Решение № 18 от 30.01.2024, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 1535/2023
- Вид
- Решение № 18
- Подписан
- 30.01.2024
- В сила
- 30.01.2024
- Състав
- Мая Веселинова Нанкинска, Трайчо Георгиев Атанасов, Ерна Якова-Павлова
Цитирани разпоредби
- чл.195 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.195, ал.1 т.4 · Наказателен кодекс
- чл.26 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.190 ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.338 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 18 гр. Варна, 30.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Мая В. Нанкинска
Членове:
Трайчо Г. Атанасов
Ерна Якова-Павлова при участието на секретаря Невена Ст. Братоева в присъствието на прокурора Я. П. Й. като разгледа докладваното от Трайчо Г. Атанасов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20233100601535 по описа за 2023 година Предмет на въззивното производство е присъда № 241/ 27.09.2023 г. по НОХД № 5011/21г. на Районния съд в гр. Варна тринадесети състав с която З.
Ж. С. е признат за невиновен и оправдан за престъпление по чл.195, ал.1 т.4 вр. чл.26 ал.1 от НК, възведено му с обвинителния акт за това, че за периода 12.06.2011г. – 25.07.2011г. в гр. Варна с използване на техническо средство е отнел чужди движими вещи от владението на О. М., Д. Д., А. Д., С.М., Н. Г. и В.П. без тяхно съгласие с намерение да ги присвои.
Въззивното производство е образувано по бланкетен протест на прокурора с който се отправя искане към въззивния съд за постановяване на осъдителна присъда. Прокурорът в настоящото производство не поддържа протеста, като счита постановения съдебен акт за правилен и законосъобразен.
Постъпили са и жалби от частните обвинители и граждански ищци Д.
Д. и О. М. с които се иска отмяна на първоинстанционният съдебен акт и постановяване на осъдителна присъда, както и уважаване на предявения граждански иск.
По протеста и жалбата не са постъпвали възражения.
Частната обвинителка и гражданска ищца О. М. поддържа жалбата си пред въззивната инстанция.
В производството пред настоящата инстанция защитата в лицето на адв.
1
Г. от АК – Варна пледира за потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт.
В правото си на лична защита и в последната си дума подсъдимия моли да се потвърди присъдата.
Окръжният съд намира, че протестът и въззивните жалби са неоснователни.
Безспорно установеното на първоинстанционното съдебно следствие се свежда до следните факти :
Подсъдимият З. Ж. С. е роден на **********, със средно образование, неженен, осъждан.
Св. П.С. бил приятел със св. Ж.Б. и с подс. З. Ж. С.. Тримата често се срещали. В периода от месец януари 2011 г. до край на месец юли 2011 г. подс. З. С. посещавал дома на св. С., намиращ се в с. **************. Там се намирал и пункта за изкупуване на вторични суровини със собственик св. Н.
П..
Св. С. нямал постоянна работа и нямал ритмични парични доходи. В разговор по между им св. С. предложил да предават различни видове материали за скрап в пункта за изкупуване на вторични суровини, собственост на св. П..
При една от срещите по между им подс. С. завел св. С. в избеното помещение на блока, в който живеел в гр. ************, където му показал метални заготовки - къртачи.
Тримата обсъдили варианта да предават стари автомобили за скрап в пункта на св. П., като по този начин си набавят парични средства.
Св. С. провел предварителен разговор с св. П. за това, че ще му предава различни моторни превозни средства, като за всяко получено МПС ще изплаща на св. С. сумата от 320 лева Св. П., съгласно Изискванията към събирането, транспортирането и третирането ИУМПС, е следвало при приемане на ИУМПС да издава удостоверение, съгласно чл.19 на същата Инструкция.
Св. С. имал предварителна уговорка с подс. С. да му предава сумата от 220 лв. на лек автомобил, като също било договорено между двамата св. С. да сваля различни части и агрегати от доставените със съдействието на подс. С. моторни превозни средства. В впоследствие св. С. продавал свалените от него агрегати и сумата от продажбата оставала за него.
Св. О. М. живеела в кв. ********, обл. *********** и притежавала л.а.
„Фолксваген Пасат" с p e r . № *****, рама №. ******************, автомобилът не бил оборудван с алармена система против кражба, както и имал монтирана газова уредба. На 11.06.2011 г. свид. М. паркирала посочения лек автомобил пред дома си.
На 12.06.2011 г. около 07:00 часа, свидетелката, ставайки от сън погледнала през прозореца и установила, че лекият автомобил не е на мястото, където бил паркиран. След установяване на липсата на лекия 2 автомобил, св. М. сигнализирала органите на полицията.
Видно от изготвената съдебно-оценителна експертиза, стойността на лек автомобил „Фолксваген Пасат" с per. № ***** възлиза на 2182 лева.
Св. Д. Д. и съпругът й притежавали лек автомобил марка „БМВ 524 ТД“ с p e r . № ****** и рама № ******************. Лекият автомобил преобладаващо се ползвал от св. Д.. На 17.07.2011 г. около 20:10 часа, тя го паркирала до № ************** в кв. ********, гр. Варна. Лекият автомобил бил оборудван със система за централно заключване, но без налична аларма против кражба.
Сутринта на 18.07.2011 г. св. Д. се запътила към лекия автомобил около 05.20 часа, но не го намерила на мястото на което бил паркиран. Събудила съпруга си и заедно с него започнали да обикалят из кв. „*********" в гр.
Варна, за да го открият, но след като не го намерили, се обадили и сигнализирали органите на полицията при Четвърто РУ - ОД МВР - Варна.
