Решение № 102 от 30.04.2026, Районен съд - Севлиево

РЕШЕНИЕ

№ 102 гр. Севлиево, 30.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Биляна Д. Коева при участието на секретаря Айсен Ахм. Моллахасан като разгледа докладваното от Биляна Д. Коева Гражданско дело № 20254230100463 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от Х. Х. Т. срещу Г. Х. Й. и С. С. Т., с която е предявен иск с правно основание чл. 108 ЗС за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на следния недвижим имот Урегулиран ПИ /УПИ/ХIII-113 /тринадесет римско- сто и тринадесет/ от кв. № 38 /тридесет и осем/ по плана на с.Ловнидол общ Севлиево, без административен адрес, с площ от 1 437 /хиляда четиристотин тридесет и седем/ кв.м. при граници: улица, УПИ IV, III-114 и УПИ XII-112,заедно с построените в него:жилищна сграда на два етажа с застроена площ от 75.00 кв.м.състояща се от първи етаж - коридор,кухня,две стаи,сервизно помещение/баня и тоалетна/ и стълба за втори етаж състоящ се от три стаи и коридор, лятна кухня масивна на един етаж с ЗП 66 00 кв.м. и навес към нея с площ от 22 кв.м.,гараж с ЗП от 31 кв.м. и навес с площ от 23 кв.м.заедно с всички подобрения и трайни насаждения и за осъждане на ответниците да предадат на ищеца владението върху горепосочения имот.

В исковата молба ищецът твърди, че с нотариален акт за дарение на недвижим имот № 192, том I, д. № 565/1974 г., вх. р. № 72224 на парт. Книга – том 60, стр. 93 по описа на нот. Служба при Севлиевски районен съд, Х. Т. П. и С.И. П.а дарили на ищеца – техен внук, следния свой собствен недвижим имот: Дворно място с плевня в него, в пар.№ III-113

/трети- сто и тринадесет / в кв.32 по плана на селото ,от

1113 /хиляда сто и тринадесет кв.м. със собствено място в него от 727/седемстотин двадесет и седем/кв.м.с неуредени регулационни сметки,при граници на парцела: улица,П.Т.С., нова улица и Х. Т. П. и С.И. П.а. Описаният имот бил идентичен по 1 местонахождение, площ ,граници, регулационен статут, постройки с Урегулиран ПИ /УПИ/ХIII-113 /тринадесет римско- сто и тринадесет/ от кв. № 38 /тридесет и осем/ по плана на с.Ловнидол общ Севлиево, без административен адрес, с площ от 1 437 /хиляда четиристотин тридесет и седем/ кв.м. при граници: улица, УПИ IV, III-114 и

УПИ XII-112,заедно с построените в него:жилищна сграда на два етажа с застроена площ от 75.00 кв.м.състояща се от първи етаж - коридор,кухня,две стаи,сервизно помещение/баня и тоалетна/ и стълба за втори етаж състоящ се от три стаи и коридор, лятна кухня масивна на един етаж с ЗП 66 00 кв.м. и навес към нея с площ от 22 кв.м.,гараж с ЗП от 31 кв.м. и навес с площ от 23 кв.м.заедно с всички подобрения и трайни насаждения.

В исковата молба се поддържа, че ищецът Х. Х. Т. в пълен обем, трайно продължително и непрекъснато владее, ползва, поддържа и се разпорежда с владеният от него собствен имот. Не бил налице отказ от правото на собственост и нямало основание да се приеме, че ответницата Г. Х. Й. е давностен владелец. Ищецът не бил изгубил правото на собственост. Не били налице и изискуемите се предпоставки за приложение разпоредбата на чл.100 ЗС. Не бил налице доброволен отказ от правото на собственост което се изразява чрез декларация с нот.заверен подпис от Т..

Сочи се, че за да придобие собствеността от другиго /ищеца Т.-син/, ответницата Г. Х. Й./майка/ следвало да отблъсне упражняваното от ищеца право на собственост върху процесният имот по начин доведен до знанието му, че е установила самостоятелна фактическа власт и държи имота като свой, за себе си,да е демонстрирала намерение чрез конкретни действия пред ищеца с изразена воля по явен и недвусмислен начин, че му отрича правото на собственост и обстоятелството, че живее в имота следвало да се трансформира в право на лична собственост. Такива намерения, действия от нейна страна не били реализирани. Не било налице наличие на валидно учредено, съществуващо и упражнявано вещно право на ползване на процесният имот в полза на ответницата Г. Й., както и същата да владее имота за себе си или за другиго. На ищеца никога и никой не е пречел да си отиде в имота, да ползва постройките по начин какъвто намери за добре и никой не е предявявал претенции за собственост.

