Решение № 2063 от 09.04.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2063 гр. София, 08.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-К, в закрито заседание на осми април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Десислава Зисова

Членове:

Валерия Банкова

Кирил Ст. Петров като разгледа докладваното от Кирил Ст. Петров Въззивно гражданско дело № 20241100502591 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на Б. Н. В. – длъжник по изп. д. № № 20158570400431 на частен съдебен изпълнител Б.Я. с рег. № 857, срещу постановление от 05.12.2023 г., с което е постановен отказ за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал.

1, т. 8 ГПК.

Жалбоподателят твърди, че отказът бил незаконосъобразен, тъй като имало период по изпълнителното производство, в който взискателите не били поискали извършването на конкретни изпълнителни действия повече от две години. Това довело до прекратяване на делото поради перемпция, а извършените след перемпцията действия били незаконосъобразни, тъй като били осъществени по прекратено дело. Моли за отмяна на постановлението.

Взискателите С.Л.У. и П.Д.Х. считат, че жалбата следва да бъде оставена без уважение.

Поддържат, че доверителите им са искали от съдебния изпълнител да извършва, респ. съдебният изпълнител е извършвал нови действия по изпълнението, което е ставало редовно и винаги преди да е изтекъл двугодишният срок, който е предвиден в чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител заявява, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Софийският градски съд, след като взе предвид доводите на страните, мотивите на частния съдебен изпълнител и прецени данните по делото, приема за установено следното от фактическа страна:

Изпълнително дело № 20158570400431 по описа на частен съдебен изпълнител Б.Я. с 1 рег. № 857 на КЧСИ, е било образувана по молба от 15.05.20015 год. на взискателите С.Л.У. и П.Д.Х., чрез адв. Н.И., въз основа на изпълнителен лист от 20.05.2013 г. по ч. гр. д. № 20682/2013 г. по описа на СРС. В молбата е поискано налагане на запори върху всички банкови сметки на Б. Н. В., както и налагането на запори върху притежавани от същия дружествени дялово в изброени в молбата търговски дружества.

След образуване на изпълнителното производство са поискани и извършени следните изпълнителни действия:

С молба с вх. № от 11211 от 16.06.2015 г. взискателите са поискали налагането на запор на притежавани от Б. Н. В. дружествени дялово в изброени търговски дружества, както и налагане на запор върху притежавани от длъжника МПС, посочени в молбата.

С молба с вх. № 18943 от 12.06.2017 г. взискателите са поискали налагането на възбрана върху притежавана от длъжника 1/12 ид. ч. от недвижим имот – дворно място в гр.

София, кв. *******, заедно с 1/12 ид. ч. от построената върху това място еднофамилна вилна сграда.

С молба с вх. № 19116 от 13.06.2017 г. взискателите са поискали запор върху банкови сметки на длъжника Б. Н. В..

С молба с вх. № 20083 от 19.09.2018 г. взискателите са поискали налагането на възбрана върху собствени на длъжника имоти – самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***,

УПИ VIII-2888, представляващ ПИ с идентификатор ***, ведно със сградите в този имот *** и ***.

С молба с вх. № 10148 от 09.07.2020 г. взискателите са поискали налагането на запори върху банкови сметки на името на длъжника при Изипей АД, Айкарт АД и Транскарт Ф.С.

АД.

С молба с вх. № 1053 от 08.07.2022 г. взискателите са поискали налагането на запори върху банкови сметки на името на длъжника при Изипей АД, Айкарт АД и Транскарт Ф.С.

АД.

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 436, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител /чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК/, поради което се явява процесуално допустима.

Жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Изпълнителното производство, съгласно императивната норма на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, се прекратява, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години.

Според приетото в т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС прекратяването на изпълнителното производство поради перемпция настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в 2 постановление настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правнорелевантни факти. Всички предприети изпълнителни действия след настъпването на този момент се обезсилват по право, с изключение на изпълнителните действия, изграждащи тези изпълнителни способи, от извършването на които трети лица са придобили права.

Волята на законодателя, заложена в разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, е свързана с това, че правният интерес за съществуването на вземането е на взискателя – кредитор, поради което той има задължението със своите действия да поддържа висящността на изпълнителното производство, тъй като изцяло в негов интерес е да бъде събрано вземането му, като тази висящност не е обусловена само от подадената молба за образуване на изпълнителното производство и липсата на предпоставки за неговото прекратяване.

Движението на изпълнителното производство зависи от волята на взискателя, от това дали е поискал прилагането на определен изпълнителен способ от съдебния изпълнител, дали е поискал извършването на конкретни изпълнителни действия в рамките на този изпълнителен способ, дали е внесъл авансово таксите и разноските, дължими за тяхното осъществяване, както и от това дали е поискал съдебният изпълнител да повтори неуспешни изпълнителни действия или неизвършени такива. С оглед на това и законодателят е счел, че липсата на активност от взискателя в хода на изпълнителното производство – да отправя искания до съдебния изпълнител да извърши определени изпълнителни действия, което бездействие продължава в период от две години, има за правна последица – прекратяване на изпълнителното производство по право.

При извършване на преценка кое изпълнително действие прекъсва давността следва да се съобразят разясненията, дадени с горепосоченото тълкувателно решение, съгласно чиито постановки давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан. Не са изпълнителни действия и съответно не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа, назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

В настоящия случай от материалите по изпълнителното дело е видно, че не е налице период на двугодишно бездействие на взискателите, които с молби от 16.06.2015 г., 12.06.2017 г., 13.06.2017 г., 19.09.2018 г., 09.07.2020 г. и 08.07.2022 г. са поискали извършването на изпълнителни действия /прилагането на изпълнителни способи/ за събиране на паричното вземане, предмет на изпълнителното дело. Представени са по изпълнителното дело доказателство за надлежно внасяни авансово разноски по изпълнението. Наложени са запори върху банкови сметки на длъжника в ЦКБ АД, в ОББ АД и други банки, наложен е запор върху банкови сметки на името на длъжника при Айкарт 3

АД, запори върху дружествени дялове на длъжника, върху собствени на длъжника МПС, наложени са възбрани върху посочените от взискателите недвижими имоти, собственост на длъжника.

Взискателите по изпълнителното дело са били активни през целия период от образуването му до настоящия момент, предприети са многобройни изпълнителни действия, които са поддържали висящността на изпълнителното производство. Това, че имущественото състояние на длъжника за продължителен период от време не е позволило удовлетворяването на взискателите, който са искали предприемането на изпълнителни действия регулярно, сочи че взискателите са манифестирали интерес от изпълнението и не следва да бъдат санкционирани. Ето защо правилен и законосъобразен се явява отказът на ЧСИ да прекрати изпълнителното производство с обжалваното постановление.

Предвид изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Б. Н. В., ЕГН ********** – длъжник по изп. д.

№ 20158570400431 на частен съдебен изпълнител Б.Я. с рег. № 857 на КЧСИ, срещу постановление от 05.12.2023 г., с което е постановен отказ за прекратяване на изпълнителното производство № 20158570400431 на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4