Определение № 483 от 31.07.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 483 гр. София, 31.07.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Снежана Бакалова

Рени Ковачка като разгледа докладваното от Рени Ковачка Въззивно частно търговско дело № 20261001000459 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по чл. 274 и следв. от ГПК и е образувано по частна жалба вх.№ 63983/12.05.2026год. на М. З. срещу Определение № 1899/25.04.2026год. , постановено по т.д.№ 1977/24год. на СГС, с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на предявените искове.

В частната жалба се сочи , че определението неправилно . Твърди се ,че с обжалваното определение е прекратено производството по делото за втори път, въпреки че първото прекратително определение е било отменено от САС с дадени в него указания, които не били изпълнени от СГС. САС бил задължил ответното дружество да представи документ, обективиращ процесните решение, но такъв не бил представен. В тази хипотеза, вместо СГС да приеме ,че такъв документ съществува и да реши спора по същество, той отново бил прекратил производството по делото. Поддържа се ,че липсата на документ, обективиращ процесните решения, не водел на направения от СГС извод за липса на правен интерес у ищеца от предявяване на исковете установяване тяхната нищожност и отмяната им като незаконосъобразни.

По делото били налични документи, индикиращи на взети решения в твърдения от ищеца смисъл, а и ответникът това обстоятелство. Сочи се , че ищецът има право интерес да иска да установяване нищожността и/ или отмяната та взето решение за обявяване в ТР на ГФО, тъй като същият не отразявал обективно финансовото състояние на дружеството, а това би го ощетило като съдружник. Дори и да не било доказано провеждането на ОСС, на което да е взето соченото от ищеца решение, то това било въпрос на основателност на исковете, а не на тяхната допустимост.

По изложените доводи се прави искане за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

В подаден от „ Ай Пи АКТ“ ООД писмен отговор се твърди , че ищецът няма качеството , въз основа на което извежда правния си интерес от предявените искове. Въз основа на приетото в цитирани от него съдебни актове извежда ,че ищецът няма качеството на едноличен собственик на капитала на дружеството , а е съдружник , притежаващ 10% от капитала му, от което следвало ,че вторият съдружник- Б. Б. , който притежава останалите 90% от капитала има правомощията да свиква ОС за приемане на ГФО на дружеството. Липсата на обективирано в документ решение за приемане на ГФО отричало правния интерес от предявяване на иск за установяване на неговата нищожност, тъй като такъв бил налице само когато такова решение е обективиран в дружествен документ, а такъв документ в случая не съществувал и не бил установен. Извод за наличие на 1 правен интерес не можело да се обоснове и от останалите доказателства по делото, установяващи подаването на заявление Г2, спирането на регистърното производство по обявяването на отчета в ТРРЮЛНЦ и подадената декларация по чл.13,ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ. Твърди се , че съдът няма правомощието служебно да отправя указания по чл. 1 9 0 от ГПК, а и приложение му било предпоставено от наличието на доказателство, намиращо се у насрещната страна.

По изложените доводи се прави искане за отхвърляне на частната жалба и за потвърждаване на обжалваното определение.

Към частната жалба и писмения отговор са представени

: Определение №

69/30.01.2026год. , постановено по възз.ч.т.д.№ 942/2025год. на САС, Решение № 633/07.05.2025год. , постановено по т.д.№ 666/2025год. на СГС, Решение № 414/11.07.2025год., постановено по възз.т.д.№ 482/2025год. на САС.

Апелативен съд- София, преценявайки доводите в жалбите и събраните по делото доказателства , намира за установено следното:

Частната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт.

