Решение № 28 от 07.05.2021, Районен съд - Троян

РЕШЕНИЕ

№ 28 гр. Троян , 05.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, I-ВИ СЪСТАВ - ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на пети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:Антоанета М. Симеонова при участието на секретаря Ценка Т. Банчева като разгледа докладваното от Антоанета М. Симеонова Гражданско дело № 20204340100653 по описа за 2020 година

Производство с правно основание чл.422, ал.1 във вр. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.422, ал.1 във вр. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, предявен от “АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Панайот Волов” № 29, етаж 3, представлявано от управителя Ивелина Цанкова Кавурска, пълномощник юрисконсулт И.

К. Т., с която е предявен иск с правно основание чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК против М. М. Й., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. Троян, обл. Ловешка, ж. к.

„Лъгът“ № 5, вх. Б, ет. 7, ап. 19. Претендира се установяване съществуването на вземане, за заплащане на което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 107/2020 г. по описа на Районен съд гр.Троян.

Ищецът се легитимира като цесионер, като твърди, че претендираните вземания се основават на Договор за паричен заем № 5480997/05.11.2018 г., сключен между М. М. Й. и „Вива Кредит“ ООД, като в последствие вземането е прехвърлено от страна на „Вива Кредит“ ООД в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК ** по силата на Приложение № 1 към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения от 01.12.2016г. Не е посочено длъжникът да е бил уведомяван за извършената цесия.

Ищецът е направил искане посоченото уведомление да бъде връчено на ответника с исковата молба, като е приложил уведомление за извършената цесия, което е представил с молбата.

1

В ИМ се твърди, че по силата на посочения договор „Вива Кредит“ ООД е предоставил на ответника паричен заем в размер на 300.00 лева. Кредитополучателят е следвало да върне сумата, ведно с уговорена възнаградителна лихва в размер 41.60 лв. и такса за експресно разглеждане в размер на 124.25 лв., общо 590.10 лева, на 7 равни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 84.30 лева, като падежът на първата вноска е бил на 05.12.2018 г., а падежът на последната – 03.06.2019г. Твърди се, че ответникът не е извършвал никакво плащане по сключения договор, като с изтичане на крайната падежна дата задължението му е станало изцяло изискуемо.

В молбата се сочи, че върху неплатеното главно задължение е начислена лихва за забава, която се претендира в общ размер 11.32 лева за периода от 06.12.2018 г. до 28.01.2020 г.

Ищецът претендира и неустойка в размер на 124.25лв. за непредставено обезпечение чрез поръчителство или банкова гаранция, както и такси за извънсъдебно събиране на просроченото задължение в размер на 145.00лв.

Ищецът прави искане съдът да постанови решение, по силата на което да бъде признато за установено по отношение на М. М. Й., ЕГН **********, наличието на вземане на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ЕООД, ЕИК **, за сумата 300.00 – триста лева, представляваща главница по Договор за паричен заем № 5480997/05.11.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 05.02.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата 41.60 – четиридесет и един лева и шестдесет стотинки, представляваща договорна лихва за периода от 05.12.2018 г. до 03.06.2019 година, сумата 11.32 – единадесет лева и тридесет и две стотинки, представляваща законна лихва за периода 06.12.2018 г. до 28.01.2020 г., за забава за периода от 14.05.2017 г. до 05.12.2019 г. , неустойка в размер на 124.25 лв., такса за експресно разглеждане в размер на 124.25 лв. и такси за извънсъдебно събиране на просроченото задължение в размер на 145.00 лв.

Претендират се направените в настоящото производство разноски, както и разноските в заповедното производство.

С протоколно определение от 24.02.2021г. съдът прекрати производството в частта на претенциите за неустойка в размер на 124.25 лева, такса за експресно разглеждане на документи в размер на 124.25 лева и разходи и такса за извънсъдебно събиране в размер на 145.00 лева на основание чл. 232 от ГПК, поради оттегляне на иска в тази част.

При проведената процедура по реда на чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът се представлява от назначения особен представител адв.Х.В. от АК-Ловеч, който не е представил отговор в указания едномесечен срок и не е взел становище по предявения иск.

Не е ангажирал доказателства.

В съдебно заседание за ищцовото дружество “АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА 2

ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ЕООД, редовно призовани, не се явява представител и същото не се представлява от процесуален представител. По делото е постъпила молба - становище чрез пълномощника юриск.Йордан Методиев, в която се поддържа предявения иск и се моли същият да бъде уважен, а на дружеството-ищец да бъдат присъдени направените в производството разноски.

За ответника М. М. Й. в съдебно заседание се явява назначения му особен представител - адв.Х.В. от АК-Ловеч, който прави искане да бъде отхвърлен предявения иск като неоснователен и недоказан. Адв.В. оспорва процесуалната легитимация на ищцовото дружество, като доводите, които изтъква в тази връзка са, че уведомлението за извършената цесия не е връчено надлежно на ответника, тъй като е връчено с ИМ на него в качеството му на особен представител. Освен това посочва, че договорът не е подписан от нито една от страните, за които се твърди, че са го сключили.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:

От приложеното ч.гр.д. № 107/2020 г. по описа на Районен съд гр.Троян се установява, че на 07.02.2020 г. ищецът е подал заявление до Районен съд гр.Троян за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, като с влязло в сила разпореждане № 248 от 11.02.2020г. заповедният съд е отхвърлил заявлението в частта на претендираната неустойка в размер на 124.25 лева, такса за експресно разглеждане на документи в размер на 124.25 лева и разходи и такса за извънсъдебно събиране в размер на 145.00 лева, като е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 36 от 11.02.2020г. г., с която е разпоредено М. М. Й. да заплати на кредитора сумата 300.00 – триста лева, представляваща главница по Договор за паричен заем № 5480997/05.11.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 05.02.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата 41.60 – четиридесет и един лева и шестдесет стотинки, представляваща договорна лихва за периода от 05.12.2018 г. до 03.06.2019 година, сумата 11.32 – единадесет лева и тридесет и две стотинки, представляваща законна лихва за периода 06.12.2018 г. до 28.01.2020 г., сумата 25.00 – двадесет и пет лева, представляваща разноски за платена държавна такса и сумата 50.00 – петдесет лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника Й. по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което съдът е указал на заявителя, че следва да предяви иск за установяване съществуване на вземането си.

