Решение № 37 от 23.02.2018, Окръжен съд - Ловеч

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш

Е Н И Е гр.Ловеч,………....2018г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, граждански състав, в публично заседание на двадесет и трети януари две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: СЕВДА ДОЙНОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ

При секретаря Галина Аврамова, като изслуша докладваното от съдия Дойнова в.гр.д.№498/2017г. по описа на Ловешкия окръжен съд и за да се произнесе съобрази:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №224 от 06.07.2017г., постановено по гр.д.№9/2017г., Ловешкият районен съд е отхвърлил предявения от ищеца Д.Д.С., ЕГН ********** ***, в качеството му на едноличен собственик и управител на „***”ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление : гр.*** против ответника „***”ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.***, адрес за кореспонденция: с.***, иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, за признаване на установено, по отношение на „***”ООД, че представляваната от Д.Д.С. фирма „***”ЕООД, е собственик на следния недвижим имот: сграда-трафопост с агрегатно помещение с одобрена площ от 126,85 кв.м., съставляваща имот с пълноснимачен №818, заедно с правото на строеж върху поземлен имот в урбанизирана територия, с производствено предназначение – държавна собственост, находящ се в с.***, Община-гр.Ловеч, съставляващ УПИ I в квартал 49 по действащия подробен устройствен план – план за регулация и застрояване на с.***, а съгласно скица представляващ сграда с идентификатор №***, находяща се в с.*** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-49/20.03.2008г. на ИД на АГКК, последно изменение със Заповед 18-9255/18.11.2016г., като сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор №*** - държавна собственост със застроена площ 128 кв.м. брой етажи 1 и предназначение - сграда за енергопроизводство, като неоснователен и недоказан.

Отхвърлил предявения от ищеца Д.Д.С.,

ЕГН ********** ***, в качеството му на едноличен собственик и управител на „***”ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.*** против ответниците „***”ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.***, адрес за кореспонденция: с.***и Национална Агенция за приходите, с адрес: гр.София, ***, представлявана от Изпълнителния директор Б.А., иск с правно основание чл.440 от ГПК, за признаване на установено спрямо ответниците - длъжника „***”ООД и взискателя - Национална агенция за приходите, че длъжника „***”ООД, не е собственик на недвижим имот: сграда - трафопост с агрегатно помещение със застроена площ от 126,85 кв.м, съставляваща имот с планоснимачен №818, заедно с правото на строеж върху поземлен имот в урбанизирана територия с производствено предназначение – държавна собственост, находящ се в с.***, Община-гр.Ловеч, съставляващ УПИ I в квартал 49 по действащия подробен устройствен план - план за регулация и застрояване на с.***, Община Ловеч, а съгласно скица представлява сграда с идентификатор №***, находяща се в с.***, Община Ловеч по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-49/20.03.2008 год. на ИД на АГКК, последно изменение със Заповед 18-9255-18.11.2016г., като сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор №*** - държавна собственост, със застроена площ 128 кв.м., брой етажи 1 и предназначение сграда за енергопроизводство, като неоснователен и недоказан.

Отхвърлил претенцията на ищеца Д.Д.С., с горните данни против ответниците „***”ООД и Национална агенция за приходите, за заплащане на направените по делото разноски в размер общо на сумата 944 лева съгласно представен списък на разноските по чл.80 от ГПК, като неоснователна и недоказана.

Осъдил ищеца Д.Д.С., ЕГН ********** ***, в качеството му на едноличен собственик и управител на „***”ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.*** да заплати на ответника Национална агенция за приходите, с адрес: гр.София, ***, представлявана от Изпълнителния директор Б.А. сумата 810 /осемстотин и десет/ лева, представляваща съдебно-деловодни разноски - възнаграждение за юрисконсулт, на основание чл.78, ал.8 от ГПК във връзка с чл.8, т.3 от Наредба №1/2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Въззивна жалба е постъпила от Д.Д.С.,

ЕГН ********** - лично и в качеството си на едноличен собственик и управител на „***”ЕООД, ЕИК ***, чрез пълномощник адв.В.Т. ***, с адрес за призоваване: гр.***, ет.1 срещу така постановеното решение.

