Решение № 125 от 04.08.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 125 гр. Пловдив, 04.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2 НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Михаела Хр. Буюклиева

Членове:

Магдалина Ст. Иванова

Велина Ем. Антонова при участието на секретаря Елеонора Хр. Крачолова в присъствието на прокурора Добринка Люб. Калчева като разгледа докладваното от Магдалина Ст. Иванова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20255000600062 по описа за 2025 година Производството е по реда на гл. 21 НПК.

С присъда № 81 от 14.11.2024 г., постановена по НОХД № 757/2024 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, подсъдимият К. И. К. е признат за виновен в това, че на 08.07.2023 г., в гр. П., умишлено е умъртвил Т.

И. Т., като смъртта е настъпила на 14.07.2023 г., поради което и на основание чл. 115, вр. чл. 54, ал. 1 НК е осъден на десет години лишаване от свобода.

На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. “а“ от ЗИНЗС е постановено така наложеното наказание в размер на десет години лишаване от свобода подсъдимият К. И. К. да изтърпи при първоначален строг режим.

На основание чл. 59, ал. 1, т. 1 и ал. 2 НК от така наложеното наказание на подсъдимия К. И. К. десет години лишаване от свобода е приспаднато времето, през което същият е бил задържан по ЗМВР и НПК, считано от 25.07.2023 г. до влизане на присъдата в сила, като един 1

„задържане“ е зачетен за един ден „лишаване от свобода“.

С присъдата е извършено разпореждане с приложените по делото веществени доказателства и в тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски.

Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба и допълнение към нея от адв. Д. П., в качеството му на защитник на подсъдимия К., с оплакване за нейната незаконосъобразност и необоснованост. Прави се искане присъдата да бъде отменена, като вместо това бъде постановена нова, с която подсъдимият бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на Апелативна прокуратура - Пловдив изразява становище за неоснователност на жалбата, поради което предлага първоинстанционната присъда да бъде потвърдена.

Защитник на подсъдимия - адв. Д. П., поддържа жалбата и направеното с нея искане. Алтернативно прави искане или извършеното от подсъдимия да бъде преквалифицирано по чл. 118 НК или по чл. 124 НК, или присъдата да бъде отменена и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд.

Подсъдимият се присъединява към изложеното от защитника му, в последната си дума моли да бъде намалено наложеното му наказание.

Въззивният съд, след като се запозна със събраните по делото доказателства, атакувания съдебен акт и обсъди становищата на страните, съобразно правомощията си по чл. 313 и чл. 314 НПК, намира и приема за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна.

За да постанови обжалваната присъда, окръжният съд е приел за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият К. И. К. е роден на 22.02.1968 г. в гр. Р.. Има постоянен адрес в гр. П., ул. „М. Г.“ № *. Той е българин, български гражданин е. Има основно образование, разведен е, работи като кондуктор в „А. Ч.“. Осъждан е.

2

Т. И. Т. и подсъдимият К. И. К. се познавали от квартала, в който живеели и употребявали често заедно алкохол в големи количества. Обичайно с тях излизал и свидетелят Ж. К., който не консумирал алкохол, поради заболяване. Тримата всеки ден се събирали в заведение Т.”, находящо се в квартал Ю. – гр. П., стопанисвано от свидетеля З. Б..

На 08.07.2023г. преди обед, около 11,00 часа, подсъдимият К. и свидетелят К. с велосипедите си отишли до заведението на свидетеля Б..

Изправили ги пред входа му на степенки отпред и влезли вътре.

В заведението бил управителят – свидетелят Б. и Т. Т., който седял сам на една маса и консумирал алкохол - водка. Подсъдимият К. и свидетелят К. седнали заедно на друга маса, като подсъдимият си поръчал уиски и кока кола, а свидетелят К. отишъл да си вземе кафе.

Т. Т. и подсъдимият започнали да разговорят и да спорят, накрая се скарали, като пострадалият станал и ударил с юмрук в лицето подсъдимия К.. Той скочил срещу Т. да го удари, но свидетелят К. успял да го спре и успокои.

