Решение № 1258 от 22.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1258 гр. София, 22.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА при участието на секретаря СИМОНА СВ. ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА Гражданско дело № 20251110103977 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от /фирма/, ЕИК **********, против В. М. Н., ЕГН **********, с която са предявени искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. чл.79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 149 и чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД при спазване на разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от ГПК.

Ищецът твърди, че между него и ответника в качеството му на потребител на топлинна енергия по смисъла на чл. 153 ЗЕ е възникнало договорно правоотношение с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди, по отношение на следния недвижим имот - апартамент, находящ се в /адрес/ с аб. № *******. В исковата молба се сочи, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 2304,42 лв. главница за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., сумата от 341,68 лв. лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.11.2022 г. до 26.08.2024 г., както и сумата от 29,20 лв. главница за дялово разпределение за периода от 01.07.2022 г. до 30.04.2023 г. и сумата от 6,00 лв. лихва за забава за периода от 15.09.2022 г. до 26.08.2024 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 04.09.2024 г. до окончателното им изплащане.

Навежда твърдения, че депозирал заявление по реда на чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение за посочените суми, като било образувано ч.гр.д. № 53819/2024 г. по описа на СРС, 154 състав. Районният съд уважил заявлението, като издал заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника, и разпоредил същият да заплати на заявителя претендираните суми. В законоустановения срок съдът констатирал, че издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника на основание чл. 47, ал. 5 ГПК, съобразно установеното, че длъжникът не живее на регистрираните в ГРАО адреси. Съдът не е успял да връчи заповедта и чрез работодател, тъй като на адреса му не е открито лице за връчване.

Ето защо съдът е дал указания на заявителя, че може да предяви иск относно вземането, предвид което са предявени настоящите установителни искове.

Ищецът сочи също, че за процесния период действали Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от /фирма/ на потребители в гр. София, приети с Решение от 2016 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник „*********“ в сила от 10.07.2016 г.

1

В раздел IX от Общите условия бил определен реда и срокът, в който купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия, а именно: в 45-дневен срок след отчитане на периода, за който се отнасят. С оглед така установения срок за плащане, ищецът счита, че насрещната страна по договорното задължение е изпаднала в забава по отношение на задължението си за заплащане на паричната сума. Поддържа, че услугата дялово разпределение е извършвана през процесния период от /фирма/, с което дружество за целта бил сключен договор съгласно чл. 139б ЗЕ.

Искането е съдът да признае за установено, че В. М. Н., ЕГН **********, дължи на /фирма/ сумата от 2304,42 лв. главница за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., сумата от 341,68 лв. лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.11.2022 г. до 26.08.2024 г., както и сумата от 29,20 лв. главница за дялово разпределение за периода от 01.07.2022 г. до 30.04.2023 г. и сумата от 6,00 лв. лихва за забава за периода от 15.09.2022 г. до 26.08.2024 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 04.09.2024 г. до окончателното им изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 19.09.2024 г. по ч.гр.д. № 53819/2024 г. по описа на СРС, 154 състав.

След изпълнение на процедурата по връчване на исковата молба е постъпил в срок отговор от ответника чрез назначения му особен представител. Със същия заявява, че предявеният иск е неоснователен, недоказан, по основание и по размер, както и погасен по давност. Навежда твърдения, че от представените от ищеца доказателства не става ясно за кой месец каква сума се дължи, кога настъпва нейната изискуемост, дали сумите са за авансово, разсрочено плащане или за изравнителна сметка. Навежда твърдения, че не е уточнено дали задължението е едно или няколко периодични, което е от съществено значение за изискуемостта на претендираните суми. Заявява, че представените съобщения към фактури са неясни и не може да се определи характерът на вземането, както и неговото основание. Прави възражение за погасяване по давност на претендираните от ищеца задължения, както и произтичащите от тях лихви. Сочи, че задължението за плащане на цената на доставена топлинна енергия е периодично задължение по смисъла на закона и се погасявана с изтичането на тригодишния давностен срок, съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД.

Поддържа, че давността тече поотделно за всяко задължение, независимо от неговия размер.

Счита, че лихви върху сумите за дялово разпределение не следва да бъдат начислявани, тъй като за плащането им няма срок и начисляването им може да стане след покана за тяхното плащане. Моли съда да отхвърли предявената искова претенция като неоснователна и недоказана по основание и по размер, както и погасена по давност.

