Решение № 4488 от 12.10.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4488 гр. София, 12.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА при участието на секретаря МИХАЕЛА М. МИЛЧОВА като разгледа докладваното от МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА Административно наказателно дело № 20241110206769 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по подадена жалба от „Ф. С.“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.С., ж.к.“Б., *********, ********, представлявано от Б. И. Д., против наказателно постановление №********** г., издадено от Директор на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП-София, с което на основание чл.178 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 600 лева, за нарушение на чл.97а, ал.4, във вр. с ал.1 от ЗДДС.

Жалбоподателят оспорва процесното НП, като неправилно и незаконосъобразно издадено, поради което иска неговата отмяна.

Навежда доводи, че не става ясно по какъв начин е определен субекта на задължението в лицето на жалбоподателя, доколкото не е установено в коя хипотеза попада юридическото лице, за да бъде определено като данъчно задължено лице. Позовава се на легалните понятия за „търговци“ в ТЗ и за „предприятия“ в ЗСч, като счита, че не е описано в санкционния акт дали санкционираното лице е търговец или предприятие, което е от значение за определяне на субекта на нарушението и начина на определяне на санкцията, 1 доколкото те са различни за физически и юридически лица.

Навежда доводи за допуснато нарушение на материалния закон, доколкото АНО обвързва изискуемостта не с настъпилото данъчно събитие, а с извършване на плащане от 06.02.2023 г., но без да установи какъв е характерът на плащането – авансово плащане или данъчно събитие. Освен това е посочил, че жалбоподателят е получил услуга по предоставяне на достъп до онлайн платформа, но не и в какво точно се изразява тази услуга, както и от какво следва, че същата е облагаема. Сочи, че неясно са посочени доставчика или държавата, и дали последната е членка на ЕС или не, съответно дали търговските сделки с нея подлежат на двойно данъчно облагане или не. Твърди, че не става ясно дали контрагента по услугата е заплатил данък в родината по регистрация на фирмата му или не, и защо именно българската фирма следва да се регистрира в случая като данъчно задължено лице. С оглед на горното счита, че в АУАН и липсва изложение на обстоятелствата, касаещи мястото и датата на тези услуги, довело до нарушаване правото на защита на санкционираното лице и се явява непълнота на изискуемите реквизити по чл.42 от ЗАНН, които пороци не могат да се отстранят по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН, а вмененото нарушение е недоказано.

Отделно наежда доводи, че процесното НП е издадено от некомпетентен орган и само на това основание следва да бъде отменено от съда.

Алтернативно и в случай, че бъде приета за действителна посочената дата на нарушението, навежда доводи, че случаят се явява маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Сочи, че макар след предвидения срок, дружеството само е инициирало производство за регистрация по ЗДДС, нарушението е отстранено преди съставяне на АУАН, посредством подаване на заявление за регистрация по ЗДДС, макар и по реда на чл.100, ал.1 от ЗДДС, нарушението е извършено за първи път, като по преписката липсват данни за други нарушения на фискалната дисциплина.

Жалбоподателят не изпраща законен или упълномощен процесуален представител в с.з. и не взема допълнително становище по същество на делото.

Ответната страна по жалбата в лицето на АНО – Директор на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП-София, чрез надлежно упълномощения си 2 процесуален представител – юрк.А. Б., след приключване на съдебното следствие, моли съда да постанови решение, с което да потвърди обжалваното НП, като правилно и законосъобразно. Счита, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че жалбоподателят не е подал заявление за регистрация по чл.97а от ЗДДС, в законоустановения 7-дневен срок, преди датата, на която данакът за доставка става изискуем, а именно, считано от датата на полученото плащане на 06.02.2023 г., като заявлението е пададено едва на 19.02.2024 г., т.е. със закъснение от 384 дни.

Оспорва направените възражения в жалбата, като навежда доводи, че не са допуснати процесуални нарушения при съставяне на АУАН, последният и НП са издадени от компетентни органи, а наложената имуществена санкция е в рамките на предвидения размер в санкционната разпоредба.

Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в полза на ТД на НАП-София.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от лице, притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва процесното НП.

Последното е връчено лично на управителя на санкционираното дружество на 22.04.2024 г., съгласно отразената дата върху разписката в НП, а жалбата е подадена на 07.05.2024 г., съгласно отразената дата на входящия номер, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява следната фактическа обстановка:

На 05.03.2024 г., инспектори по приходите при ТД на НАП-София: Е. Й.

К. и Д. И. М., на основание Резолюция за извършване на проверка №222692400875729/20.02.2024 г., възложена по повод подадено заявление за регистрация по ЗДДС от „Ф. С." ЕООД, ЕИК: ********** г., с вх.