По делото е представен e Договор за паричен заем „Вивакредит ПЛАН“ № 5480997 от 05.11.2018 г. за сумата 300.00 лева, в който е посочено, че същият представлява електронен документ, сключен при условията на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/. Уговорено е заемната сума да се заплати от кредитополучателя на 7 месечни вноски с последна падежна дата 03.06.2019г. В договора 3 е уговорен фиксиран лихвен процент 40.27 % и ГПР 49.42%. Усвояването на сумата е посочено, че е чрез Easy Pay.

По искане на ищеца е изискано от третото лице Easy Pay разписка № 070000811297087 от 05.11.2018г., от която е видно, че М. М. Й. е получил сума в размер на 300.00 лв. с наредител „Вива Кредит“. В разписката са отразени личните данни на ответника, като същият саморъчно е изписал имената си и се е подписал. Посоченият документ не е оспорен от адв.В.-особен представител на ответника.

По искане на ищеца е назначена и приета съдебно - счетоводна експертиза, от чието заключение, неоспорено от страните, се установява, че размерът на неизплатената главница по процесния договор за кредит е в размер 300.00 лв., а размерът на дължимата договорна лихва за периода от 05.12.2018г. до 03.06.2019 г. възлиза на 41.60 лева. Вещото лице е изчислило, че дължимата лихва за забава за периода от 06.12.2018 г.

/датата, следваща първата падежна вноска/ до 28.01.2020 г. /датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, е в размер на 11.32 лв.

При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна, намира следното:

Искът по чл. 422 ГПК е положителен установителен иск на кредитора за установяване на вземането му срещу длъжника, за което вземане е издадена съответната заповед за изпълнение. Правният интерес в посочената хипотеза е абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно и ако същата не е налице, предявеният установителен иск е недопустим. По принцип, за да съществува интерес от установителен иск, е достатъчно да се оспорва претендирано от ищеца право или да се претендира отричано от него право. В хипотезата на иск за съществуване на вземането на основание чл. 422 ГПК, специалните положителни предпоставки за допустимост на този установителен иск са: 1/ издадена заповед за изпълнение; 2/ подадено в срок възражение от длъжника или връчване на заповедта за изпълнение по реда на чл.47, ал.5 от ГПК; 3/ спазване на срока за предявяване на установителния иск за съществуване на вземането по чл. 415, ал. 1 ГПК.

Искът е предявен в едномесечния срок по чл.415, ал.1 от ГПК и е допустим.

Съществуването на процесното притезателно материално право и респективно основателността на предявения иск са обусловени от наличието на следните, подлежащи на установяване, при условията на пълно доказване факти относно съществуване на облигационно правоотношение по договор за паричен кредит и дадена въз основа на него парична сума, както и поето насрещно задължение на ответника да върне предоставената сума. /възникването на задължението на ответника, размера на същото, основанието за пораждането му, настъпилата изискуемост на вземането и изпълнението на насрещните 4 задължения по процесния договор от страна на ищеца/.

Съдът счита, че по делото се доказаха твърденията, изложени в исковата молба, че цедента и ответника са установили помежду си облигационни правоотношения, произтичащи от сключения между тях договор за заем.

Във връзка с възражението на адв.В., че договорът не е подписан, съдът счита същото за неоснователно, като намира, че договорът е подписан при условията на чл.13, ал.1 от ЗЕДЕУУ, съгласно която разпоредба, електронен подпис е електронен подпис по смисъла на чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС) № 910/2014, където в чл.3 т.10 е дадена дефиниция - „електронен подпис" означава данни в електронна форма, които се добавят към други данни в електронна форма или са логически свързани с тях, и които титулярят на електронния подпис използва, за да се подписва. Ал.4 на посочената разпоредба урежда, че правната сила на електронния подпис и на усъвършенствания електронен подпис е равностойна на тази на саморъчния подпис, когато това е уговорено между страните. В случая договор за паричен заем „Вивакредит ПЛАН“ № 5480997 от 05.11.2018 г. е уговорено, че същият е сключен между заемодателя „Вива кредит“ ООД-титуляр на електронно изявление и заемателя М. М.

Й. – автор на електронно изявление.

С оглед констатациите на съдебно-счетоводната експертиза, че ответникът не е погасил вноските по договора за заем, сключен при условията и по реда на действащия Закон за потребителския кредит, следва да се приеме за доказана и основателна претенцията на ищеца за установяване на вземането за главница в размер на 300.00 лв., договорна лихва в размер на 41.60 лв. за периода от 05.12.2018г. до 03.06.2019 г., обезщетението за забава в размер на 11.34 лв. за периода 06.12.2018 г. до 28.02.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от 05.02.2020 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 107/2020 г. по описа на РС – Троян.