Решение № 163 от 19.10.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 163 гр. Пловдив, 19.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Румяна Ив. Панайотова-Станчева Въззивно гражданско дело № 20225000500298 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 90/ 02.08.2021 г. ,постановено по гр.д.772 / 2020 г. по описа на ОС – Хасково ,с което са отхвърлени предявените от И.

К. И., ЕГН: **********, Е. К. И., ЕГН: **********, Д. Д. К., ЕГН: ********** и М. Т. К., ЕГН: ********** против „П. и. б.“ АД, ЕИК: ********, при условия на обективно , субективно и кумулативно съединени искове с правно основание чл.26 от ЗЗД за прогласяване нищожността поради липса на основание и злоупотреба с право на извършени публични продани на имоти САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор ******** по КККР на гр. Хасково, одобрени със заповед № РД-********г. на Изпълнителния директор на АК-Хасково, с адрес: гр. Х., ************ и САМОСТОЯТЕЛЕН ИМОТ В СГРАДА с идентификатор ******** по КККР на гр. Хасково, одобрени със заповед № РД-********г. на Изпълнителния директор на АКХасково с адрес: гр. Х., ********** по изп.дело№1454/2014г. на ЧСИ С. П. , както и евентуално съединените искове за прогласяване на недействителността на публичните продани на посочените два имота на основание чл.496 ал.3 от ГПК и признаване за установено ,че първите двама – И. К. И. и Е. К. И. са собственици на ПИ с идентификатор ******** , вторите двама – Д. Д. К. и М. Т. К. са собственици на ПИ с идентификатор с идентификатор ******** .

Обжалвано е и решение № 121 /18.04.2022 г. ,постановено по същото 1 гр.д. , с което по реда на чл.250 от ГПК е допълнено гореказаното решение като са отхвърлени и предявените от И. К. И., ЕГН: **********, Е. К. И., ЕГН: **********, Д. Д. К., ЕГН: ********** и М. Т. К., ЕГН: ********** против „П. и. б.“ АД, ЕИК: ******** искове за отмяна на постановленията от 20.11.2019г. на ЧСИ С. П. за възлагане на имоти с идентификатори ******** по КККР на гр. Хасково, одобрени със заповед № РД-********г. на Изпълнителния директор на АК-Хасково, с адрес: гр. Х., ************ и ******** по КККР на гр. Хасково, одобрени със заповед № РД- ********г. на Изпълнителния директор на АК-Хасково с адрес: гр. Х., ********** по изп.дело№1454/2014г. на ЧСИ С. .

Предмет на въззивно разглеждане е и частна въззивна жалба вх.№ 3293/ 24.09.2021 г. от И. К. И., ЕГН: **********, Е. К. И., ЕГН: **********, Д. Д. К., ЕГН: ********** и М. Т. К., ЕГН: ********** против определение № 276/ 02.09.2021 г. ,постановено по същото дело , с което на основание чл.248 от ГПК е допълнено решение № 90/ 02.08.2021г. като същите са осъдени да заплатят на „П. „ АД сумата от 450 лв. юрисконсултско възнаграждение.

.По съображенията ,подробно изложени във въззивните и въззивната частна жалба жалбоподателите считат атакуваните от тях актове за неправилни, необосновани ,постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон и заявяват искане обжалваните решения да бъдат отменени и предявените от тях искове изцяло уважени , а обжалваното определение ,постановено по реда на чл.248 от ГПК да бъде отменено като недопустимо ,а искането за присъждане на разноски да бъде оставено без уважение

Жалбоподателите претендират присъждане на разноски да двете инстанции.

Въззиваемата страна „П. и. б. „АД е депозирала отговори ,с които оспорват въззивните жалби и частната въззивна жалба и се заявява искане обжалваните съдебни актове да бъдат потвърдени като претендира разноски .

Третото лице –помагач „С. Г. „ЕАД е депозирал отговор ,с което оспорва въззивните жалби и заявява искане обжалваните съдебни актове като правилни да бъдат потвърдени.

