Решение № 15 от 02.02.2026, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 15 гр. ***, 02.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ***, V СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Д. ***ев при участието на секретаря М. като разгледа докладваното от Георги Д. ***ев Административно наказателно дело № 20252330200336 по описа за 2025 година

Производството е образувано по жалба на Д. Ж. Ж. от гр. Я. против наказателно постановление/НП/№ *** г. на Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-***, с което за нарушаване на чл.638, ал.3 от Кодекса за застраховането/КЗ,/ на основание чл.638, ал.5 от КЗ му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 800 лв.

Жалбоподателят, редовно призован, не се явява в с.з., но чрез упълномощен адвокат пледира за отмяна на НП като незаконосъобразно от процесуалноправна страна, т.к. от представените по делото доказателства на жалбоподателя с АУАН и НП се вменява извършване на административно нарушение в условията на „повторност“ по КЗ, без да е ясно с кое НП и кога е влязло в сила това НП, с което жалбоподателят е бил санкциониран за пръв път, че е без застраховка „ГО“. Претендират се разноските по делото.

Вьззиваемата страна, редовно призована, чрез представителя си пледира НП като законосъобразно да бъде потвърдено. Претендират се разноски по делото, като се прави и алтеранотивно искане на противната страна да се намали размера на разноските поради прекомерност.

Сьдьт, след като извърши цялостна преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

1

На 18.03.2025 г. на жалбоподателя е съставен АУАН от св. Д. П. – служител в РУ-*** при ОД на МВР-***, за това, че на 18.03.2025 г., в 12.16 ч., в гр. ***, по ул. В.***, в посока на движение към кръстовище с ул. Г.***, е управлявал МПС – лек автомобил ”Фолксваген Голф” с рег. № ***, без да има сключена валидна застраховка ”Гражданска отговорност” на автомобилистите за 2025 г. При извършената проверка с таблет с достъп до „Гаранционен фонд“ полицаите установили, че процесния автомобил, който не бил спрян от движение, нямал действаща застраховка „ГО“ и поради това съставил акт на жалбоподателя за извършено административно нарушение по чл.638, ал.3 от КЗ. В акта било отбелязано, че нарушението е извършено „повторно“, но не е посочено с кое НП е бил санкциониран жалбоподателя в срок от една година от влизане на това НП в сила за същото нарушение на КЗ.

Св. Д.П. съставил АУАН на жалбоподателя на мястото, където е установено нарушението в присъствието на своя колега – св. А. А.. В акта жалбоподателят не направил писмени възражения.

На 04.04.2025 г. Началникът на Сектор „ПП“ при ОД на МВР-*** издал НП, с което наложил на жалбоподателя посоченото по-горе наказание в условията на „повторност“.

При разглеждане на делото от съда са представени писмени доказателства от процесуалния представител на жалбоподателя, от които е видно, че жалбата е подадена в срок.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства - АУАН, НП, справка за извършени нарушения по ЗДвП, за собствеността на МПС, Заповед за прилгане на принудителна административна мярка от 18.03.2025 г., заповед на Министъра на МВР, прочетени на основание чл.283 от НПК.

Сьдьт кредитира изцяло показанията на свидетелите, защото добросъвестно са изпълнявали своите задължения и не са заинтересовани от изхода на делото. Показанията на свидетелите кореспондират с приетите от съда писмени доказателства, но към преписката не е приложен препис от НП, с което жалбоподателят е наказан преди издаване на обжалваното НП, а в АУАН и НП не е посочено това НП, от което е видно, че нарушението е извършено в условията на „повторност“.

От така установената фактическа обстановка, сьдьт прави следните 2 правни изводи:

Жалбата е допустима и подадена в срок от лице, което има право на жалба. Разгледана по същество жалбата се явява ОСНОВАТЕЛНА по следните сьображения:

