Решение № 5798 от 26.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5798 гр. София, 26.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ЯН. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело № 20251110129539 по описа за 2025 година

При условията на обективно комулативно съединяване (чл.210,ал.1 ГПК) са предявени положителни установителни искове по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ и чл.86,ал.1 ЗЗД.

С исковата молба ищецът „Т”АД е предявил установителни искове да бъде признато със сила на присъдено нещо , че ответникът му дължи следните суми: 284,17 лв, представляващи 1/6 част от стойността на доставена , но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в град ***, по договорни отношения между страните през периода от 01.03.2022г. до 31.12.2023г., и 27,53 лв, представляващи 1/6 част о т мораторната лихва върху цената на топлоенергията за периода от 05.05.2022г. до 05.02.2024г., заедно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на заявлението – 19.02.2024г. до окончателното плащане, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по заповедното гр.д. № 909/2024г. по описа на Плевенския районен съд ,IV граждански състав, срещу която не е предявено възражение по чл.414,ал.1 ГПК от длъжника (ответник в настоящото исково производство), но преписа от заповедта по чл.410 ГПК му е връчен чрез залепване на уведомление по чл.47 ГПК, както и з а разноските и за юрисконсулското възнаграждение по настоящото исково дело и по заповедното дело.

В хода на съдебното производство пълномощниците на ищцовото дружество поддържат предявените искове. В заседанието на 27.02.2026г., в което е даден ход по същество , не се е явил предтавител на ищеца.

1

Ответникът М. Н. С. оспорва предявените искове видно от изявленията на назначения му особен представител по чл.47,ал.6, предл.2 ГПК – адвокат П. А. в представения на 12.03.2025г. по гр.д. № 5943/2024г. на Плевенския районен съд, ІV граждански състав по реда на чл.131 ГПК отговор на исковата молба. Обосновава се становище за недоказаност на правото на собственост , респективно на право на ползване на ответника по отношение на процесния имот през процесния период. Оспорва се правилността на извършваните от фирмата за дялово разпределение отчети на реално потребената топлоенергия в процесния имот.

В хода на съдебното производство представителят на ответника поддържа оспорването на исковете. В заседанието на 27.02.2026г., в което е даден ход по същество , не се е явил предтавител на ответника.

Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235,ал.2 ГПК намира за установено следното :

Относно местната подсъдност на исковете :

Исковата молба първоначално е предявена пред Плевенския районен съд, пред който е било образувано исковото гр.д. №5943/2024г.

Плевенският районен съд , III граждански състав е започнал изпълнението на процедурата по чл.131 ГПК , но поради невъзможност да бъдат връчени книжата на ответника /както е било и по заповедното гр.д. № 909/2024г. по описа на Плевенския районен съд , IV граждански състав/ и поради залепване на уводемления по чл.47 ГПК , Плевенският районен съд е назначил на ответника особен представител по чл.47,ал.6, предл.2 ГПК – адвокат от Плевенската адвокатска колегия , предложен от ПАС по искане на ПРС.

Плевенският районен съд, IІІ граждански състав с определение №2552/01.05.2025г. е прекратил образуваното пред него съдебно производство по гр.д. № 909/2024г., като е изпратил делото на Софийски районен съд.

Производството по гр.д. № 909/2024г. по описа на Плевенския районен съд, IІІ граждански състав е прекратено не поради предявен отвод за местна подсъдност от ответната страна , а служебно от съда , позовавайки се на чл.113 ГПК , въпреки че вече е бил назначен особен представител на ответника от Плевенската адвокатска колегия.

В СРС е образувано настоящото исково гражданско дело № 29639/2025г. по описа на 68 състав.

Относно основателността на исковете :

Предявените искове са НЕОСНОВАТЕЛНИ.

Ищцовата страна (чиято е доказателствената тежест, съгласно чл.154, ал.1 ГПК и чл.8,ал.2 ГПК) не е доказала по безспорен и категоричен начин , чрез т.нар. пълно доказване (изключващо всякакво съмнение) , че през процесния период от 01.03.2022г. до 31.12.2023г.

2 между ищцовото дружество и ответникът М. Н. С. е съществувало правоотношение за доставяне на топлоенергия за процесния имот, находящ се в град ***, т.е. по делото не е установено по безспорен начин, чрез т.нар. пълно доказване, изключващо всякакво съмнение, че ответникът М. Н. С. е бил „клиент на топлинна енергия” по смисъла на чл.153,ал.1 ЗЕ/редакция ДВ, бр.54/2012г./ на топлоенергията, доставена през процесния период в посочения апартамент. Не са представени надлежни писмени доказателства относно този факт, независимо че ищецът обосновава пасивната легитимация на ответника М. Н. С. по предявените от него искове именно с твърдението, че той е бил неизправна страна по съществувало между тях правоотношение , по силата на което ползвал доставяна му топлинна енергия срещу задължението да заплаща цената й.

