Решение № 2700 от 29.03.2022, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2700 гр. София, 29.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско дело № 20211110144786 по описа за 2021 година

Производството е образувано е по искова молба с вх. № 34129/07.09.2021 г., с която от името на Т.С. ЕАД, ЕИК *********** против АЛ. Г. ВЛ., ЕГН ********** и наследниците на П. Г. ВЛ., ЕГН **********, са предявени обективно и субективно съединени осъдителни искове с правно основание с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД.

С молба от 19.08.2021 г. ищецът Т.С. ЕАД, ЕИК *********** е уточнил подадената искова молба с вх. № 34129/07.09.2021 г., като е посочил, че исковете са предявени срещу АЛ. Г. ВЛ., ЕГН ********** и Г. АЛ. ВЛ., ЕГН **********, като е направено искане съдът да осъди ответниците да заплатят разделно /3/4 части за АЛ. Г.

ВЛ. и 1/4 част за Г. АЛ. ВЛ./ на ищеца суми, както следва: 1/ сумата от 1220,15 лева, представляваща главница за доставена и потребена топлинна енергия до топлоснабден имот, представляващ ап. 42, находящ се в гр. София, ж.к. Захарна фабрика, ул. Кукуш, бл. 62, вх. В, ет. 2, с абонатен № 304566 за периода м.05.2018 г. – м.04.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума считано от 29.07.2021 г. до окончателното изплащане; 2/ сумата от 210,49 лева, представляваща лихва за забава за периода 15.09.2019 г. – 25.06.2021 г., дължима върху главницата за доставена и потребена топлинна енергия; 3/ сумата от 29,48 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за топлоснабден имот, представляващ ап. 42, находящ се в гр. София, ж.к. Захарна фабрика, *** за периода м.06.2018 г. – м.04.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума считано от 29.07.2021 г. до окончателното изплащане; 4/ сумата от 6,91 лв., представляваща

1 лихва за забава в размер на законната лихва за периода 31.07.2018 г. – 25.06.2021 г., върху главницата за цена на услугата дялово разпределение.

В исковата си молба ищецът „Т.С.“ ЕАД твърди, че ответниците имат качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди. Навеждат се съображения, че сградатаетажна собственост, в която се намира процесния имот е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „ПМУ Инженеринг“ ООД, като в тази връзка се посочва, че на основание чл. 155, ал. 1, т. 2 от ЗЕ, сумите за топлинна енергия за процесния имот са начислявани по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 2/28.05.2004 г. за топлоснабдяването и Наредба № 16334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването.

Твърди, че ответниците са използвали доставена от дружеството топлинна енергия за абонатен № 304566 през процесния период, не са заплатили нейната стойност, като са изпаднали и в забава по отношение на това свое задължение. Твърди, че ответниците са се възползвали от услугата дялово разпределение, останали са задължени за нейната стойност през процесния период, като са изпаднали и в забава по отношение на това свое задължение.

Предвид гореизложеното, моли, съдът да постанови решение, с което да осъди АЛ. Г. ВЛ., ЕГН ********** и Г. АЛ. ВЛ., ЕГН **********, да заплатят разделно /3/4 части за АЛ. Г. ВЛ. и 1/4 част за Г. АЛ. ВЛ./ на Т.С. ЕАД суми, както следва: 1/ сумата от 1220,15 лева, представляваща главница за доставена и потребена топлинна енергия до топлоснабден имот, представляващ ап. 42, находящ се в гр. София, ж.к. Захарна фабрика, *** за периода м.05.2018 г. – м.04.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума считано от 29.07.2021 г. до окончателното й изплащане; 2/ сумата от 210,49 лева, представляваща лихва за забава за периода 15.09.2019 г. – 25.06.2021 г., дължима върху главницата за доставена и потребена топлинна енергия; 3/ сумата от 29,48 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за топлоснабден имот, представляващ ап. 42, находящ се в гр.

София, ж.к. Захарна фабрика, *** за периода м.06.2018 г. – м.04.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума считано от 29.07.2021 г. до окончателното й изплащане; 4/ сумата от 6,91 лв., представляваща лихва за забава в размер на законната лихва за периода 31.07.2018 г. – 25.06.2021 г., върху главницата за цена на услугата дялово разпределение.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК не е депозиран отговор на исковата молба от името на ответницте в производството.

В проведеното по делото открито съдебно заседание на 21.03.2022 г., 2 процесуалният представител на ищеца – юрк. Савова излага становище в подкрепа на изложеното в исковата молба, като моли за уважаване на предявените за разглеждане в производството искове. Претендират се разноски.

С молба от 21.03.2022 г., подадена от името на ответниците, чрез адвокат И.Д., е изразено становище по съществото на спора, като се оспорват предявените искове и се моли за тяхното отхвърляне. Претендират се разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно и субективно съединени осъдителни искове с правно основание с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД за осъждането на ответниците АЛ. Г. ВЛ., ЕГН ********** и Г. АЛ. ВЛ., ЕГН **********, да заплатят разделно /3/4 части за АЛ. Г. ВЛ. и 1/4 част за Г. АЛ. ВЛ./ на Т.С. ЕАД суми, както следва: 1/ сумата от 1220,15 лева, представляваща главница за доставена и потребена топлинна енергия до топлоснабден имот, представляващ ап. 42, находящ се в гр. София, ж.к. Захарна фабрика, ул. Кукуш, бл. 62, вх. В, ет. 2, с абонатен № 304566 за периода м.05.2018 г. – м.04.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума считано от 29.07.2021 г. до окончателното й изплащане; 2/ сумата от 210,49 лева, представляваща лихва за забава за периода 15.09.2019 г. – 25.06.2021 г., дължима върху главницата за доставена и потребена топлинна енергия; 3/ сумата от 29,48 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за топлоснабден имот, представляващ ап. 42, находящ се в гр. София, ж.к. Захарна фабрика, ул. Кукуш, бл. 62, вх. В, ет. 2, с абонатен № 304566 за периода м.06.2018 г. – м.04.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума считано от 29.07.2021 г. до окончателното й изплащане; 4/ сумата от 6,91 лв., представляваща лихва за забава в размер на законната лихва за периода 31.07.2018 г. – 25.06.2021 г., върху главницата за цена на услугата дялово разпределение.

За уважаване на предявените искове с правно основание чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД и респ. за ангажиране отговорността на ответниците, ищецът следва да докаже съществуването на договорни отношения между него и ответниците /респективно техния наследодател/ с предмет доставка на топлинна енергия, в това число и качеството им потребител на топлинна енергия, обема на реално доставената в процесния имот топлинна енергия за исковия период, че нейната стойност възлиза именно на претендираната сума, че е носител на вземане за възнаграждение за дялово разпределение, поради което и за ответника да е възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане на процесните главници, като е изпаднал и в забава за изпълнението му.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е 3 погасил претендираното вземане.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже правопогасяващи претендираното от ищеца вземане факти.

Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които регламентират и страните по договора при публично известни общи условия. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди.

Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

Гореизложеното се отнася и за редакцията на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща към процесния период. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови 4 нужди и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот – в този смисъл са и разрешенията дадени с Тълкувателно решение № 2/2017 от 17 май 2018 г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.

Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите.

Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията, действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.