Решение № 1116 от 17.07.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1116 гр. ***, 17.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ***, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вера Св. Найденова при участието на секретаря Валя Х. Стоянова като разгледа докладваното от Вера Св. Найденова Гражданско дело № 20264430100443 по описа за 2026 година

Искове с правно основание чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД Производството по делото е образувано по ИМ от *** ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.**** представлявано от изп.директор *** чрез юрк*** /уточнена с молба от 27,03,2025 г./, против М. Б. П., ЕГН **********, от гр.*** с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД с искане да бъде осъден ответника да заплати на ищеца следните суми: сума в размер на 184,23 евро главница за доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода 01,01,2023 г. – 30,04,2025 г., и 43,20 евро лихва за забава за периода 02,03,2023 г. – 03,02,2026 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба – 20,02,2026 г., до окончателното изплащане на сумите. В обстоятелствената част на исковата молба се навеждат доводи, че ответникът е собственик на топлоснабден имот апартамент, находящ се в гр.*** с абонатен №20774, и е клиент на топлинна енергия по смисъла на чл.153 от ЗЕ, според който текст всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Сочи се, че именно поради това 1 за него важат разпоредбите на действащото законодателство в областта на енергетиката. Навеждат се доводи, че съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР към МС. Сочи се, че съгласно ал.2 от ЗЕ същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Твърди се, че ОУ от 2007 г. са публикувани във в. *** от 13-14.12.2007 г. и във вестник „***“ бр.239/13,12,2007 г. Сочи се, че с ОУ се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и дружеството, в това число и правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинна енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. в раздел VІІ от ОУ от 2007 г.„Заплащане на топлинна енергия“ е определен реда и срока, по който купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Излага се, че в този случай задължението на ответника за заплащане на дължимите от тях суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставката на топлинна енергия. Излага се, че с изтичането на последния ден от месеца ответника е изпаднал в забава за тази сума, като на основание чл.31, ал.6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата сума. Твърди се, че процесната сума включва: сума за ТЕ, отдадена от сградна инсталация в размер на 175,03 евро и сума за услуга дялово разпределение в размер на 9,20 евро. Твърди се, че в имота на ответника има монтиран 1 бр. ИРУ. Моли съда да уважи предявения иск. Претендират се и сторените разноски. В с.з. проц.представител на ищеца моли съда да постанови неприсъствено решение, тъй като са налице предпоставките за това.

В срока по чл.131 от ГПК ответницата не депозира писмен отговор. В с.з., за което е редовно призован, ответницата не се явява и не се представлява.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и съобрази доводите на ищеца, намира за установено следното:

Ищецът претендира заплащане на дължими суми за доставена топлоенергия за периода 01,01,2023 г. – 30,04,2025 г., за топлоснабден имот в в 2 жк.*** ***, с абонатен №20774, собственост на ответницата /видно от справка от МДТ-*** на л.29 и сл.от делото/.

Съдът счита, че са налице предпоставките на чл.238 и сл. от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, като съображенията за това са следните: съдът констатира, че на ответника М. Б. П., ЕГН **********, е изпратен препис от исковата молба ведно с доказателствата към нея /съобщение на л.56 от делото/, редовно призован е за първото съдебно заседание по делото /съобщение на л.67 от делото/. Ответникът не е подал в срок отговор до съда на исковата молба и доказателствата, не е заявил становище по определението на съда от 17,06,2026 г., не изпраща представител в съдебно заседание, за което е редовно призован, и не е направил искане делото да се разглежда в нейно отсъствие.

Искът е вероятно основателен с оглед приложените по делото писмени доказателства /препис-извлечение от сметка на аб.№20774, разбивка по пера, 17 бр.фактури, справка от МДТ-***, споразумителен протокол №1/1078 от 15,11,2002 г. между ищеца и топлинен счетоводител и приложение №1 към него, споразумителен протокол между ЕС на адрес гр.***, жк.*** бл.*** договор от 20,09,2002 г. между топлинен счетоводител и ЕС на адрес гр.***, жк.*** б***

При този изход на производството и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски в исковото производство в размер 51,13 евро /100.00 лева/ за платена държавна такса и 51,13 евро /100,00 лева/ за юрк.възнаграждение.

Воден от горното и на основание чл.239 от ГПК, съдът РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, М. Б. П., ЕГН **********, от гр.*** ДА ЗАПЛАТИ на “*** ***” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.***, *** представлявана от изпълнителния директор *** сумата о т 184,23 евро главница за доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода 01,01,2023 г. – 30,04,2025 г., и 43,20 евро лихва за забава за периода 02,03,2023 г. – 03,02,2026 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба – 20,02,2026 г., 3 до окончателното изплащане на сумите.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от М. Б. П., ЕГН **********, от гр.*** ДА ЗАПЛАТИ на “*** ***” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.***, *** представлявана от изпълнителния директор *** направените деловодни разноски в размер на 51,13 евро /100.00 лева/ за платена държавна такса и 51,13 евро /100,00 лева/ за юрк.възнаграждение.

Решението се постановява при наличие на предпоставките по чл.238 и чл.239 от ГПК.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Съдия при Районен съд – ***: _______________________ 4