Определение № 31110 от 05.09.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 31110 гр. София, 05.09.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в закрито заседание на пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА

ТОШЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА Гражданско дело № 20221110161230 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.

Образувано е по две молби на ответника „Алпро“ ЕООД, с които се иска допълване в частта за разноските на акта, с който се прекратява производството, като ищецът да бъде осъден да му заплати сумата от 300 лв.

– адвокатско възнаграждение по ч. гр. д. № 23426/2022 г. по описа на СРС, 85 състав, и сумата от 500 лв. – адвокатско възнаграждение за исковото производство.

В законоустановения срок ищецът подава отговор на молбата по чл. 248 ГПК, с който оспорва искането като неоснователно.

Съдът констатира, че искането по чл. 248, ал. 1 ГПК е направено в законоустановения срок, поради което е процесуално допустимо. По отношение на неговата основателност съдът намира следното:

Исковото производство е образувано по предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове. Исковата молба е върната, а заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК – обезсилена. Съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК /в действащата към датата на прекратяване на производството редакция/ ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото. С връщането на исковата молба висящността на процеса е прекратена, но съдът е пропуснал да се произнесе по претенцията на ответника за присъждане на разноски за заповедното и за исковото производство.

Исковете по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са предявени поради подаденото възражение от длъжника срещу вземанията по заповедта, поради което така 1 образуваното исково производство е продължение на заповедното производство. Следователно възражението няма самостоятелен характер и е само формална предпоставка за прерастване на заповедното производство в състезателно и двустранно, а не израз на материалноправната защита на длъжника. Освен това възмездяването за дублираща се адвокатска защита – по подаване на възражение по чл. 414 ГПК и по защита срещу исковете по чл.

422 ГПК, е в разрез с принципа за добросъвестност /чл. 3 ГПК/. При тези съображения съдът счита, че на ответника не се дължат разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за подаване на възражение по заповедното производство, при положение че в резултат на подаденото възражение е образувано исково производство.

По отношение на искането за допълване в частта за разноските на разпореждането за връщане на исковата молба чрез присъждане в полза на ответника на разноски в размер на 500 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение в исковото производство, съдът намира следното:

По делото е доказано извършването от ответника на разход за адвокатски хонорар за исковото производство в претендирания размер от 500 лв.

Ищецът е направил възражение за неговата прекомерност още в исковата молба, което поддържа и в отговора на молба по чл. 248 ГПК. В случая минималният адвокатски хонорар, определен на основание чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е по-малък от реално платения и възлиза на 415.43 лв.

Съобразявайки предмета на делото и извършените процесуални действия от и с участието на адвоката на ответника, съдът счита, че делото не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност, които да обосноват възлагане в тежест на ищеца на сторените от ответника разноски за адвокатско възнаграждение в размер над минималния.

Ето защо ищецът дължи на ответника разноски за исковото производство в размер на 415.43 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения искането за допълване в частта за разноските на разпореждането за връщане на исковата молба следва да бъде частично уважено.

Така мотивиран, съдът

2

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА в частта за разноските Разпореждане № 38904/27.03.2023 г., постановено по гр. д. № 61230/2022 г. по описа на СРС, 85 състав, като ОСЪЖДА „Софийска вода“ АД, ЕИК 130175000, да заплати на „Алпро“ ЕООД, ЕИК 131326283, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК сумата от 415.43 лв. – разноски за исковото производство, и ОТХВЪРЛЯ частично молба с вх. № 102797/2023 г. и молба с вх. № 121320/2023 г. на „Алпро“ ЕООД, както следва: по отношение на искането за присъждане на разноски за исковото производство – за разликата над 415.43 лв. до 500 лв.; по отношение на искането за присъждане на разноски в размер на 300 лв. по ч. гр. д. № 23426/2022 г. по описа на СРС, 85 състав.

Определението подлежи на обжалване пред СГС в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3