Третото лице помагач на страната на ищеца /фирма/ не изразява становище по основателността на исковата претенция.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете с правно основание чл.422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл.

149 и чл. 150 ЗЕ:

В тежест на ищеца по предявените искове е да докаже, че по силата на договор за продажба на топлинна енергия е предоставил на ответника през процесния период топлинна енергия на претендираната стойност, стойността на услугата дялово разпределение, както и изпадането в забава за тяхното заплащане.

Ответникът следва да ангажира доказателства за правоунищожаващи, правоизключващи или правопогасяващи възражения срещу съществуването на вземането, респективно срещу изискуемостта на вземането. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.

През процесния период е приложим Законът за енергетиката, обнародван в Държавен вестник, от 9.12.2003 г., в сила от 05.03.2004 г. Според разпоредбата на чл. 149, ал. 1 ЗЕ 2 продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при общи условия в изрично уредените хипотези на разпоредбата, между производител и топлопреносното предприятие, производител и пряко присъединени клиенти на топлинна енергия за небитови нужди, топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди, топлопреносно предприятие и асоциации на клиентите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост, топлопреносно предприятие и доставчик на топлинна енергия, доставчик на топлинна енергия и клиентите в сграда - етажна собственост.

Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, приети по предложение на топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. В чл. 150, ал. 2 ЗЕ е въведено задължение топлопреносните предприятия да публикуват одобрените от комисията общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите. За процесните искови периоди приложими са Общите условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016 г. (л. 39). Ответникът не излага възражения относно спазването на реда за публикуване на Общите условия на ищцовото дружество, поради което следва да се приеме, че Общите условия на /фирма/ са влезли в сила към исковия период. Чл. 150, ал. 3 ЗЕ предвижда, че в срок до 30 дни след влизането в сила на Общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия, като предложените от потребителите и приети от топлопреносните предприятия специални условия се отразяват в писмени допълнителни споразумения.

Съобразно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Разпоредбата на чл.

153, ал. 1 ЗЕ в актуалната редакция, приложима за процесния период, определя субектите, имащи качеството на страна по облигационното правоотношение с топлопреносното предприятие. Съгласно параграф 1, точка 2а от допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката "битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.

Съобразно тълкувателно решение № 2 от 25.05.2017 г. на ВКС по т. д. № 2/2016 г., ОСГК, с приемането на Закона за енергетиката законодателят регламентира доставката на топлинна енергия в сгради под режим на етажна собственост като услуга, която се ползва от самата етажна собственост. Макар последната да не е персонифицирана, за отношенията в енергетиката законодателят я разглежда като колективен субект, явяващ се самостоятелен потребител на услугата „доставка на централно отопление“. Поради особения правен субект - сграда в режим на етажна собственост, е въведено изискване решенията да се вземат с мнозинство, което за присъединяване и от присъединяване следва да е квалифицирано. В решението е прието, че при доставката на централно отопление в сградите под режим на етажна собственост искането за услугата се прави не от всеки отделен етажен собственик (той не би могъл да получи енергията, без да ползва сградната инсталация като обща част), а от мнозинството етажни собственици, които по общо правило могат да вземат решения дали и как да бъдат използвани общите части. В отношенията в областта на енергетиката, законодателят приема, че потребител на услугата е цялата етажна собственост, затова титулярът на права върху отделни обекти може да откаже заплащането на доставено против волята му централно отопление в тези обекти, но не може да откаже заплащането на отдадената от сградната инсталация или от отоплителните уреди в общите части енергия при доставката на централно отопление в сградата.

3

С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването на облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно право на ползване върху съответния топлоснабден имот, явяващ се част от сграда – етажна собственост, т.е. облигационното отношение между топлопреносното предприятие и титуляра на това право възниква с придобиването на правото на собственост или вещно право на ползване и се прекратява със загубването на същите.

По делото е представен протокол от Общото събрание на етажните собственици в жилищната сграда от 25.09.2002 г., находяща се в /адрес/, от който е видно, че е взето решение за сключване на договор с /фирма/ (л. 24-26) за извършване на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода и издаване на обща и индивидуална сметки, като е представен и списък на етажните собственици, живущи в процесната жилищна сграда.