Определение № 177 от 17.03.2026, Районен съд - Нова Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 177 гр. Нова Загора, 17.03.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в закрито заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РОСИЦА СТ. НЕНОВА като разгледа докладваното от РОСИЦА СТ. НЕНОВА Гражданско дело № 20252220100718 по описа за 2025 година

Производството е с правно основание чл. 248, ал.1 от ГПК.

Постъпила е молба от: „ЕОС Матрикс" ЕАД, ЕИК: 208597211 /универсален правоприемник на „ЕОС Матрикс" ЕООД/, представлявано от Т. И. В., в качеството си на Изпълнителен директор, с която желае да бъде изменено в частта за разноските Решение № 34/29.01.2026г., постановено по гр.д.№ 718/2025г. на НЗРС, с което дружеството е осъдено да заплати в полза на ищеца по делото разноски в размер на 818,07 евро/1 600,00 лв./ за адвокатско възнаграждение.

В молбата се сочи, че в най-новата съдебна практика на Върховния касационен съд се приема, че след постановеното Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 година по дело С-438/22, съдът не е обвързан императивно от фиксираните в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения /изменена понастоящем в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа/. С оглед задължителния характер на даденото от СЕС тълкуване на чл. 101, § 1 ДФЕС, определените в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. минимални размери не са задължителни при определяне размера на хонорара за правна услуга при заварени правоотношения между клиент и адвокат поради тяхната нищожност като нарушаващи забраната на чл. 101, §1 ДФЕС.

Твърди се че, делото било с ниска фактическа сложност - събирането на доказателствата се е ограничило с прилагане на едно изпълнително дело с незначителен обем. От процесуалният представител на ищеца била изготвена единствено искова молба с обем от 3 страници. В хода на производството не били извършвани и експертизи, не били събирани и допълнителни гласни или писмени доказателства, което да изисква ангажиране и полагане на допълнителен труд от процесуалния представител на ищеца.

Ниска била и правната сложност на делото. Защитата по отрицателен установителен иск се характеризирала с ниска сложност, не изисквала по-интензивна работа, като доказателствената тежест относно фактите, имащи значение за спирането и прекъсването на давността е разпределена при ответника. По поставения главен въпрос имало формирана богата съдебна практика, което улеснявала защитата.

Моли посоченото съдебно решение да бъде изменено, като бъде редуциран размера на присъдения адвокатски хонорар на ищеца.

В законовия срок е постъпил отговор от ищеца, чрез процесуалния му представител адв. М. Х.. Оспорва наведените от ответното дружество аргументи. Подчертава, че материалният интерес по делото е бил в размер, надхвърлящ 6 000 евро, както и че така проведеното дело всъщност се отличавало с определана фактическа и правна сложност.

Хронологично описва обема на извършената от него работа по делото, в качеството му на процесуален представител.

1

Съдът намира,че исковата молба отговаря на изискванията на чл.248, ал.1 от ГПК.

С разпоредбата на чл. 248 от ГПК се предвижда специален ред за допълване или изменяне от съда на постановеното от него решение, вкл. и в частта му относно разноските, когато то не съдържа произнасяне по целия въведен спорен предмет, като претенцията за разноски, макар и обусловена от разрешаване на повдигнатия спор, има относителна самостоятелност, тъй като отговорността за разноски не е правна последица, по която съдът дължи служебно произнасяне, а въпрос, по който се произнася само след като бъде сезиран.

Съдът намира, че молбата е подадена е от надлежно легитимирано лице и в указания законов срок.

Същата се явява допустима, по следните съображения:

В чл. 248, ал. 1 ГПК е предвидено, че съдът по искане на страната може да допълни или да измени решението в частта му за разноските. Следователно текстът разграничава две хипотези, свързани с промяна на вече постановения съдебен акт в частта му, с която е определена отговорността за разноски, установени като изключение от правилото на чл. 246 ГПК.

Първата хипотеза на чл. 248, ал.1 ГПК обхваща случаите, при които съдът не се е произнесъл по иначе валидно заявено и прието искане за разноски. При втората хипотеза на чл. 248, ал. 1 ГПК, след като съдът е определил дължимите разноски, е налице искане от страната те да бъдат приведени в съответствие с нейното твърдение за осъществяването им, което искане не е за допълнително произнасяне, а за изменение в размера на вече присъденото.