Поддържа се, че при посещение на данъчна служба в Община Севлиево по повод заплащане на задължения на 10.12.2024г. ищецът узнал, че Г. Х. Й. се снабдила с Нот.акт констативен за собственост на недвижим имот на основание писмени доказателства, наследство и давностно владение под № 59 том II рег.№ 3 876 д. № 218 от 21.03.2024г.по описа на нотариус по заместване А. С.ов помощник -заместник при П. Д.-Нотариус с район на действие РС-Севлиево с № 543 в регистъра на Нот.камара на РБ. Този оспорен нот.акт засягал правата на ищеца Т. като собственик и бил налице интерес за да защити засегнатото материално,съдът следвало на основание чл.537 ал.2 ГПК да отмени констативния нотариален акт, с който ответницата Й. била призната за 2 собственик на процесният имот на основание писмени доказателства,наследство и давностно владение с № 59 том II рег.№ 3 876 н.д.№ 218/21.03.2024г. на А. С.ов пом.нотариус при П. Д.-нотариус с р.на действие PC Севлиево,вписан под № 543 на Нот.камара на РБ .

Ищецът сочи, че с нот.акт № 60 том II рег.№3882, дело № 219 от 21.03.2024г.на А. С.ов помощник-нотариус по заместване,при П. Д., с рег.№ 543 на Нот.камара на РБ , с район на действие PC Севлиево първата ответница Г. Х. Й. „дарява веднага и безусловно на внука си“ втория ответник С. С. Т. процесния имот.

Поддържа се, че вещнопрехвърлителното действие на сделката-дарение с предмет процесния имот/със страни ответниците/ сключена с този последващ нот.акт не е настъпил.

Искането към съда е да бъде уважен така предявения иск по чл. 108 ЗС и да бъде отменен на основание чл. 537 ал.2 ГПК нотариален акт констативен за собственост на недвижим имот на основание писмени доказателства,наследство и давностно владение под № 59 том II рег.№ 3 876 д.№ 218/21.03.2024г. на А.

С.ов,помощник на нотариус по заместване,при П. Д.-Нотариус, с район на действие PC Севлиево,вписан под № 543 в регистъра на НТ на РБ. Претендират се сторените по делото разноски.

Ответниците Г. Х. Й. и С. С. Т., в законоустановения срок са депозирали отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск.

В отговора се поддържа, че Г. Х. Й. е придобила собствеността върху процесния имот по наследство и давностно владение продължило повече от 25 години, започнало да тече след смъртта на родителите - Х. Т. П. и С.И. П.а.

Сочи се, че за с. Ловнидол имало три действали във времето регулационни плана: регулационен план от 1936 год., изменен с план от 1972 год., изменен с план от 1983 год. /последният действащ към настоящия момент/. Към датата на правната сделка - дарение, с която се легитимирал ищецът като собственик на процесния имот е действал планът на селото от 1972 год. Видно от същия УПИ XIII - 113, от кв. 38 по плана на с. Ловнидол, общ. Севлиево /по настоящия план, действащ от 1983 год./, се е състоял от два парцела: III - 113 и IV - 113, в кв. 32 по плана на с. Ловнидол. Предмет на прехвърлителната сделка - дарение, обекткивирана в НА 192, том I дело 565/1974 год. на PC - Севлиево, с която ищеца се легитимира като собственик бил само парцел III - 113, кв. 32 по плана на с. Ловнидол. Това било видно и от съдържанието на актовете: в НА за дарение от 1974 год. площта на дарения имот е 727 кв.м. , а по сега действащия план процесния имот е с площ от 1437 кв.м. /два пъти по- голям/, тъй като последния е сбор от два парцела обединени с плана от 1983 год.

Предвид изложеното не отговаряло на истината твърдението развито в исковата молба, че описаният имот в НА № 59, том 2, peг. № 3876, д. 218/ 21.03.2024 год. по 3 описа на нотариус Пл. Д., рег.№ 543 на НК, с район на действие PC - Севлиево бил идентичен по местонахождение, площ, граници и регулационен статус с имота описан в НА за дарение от 1974 год.