№********** г., извършили проверка на дружеството, в хода на която установили, че същото е регистрирано в Търговски регистър към Агенция по 3 вписванията на 30.09.2022 г., и към момента на проверката негов управител и едноличен собственик на капитала е Б. И. Д., ЕГН **********. Констатирали още, че дружеството е с предмет на дейност рекламни и маркетингови услуги, развитие и изпълнение на дигитални и криейтив решения, развитие и разпространение на софтуерни продукти, разработени за предоставяне на дигитални медийни услуги, както и че за периода на проверката 01.02.2023 г. 31.01.2024 г. декларира реализиран облагаем оборот в размер на 74 340 лева, формиран по банков път от получени авансови и окончателни плащания по договори за предоставяне на рекламни и маркетингови услуги с възложители български юридически лица. От представените счетоводни документи /банково извлечение/, контролните органи установили, че на 06.02.2023 г. дружеството е получател по облагаема доставка на услуга с място на изпълнение на територията на страната, извършена от доставчика GOOGLE IRELAND LIMITED, чужденстранно юридическо лице от Ирландия с валиден ДДС номер, с VAT № IE 6388047V, което не е установено на територията на страната, както и че банковото извлечение от 06.02.2023 г. касае извършено плащане в размер на 18,32 лева, във връзка с получена услуга - услуга по предоставяне на достъп до онлайн платформа с доставчик ***********. Въз основа на така установените факти и обстоятелства, контролните органи извели извод, че за дружеството, като получател по доставка на услуги по смисъла на чл.82, ал.2, т.3 от ЗДДС и данъчно задължено лице по смисъла на чл.3, ал.1, 5 и 6 от ЗДДС, е възникнало задължение за подаване на заявление за регистрация по този закон не по-късно от 7 дни преди датата, на която данакът е станал изискуем, съгласно чл.97а, ал.4 от ЗДДС, или в случая до 30.01.2023 г., както и че подавайки заявление за регистрация по ЗДДС на 19.02.2024 г., същото е нарушило разпоредбата на чл.97а, ал.4, във вр. с ал.1 от ЗДДС.

Длъжностните лица при ТД на НАП-София отразили резултатите от извършената проверка на жалбоподателя в Акт за регистрация по ЗДДС №************г.

Въз основа на направените констатации в хода на извършената проверка, компетентно длъжностно лице – инспектор по приходите Елка Й.

К., съставила на 11.03.2024 г. АУАН №F759204, в присъствието на двама свидетели/също длъжностни лица/, единият присъствал при установяване на нарушението и съставяне на акта, а вторият само при съставяне на акта, против „Ф.С. ЕООД, за това, че на 05.03.2024 г., при извършена проверка по 4 повод подаване на заявление за регистрация по ЗДДС е установено, че задълженото лице „Ф. С." ЕООД, в качеството си на данъчно задължено лице, съгласно чл. 3, ал.1 от ЗДДС, което е получило услуги от данъчно задължено лице, за които данъкът е изискуем от получателя, не е подало заявление за регистрация по ЗДДС в законоустановения 7-дневен срок преди датата, на която данъкът за доставката става изискуем /на 06.02.2023 г. - датата на възникване на данъчното събитие, а именно: датата на извършеното плащане във връзка с получената услуга на основание чл.25, ал.6 от ЗДДС/, т.е. в случая до 30.01.2024 г., с което е нарушил разпоредбата на чл.97а, ал.4, във вр. с ал.1 от ЗДДС.

Актосъставителят отразил, че подаденото от дружеството заявление за регистрация по ЗДДС с вх. №*********г. е депозирано на 19.02.2024, извън законоустановения срок и със закъснение от 384 календарни дни.

АУАН е надлежно предявен и връчен лично на представляващия дружеството, срещу негов подпис и на датата на неговото съставяне – 11.03.2024 г., без възражения по направените в него констатации. По делото няма данни относно оббстоятелството дали в законоустановения срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН, жалбоподателят се е възползвал от правото си да представи писмени възражения пред АНО.

Въз основа на така направените констатации в АУАН, компетентно длъжностно лице - Директор на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП-София, издало процесното НП №764577-F759204 на 09.04.2024 г., с което след като възпроизвел описаната в акта фактическа обстановка, посочил, че нарушението е извършено за първи път, че същото се потвърждава от приложените доказателства, че при определяне размера на администативното наказание са взети предвид тежестта на нарушението, всички смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, както и че не са налице предпоставките за прилагане на чл.28 от ЗАНН, наложил на жалбоподателя на основание чл.178 от ЗДДС имуществена санкция в размер на 600 лева, за нарушение на чл.97а, ал.4, във вр. с ал.1 от ЗДДС.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена от събраните по делото гласни доказателства: показанията на свидетеля К., които потвърждават направените констатации в акта, и които съдът кредитира като достоверни, поради съответствето им с данните от писмените доказателства 5 по делото, и поради това, че изхождат от лице, даващо показания за непосредствено възприетото по време на изпълнение на служебните задължения, без наличие на данни за възможна заинтересованост от изхода на делото; от приобщените по делото писмени доказателства – процесните АУАН и НП; Акт за регистрация по ЗДДС №************ г.; Резолюция за извършване на проверка №*********** г.; Заявление за регистрация по ЗДДС с вх. *********** г.; банково извлечение; справка за валидност на ДДС номер от VIES-системата; Заповед №ЗЦУ-384/27.02.2024 г. на изпълнителния директор на ЦУ на НАП.