По делото се установява следното :

На 03.10.2024год. е депозирана в СГС искова молба от М. З. срещу „ Ай Пи Акт“ ООД с искане да прогласена нищожността на решението на ОС на съдружниците на „ Ай Пи Акт“ ООД, с което е приет ГФО на дружеството за 2023год и при условията на евентуалност- за отмяна на това решение като незаконосъобразно-противоречащо на закона и дружествения договор. В исковата молба ищецът е твърдял , че е съдружник заедно с Б. Б. в ответното дружество, че на 30.09.2024год. последният бил подал заявление Г2 рег.№ 2202493014028 за публикуване по партидата на дружеството ГФО за 2023год. , към което заявление била подадена декларация по чл.13, ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ, в която било посочено , че е проведено ОСС, на което е взето решение за приемане на ГФО за 2023год. Посочил е ,че такова решение не е вземано на ОСС, а събрание с тази цел не било свиквано, нито провеждано. Заявил е ,че решението е нищожно ,тъй като към датата на вземането му Б. Б. не бил съдружник в дружеството и не е имал право да участва в събранието, нито да взема такова решение. Решението било и незаконосъобразно , тъй като било взето в нарушение на императивните разпоредби на закона и на дружествения договор, уреждащи свикването и провеждането на събранието. Не била връчена покана на съдружника З., решението било взето без нужния кворум , не бил спазен и срокът за свикване на събранието.

Ищецът е посочил, че решението е възможно да е взето от Б. Б. и като едноличен собственик на капитала, каквото качество не притежава, тъй като изключен като съдружник от дружеството. Това било самостоятелно основание за нищожност и незаконосъобразност на взетото решение.

Към исковата молба ищецът е представил декларация по чл.13, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ от 30.09.2024год., подаденаот Б. Б., декларация по чл.13, ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ от К. Я., ГФО на „ Ай Пи Акт“ ООД към 31.12.2023год. с приложения.

В подаден писмен отговор на исковата молба ответното дружество е изложило данни за влошени взаимоотношения между двамата съдружници и за предприети действия по взаимното им изключване като съдружници в дружеството. По конкретните искове е посочил, че взетото решение за приемане на ГФО за 2023год. не е нищожно и че били голословни и неоснователни твърденията на ищеца , че към момента на провеждането на събранието Б. Б. не бил съдружник в дружеството и че не е имал право да участва и да гласува.

Към писмения отговор е представило протоколи от проведено на 27.10.2017год. ОСС, от проведено такова на 30.11.2021год.,решение № 377/30.12.2021год. , постановено по т.д.№ 2594/2021год. на СГС, определение № 963/23.03.2022год., постановено по т.д.№ 2612/2021год. на СГС.

В допълнителна искова молба ищецът е посочил, че процесното решение е нищожно и незаконосъобразно, тъй като било взето от Б. Б. като едноличен собственик на капитала на дружеството, а той бил изключен като съдружник в дружеството с решение на ОС от 26.10.2017год.

В допълнителния отговор на ДИМ ответникът отново е акцентирал върху обстоятелството дали към момента на взимане на процесното решение Б. Б. е бил съдружник в дружеството и върху предхождащите процесното решение отношения между съдружниците .

2

С определение № 524/05.02.2025год., е производството по делото е спряно на основание чл. 229, ал.1 ,т.4 от ГПК до приключване на спора по т.д.№ 2152/2021год. на СГС, образувано по предявен от Б. Б. срещу „ Ай Пи Акт“ ООД иск за прогласяване нищожността на решения, взети на 26.10.2017год. за изключване на Б. Б. като съдружник в дружеството, освобождаването му като Управител и приемане на нов учредителен акт.

С решение № 1402/07.12.2022год.,постановено по т.д.№ 2152/2021год. така предявените искове са отхвърлени. Това решение е потвърдено с Решение № 117/21.02.2024год. , постановено по възз.т.д.№ 468/2023год. на САС и същото не е допуснато до касационно обжалване с Определение № 548/19.02.2025год., постановено по т.д.№ 2128/2024год. на ВКС.

С Разпореждане № 2141/ 13.03.2025год., постановено по т.д.№ 2209/2021год. на СГС, е върната подадена от Б. Б. искова молба , с която са предявени срещу „ Ай Пи Акт“ ООД искове с правно основание чл.71 от ТЗ вр. с чл. 124 от ГПК за установяване нищожността на решенията на съдружниците от 30.09.2021год. , а при условията на евентуалност искове по чл.74, ал.1 от ТЗ.