Освен това, ищеца по никакъв начин не удостоверявал собствеността върху сградите построени в процесния имот за които претендира. Същите били строени от ответницата и от нейните родители Х. Т. П. и С.И. П.а, на които тя била единствен наследник. Към момента на дарението от 1974 год. в дарения парцел III - 113, кв. 32 по плана на с. Ловнидол съществувала само една селскостопанска сграда /плевня/ описана в акта и отразена в плана на селото от 1972 год. Жилищната сграда описана в процесния нотариален акт била построена през 1948 год., но същата се намирала в парцел IV - 113, в кв. 32 по плана на с. Ловнидол от 1972 год. Тя не е била включена в предмета на дарението и няма как ищеца да претендира за собственост върху нея.

Останалите сгради попадащи в УПИ XIII - 113, от кв. 38 по плана на с. Ловнидол, общ.

Севлиево /образуван като сбор от парцели: III - 113 и IV - 113, в кв. 32 по плана на с.

Ловнидол от 1972 год./ са строени в годините от 1978 год. до 1986 год. , като стопанската постройка /плевня/ описана в акта за дарение била съборена от ответницата и нейните родители и на нейно място през 1986 год. била построена друга с навес към нея.

От изложеното следвало, че ищецът не е собственик по силата на правна сделка - дарение на сградите описани в процесния акт.

Твърди се , че целият имот по действащия към настоящия момент регулационен план /от 1983 год./ бил владян от 1983 год. до настоящия момент от Г. и от нейните родители до смъртта им, съответно 1991 год. на майка и С.И. П.а и 1999 год. на баща и Х. Т. П.. През целия този период от време ответникът не е имал претенции за собственост по отношение на процесния имот, като в годините не е имало никакви индикации, които да показват намерение от негова страна , че има претенции за собственост спрямо имота. През годините описани по - горе ответницата заедно със своите родители и съпруг си строили сгради върху имота - лятна кухня до жилищната сграда, навеси, гараж, селскостопанска постройка с което строителство върху имота ясно са демонстрирали пред ответника намерението си за своене на целия имот. След смъртта на родителите си и на съпруга си, ответницата Г. Х. Й. продължила да владее имота изцяло като негов собственик. Живяла сама в него спокойно и необезпокоявано повече от 25 години. Ищецът не разполагал и към настоящия момент не разполага с ключ за имота. Целия имот бил ограден от всички страни с ограда, като никога между двата парцела включени в урегулирания поземлен имот с последния регулационен план не е имало ограда. Имотът се е владял изцяло единствено и само от ответницата Г. Х.

Й. и от нейните родители до смъртта им. Ищецът идвал до имота за да види майка си, но никога не е претендирал пред нея, че е собственик на имота. Нещо повече, ответницата едва сега разбрала, че по отношение на част от имота през 1974 год.

4 нейните родители Х. Т. П. и С.И. П.а - дядо и баба на ищеца извършили разпоредителна сделка. Ищецът никога не манифестирал пред нея за това, че е собственик на имота, не е удостоверявал пред нея собствеността си с документ и тя е приемала имота изцяло като неин, оставен и в наследство от нейните родители на които тя била единствен наследник. След изтичане на повече от 10 години от смъртта на родителите си, през които Г. Х. Й. е продължила непрекъснато и необезпокоявано да ползва имота единствено за себе си, се е сдобил и с КНА, с който е удостоверил собствеността си върху имота придобита чрез давностно владение и наследство. След като е удостоверил собствеността си върху имота с НА № 59, том 2, peг. № 3876, д.

218/ 21.03.2024 год. по описа на нотариус Пл. Д., рег.№ 543 на НК, с район на действие PC- Севлиево, Г. Х. Й. прехвърлил собствеността му върху ответника С. С. Т. - нейн внук, чрез договор за дарение, обективираната в НА № 60, том II, per. № 3882, д. № 219 от 21.03.2024 год. на нотариус Пл. Д., peг. № 543 на НК с район на действие PCСевлиево.

От изложеното следвало, че първият ответник - Г. Х. Йокова, е придобил собствеността върху имота чрез деревативния способ - давностно владение и наследство, продължило повече от десет години след смъртта на родителите и прехвърляйки го на внука си С. С. Т. чрез договор за дарение, последният като добросъвестен купувач владее и държи имота на валидно правно основание.