При така установената фактическа обстановка, въз основа на събрания по делото доказателствен материал, съдът приема за установено следното от правна страна:

Процесните АУАН и НП са издадени от териториално и материално компетентни органи, съгласно представената заповед, в изпълнение на делегираните им правомощия по закон, в кръга на техните функции и по предвидения в закона ред и форма. Видно от т.1.2 на Заповед №ЗЦУ384/27.02.2024 г., изпълнителтният директор на ЦУ на НАП изрично е оправомощил и директорите на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП да издават НП за налагане на административни наказания включително и на основание чл.178 от ЗДДС, каквато длъжност е заеманата от АНО и на основание която разпоредба е наложена имущестената санкция, с оглед на което релевираното възражение от жалбоподателя, че АНО не е компетентен да издаде процесното НП, се явява неоснователно.

Основателни, обаче, се явяват релевираните възражения в жалбата относно датата на извършване на нарушението, макар и не на посочените в нея основания. Съдът констатира, че отразеното в АУАН и НП, че на 06.02.2023 г. е извършено плащане в размер на 18,32 лева, във връзка с получената услуга от жалбоподателя, не намира подкрепа в приложените по делото доказателства, и по-конкретно такава дата не фигурира в банковото извлечение, а напротив – налична е дата 09.10.2023 г. за плащане на сума в размер на 10 евро. Оттук, направеният извод, че данъчното събитие е възникнало на 06.02.2023 г., когато е извършено плащането на получената услуга, се явява произволен и недоказан, а с оглед на горното тази дата не може да послужи за определяне и на точната дата, до която данъчно 6 задълженото лице е следвало да подаде заявлението за регистрация по чл.97а, ал.4 от ЗДДС. Неяснотата се задълбочава и от посочената в АУАН и НП дата, до която най-късно данъчно задълженото лице е следвало да подаде процесното заявление, а именно: до 30.01.2024 г., доколкото същата не се явява такава, която да предхожда със седем дни плащането, във връзка с получената услуга на 06.02.2023 г., а далеч във времето преди нея. При това положение не може да се приеме, че подаденото заявление за регистрация по ЗДДС от жалбоподателя на 19.02.2024 г., макар формално да е депозирано на дата, следваща с 19 дни посочения срок – до 30.01.2024 г., констатираното закъснение е от 384 дни. В показанията си, свидетелят К. също твърди за закъснение от деветнадесет дни при подаване на заявлението за регистрация по ЗДДС от жалбоподателя, без да съобщава датата на извършеното плащане, във връзка с получената услуга. Посочената дата в АУАН и НП като краен срок за подаване на заявлението за регистрация по чл.97а, ал.4 от ЗДвП, очевидно е допусната техническа грешка в АУАН и НП, доколкото в съставения акт за регистрация по ЗДДС фигурира друга такава – до 30.01.2023 г., която въз основа на елементарни математически изчисления съответства да е със 7 дни преди посочената дата на настъпилото данъчно събитие на 06.02.2023 г. и на визираното закъснение от 384 дни. Процесуалният закон не предвижда възможност за поправка на допуснати фактически грешки в административнонаказателното производство от една страна, и от друга – данните от приложените писмени доказателства в преписката не могат да послужат за запълване на празноти или непълноти в обстоятелствените части на АУАН и НП в съдебната фаза на процеса. При липса на доказателства и за това, че датата на настъпване на данъчното събитие е 06.02.2023 г., макар правилно да е обвързана с извършено плащане, съгласно изискванията на чл.25, ал.6 от ЗДДС, остават неясни критериите, въз основа на които е определена датата, до която е следвало да се подаде процесното заявление, а доколкото изпълнителното деяние се осъществява чрез бездействие в определен период от време – неясна остава и датата, на която е извършено вмененото нарушение. Последното прави абсолютно невъзможна и преценката на съда относно спазване на предвидените в разпоредбата на чл.34 от ЗАНН давностни срокове за съставяне на АУАН и издаване на НП.

Разпечатката съдържа 34 от 44 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3094e207-0285-40f9-bee0-92bdf6a831c0