Пловдивски Апелативен съд , след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

ОС – Хасково е сезиран с искова молба ,по която е образувано гр.д.772/20 г. по описа на същия съд ,подадена от И. К. И., ЕГН: **********, Е. К. И., ЕГН: **********, Д. Д. К., ЕГН: ********** и М. Т. К., ЕГН:

**********, всички действащи чрез пълномощника си адв. М. Г., против „П. и. б.“ АД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление: гр. С., р И бул. *****№ ** в която са обективирани 1/ иск с правно основание чл.26 от ЗЗД – за прогласяване нищожността поради липса на основание на публична 2 продан на следните имоти : САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор ******** с адрес гр. Х. ул. К. Д. № * и САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор ******** с адрес гр. Х., ул.

************/ искане за отмяна на издадените постановления за възлагане на тези имоти от 20.11.2019 г. , 3/ в условията на евентуалност иск по чл. 496, ал.

3 от ГПК за прогласяване недействителността на публична продан поради невнасяне на цената на същите тези имоти ,както и 4/ за установяване на основание чл.124 от ГПК, че първите двама ищци в СИО са собственици на САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор ********, а вторите двама ищци са собственици на САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор ********.

Ищците са твърдяли , са учредили в полза на „М Ю“ АД София, ипотека, върху следните недвижими имоти:

1.САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор ******** по КККР на гр. Хасково, с адрес: гр. Х., ************, с предназначение: жилище, апартамент, И САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор ********1 по КККР на гр. Хасково, с адрес: гр. Х. ул. К. Д. № *, ет.0, гараж 8, с предназначение - гараж в сграда, собственост в СИО на ищците И. К. И. и Е. К. И.. , както и на

2.САМОСТОЯТЕЛЕН ИМОТ В СГРАДА с идентификатор ******** по КККР на гр. Хасково с адрес: гр. Х., **********, с предназначение: жилище, апартамент, собственост в СИО на ищците Д. Д. К., М. Т. К. .Посочената ипотека била учредена като обезпечение по Договор за кредит №020-338 от 29.08.2011г. и Анекс №1 от 20.06.2012г., неразделна част от Договор за кредит №020-338/29.08.2011г., ,сключен между банката и „Н. Ф.“ ООД, ЕИК:********, като със същия договор била поета солидарна отговорност от „И. А. **“ ЕООД, ЕИК ********,К. И. К. и Н. Д. К.. Поради просрочие изпълнението по договора в полза на „П. и. б.“ АД, правоприемник на „М Ю“ АД София, бил издаден изпълнителен лист против „Н. Ф.“ ООД и солидарните длъжници, за което било образувано изпълнително дело № 1454/2014г. по описа на ЧСИ С. П., по което изп.дело изпълнителни действия били насочени към ипотекираните имоти с идентификатор ********, ********1 и ********, като на 06.08.2015г. след реализирана публична продан, за купувач на същите бил обявен взискателят и ответник в настоящото производство - „П. и. б.“ АД, при обявени най-високи цени: 69 000лева - за СОС с идентификатор ********, 13 250 лева - за СОС с идентификатор ********1 и 42 000 лева - за СОС с идентификатор ********.

След изготвяне на протоколите от публичната продан „П. и. б.“ АД оттеглила предложението си за закупуване на имот с идентификатор ********1 и на основание чл.439, ал.1, т.2 от ГПК, за купувач бил обявен Н. Ч. - втори наддавач. В постановление от 18.09.2015г. за разпределение на суми ЧСИ посочил, че за имоти ******** и ******** взискателят-купувач „П. и. б.“ АД 3 не следвало да внася сумите 64 496 лева и съответно 40 313 лева, поради погасяване изпълнението по изпълнителното дело, които суми впоследствие били коригирани от ЧСИ за разноски, наказателна лихва и законна лихва и частично главница. На 20.11.2019г., били издадени постановления за възлагане на имотите ******** и ********, които не били обжалвани от ипотекарните длъжници. На 24.06.2020г. „П. и. б.“ АД поискала въвеждане в имотите.

