фактите по обвинителния акт, както и е заявил съгласие да не се събират доказателства за тези факти, които недвусмислени изявления сочат на заявена воля от последния за протичане на делото по този ред. Не са налице основания за поставяне под съмнение на доброволността на заявената от Н. позиция, както и на неговата информираност за последиците от признанието на фактите по обвинителния акт, доколкото в съдебния протокол е отразено и обстоятелството, че са му били изяснени тези последици. При това положение, доводите на осъдения в искането за това, че е бил подведен, са лишени от основание.

Преценката на съда за липса на процесуални нарушения, свързани с реализираната процедура на съкратено съдебно следствие не се променя с оглед на заявеното в искането, че осъденият е бил лишен от възможността да сключи споразумение и по този начин да постигне още по-благоприятно за него наказване за извършеното престъпление. Налице е влязла в сила присъда, която може да бъде ревизирана само при наличие на предвидените в закона основания за възобновяване на наказателното дело, сред които не фигурира желанието на осъдения производството да протече по различен ред от този, по който е приключило. В случая, освен че при разглеждане на делото от първоинстанционния съд, осъденият Н. не е заявил желание за 5 сключване на споразумение, към такова на практика не е било и възможно да се пристъпи, тъй като не е било изпълнено условието по чл. чл. 381, ал. 3 от НПК - не е било налице възстановяване или обезпечаване на причинените с престъплението имуществени вреди. За невъзможността обаче осъденият Н. да се ползва от института на споразумението не може да бъде упрекван разследващият орган, какъвто довод се навежда в искането, тъй като задължението за обезвреда на пострадалите за причинените им от престъплението вреди от гледна точка на изискването по чл. 381, ал. 3 от НПК, е изцяло в тежест на причинителя на тези вреди, т.е. на извършителя на престъпното посегателство. В този смисъл и развитите в искането съображения, че разследващият орган не е проявил инициативност да издири вещите, предмет на кражба, за да бъдат същите възстановени на пострадалите, съответно да се открие възможност за осъдения да поиска сключване на споразумение, са изцяло несъстоятелни. Отделен е въпросът, че именно на основата на активната дейност на разследващия орган в хода на досъдебното производство, една значителна част от вещите, предмет на престъпно посегателство, са били установени и възстановени на техните собственици. Сред намерените и върнати на техния притежател вещи е и процесният лаптоп, марка „Сони“, модел „Vaio“, бял на цвят, за която вещ се установява, че е била предадена с протокол за доброволно предаване от лицето Р.Ц.Х., с обяснение, че му е била изпратена по „Еконт“ от негов познат на име а. М. /спр. т.2, л.56 от ДП/. Посочената вещ, видно от приложената по делото разписка, е била върната на собственика й – свид.