Около 11.15 часа - 11.30 часа, свидетелят Б. им казал, че трябва да излиза по работа. Свидетелят К. му обещал, че ще ги наглежда и след като свидетелят Б. ги предупредил да са тихи, ги оставил сами, тъй като те го посещавали почти ежедневно и той им имал доверие. В заведението останали свидетелят К., Т. Т. и подсъдимият, като последните двама продължили да употребяват алкохол.

След известно време, около 12,00 часа, Т. поискал от свидидетеля К. цигара, но той отказал да му даде, след като подсъдимият му казал да не му дава. Т. Т. се ядосал и започнал да обижда и псува подсъдимия и свидетеля К.. Подсъдимият скочил и ударил шамар на Т., който излязъл извън заведението, а подсъдимият тръгнал след него да го гони.

Излизайки, Т. Т. бутнал един от поставените на степенка пред заведението велосипеди. В този момент подсъдсимият К. ударил Т. в областта на главата. Т. не отвърнал на удара, казал му да спре и тръгнал да пресича улицата, насочвайки се към намиращия се срещу заведението тротоар.

Подсъдимият тръгнал след него като му нанесъл няколко удара с отворена и затворена ръка в горната част на главата, в предната и задната й част. През 3 цялото това време пострадалият Т., вървял назад опитвайки се да избяга, но подсъдимият, преследвайки го, не спирал да му нанася удари. Достигайки до тротоара отсреща, до бордюра, подсъдимият К. нанесъл пореден удар в областта на главата на Т., с който успял да го събори на земята. Т. паднал по гръб на тротоара, като главата му се ударила в бордюра, при което подсъдимият продължил да нанася удари върху вече лежащия на земята Т., като го удрял с крака и ръце в областта на корема, лицето, главата и крайниците. При един от ударите, подсъдимият счупил с юмрук пода на очницата на Т. и носните му кости, като от удара по клепачите на двете му очи се образували кръвонасядания по типа на “травматични очила”. Т. Т. молел подсъдимия да спре, крещейки “К. спри!”, но въпреки молбите му същият продължил да нанася удари по главата на пострадалия, като освен с ръце, подсъдимият ритнал няколко пъти с крака главата на Т..

По това време, по улицата, непосредствено пред заведението преминавали свидетелките Х. Д. и М. Н., които се придвижвали бавно, тъй като били с малките си деца. Свидетелките Д. и Н. възприели случващото се, като им направило силно впечатление яростта, с която подсъдимият К. нанасял множество удари върху пострадалия с крака и ръце в областта на главата, лицето, тялото и крайниците.

Вследствие на нанесените удари на пострадалия му било причинено: тежка черепно мозъчна травма с кръвоизлив по твърдата мозъчна обвивка в дясно челно - слепоочно - теменно- тилно с развитие на мозъчен оток, довел до вклиняване на малкия мозък в големия тилен отвор, контузии на мозъка, кръвоизлив под паяженовидната мозъчна обвивка, повърхностни и дълбоки мекотъканни увреждания по главата, кръвонасядания на кожата и меката черепна покривка, лицева травма със счупване на вътрешно- долната стена на дясната очница, счупване на носни кости и наличие на дълбоко кръвонасядане по меките тъкани в областта на корена на носа, травматични увреждания в областта на дясната очница, кръвонасядания на клепачите на двете очи, травми на крайниците с кръвонасядане на кожата и подкожно в областта на лява мишница и предмишница и дясната предмишница, лявата подбедрица в горна трета, дясната подбедрица и дясното бедро, охлузване и кръвонасядане на ляв и десен лакът, кръвонасядане на гръдния кош вляво, корема вляво и на гърба.

4

Междувременно от заведението бил излязъл свидетелят К., за да разбере какво се случва между Т. и подсъдимия. Виждайки как последния удря Т. с юмруци и ритници по главата, лицето, тялото и крайниците, той отишъл при подсъдимия и го дръпнал, след което двамата тръгнали обратно към заведението. Малко по-късно Т. станал от земята и също тръгнал към заведението на свидидетеля Б.. Така тримата се събрали отново отпред пред заведението, като подсъдимият и Т. започнали да се ругаят.

