Определение № 106 от 10.02.2026, Окръжен съд - Смолян

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 106 гр. Смолян, 10.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тоничка Д. Кисьова

Членове:

Полина П. Бешкова

Ивайло Ст. Стефанов като разгледа докладваното от Полина П. Бешкова Въззивно частно гражданско дело № 20265400500072 по описа за 2026 година Производство по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Постъпила е частна жалба Вх. № 675/06.02.2026г /регистратура ОС – Смолян/ от Е. Ф. К. Б. ЕООД ЕИК ******* против разпореждане № 179/17.10.2025 г. по ЧГД № 420/2025 г. по описа на PC - Златоград, в частта, с която е отхвърлено заявлението на Е. Ф. К. Б. ЕООД ЕИК ******* за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Л. А. А. ЕГН **********, за разликата над присъдената сума от 150 лв. до пълния размер на претендираното адвокатско възнаграждение от 400 лв.

В частната жалба се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на разпореждането в обжалваната му отхвърлителна част. Акцентира се върху това, че съдът не може да се произнася по прекомерността на адвокатското възнаграждение служебно, без да е направено възражение за прекомерност от противната страна. Припомня се и разпоредбата на чл. 413, ал. 1 ГПК, която изрично предоставя правото на длъжника да обжалва заповедта за изпълнение в частта за разноските, (когато не се оспорва основанието на вземането, предмет на искането), като един от доводите, с които може да го направи, е именно възражението за прекомерност. Такова възражение може да бъде релевирано и в исковото производство по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, в който случай съдът следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските - както за исковото, така и за заповедното производство. Поради това търси отмяна на разпореждането в обжалваната му отхвърлителна част, като на районния съд се разпореди да издаде заповед за изпълнение за разноските в цялост. Претендират се разноски и за настоящото производство.

Смолянският окръжен съд, като взе предвид доводите в частната жалба и данните по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е и основателна.

1

Районният съд е издал в полза на жалбоподателя против длъжника заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за главница и лихви по договор за електронни съобщителни услуги, както и за разноските по делото, като претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв е намалил като прекомерно до размер от 150 лв. За да редуцира хонорара, съдът се е мотивирал с решението на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22, като е намерил за неоправдано и в противоречие на добрите нрави уговарянето на адвокатско възнаграждение в размер, който драстично надвишава този на дълга, тъй като така на практика се стига до заобикаляне на закона във вреда на потребителя, което има за последица допълнително и неоснователно оскъпяване на кредита в противоречие на защитата на потребителите.

Направената от съда преценка за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение е извън правомощията на заповедния съд в производството по издаване на заповед за изпълнение.

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на ВАС. Действително, последните не са обвързващи съда, както се приема и в определение № 50015/16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г., I т. о. на ВКС, постановено след решение на Съда на ЕС от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 , а служат само като ориентир, но при служебно определяне на възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв ., в който случай съдът не е обвързван от конкретно посочена от адвоката сума, както и при направено от насрещната страна възражение за прекомерност на платения хонорар, чийто размер подлежи на преценка с оглед вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. Т.е. в случаите, в които не се касае за служебно определяне на възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв поради предоставена от адвоката безплатна правна помощ, а за заплатен от страната хонорар, преценка за прекомерност съдът не може да прави служебно, а само по искане на насрещната страна.

В случая - с оглед едностранния характер на производството, възможност за приложение на чл. 78, ал. 5 ГПК и евентуално намаляване на адвокатското възнаграждение, присъдено на заявителя, може да се постигне чрез подаване на частна жалба от длъжника срещу заповедта за изпълнение в частта за разноските или при подадено възражение срещу заповедта - в последващото исково производство по чл. 422 ГПК, в което исковият съд се произнася по въпроса за разноските и в заповедното, и в исковото производство.

Заповедният съд обаче не може да прави преценка за прекомерност към момента на издаване на заповедта за изпълнение.

Следователно, съдът е следвало да издаде заповед за изпълнение за целия размер на заплатеното от заявителя адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения разпореждането е неправилно в обжалваната му отхвърлителна част и следва да бъде отменено, а делото – върнато на районния съд за издаване на заповед за изпълнение за сумата от още 250 лв, равняващи се на 127,82 евро и представляващи разликата над присъдения размер от 150 лв до пълния претендиран размер от 400 лв.

При този изход на спора и претенцията за това на жалбоподателя се дължат направените в настоящото производство разноски в размер на 400 лв за адвокатско възнаграждение съобразно списък на разноските на л. 7, равняващи се на 204,52 евро, които също следва да се включат в заповедта.

Доколкото в списъка на разноските не е посочена като разход сумата от 15 лв 2 за ДТ, а той определя обема на претенцията, такава не се присъжда.

По изложените съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане № 179/17.10.2025 г. по ЧГД № 420/2025 г. по описа на PC - Златоград, в частта, с която е отхвърлено заявлението на Е. Ф. К.

Б. ЕООД ЕИК ******* за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Л. А. А. ЕГН **********, за разликата над присъдената сума от 150 лв. до пълния размер на претендираното адвокатско възнаграждение от 400 лв, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 от ГПК в полза на Е. Ф. К. Б. ЕООД ЕИК ******* срещу Л. А. А. ЕГН ********** за сумата от още 250 лв, равняващи се на 127,82 евро и представляващи разликата над присъдения размер на платеното адвокатско възнаграждение от 150 лв до пълния претендиран размер от 400 лв., както и за сумата от 204,52 евро – разноски във въззивното производство за адвокатско възнаграждение.

ВРЪЩА делото на РС - Златоград за изготвяне на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3