Протоколно определение № 651 от 16.10.2025, Районен съд - Разград

ПРОТОКОЛ

№ 651 гр. Разград, 16.10.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ Б. БОРИСОВ при участието на секретаря СРЕБРЕНА СТ. РУСЕВА и прокурора Д. Р. Н.

Сложи за разглеждане докладваното от НИКОЛАЙ Б. БОРИСОВ Частно наказателно дело № 20253330200676 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 14:30 часа се явиха:

ЗА РАЙОННА ПРОКУРАТУРА РАЗГРАД, прокурор Н..

ОБВИНЯЕМИЯТ, доведен от ОЗ „Охрана на съдебната власт“, лично и със служебен защитник адв. Ю. Й. от АК Разград.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

АДВ. Й.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че липсват процесуални пречки по даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

ДОКЛАДВА производството е по реда на чл. 63 и сл. от НПК по постъпило от Районна прокуратура Разград искане за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“ по отношение на обвиняемия Д. Т. Т., ЕГН ********** по ДП № 1873 ЗМ – 647/2019 г. по описа на РУМВР Разград.

ПРОКУРОРЪТ: Поддържам предложението. Няма да соча други доказателства.

АДВ. Й.: Запознати сме с искането. Намирам го за неоснователно. Няма да соча други доказателства.

ОБВИНЯЕМИЯТ: Тогава, когато бях в условията на условно ми дадоха 3 месеца „домашен арест“, имах две обвинения тогава. Аз съм тежко болен и мога да се лекувам само в София. Там имам настоящ и постоянен адрес, ако трябва ми сложете гривна, иначе или ще се инвадилизирам или ще умра. На постоянни прегледи съм там. Ще изпратя на прокуратурата цяло тесте с медицински документи. Готов съм да съдействам и да се явявам. Изпълнявал съм си и „домашния арест“ и пробационните мерки.

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИОБЩАВА към доказателствата по делото писмените такива съдържащи се в ДП № 1873 ЗМ – 647/2019 г. по описа на РУМВР Разград.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам доказателствени искания.

АДВ. Й.: Нямам доказателствени искания.

СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна и 1

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО.

ПРОКУРОРЪТ: Поддържам искането за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“ спрямо обвиняемия Д. Т. от с. Б., общ.

Столична. Обвиняемият Т. е привлечен на 13.10.2025 г. за извършено престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. с ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК (ред. преди изменението с ДВ № 67/2023 г.). Това престъпление е наказуемо с „лишаване от свобода“ до 6 години. Считам, че са налице всички изискуеми съгласно чл.

63 от НПК предпоставки за определяне на най-тежка „мярка за неотклонение“ спрямо обвиняемия и аргументите ми са следните: на първо място, видно от събраните доказателства по досъдебното производство е налице обоснованото предположение, че обвиняемият е извършил престъплението, за което е привлечен. На второ място, за това престъпление законът предвижда наказание „лишаване от свобода“ до 6 години. На трето място е налице реалната опасност обвиняемият да се укрие и да извърши престъпление.

Опасността да се укрие по настоящото досъдебно производство считам не за реална, а за случило се събитие. При запознаване с хронологията, която е към материалите по делото какво всъщност може да се изведе. Съставено е постановление за привличане като обвиняем от 02.07.2020 г. за две престъпления, освен за това, за което му е предявено преди два дни на обвиняемия и за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 5а, вр. с чл. 130, ал. 2 от НК.

Обвиняемият е търсен за призоваване да се яви за предявяване на това постановление. Той не е установен на посочения адрес в гр. Разград и към него момент е бил известния по делото адрес. Обявен е за общодържавно издирване от 08.07.2020 г. Установен е в гр. София и му е вречена призовка по ЗМВР за явяване в ОДМВР Разград на 29.12.2020 г., същият не се е явил.

Изпратил е писмо до разследващ полицай Н.К.в приложено по делото и е посочил постоянен и настоящ адрес с.Б., общ. Столична, където той се е регистрирал на 10.12.2020 г. На този адрес му е изпратена призовка за явяване на 15.01.2021 г. за предявяването на това постановление. Той обаче не е намерен на този адрес. Дори от докладната записка на 02 РУ-СДВР той очевидно се е укрил, защото не отваря вратата при множество посещения.

Установено е общодържавно издирване на обвиняемия с принудително довеждане от 05.02.2021 г. и телеграмата е актуализирана на 09.02.2021 г.

