Разпореждане № 172106 от 24.11.2024, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 172106 гр. София, 24.11.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: П.П.С. като разгледа докладваното от П.П.С. Частно гражданско дело №

20241110114749 по описа за 2024 година

РАЗПОРЕДИ:

Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е

№

04.06.2024 година град София

СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав

IIІ ГО, сто петдесет и пети

На двадесет и четвърти ноември две хиляди двадесет и четвърта година в закрито заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: П.П.С. като разгледа докладваното от съдия П.П.С. гражданско дело № 14749 по описа за 2024 година на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 410 от ГПК и е образувано по заявление, подадено от „.............” ЕАД, с ЕИК .............., със седалище и адрес на управление: гр. София, гр.

1

София, район „...................., представлявано от изпълнителните директори С.К.П. и С.А.Б., за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение против С. С. М., с ЕГН **********, от гр. София, ж.к. „................, за сумата от 3 033,30 лв. - главница, дължима по Договор за потребителски кредит № PLUS-01234864 от 28.07.2008 г., сключен между „.................“ ЕАД и С. С. М., и договор за цесия от 08.07.2014 г., сключен между „.................“ ЕАД и „.............” ЕАД, сумата от 1694,17 лв. - договорна лихва за периода от 19.09.2008 г. до 20.07.2011 г., сумата от 1 137,36 лв. - лихва за забава за периода от 20.09.2008 г. до 08.07.2014 г., законната лихва върху главницата, считано от 13.03.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски.

След запознаване със заявлението и приложените към него доказателства съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

С разпореждане от 24.11.2024 г. съдът е уважил заявлението на заявителя за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 3 033,30 лв. - главница, дължима по Договор за потребителски кредит № PLUS-01234864 от 28.07.2008 г., сключен между „.................“ ЕАД и С. С. М., и договор за цесия от 08.07.2014 г., сключен между „.................“ ЕАД и „.............” ЕАД, сумата от 1694,17 лв. - договорна лихва за периода от 19.09.2008 г. до 20.07.2011 г., сумата от 1 137,36 лв. - лихва за забава за периода от 20.09.2008 г. до 08.07.2014 г., законната лихва върху главницата, считано от 13.03.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, както и за направените по делото разноски в размер на 156,81 лв.

По отношение на искането за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК за сумата от 3 040,99 лв. - лихва за забава за периода от 08.07.2014 г. до 12.03.2020 г. и от 14.07.2020 г. до 26.02.2024 г., съдът намира следното:

В производството по реда на чл. 410 от ГПК не е необходимо прилагане на документи, като е достатъчно твърдение от страна на заявителя, че длъжникът не е изплатил определена сума, както и посочване на основанието, на което същата се претендира.

Съобразно с новелата на чл. 410, ал. 3 от ГПК заявителят е приложил към заявлението договор за потребителски кредит от 28.07.2008 г., по който длъжникът в настоящото производство има качеството на потребител по смисъла на ЗЗП. Новелата на чл. 7, ал. 3 от ГПК, обн. ДВ, бр. 100 от 2019 г., закрепваща служебното начало, възлага на съда да извърши проверка за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, но същевременно задължавана съда да осигури възможност на страните да изразят становище по тези въпроси. Заповедното производство е формално и едностранно до издаване на заповед от съда. Ето защо съдът намира, че в рамките на заповедното производство не може да се осигури състезателност на страните и възможност да изразят становище по въпроси, свързани с отделни клаузи в договор, страна по който има качеството на потребител по смисъла на закона, в случая на Закона за потребителския кредит, който е специален спрямо Закона за защита на потребителите. Претенцията за присъждане на обезщетение за забава след настъпване на падежа, обосновава вероятна основателност на неравноправна клауза.

Ето защо и с оглед на гореизложеното съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК и искането за издаване на заповед по реда на чл. 410 от ГПК за посочените 2 суми следва да бъде отхвърлено.

Относно размера на присъдените по делото разноски, съдът е присъдил такива съобразно уважената част от претенцията, в съответствие с разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав, Р А З П О Р Е Д И :

ОТХВЪРЛЯ заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение на „.............” ЕАД, с ЕИК .............., със седалище и адрес на управление: гр.

София, гр. София, район „...................., представлявано от изпълнителните директори С.К.П. и С.А.Б., против С. С. М., с ЕГН **********, от гр. София, ж.к. „................, за сумата от 3 040,99 лв. /три хиляди и четиридесет лева и деветдесет и девет стотинки/ - лихва за забава за периода от 08.07.2014 г. до 12.03.2020 г. и от 14.07.2020 г. до 26.02.2024 г.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок, който за заявителя тече от връчване на препис от разпореждането, а за длъжника – в двуседмичен срок от връчване на заповедта.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3