По делото не са представени нито писмен договор между ищеца и ответника М. Н.

С. за продажба на топлинна енергия, нито надлежни доказателства, че ответникът М. Н. С. е бил собственик или ползвател на процесния имот през процесния период от 01.03.2022г. до 31.12.2023г. , за да се приеме , че е бил „клиент на топлинна енергия” по смисъла на чл.153,ал.1 ЗЕ/редакция ДВ, бр.54/2012г./.

Не са представени нотариални актове или договори за продажба на общински или ведомствен имот , удостоверения за наследници или други документи, от които да се установи с точност кои са били собствениците на процесния апартамент през процесния период.

Представената от ищеца по гр.д. № 5943/2024г. на Плевенския районен съд, ІV граждански състав Данъчна декларация по чл.14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти с входящ № ДК 14 001855/17.04.2019г. не е доказателство за право на собственост върху имота през процесния период, което се признава и от представителя на ищеца видно от изявленията му в писмената молба , депозирана на 20.11.2025г. по настоящото дело. Твърдението на ищеца , че тази декларация е частен документ , изходящ от ответника , с който той удостоверява неблагоприятен за него факт , е неоснователно , тъй като : 1)доказването на право на собственост върху имот не може да се доказва с частен документ , изходящ от лице , което твърди , че е негов собственик , а с точно определени от законите официални удостоверителни документи (нотариални актове и др. ), който принцип е установен с оглед гарантиране на правната сигурност относно вещните права относно имоти; 2)конкретната данъчна декларация с входящ № ДК 14 001855/17.04.2019г. не е подадена и подписана от ответника М. Н. С. , а от друго лице – Владимир Николов С. , поради което тази декларация не е документ , изходящ от ответника М. Н. С. .

Дори и да се приеме (въпреки недостатъчното надлежни писмени доказателства по настоящото дело – б.с.) , че ответникът М. Н. С. е съсобственик на процесния имот , не е доказано , той да е ползвал имота през процесния период , което е втората предпоставка (освен правото на собственост и правото на полване) за придобиване качеството „потребител на топлинна енергия” от едно лице.

Предвид изложеното по делото не е доказано съществуването на договорно правоотношение между ищеца и ответника М. Н. С. за продажба на топлинна енергия 3 през процесния период в процесния имот , както и ползването от ответника М. Н. С. на тази топлоенергия. Следователно не е доказана пасивната материално-правна легитимация на ответника М. Н. С. по предявените установителни искове, която е едно от условията за тяхната основателност.

Тъй като се касае за липса на материално-правна , а не на процесуална легитимация производството по делото не следва да се прекратява , а предявените искове следва да бъдат отхвърлени. Това е така , тъй като според общоприетото в съдебната практика и в процесуалната доктрина материално-правната легитимация (за разлика от процесуалната) е въпрос по основателността, а не по допустимостта на иска .

При липсата на една от комулативно изискуемите предпоставки за основателността на предявените искове безпредметно е да се установява наличието и на останалите.

Доколкото по делото не е доказано възникването и съществуването на претендираното от ищеца право, предявеният от него главен иск по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ е неоснователен.

Неоснователен е и акцесорният иск по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл.86,ал.1 ЗЗД, чиято основателност е обусловена от тази на главния иск.

Относно разноските по делото :

Съдът не присъжда разноски на ищеца , тъй катоисковете са отхвърлени.

На ответника не следва да бъдат присъдени разноски по настоящото исково дело и по заповедното дело, тъй като не е предявено съответно искане , а и не са представени доказателства за осъществени от него разходи във връзка с тези дела.

Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователни предявените от „Т” АД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: град **** , п р о т и в М. Н. С., ЕГН: **********, с регистриран настоящ адрес : гр. София, ж.к. „***, представляван по насотящото дело от назначения му особен представител по чл.47,ал.6, предл.2 ГПК – адвокат П. А., град *** обективно съединени установителни искове по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ и чл.86 ЗЗД за установяване със сила на присъдено нещо , че ответникът дължи на ищеца сумите :

284,17 лв (двеста осемдесет и четири лева и седемнадесет стотинки), представляващи 1/6 част от стойността на доставена , но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в град ***, по договорни отношения между страните през периода от 01.03.2022г. до 31.12.2023г., и 27,53 лв (двадесет и седем лева и петдесет и три стотинки), представляващи 1/6 част от мораторната лихва върху цената на топлоенергията за периода от 05.05.2022г. до 05.02.2024г., заедно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на заявлението – 19.02.2024г. до окончателното плащане, за които е издадена 4 заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по заповедното гр.д. № 909/2024г. по описа на Плевенския районен съд ,IV граждански състав, както и за разноските и за юрисконсулското възнаграждение по настоящото исково дело и по заповедното дело.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването на съобщението до всяка от страните с преписа от решението.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5