С решение № 414 / 11.07.2025 год. , постановено по възз. т.д.№ 482/2025год. на САС е потвърдено Решение № 633/07.05.2025год., постановено по т.д.№ 666/2025год. на СГС, с което е оставена без уважение жалба на М. З. срещу отказ на АВ за вписване на промени по партидата на „ Ай Пи Акт „ ООД-заличаване на съдружника Б. Б. поради изключването му по реда на чл.

126,ал.3 от ТЗ и вписване на оставащия съдружник М. З. като едноличен собственик на капитала.

С Определение № 3291/15.08.2025год. СГС е прекратил производството по делото като е приел , че в случая липсва обективирано в някакъв документ решение на общото събрание на съдружниците за приемане на ФО за 2023год. , което да обоснове правния интерес на ищеца от провеждане на иска по чл.124 от ГПК. По същата причина е приел липса на правен интерес у ищеца и от предявяване на иска по чл. 74 от ТЗ.

Прекратителното определение е отменено с Определение № 785/11.12.2025год., постановено по ч.възз. т.д.№ 917/2025год. на САС.

След отмяната на прекратителното определение и в изпълнение указанията на САС, СГС е задължил ответника на основание чл. 190 от ГПК да представи протокола, обективиращ решение за приемане на ГФО за 2023год., ако такъв е наличен.

В молба вх.№ 21830/16.02.2026год. ответното дружество е заявило ,че в тежест на ищеца е да докаже твърденията си по иска, поради което е недопустимо доказателствената тежест да бъде прехвърлена на ответника.

С обжалваното в настоящото производство определение № 1899/25.04.2026год. СГС отново е прекратил производството по делото по делото с мотиви, аналогични на изложените такива в предходното прекратително определение.

Определението е неправилно.

Настоящият съдебен състав не споделя виждането на първоинстанционния съд , че за ищеца, в качеството му на съдружник в ответното дружество , липсва правен интерес да оспорва решението на ОСС като нищожни и / или незаконосъобразни , при заявени от него твърдения , че е узнал за наличието на такова решение от приложената в ТР по партидата на „ Ай Пи Акт“ ООД, към заявлението Г2 с рег.№ 220240930194028 от 30.09.2024год. декларация , с която Б. Б. е посочил , че такова събрание е проведено и че не знае на коя дата това събрание е проведено .

Ищецът е твърдял и , че съществува взето решение на ОСС , с което е приет/одобрен ГФО за 2023год. , като изложеното от него в исковата молба“ че не е взимано съответното решение на ОСС на дружеството от една страна „ не е равнозначно на твърдение , че такова решение не съществува“, а от друга по този начин е обоснована като хипотеза на нищожност на това решение , попадаща в случаите на невзето /липсващо / решение .

В случая е явно , че спорът между страните се свежда до въпроса дали е проведено изобщо общо събрание, на което да е взето решение за приемане на ГФО за 2023год., на коя дата и с какво съдържание е взетото решение. Доколкото обаче в исковата молба се съдържат твърдения , че съществува решение на ОСС за приемане на ГФО за 2023год. и са изложени доводи за неговата нищожност и незаконосъобразност , в отговор на което ответникът е заявил , че тези доводи са неоснователни, то това е достатъчно да се приеме , че е налице надлежна процесуална легитимация на ищеца по делото. Когато съдът проверява дали искът е предявен от и срещу надлежната страна, той трябва да изхожда от правото, така както то се претендира или отрича от 3 ищеца, като действителното правно положение подлежи на установяване едва с акта по съществото на спора. Така въпросът относно съществуването на писмен документ , в които е обективирано решение на ОСС на „ „ Ай Пи Акт“ ООД за приемане/одобряване на ГФО за 2023год. е въпрос по съществото на правния спор , по който въпрос сезираният съд следва да се произнесе съобразно осъщественото от ищеца доказване в процеса ,тъй като именно в негова тежест е да установи съществуването на твърдяното от него решение и то със соченото от него съдържание.