По тази причина и правната последица, установена с чл. 80, изр. 2 ГПК, настъпва само по отношение на изменението на решението в частта му за разноските, а не по отношение на неговото допълване. В този смисъл са разрешенията, дадени в т.8 от мотивите на ТР № 6/06.11.2013г. по т.д.№ 6/2012г. на ВКС, ОСГТК.

Разпоредбата на чл. 80 ГПК предвижда, че страната, която е поискала присъждане на разноски следва да представи списък на разноските. Правната последица от неизпълнение на това процесуално задължение е въведена със самата норма - страната няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските. Следователно чл. 80, изр. 2 ГПК установява положителна процесуална предпоставка от кръга на абсолютните, а именно представяне на списък за разноските. Липсата му води до ненадлежно упражняване на правото да се иска изменение на решението поради което това искане е недопустимо – т.9 от мотивите на цитирания тълкувателен акт.

В настоящия случай, ищецът е представил дължимия списък по чл.80 от ГПК, където фигурира и заплатения адвокатски хонорар в размер на 1 600,00 лв./818,07 евро/.

В конкретния случай, съдът не споделя доводите на ответното дружество, с които иска редуциране на присъденото адвокатско възнаграждение, като в тази връзка освен вече изложеното по този въпрос в мотивите на Решение № 34/29.01.2026г. по гр.д.№ 718/2025г. на НЗРС, следва да се има предвид и следното:

Посоченото от ответника Решение № 20/20.05.2024г., по т.д.№ 2100/2023г. на СГС се отнася до съвсем различна хипотеза, а именно определяне на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв, въпреки че настоящият състав споделя като цяло мотивите изложени в съдебния акт, а и разрешенията дадени в Решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 година по дело С-438/22.

Извън това, обаче, следва да се има предвид, че предмет на разглеждане са били предявени отрицателни установителни искове по чл. 439 ГПК, по които ищецът твърдял, че претендираните от ответника вземания не съществуват защото е изтекла предвидената в закона погасителна давност за тях. По принцип, доказателствата, които са относими към предмета на такъв спор, са само такива, установяващи настъпване на факти, при които се спира и/или прекъсва давността, което не предполага усложнен процес на доказване. В случая обаче, процесът изобщо не се е развил по този начин – напротив развило се е производство по събиране на доказателства,/ в т.ч. но не само и приобщаване на изп.дело от друг съдебен район/, защото ответникът е подал писмен отговор, и макар да не се е явил в първото по делото заседание, то е направил писмено изявление за оспорване основателността на предявените искове. Макар делото да е приключило в едно съдебно заседание, съдът е счел за основателно направеното от ищеца искане за присъждане на адвокатски хонорар в посочения от него размер, тъй като се е наложило да бъде анализиран 2 не малък по обем доказателствен материал и да бъдат изготвени отговори на постъпилите от ответника молби, преди да е приключил процеса по събиране на доказателства. С оглед на това развитие на производството и упълномощеният от ищеца адвокат е извършил множество процесуални действия по делото, въпреки че не се е явил в насроченото открито съдебно заседание.

С оглед на така установените обстоятелства за размера на възнаграждението, което се заплаща за осъществена правна защита по дело, като настоящото, в определената степен на правна и фактическа сложност на делото и извършените от адвоката действия, съдът счита, че е справедлив размера на възнаграждението, което се следва на упълномощения от ищеца, процесуален представител.

Поради това, молбата на ищцата за допълване на решението, следва да бъде отхвърлена.

Водим от гореизложеното съдът,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „ЕОС Матрикс" ЕАД, ЕИК: 208597211 /универсален правоприемник на „ЕОС Матрикс" ЕООД/, представлявано от Т. И. В., в качеството си на Изпълнителен директор, с която желае да бъде изменено в частта за разноските Решение № 34/29.01.2026г., постановено по гр.д.№ 718/2025г. на НЗРС, с което дружеството е осъдено да заплати в полза на ищеца по делото разноски в размер на 818,07 евро/1 600,00 лв./ за адвокатско възнаграждение.

Решението може да бъде обжалвано пред СлОС в двуседмичен срок от получаването му.

Съдия при Районен съд – Нова Загора: _______________________

3