Във връзка с така изложените в исковата молба обстоятелства ищците считат , че към датата на влизане в сила на постановленията за възлагане на двата имота, съответно 07.04.2020г. и 10.04.2020г., „П. и. б.“ АД няма качеството на кредитор по Договор за кредит , респ. няма качеството взискател по изпълнително производство № 1454/2014г. по описа на ЧСИ С.

П., тъй като на 19.12.2019г. след издаване на възлагателните постановления ,но преди влизането им в сила, била цедирала цялото си вземане на „С. Г.“ ЕАД, поради което считат публичната продан за нищожна поради липса на основание, респ. недействителна на основание чл. 496, ал. 3 от ГПК поради невнасяне на цената от „П. и. б.“ АД, която с извършената цесия, изгубила привилегията си по чл.495 от ГПК. При тези твърдения са поискали прогласяване на нищожност на публичната продан на основание чл. 26 от ЗЗД поради липса на основание и злоупотреба с право, отмяна на постановленията от 20.11.2019г. за възлагане на имоти с идентификатори ******** и ********,а при условията на евентуалност, прогласяване на основание чл.496, ал.3 от ГПК недействителност на извършената публична продан поради невнасяне на цената на горепосочените имоти. Поискали са и на основание чл.124 от ГПК,да се признае са установено , че първите двама ищци в СИО са собственици на САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор ********, че вторите двама ищци са собственици на САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор ******** .

Ответникът „П. и. б.“ АД оспорва исковете като възразява срещу твърдението, че банката не е имала качеството на кредитор към датата на влизане в сила на постановленията за възлагане на двата имота, 07.04.2020г. и 10.04.2020г. Поддържа, че с постановлението за възлагане завършвал фактическият състав на публичната продан, към който момент следвало да са налице всички предпоставки за извършването й, а влизането в сила на същото, имало значение единствено за правните последици от прехвърлянето на собствеността. Иска се отхвърляне на предявените искове По делото е конституиран „С. Г.“ ЕАД като трето лице – помагач на ответника в производството ,който излага становище за неоснователност и недоказаност на така предявените искове.„

Съдът с решението ,предмет на обжалване ,е приел за установена изложената от ищците фактология като на база на това извел следните правно значими факти,а именно : Издадените от ЧСИ С. П. на 20.11.2019г. постановления за възлагане на имоти с идентификатори ******** и 4

********,влезли в сила, съответно на 07.04.2020г. и 10.04.2020г. с Решение №138/07.04.2020г. по в.гр.д. № 320/2020г. и Решение №142/10.04.2020г. по в.гр.д.№319/2020г. по описа на Окръжен съд-Хасково; Сключеният между „П. и. б.“ АД и „С. Г.“ ЕАД договор за цесия от 19.12.2019г. По същество е приел по първия иск с правно основание чл.26 от ЗЗД ,че след издаване на възлагателните постановления и преди влизането им в сила ответникът П. АД е цедирал цялото си вземане ,предмет на конкретното изп.д.,но доколкото липсват данни цесията да е съобщена на длъжниците ,вкл. ипотекарните такива и настоящи ищци ,то тя не е произвела действие спрямо тях ,поради което и към датата на издаване на постановленията за възлагане,и към датата на влизането им в сила единственият легитимиран кредитор да получи плащане е именно банката. С тези мотиви е приел този иск за неоснователен и е отхвърлил същия.

По евентуално съединените искове с правно основание чл.496, ал.3 от ГПК за прогласяване недействителност на извършените публични продани поради невнасяне на цената на имотите от страна на „П. и. б.“ АД съдът е приел ,че към момента на издаване на процесните постановления за възлагане - 20.11.2019г., ЧСИ С.П. се е съобразил изцяло с материалния и процесуалния закон, като извършените от него изпълнителни действия са законосъобразни.

„П. и. б.“ АД е участвала в проданите с дълга, което право има като взискател, обявена е за купувач, извършено е прихващане и са внесени останалите суми по разпределението. Обстоятелството, че описанието на дълга в договора за цесия е без приспадане на сумите от проданите е без значение за спора ,тъй като прехвърлителният ефект на договора за цесия настъпва само до размера на това, което съществува .Поради това е приел и този иск за неоснователен и е отхвърлил същия.