Определение № 8333 от 10.07.2023, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 8333 гр. София, 10.07.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-19 СЪСТАВ, в закрито заседание на десети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз като разгледа докладваното от Невена Чеуз Гражданско дело № 20231100107819 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 389 ал.1 от ГПК

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 124 ал.1 от ГПК вр. с чл.

498 ал.2 от ГПК. Заявени са твърдения, че процесният имот е предмет на извършена публична продан в рамките на инициирано изпълнително производство, по което ищцата не е страна. Твърди се, че същата е във владение на имота, преди завеждане на производството, по което е осъществено изпълнението, поради което твърди, че е собственик на същия на основание давностно владение. При тези твърдения е мотивиран правен интерес от заявения отрицателен установителен иск за признаване за установено несъществуващо право на собственост върху имота, заявен срещу купувачите на извършената публична продан. Сочи като обезпечителна мярка – спиране на въвода във владение по изп.дело 357/2020 г. на ЧСИ 923 – Г.Н..

Като взе предвид ангажираните с молбата писмени доказателства, съдът намира, че молбата за допускане на обезпечение на предявения иск е процесуално допустима.

С аргумент от разпоредбата на чл. 391 ал.1 ГПК, се налага извода, че за да се произнесе по молбата за допускане на обезпечение на иска, съдът следва да вземе предвид дали без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни изпълнението на решението и ако искът е подкрепен от писмени доказателства респ. бъде представена гаранция в определен от съда размер. С оглед сочената обезпечителна мярка съдът следва да вземе предвид и разпоредбата на чл. 390 ал.4 изр. посл. от ГПК, в която законодателят е 1 предпоставил спирането на изпълнението от условието да се представи гаранция от молителя - ищец.

Обезпечителна нужда от спирането на изпълнението като обезпечителна мярка по предявен иск за собственост е налице когато без нея ще се затрудни, осуети или направи невъзможно упражняването на правата на ищеца по евентуално благоприятно за него решение по делото. Такава нужда не е налице, когато действието, застрашаващо твърдяното право на ищеца, срещу чието осъществяване е насочена исканата обезпечителна мярка- в случая въводът на ответника във владение на спорния имот по изпълнително дело, който е трето, неучастващо в исковото производство лице, не може да бъде извършено срещу молителя, респ. да доведе до отнемане на владението върху имота, предмет на изпълнението, с оглед дадените задължителни указания с т.1 от ТР 3/10.07.2017 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които не може да се извърши въвод във владение срещу трето лице, което е придобило владението върху имота преди завеждане на делото, по което е постановено изпълняваното решение, и ако такъв бъде извършен, това лице може да защити правата си чрез обжалването му по реда на чл. 435, ал. 5 ГПК. В случай, че третото лице пропусне срока за обжалване на извършения въвод, то може да предяви владелчески иск по чл. 75 или чл. 76 от ЗС срещу взискателя. Поради което липсва обезпечителна нужда от сочената обезпечителна мярка, поради което искането следва да се остави без уважение. Нещо повече, заявената обезпечителна мярка не би обезпечила упражняването на правата на молителя по благоприятно за него решение по иска, а представлява антиципирана форма на спирането по чл.438 от ГПК, т.е. обезпечава правата на молителя като жалбоподател в производство по евентуална жалба срещу незаконосъобразните действия на съдебния изпълнител по осъществяване на въвода, ако такъв бъде извършен / в този смисъл определение 373/01.02.2019 г. на САС, постановено по ч.гр.д.393/2019 г.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ на основание чл. 389, ал. 1 от ГПК искането за обезпечение на предявените в рамките на производството по гр.д.

7 819/23 год. на СГС, І-19 състав искове с правно основание чл. чл. 124 ал.1 от ГПК вр. с чл. 498 ал.2 от ГПК чрез спиране на въвода във владение по изп.дело 357/2020 г. на ЧСИ 923 – Г.Н. като неоснователно.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване с частна жалба пред САС, в седмичен срок от съобщението.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 3