Сочи, че съдът се е позовал на

Определение №94/14.06.2017г. на ВКС по ч.гр.д.№2110/2017г., II г.о., ГК, касаещо въпросите за процесуалната легитимация и наличието на правен интерес от обективното съединяване на отрицателните и установителните искове и по-конкретно може ли искът по чл.440 от ГПК, който е отрицателен установителен иск, с който се цели да се установи принадлежност на имуществено право на длъжник по изпълнението, към който е насочено принудително изпълнение, да се съчетае и разгледа с признаване на принадлежността на същото към патримониума на ищеца и отричане принадлежността на същото към патримониума на ответника-длъжник по изпълнението. Първоинстанционният съд приема, че за ищеца липсва правен интерес от завеждане и поддържане на положителния установителен иск, тъй като предметът на положителния установителен иск за собственост включва в себе си предмета на отрицателния установителен иск за собственост по отношение на един и същ имот.

Възразява, че в Определение

№94/14.06.2017г. на ВКС по ч.гр.д.№2110/2017г., II г.о., ГК е констатирано, че е налице противоречива съдебна практика по този въпрос и че той е идентичен с поставения в т.4 от образуваното тълк.д.№3/2015г. на ОСГТК на ВКС, допълнено с Разпореждане от 28.01.2016г. и Разпореждане от 28.11.2016г. за приемане на тълкувателно решение по някой въпроси на изпълнителното производство, в т.ч. по въпроса: „Допустим ли е искът по чл.440 от ГПК /чл.336 от ГПК отм./ за третото лице, намиращо се във владение на имота, върху който е насочено принудително изпълнение, съответно правомощията по чл.435 ал.4 от ГПК /чл.332 ал.2 ГПК отм./ изключват ли правния му интерес от този иск”. Твърди, че по това тълкувателно дело все още няма произнасяне и в този смисъл съдът неправилно се е позовал на определението, което само спира производството по обжалваното ч.гр.д. до приемане на решение от Общото събрание на съдиите от гражданската и търговска колегии на ВКС по тълк.д.№3/2015г. по описа на ОСГТК на ВКС, което ще има задължителен характер.

Така също счита, че решението е незаконосъобразно и неправилно и е постановено в нарушение на материалния и процесуален закон, тъй като първоинстанционният съд не е преценил обективно и справедливо събраните по делото доказателства и установената фактическа обстановка. Последица от тази неправилна преценка е противоречието между изводите на съда и събраните по делото писмени и устни доказателства.

Видно от събраните по делото писмени и устни доказателства е безспорно установено, че действителната воля на страните по сделката, материализирана с нотариален акт №135, рег.№362, дело 139 от 28.01.2015г. на Службата по вписванията е да се извърши покупко-продажба на сграда-трафопост с агрегатно помещение, които са функционално свързани. В този смисъл са показанията на нотариус Дойнов, който е изповядал сделката. Пред него собственикът се е легитимирал като такъв с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №38, том II, рег.№2155, дело №147 от 2007г. на нотариус с peг.

№138 на НК с район на действие РС-Ловеч, в който предмет на сделката е сграда-трафопост с агрегатно помещение със застроена площ от 126,85 кв.м., съставляваща имот с пл.№818. В издадената от АГКК-Ловеч скица, приложена по сделката от 28.01.2015г. предназначението на сградата е за енергопроизводство, но посочената площ е 27 кв.м. След установяването на допуснатата от АГКК-Ловеч грешка в кадастралната карта е било одобрено изменение със Заповед №РД-18-49/20.03.2008г. на ИД на АГКК-Ловеч.

В този смисъл са и показанията на свидетеля Н. Н., която е осчетоводила фактурата по продажбата и е завела сградата като ДМА, за която начислява амортизации.

Заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвена от вещото лице инж.К.Константинов потвърждава, че прехвърлената сграда с идентификатор *** не е сграда-трафопост, а друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда.

Сградата с идентификатор *** представлява действащия трафопост и именно тя е описаната в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №12, том 4, рег.№1427, дело №678 от 07.03.2007 год. на Служба по вписванията-Ловеч.

При изложените доводи въззивникът моли Решение №224/06.07.2017 год., постановено по гр.д. №9/2017 год. да бъде отменено изцяло и предявените искове по чл.124 ал.1 от ГПК и по чл.440 от ГПК да бъдат уважени.

В срока по чл.263 от ГПК не е постъпил отговор на въззивна жалба.

С Определение №664 от 08.09.2017г. по реда на чл.267 от ГПК въззивната жалба е насрочена за разглеждане в съдебно заседание на 03.10.2017 година. В проведеното на 03.10.2017г. съдебно заседание е даден ход на устните състезания.

С Определение №812 от 03.11.2017г. съдът е отменил определение постановено в съдебно заседание на 03.10.2017г. по в.гр.д.№498/2017г. на Ловешкия окръжен съд за даване ход на устните състезания и възобновил производството по делото.

Исковата молба е оставена без движение, като на ищеца е указано в едноседмичен срок от получаване на определението да представи нова, поправена искова молба, с препис за ответниците, съобразена с изискването на чл.127, ал.1, т.5 от ГПК и т.ІV на Тълкувателно решение №3 от 10.07.2017г. на ВКС по т.д. №3/2015г., ОСГТК, като посочи дали поддържа изложените факти и обстоятелства, на които основава иска си и в съответствие с тях искането си към съда. Поправената искова молба да бъде с преписи за другата/другите страна/и.

По повод на дадените указания с вх.№9148 от 29.11.2017г. в Ловешкия окръжен съд е постъпила искова молба против ответниците „***”ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.***, адрес за кореспонденция: с.***и Национална агенция за приходите, с адрес: гр.София, ***, с посочено правно основание чл.440 от ГПК с искане да се признае за установено спрямо ответниците - длъжника „***”ООД и взискателя - Национална агенция за приходите, че длъжника „***”ООД, не е собственик на недвижим имот: сграда - трафопост с агрегатно помещение със застроена площ от 126,85 кв.м, съставляваща имот с планоснимачен №818, заедно с правото на строеж върху поземлен имот в урбанизирана територия с производствено предназначение – държавна собственост, находящ се в с.***, Община-гр.Ловеч, съставляващ Урегулиран поземлен имот I в квартал 49 по действащия подробен устройствен план - план за регулация и застрояване на с.***, Община Ловеч, а съгласно скица представлява сграда с идентификатор №***, находяща се в с.***, Община Ловеч по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-49/20.03.2008 г. на ИД на АГКК, последно изменение със Заповед 18-9255-18.11.2016г., като сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор №*** - държавна собственост, със застроена площ 128 кв.м., брой етажи 1 и предназначение сграда за енергопроизводство.

С разпореждане №1557 от

01.12.2017г. съдът е изпратил препис от искова молба с вх.№9148 от 29.11.2017г. на ответниците „***”ООД, и Национална агенция за приходите.

С вх.№391 от 15.01.2018г. от Национална агенция за приходите е постъпил отговор на исковата молба, с който се възразява по допустимостта на иска в смисъл, че с искова молба с вх.№9148 от 29.11.2017г. е направено недопустимо изменение на иска, а по същество моли същия да се отхвърли, като неоснователен и недоказан.

В съдебно заседание въззивникът „***”ЕООД представляван от управителя Д. Д. С. не се явява, за него адв.В.Т. ***, поддържа исковата молба с вх.№9148 от 29.11.2017г., моли да се уважи предявения иск.

Въззиваемият

„***”ООД се представлява от адв.А.М., която счита подадената въззивна жалба за основателна.

Национална агенция за приходи се представлява от главен експерт Н.Г., която моли да се постанови решение, с което се потвърди първоинстанционното.