Следващите 4 години и 8 месеца обвиняемият не е издирен до 12.10.2021 г., когато извършва нов акт на домашно насилие срещу настоящата си съпруга и майка ѝ, и сигнала е посетен от служители на 02 РУ-СДВР. Видно от докладната записка се налага служителите на МВР да употребят сила и помощни средства, защото обвиняемият се е барикадирал, указал е съпротива, задържан. И при довеждането му в съответното РУ на СДВР е установена самоличността му, и, че той се издирва по настоящото досъдебно производство. Конвоиран е на 13.10.2025 г. в ОДМВР и му е предявено настоящото по делото постановление за привличане само за едното престъпление, тъй като абсолютната давност за другото е изтекла. Всички тези обстоятелства водят до категоричния извод, че е налице реалната опасност от укриване. Той се е укрил успешно 5 години и 3 месеца от настоящото наказателно преследване срещу него. Той безспорно е знаел за това наказателно преследване, защото към материалите по делото е налична призовка от декември 2019 г., където се я явил в ОДМВР Разград по това досъдебно производство за извършване на психично и психологическо изследване по повод назначената му от разследващия орган комплексна 2 съдебно–психологическа и психиатрична експертиза. Налице е опасността от извършване на друго престъпление, защото на първо място деянията, за които е привлечен по настоящото наказателно производство са извършени в изпитателния срок на осъждането му по НОХД № 30/2014 г. на Окръжен съд Шумен и по него обвиняемият е осъден на 3 години „лишаване от свобода“ с 5 години изпитателен срок, който е изтекъл на 27.07.2020 г. Нещо повече в този изпитателен срок обвиняемият е извършил и друго престъпление и е сключил споразумение с прокуратурата и му е било определено наказание „пробация“.

Данните за личността на обвиняемия, които са в пряка връзка с реалната опасност да извърши престъпление считам, че са налице ниско правосъзнание, съчетано със знания за това как функционира системата на МВР, поради факта, че е бил полицейски служител. Агресивен, конфликтен, арогантен, незачитащ правовия и обществен ред, домашен насилник. С оглед на това считам, че са налице предпоставките за вземане на най-тежката мярка за неотклонение. Защо считам, че „домашния арест“ не е подходящ видно докладната записка обвиняемият е в ситуация, след като е осъществил проява на домашно насилие вероятно ще поиска да му определите „домашен арест“, но считам, че не е подходящ, видно от докладната записка на 02 РУ-СДВР имота е собственост на майката на съпругата му, която се явява пострадала от този акт на домашно насилие. Изминало е много време от деянието, но причина за неприключването на настоящото наказателно производство е процесуалното поведение на обвиняемия. Поради това, моля, да определите мярка за неотклонение „задържане под стража“ на обвиняемия Т..

АДВ. Й.: Не споделям виждането на прокурора за вземане на найтежката мярка за неотклонение, а именно „задържане под стража“.

Аргументите ми се следните моя подзащитен има две осъждания. По първото е изтърпял условна присъда, по второто пробационни мерки. И към настоящия момент му е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 144, ал.

3 от НК, като законът предвижда до 6 години „лишаване от свобода“. Няма гаранции това досъдебно производство как ще се развие в хода на съдебния процес и дали ще му се определи наказание, може да бъде и оправдан. На първо място защо прокуратурата счита, че той би се укрил. Видно е, че той има постоянен адрес. Факта, че няколко пъти са го търсили и не са го намерили причините могат да бъдат много може да е бил в болница, на почивка. И като се запознах с материалите по делото той е бил издирван активно само през периода началото на месец януари на 2020 г. След обявяването му за общодържавно издирване никой не го е търсил, докато не е станал процесния инцидент и не са го задържали полицаите. Дали е знаел за това досъдебно производство, за това, че ще му бъде повдигнато обвинение няма как да му вменяваме във вина, след като не е бил привлечен като обвиняем, няма как да твърдим, че се укривал и пречил на органите на досъдебното производство. По негови данни е декларирал, че е женен и живее в с. Б. на постоянен адрес, заедно с детето на съпругата си. Пред мен излага сведения, че е с ТЕЛК решение и страда от множество заболявания, към момента не можем да представим доказателства с оглед на това, че е много кратък срока. Укриването на подзащитния ми няма да бъде в негов интерес, защото в наказателния процес той ще има възможността да се защитава по това дело. Може да видите постановлението му за привличане на обвиняем и протокола му за разпит, в него е записано, че ако се укрие делото ще продължи да се гледа в негово отсъствие, и са включени новите разпоредби на Съда на ЕС, който изрично иска подсъдимите или обвиняемите да знаят за тази 3 възможност, че делото ще бъде гледано в тяхно отсъствие. Аргументите на прокурора, че може да извърши друго престъпление, според мен за период от 2017 г. до миналата седмица няма данни за противообществени прояви извършени от подзащитния и не може да се направи обосновано предположение, че ще извърши друго престъпление. По отношение на разпоредбата на ал. 2, чл. 63 от НПК е записано кога се счита реално опасността за едно лице да се укрие или извърши друго престъпление. Нашето обвинение не е за престъпление, което е извършено повторно, или в опасен рецидив. Към настоящия момент подзащитният ми не е лежал в затвора, не са изпълнени изискванията на т. 2. Не са изпълнени изискванията на т. 3, тъй като обвинението не е за престъплението, което се наказва с „лишаване от свобода“ за срок за повече от 10 години, и не е по т. 4. Мярката за неотклонение „задържане под стража“ е изключителна тежка и считам, че не е необходимо тя да бъде налагана намирам за необходимо адекватна мярка за неотклонение „подписка“.