АУАН и НП са незаконосъобразно издадени. Нарушени са императивните разпоредби на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, т.к. при съставянето на акта не е посочено НП и нарушената с него разпоредба от КЗ, от което да е видно, че процесното административно нарушение е извършено „повторно“. Тези обстоятелства са елемент от фактическия състав на административното нарушение. При съставянето на АУАН посочените факти не са посочени в състава на нарушението. Посочено е само, че нарушението е „повторно“, а по-късно при налагане на административното наказание е приложена разпоредбата на чл.638, ал.5 от КЗ, като в обстоятелствената част на НП не са посочени визираните по-горе обстоятелства. При така установените факти, следва се приеме, че е допуснато нарушение на ЗАНН, с което се ограничава съществено правото на защита на жалбоподателя, който не е бил наясно за какво точно нарушение по КЗ е санкциониран. В тази връзка, НП неправилно е издадено при допуснатото съществено нарушение на процесуалните правила, при условие, че контролният орган и наказващият орган са можели да направят съответната проверка и още при съставянето на АУАН да се посочи, с кое НП е бил санкциониран и защо. Във хипотезиса на визираната санкционна разпоредба е посочено от фактическа страна, че нарушението е „повторно”, но фактите, на които се обосновава тази повторност указват на жалбоподателя, че е бил санкциониран вече в едногодишен срок за същото административно нарушение по КЗ с НП.

Извършеното нарушение на визираната материална разпоредба от КЗ не е точно описано от фактическа страна още при съставяне на АУАН, като е недопустимо влошаване на положението на нарушителя, да знае точно при какви обстоятелства е нарушил КЗ. Дори и наказващият орган да бе квалифицирал правилно деятелността на жалбоподателя от фактическа страна, съществено ограничаване на правото на защита на нарушителя пак би имало, защото административното нарушение трябва да бъде точно формулирано от фактическа и правна страна още при съставянето на АУАН. Единственото изключение, с приложение на чл.53, ал.2 от ЗАНН, при което е допустимо изменение на фактическото и правно формулиране на нарушението би имало, 3 ако се приложи привилегирован състав на правна норма, който води до полека наказуемост на нарушението. При така установените фактически и правни положения трябва да се приеме, че НП е незаконосъобразно издадено.

При разглеждане на делото по същество се установява, от приложените в с.з. писмени доказателства и в частност от показанията на полицаите извършили проверката, че административно нарушение има и по-всяка вероятност, че се касае за повторно нарушение на КЗ. В случая, жалбоподателят е извършил нарушение и това нарушение е напълно възможно да е описаното в АУАН и в НП, ако се приеме, че няма допуснати грешки при отразяване на нарушенията на жалбоподателя в системата на Сектор „ПП“ при ОД на МВР-***. За да се установи, че административното нарушение на разпоредбите на чл.638, ал.3 и чл.638, ал.5 от КЗ е действително осъществено, в АУАН, в НП и по преписката трябваше да се е посочено, че повторното нарушение е извършено със съответното НП, а препис от същото трябваше да бъде приложен. В тази връзка, съдът споделя доводите на процесуалния представител на жалбоподателя, че НП като незаконосъобразно от процесуалноправна страна следва да бъде отменено, а отхвърля аргументацията на представителя на наказващия орган за потвърждаване на НП като законосъобразно.

При този изход на делото, на жалбоподателят се дължат разноски за адвокат по чл.61, ал.3 от ЗАНН вр. чл.143, ал.1 и чл.144 от АПК вр. чл.78 от ГПК вр. чл.7, ал.2, т.1 от Нар. № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/Нар. № 1/09.07.2004 г. МРАВ/ в размер на 400 лв. или 204,52 евро от ОД на МВР-***, съобразно приложеното по делото пълномощно и списък на разноските. Съдът не счита, че се касае за прекомерност на възнаграждението.

С оглед изложеното, сьдьт счита, че НП следва да бьде отменено като незаконосъобразно, поради което на основание чл.63, ал.1 и ал.3 от ЗАНН вр. чл.143, ал.1 и чл.144 от АПК вр. чл.78 от ГПК вр. чл.7, ал.2, т.1 от Нар. № 1/09.07.2004 г. МРАВ, РС - ***

РЕШИ:

4

ОТМЕНЯ НП № *** г. на Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-***, с което на Д. Ж. Ж. от гр. ***, ЕГН: **********, за нарушаване на чл.638, ал.3 от КЗ, на основание чл. 638, ал.5 от КЗ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 409,03 евро/800/осемстотин/лв./.

ОСЪЖДА ОД на МВР-*** да заплати на Д. Ж. Ж. от гр. ***, ЕГН:

**********, направените по делото разноски в размер на 204,52 евро/400/четиристотин/лв./.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - *** в 14дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – ***: _______________________ 5