Решение № 923 от 12.03.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 1252/2025
- Вид
- Решение № 923
- Подписан
- 12.03.2025
- В сила
- 22.05.2025
- Състав
- ИВАН ДИЯНОВ МИЧЕВ
Цитирани разпоредби
- чл.189, ал.4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 21, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 923 гр. София, 12.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ИВАН Д. МИЧЕВ при участието на секретаря ПЕТЪР Й. КОСТАДИНОВ като разгледа докладваното от ИВАН Д. МИЧЕВ Административно наказателно дело № 20251110201252 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.59, ал.1 от ЗАНН.
Софийски районен съд е сезиран с жалба от В. П. П., с ЕГН:
**********, с адрес: ххх чрез упълномощен защитник против Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К № 8458471, издаден от СДВР, с който на жалбоподателя било наложено административно наказание глоба 800.00 лева за извършено нарушение по чл. 21, ал.2 във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП.
В мотивирана жалба от защитника на наказаното лице се съдържат оплаквания, че обжалваният електронен фиш е незаконосъобразен поради противоречие с материалноправните разпоредби, както и че е издаден в съществено нарушение на производствените правила, а именно при липса на изискуемите реквизити относно издателя на акта, прецизно посочване на мястото на извършване на нарушението, както и липса на банкова сметка за доброволно плащане на наложената глоба. В заключение се иска от съда да постанови решение, с което актът да бъде отменен. Претендират се разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят В. П., редовно призован, не се 1 явява и не се представлява.
Административно – наказващият орган - СДВР, редовно призован, не изпраща представител. В писмено становище от упълномощен юрисконсулт жалбата се оспорва и моли съда електронният фиш да бъде потвърден.
Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните в хода на производството писмени доказателства, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана в това право страна, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съдът като съобрази приобщените по делото писмени доказателства намира за установено следното от фактическа страна:
На 08.12.2023 г. в 13:43 часа в град София, по бул. ,,Цариградско шосе“ до административен номер 200, с посока на движение от ул. „Павел Красов“ към Околовръстен път, при въведено ограничение на скоростта в населено място от 50 км/ч. с пътен знак В – 26, било заснето МПС ххх посредством автоматизирано техническо средство MD 1197, собственост на В. П. П..
Въпросното МПС се движело с установена скорост от 81 км/ч., превишавайки с 31 км/ч. максимално допустимата скорост на движение. Деянието било извършено повторно, след като водачът на лекия автомобил е бил наказан с предходен Електронен фиш Серия К № 5352147 за същото нарушение, влязъл в законна сила на 29.08.2023г.
Горната фактическа обстановка се установи по категоричен и несъмнен начин от приложените към делото писмени доказателства.
Предмет на преценка в настоящето производство е съответствието на санкционния акт, както с материалния, така и с процесуалния закон.
С промените в ЗДвП / ДВ.бр.10 от 2011г./, законодателят е предвидил възможността нарушенията по ЗДвП да се санкционират освен с наказателно постановление, но и с ,,електронен фиш”, като по този начин се гарантира бързина на процедурата по установяване и налагане на наказанията. Съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен талон и на нарушител, се издава 2 електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.
Задължително условие за санкционирането на лице с електронен фиш е нарушението да е установено и заснето с техническо средство мобилна система за видеоконтрол на стационарен режим, т.е. да няма възможност за човешка намеса при установяване на нарушението, за да се избегне субективния човешки фактор. Ето защо текстът по чл.189, ал.4 от ЗДвП следва да се тълкува в следния смисъл – когато нарушението е установено и заснето с автоматизирано техническо средство, се издава електронен фиш, като в процеса на неговото издаване, не участват двете страни, характерни за първата фаза на административно – наказателното производство.
В случая нарушението е установено от система за видеоконтрол, при която измерването, регистрирането и записът на нарушенията се извършва от пътна радарна система, като единствената роля на оператора на системата е да позиционира техническото средство, като го насочи към определения за наблюдение участък от пътя и да въведе ограниченията на скоростта на този участък. Към делото са депозирани като писмени доказателства Протокол от проверка № 022 – СГ - ИСИС/14.03.2023 г. на Български институт по метрология и Решение за одобрение на типа на уреда за измерване, въз основа на които може да се направи еднозначен извод за техническата изправност на устройството, с което е било заснето нарушението.
Съдът намира, че процесната система за контрол отговаря на изискванията на ЗДвП, техническото средство, с което е установено и заснето нарушението, да бъде автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяване и заснемане на всяко конкретно нарушение. Техническото устройство, с което е било заснето процесното нарушение, очевидно е част от мобилната система, която е била технически изправна към момента на извършеното деяние. Именно поради тази причина в електронния фиш липсва посочване на конкретен издател и дата, тъй като операторът на системата за видеоконтрол няма това качество.
Маршрутът, по който се е движел лекият автомобил, е бил в населено място, при въведено ограничение с пътен знак В – 26 от 50 км/ч.