ОБВИНЯЕМИЯТ: Откакто сте ми одобрили споразумението не съм пристъпвал закона. От 13-и юни 2020 г. живея с жена ми, много се обичаме, не сме се разделяли. Идвали сме в гр. Разград месец септември 2020 г. бил съм тук като съм бил обявен за издирване. А издирването, когато съм обявен 25-и юли, аз от 13-и юни живея в с. Б.. Регистрацията се извършва с цел сключване на граждански брак, а не на лична карта, затова имам регистрация и за настоящ адрес, не само за постоянен. Заради моя ТЕЛК обжалвам сега решението на ТЕЛК, обжалвам решението на НОИ. Аз водя дела. Не мога да се укривам. В арест не мога да се лекувам и да водя тези дела. Защото прегледа ми на приложение 8 за ТЕЛК в най-голямата болница в България за очи, само прегледа е колкото пенсията ми. Каквато искате друга мярка вземете само да остана жив. Извършил съм спрямо лицето Тонка, живял съм на семейни начала, не си спомням да съм я заплашвал с убийство.

СЪДЪТ, за да се произнесе съобрази следното: съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от НПК за вземането на най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“ е необходимо да са налице двете кумулативно дадени предпоставки, а именно: да е налице според текста от НПК обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъпление, което са наказва с „лишаване от свобода“ или друго по-тежко наказание. Доказателствата по делото сочат, че е налице реална опасност същият да се укрие или извърши престъпление. С оглед приобщените по делото писмени доказателства, находящи се в материалите по досъдебното производство безспорно и категорично от материално-правна страна се установява, че към 13.10.2025 г. на обвиняемият Д. Т. е повдигнато обвинение по смисъла на чл. 144, ал. 3 от НК - престъпление за което се предвижда наказание „лишаване от свобода“.

Нещо повече същото е тежко умишлено престъпление по смисъла на НК. От проведените до момента процесуално-следствени действия: разпит на свидетели, съдебно-психологически и психиатрични експертизи, проведено щателно издирване на територията на страната на обвиняемият, съдът намира, че логичното подозрение на прокуратурата за съпричастност на обвиняемият към процесното деяние не е разколебано. Налице са достатъчно писмени данни на база, на които може да бъде достигнато до единствено логичния извод да твърдяното от прокуратура съпричастност на обвиняемия към престъпление по чл. 144, ал. 3 НК. От тази гледна точна е налице първата предпоставка по чл. 63, ал. 1 от НПК по отношение на реалната опасност същият да се укрие или извърши престъпление са налице също писмени 4 данни, съдържащи се в няколко броя докладни записки относно призоваването на обвиняемия. Същият е обявен за общодържавно издирване с телеграми на ГДНП като от мярка „установяване адрес и местонахождение“ същата е променена в „принудително довеждане“. Действително по делото липсват данни кога, в кои периоди, колко пъти и по какъв начин обвиняемият е бил издирван от компетентните органи на МВР, но и тези съдържащи се в кориците на делото са достатъчни, за да се достигне до логичния извод, че същият след провеждане на първоначалните процесуално-следствени действия по делото през 2019 г. с ясното съзнание, че е съпричастен към провеждането досъдебно производство се е укрил и в продължение на 4 години е бил в неизвестност и не е установен на територията на страната до момента на адресната му регистрация в столична община. Същият е склонен към извършване на престъпление и то от същия вид. Доколкото по делото е налице и докладна записка от престъпно посегателство осъществено от него по отношение на съпругата му, с която живее на последния регистриран и настоящ, и постоянен адрес. От тази гледна точка съдът споделя виждането на прокурора, че мярка „домашен арест“ бе се оказала неадекватна към настоящия момент, доколкото на регистрирания постоянен и настоящ адрес на обвиняемия живеят и е тяхна собственост жилището - съпругата му и майка ѝ.

Разпечатката съдържа 40 от 101 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/309aac29-c2d1-4a60-906d-a81fc5219a0c