Определение № 1277 от 17.12.2024, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1277 гр. Стара Загора, 17.12.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова като разгледа докладваното от Веселина К. Мишова Въззивно частно гражданско дело № 20245500500753 по описа за 2024 година Производството е образувано по частната жалба на „Б.Д.“ АД - гр.С., чрез юриск. Д. Б. Г. против разпореждане № 5102 от 31.10.2024 г., постановено по ч.гр.д.№ 2792/2024 г. по описа на Казанлъшкия районен съд, с което се отхвърля заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист по чл.418 ГПК срещу длъжника Д. О. Б. за сумата 92,20 лв.

– заемна такса по договор за предоставяне на платежни услуги от 29.06.2022 г.

Частният жалбоподател е останал недоволен от обжалваното разпореждане, поради което го обжалва в срока, като неправилно. Излага съображения за дължимост на претендираната такса, като се позовава на разпоредби на Общите условия за издаване и обслужване на кредитни карти.

Моли да се отмени обжалваното разпореждане. Претендира за разноски.

Съдът, след като обсъди направените в жалбата оплаквания и провери допустимостта й намери за установено следното:

Жалбата е допустима, като подадена в срока за обжалване, срещу подлежащ на обжалване акт, внесена е дължимата държавна такса за въззивното производство. С обжалваното разпореждане, районният съд е отхвърлил заявлението на „Б.Д.“ АД -гр.С., за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по чл.418 ГПК срещу длъжника Д. О. Б. за сумата 92,20 лв. – заемна такса по договор за предоставяне на платежни услуги от 29.06.2022 г. За да постанови това разпореждане, съдът е се е позовал на чл.10, ал.2 ЗПК, според който кредиторът не може да изисква от потребителя каквото и да е плащане, вкл. на лихви, такси, комисиони или други разходи, свързани с договора за кредит, които не са изрично посочени в него. Приел е, че заемните такси не са посочени в представения договор за кредит по вид, размер, стойност и за действието, за което се събират като този факт не може да бъде променен от обстоятелството, че такси фигурират в Тарифа на банката. Позовал се е също 1 така и на чл.10а, ал.2 ЗПК, като е приел, че претенции за заплащане на разходи и такси при изискуем кредит противоречат на тази императивната норма, тъй като по своята правна същност представляват действие по управление на лош кредит и се генерират при осъществяването на действия по събирането му.

Отделно от това уговарянето на разходи и такси при изискуем кредит, които са във връзка със забавеното изпълнение на договора от длъжник /потребител/ заобикаля и правилото на чл.33, ал.1 от ЗПК, която предвижда, че при забава на потребителя кредиторът има право единствено на лихва за времето на забавата.

Разпореждането е правилно.

Частно гражданско дело № 2792/2024 г. по описа на Районен съд Казанлък е образувано по заявление на „Б.Д.“ АД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по чл. 418 ГПК за 990,50 лв.

– главница; 380,13 лв. - възнаградителна лихва; 47,29 лв. - законна лихва и 92,20 лв. заемни такси, заедно със законна лихва върху главницата от подаване на заявлението до изплащането на вземането. Съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК за главницата от невърнат кредит, възнаградителната лихва и законна лихва върху главницата от подаване на заявлението, както и за разноските по делото.

Претенцията на заявителя се основава на сключен с физическо лице договор за предоставяне на кредит, именуван договор за предоставяне на платежни услуги, който по правната си същност е потребителски, поради което приложим в случая е Законът за потребителския кредит.

Съгласно чл.10, ал.2 от този закон, кредиторът не може да изисква и да събира от потребителя каквото и да е плащане, включително лихви, такси, комисионни или други разходи, свързани с договора за кредит, които не са предвидени в сключения договор за потребителски кредит. Нормата на чл.58, ал.2 ЗКИ също предвижда разходите във връзка с отпуснатия кредит да бъдат изрично и изчерпателно посочени в договора за кредит.

В случая, в чл.16.1 от Общите условия на банката за предоставяне на платежни услуги е посочено, че кредитополучателят заплаща такси съгласно тарифата за лихвите, таксите и комисионните, които банката прилага по извършвани услуги на клиента. Не е посочен размерът й. В заявлението е посочено само, че таксата, която се претендира, е заемна по вид, т.е. свързана с отпуснатия кредит. От друга страна, съгласно чл.10а, ал.2 от ЗПК кредиторът не може да изисква плащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В случая съдът приема, че т. нар. „заемна такса“ е именно такава – за усвояване и управление на кредита. Липсват други данни, от които може да се направи извод, че таксата има различен характер.

Не се сочи и действието, за което тя се претендира. Не на последно място следва да се посочи, че съгласно чл.33, ал.1 ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право единствено на лихва за времето на забава. Изискването за плащане на такси, свързани с неизпълнение на задължение, пряко противоречи на посочения текст.

2

Предвид изложените съображения, въззивната инстанция намира, че частната жалба е неоснователна. Изложените в нея съображения относно редовността на извлечението от сметките на банката са неотносими към предмет на делото. Разпореждането, с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист в обжалваната част като правилно, следва да бъде потвърдено.

Воден от горните мотиви, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 5102 от 31.10.2024 г., постановено по ч.гр.д.№ 2792/2024г. по описа на Казанлъшкия районен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3