По това време, покрай заведението минавали свидетелите Р. Д. и В. А., които били приятели на свидетеля Б.. Те видели, че Т. и подсъдимият К. се карат и тъй като ги познавали се спрели, за да разберат какво се случва помежду им. Свидетелят Д. попитал къде е З. Б. и след като разбрал, че го няма, му се обадил на мобилния телефон и го уведомил, че пред заведението му става скандал между Т. и подсъдимия.

Малко след това свидетелят Б. дошъл пред заведението, където заварил Т., подсъдимия и свидетелите К., Д. и А.. Свидетелят Б. разбрал, че подсъдимият е бил Т. и му ударил шамар, предупреждавайки го да не се саморазправя с Т., след което им казал да си тръгват.

Т. Т. тръгнал без чехли на краката си към магазин “Ф. м.”, а подсъдимият и свидетелят К. взели велосипедите си и се преместили в друго заведение в квартала, където останали още няколко часа.

Т. влязъл в магазина “Ф. м.” и след малко излязъл, без да си купи нищо. Пострадалият вървял, залитайки покрай магазина, като на няколко пъти влизал и излизал от него, после отивал до намиращия се в близост парк на ул.

“С.” почивал там и отново се връщал до “Ф. м.”, после отново се връщал в парка, като последното му посещение в магазина било около 15:35 часа, след което Т. спрял в намиращия се в близост до магазина парк и легнал на земята до една пейка. До този момент пострадалият се намирал в т.нар „светъл период“, характерен като явление за този тип травматично увреждане, даващ му възможност да извършва самостоятелни движения.

В парка, в тези следобедни часове, имало множество хора, сред които и свидетелката Х. Д., които видели жертвата легнала на земята, но мислели, че е злоупотребил с алкохол, тъй като до него имало бутилка с бира, поради което никой не му обърнал особено внимание.

5

Така Т. Т. лежал няколко часа на земята, като не се пробуждал и не променял положението на тялото си. На един от преминаващите през парка хора – свидетелят Д. П., му направило впечатление, че лицето на Т. е много подуто и че същият лежи доста време в една и съща поза и не помръдва, поради което и решил да потърси помощ и в 20:36 часа позвънил на тел. 112.

Свидетелката С. А. възприела лежащия в парка Т. при преминаването си в парка около 17 часа, когато се прибирала от работа, но и последната, както и повечето хора, намиращи се в парка по това време, помислила, че се касае за алкохолик, който спи, поради което първоначално не обърнала внимание. Около 21 часа свидетелката А. излязла на терасата на апартамента си, който бил в близост и видяла, че Т. не е помръднал от мястото, на което го била видяла по-рано, поради което у нея възникнало съмнение, че нещо не е наред. Отишла до лежащия Т. и видяла, че лицето и главата му са силно подути. Тъй като била с медицинско образование, веднага възприела белези на нанесен върху мъжа побой, поради което свидетелката А. подала сигнал на спешния телефон 112, от където обяснили, че линейката пътува към адреса, след подадения от свидетеля П. сигнал.

Пристигналият на място екип на ЦСМП констатирал признаци на нанесен побой върху Т. Т.. Последният бил откаран в УМБАЛ “Свети Георги” – гр. П. и настанен в клиника по Неврохирургия в кома, с остър субдурален хематом вдясна голямозъчна хемисфера с компресионнодислокационен синдром без открита вътречерепна травма, със счупване на костите на носа и контузии на гръдния кош. Незабавно била извършена спешна животоспасяваща операция, при която бил установен остър субдурален хематом съставен от съсиреци, оказващ компресия на дясна хемисфера, който бил отстранен. Въпреки извършената животоспасяваща операция и последвалото лечение, състоянието на жертвата се влошило и на 14.07.2023 г. Т. Т. починал в болницата.

На 15.07.2023 г. била извършена аутопсия на починалия Т. Т., за което бил съставен Аутопсионен протокол № *****/2023 г. от дежурен патолог – свидетелката А. М. (л. 70 - л. 77, т. І от ДП).