Видно от изготвената съдебно-оценителна експертиза, стойността на лекия автомобил "БМВ 524 ТД" с per. № ******, е 2257,50 лева.
Вечерта на 17 срещу 18.07.2011г. автомобила бил отнет, като не може да се определи конкретен час на отнемането му.
Св. С. получил обаждане от подс. С., че има оставен автомобил в покрайнините на селото. Обяснил, че не следва да връща в обратна посока поставения контактен „ключ", за да не се блокира воланът на автомобила.
След като С. стигнал до колата видял, че тя е без акумулатор и номера.
Св. С. се обадил на св. Я., като го помолил да дойде да му помогне с лекия си автомобил, с който да изтеглят БМВ до пункта за вторични суровини на св. П.. Св. Я. се съгласил след което отишъл на място закачили с въже колата и я изтеглил до пункта за вторични суровини. Отивайки в там били оформени документи на името на св. Я., като лице, което предава моторното превозно средство за скрап. Причината, поради която св. Я. дал личните си документи на св. П. била тази, че св. С. казал, че не носи никакви такива в себе си, а св. Я. носел свидетелството си за управление на МПС. За автомобила получили сумата от 320 лв. След получаване на парите св. С. дал 20 лв. на св. Я., като сума за извършената услуга. Св. С. обещал на св. Я. да му даде и гумите от предадения току що лек автомобил след свалянето им от местата.
Още същия ден св. Д.М. и св. К. Й. - и двамата служители в пункта за изкупуване на скрап на св. П., започнали разглобяването на въпросното МПС.
Двамата свидетели описват, че по-голямата част от агрегатите, които са можело да бъдат свалени, били свалени за около 2-3 часа, а тези, които не са разглобяеми, били нарязани с оксижен.
Св. А. Б. Д. управлявал лек автомобил „БМВ 318И" с per. № ***** с рама № *****************. Лекият автомобил бил с бензинов двигател и монтирана газова уредба. Св. Д. паркирал автомобила на 15.07.2011 г. на ул.
"**********" в кв. „*****", гр. Варна. Поради това, че св. Д. управлявал служебен автомобил за периода от 15 до 20.07.2011 г., не ползвал лек 3 автомобил „БМВ 318И" с per. № *****.
Вечерта на 20 срещу 21.07.2011г. в неустановен час автомобила бил отнет.
На 21.07.2011 г., сутринта св. Д. видял, че автомобила не е на мястото, на което го бил оставил предния ден. Обадил се на тел. 112 и уведомил за липсващото му МПС и оттам го насочили да подаде писмено заявление в Четвърто РУ - ОД МВР -Варна.
Видно от изготвената съдебно-оценителна експертиза, стойността на л.а.
"БМВ 318 И" с per. № ***** възлиза на 2763 лева.
Късно вечерта подс. С. се обадил на св. С., че е оставил на същото мястото друг лек автомобил. Св. С. отново се обадил на св. В. Я. и го помолил да закара автомобила („БМВ 318И"), чрез дърпане до пункта за изкупуване на скрап, собственост на св. Н. П.. Св. Я. се съгласил, взел личния си автомобил, отишъл в близост до дома на св. С., закачили с помощта на въже новия автомобил и чрез дърпане го закарали до пункта за скрап на св. Н. П.. За новия автомобил бил изготвен договор за предаване на същия на името на св.
Я.. Парите за новия автомобил св. П. предал лично на св. С.. Преди да си тръгнат св. С. и св. Я., свалили гумите от лекия автомобил и св. Я. ги взел като получил и сумата от 20 лева. След като била свалена газовата уредба, св.
С. я взел от пункта и в по-късните часове на денонощието и я продал на неустановено в хода на разследването лице, като парите останали за него.
Свидетелите М. и Й. започнали да разглобяват оставения от св. С. лек автомобил, като агрегатите, които можели да се свалят - двигател, скоростна кутия и други, били свалени, а неразглобяемите части от купето били нарязани с оксижен. Св. П. предал непродаваемите части на вторични суровини.
Св. Н. Г. управлявал л.а. „Фиат Темпра" с per. № *****, рама №*** ***********, като собствеността на автомобила била на баща му. На 21.07.2011 г. св. Г. паркирал лекия автомобил на ул. „*************** в кв.
"*********", гр. Варна около 24:00 часа, с централно заключване, като свидетелят не пуснал алармената система на същия.
Вечерта по неустановено време автомобила бил отнет.
Св. Н. Г., около 13.40 часа на следващия ден 22.07.2011 г. излязъл от дома си и се упътил към лекия автомобил, защото му трябвал. След като не го намерил, се обадил и сигнализирал органите на полицията, затова че автомобила му е отнет.
Подс. С. отново уведомил св. С., че има оставен автомобил на обичайното място. Св. С. се обадил на св. Я. на 22.07.2011 г., за да го предупреди, че ще се изготви договор на негово име в пункта на св. П. за това, че е предоставен друг автомобил в същия пункт. Св. С. се обадил на св.
Т.Х. и го помолил с помощта на неговия лек автомобил да издърпат лек автомобил „Фиат Темпра" до пункта за вторични суровини, собственост на св. П.. Св. Х. се съгласил, отишъл до посоченото от св. С. място и с помощта на въже лекият автомобил бил издърпан до пункта на св. П.. За предаването 4 на автомобила бил съставен договор на името на св. Я. с дата 22.07.2011г.
Свидетелите М. и Р.В. започнали да разглобяват оставения в пункта лек автомобил по нареждане на св. П..
Автомобилът бил разглобен от работниците в пункта.