От постъпилата справка за собственост на превозното средство е видно, че към момента на заснемането, собственик на лекия автомобил ххх е бил 3 жалбоподателят В. П. П.. От друга страна по делото е изискана и приложена справка от Столична Община, ведно със скица на пътния участък, по който се твърди да се е движел жалбоподателя с управлявания от него лек автомобил, в която е посочено че ограничението на скоростта на движението по бул.,,Цариградско шосе“, в района на административен № 200, с посока на движение от ул.,,Павел Красов“ към ,,Околовръстен“ е 50 км/ч., сигнализиран с пътен знак В – 26 като не са налице данни за промяна в организацията на движението в горепосочения участък към дата 08.12.2023г. В този смисъл административното нарушение се явява доказано от приобщените писмени доказателства.
Съдът намира, че вмененото нарушение по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП е съставомерно от обективна страна. Изпълнителното деяние е формално и се счита за извършено чрез действие. Налице е наличието на квалифициращия признак на ,,повторно“ нарушение по смисъла на §6, т. ЗЗ от Допълнителните разпоредби на ЗДвП. Видно от обжалвания електронен фиш, както и от справката за нарушител/водач, и приложеното копие от Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К № 5352147 на СДВР е, че жалбоподателят В. П.
П. е бил санкциониран за същото административно нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като актът е бил влязъл в законна сила на 26.08.2023 г. Поради тази причина и сегашното деяние попада в хипотезата на „повторно" извършено, тъй като касае същото нарушение, извършено в едногодишния срок от влизане в сила на 29.08.2023г. на предходния електронен фиш, за което обстоятелство са налице писмени доказателства. (в този смисъл е и Решение № 6165 от 21.02.2025г. по дело № 11672/2024г. по описа на АССГ), От субективна страна административното нарушение и извършено умишлено, тъй жалбоподателят е съзнавал че веднъж вече е бил наказван за същото нарушение с влязъл в сила електронен фиш, чиято глоба е била заплатена, и същевременно е превишил в значителна степен максимално разрешената скорост с 31 км/ч.
По отношение на вида и размера на наказанието е налице превишаване на максимално допустимата скорост в населено място от 50 км/ч., регламентирана по силата на закона, с 31 км/ч., което попада в хипотезата на чл. 182, ал. 4 във връзка с ал. 1, т. 4 от ЗДвП и при превишаване на 4 скоростта от 31 до 40 км/ч. се налага глоба в размер на 800.00 лева. Тъй като наказанието е строго регламентирано в закона и същото не подлежат на последваща редукция.
Съдът не възприема оплакването на жалбоподателя, че не е установено местоположението на използваното АТСС, както и че липсва посочване на конкретното място на нарушението. В електронния фиш е посочено точно мястото, по което се е движел жалбоподателят, а от приложените писмени доказателства по делото се установява по категоричен начин, че автоматизираното техническо средство е било позиционирано на бул.
„Цариградско шосе“ до административен номер 200 в часовия диапазон от 13:05 часа до 15:00 часа, в който е било заснето и извършеното нарушение.
Съдът не споделя направените в жалбата възражения, че не е посочена конкретната хипотеза на закона, която е била нарушена. При служебна проверка от страна на съда се установи, че в обжалвания електронен фиш са налице всички изискуеми реквизити, не се съдържат непълноти или пороци, откъм неговото съдържание.
Също така и не следа да се преценява като задължителна съдебната практика на ВАС, обусловена в цитираното в жалбата Тълкувателно Решение № 1, тъй като е налице последваща промяна в ЗДвП от 2017г., която разрешава използването на всички видове автоматизирани технически средства или системи (мобилни и стационарни) при установяване на административни нарушения от този вид. Разпоредбата на §6, т. 65 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП конкретизира понятието ,,автоматизирани технически средства или системи“ като уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат мобилни или стационарни.
При разглеждане на делото от съда не са констатираха съществени процесуални нарушения в хода на административно – наказателното производство, които да обосноват отмяната на обжалвания електронен фиш на процесуално основание. Същият съдържа всички необходими реквизити, описващи административното нарушение като време, място и начин на извършване, както и установената скорост на движение и нейното превишаване.
5
Поради тази причина съдът прие, че електронният фиш за реализиране на административно – наказателна отговорност е бил издаден законосъобразно, поради което и същият следва да бъде потвърден.
При този изход на делото В. П. П. следва да бъде осъден да заплати на административно - наказващия орган сумата от 80.00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, както и по сметка на СРС сумата от 5.00 лева в случай на издаване на изпълнителен лист.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 във вр. с чл. 58д т. 4 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К № 8458471 на СДВР, с който на основание чл. 189, ал. 4 във връзка с чл. 182, ал. 4 във връзка с ал. 1, т. 4 от ЗДвП, на В. П. П., с ЕГН: **********, с адрес: ххх, е наложено административно наказание глоба 800.00 лева за извършено нарушение по чл. 21, ал. 2 във вр.с ал. 1 от ЗДвП.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, ОСЪЖДА В. П. П., с ЕГН:
**********, с адрес: ххх да заплати по сметка на СДВР сумата от 80.00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, както и по сметка на СРС сумата от 05.00 лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – гр.
София град.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 7