Решение № 1556 от 09.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1556 гр. София, 09.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

Василена П. Мидова при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Василена П. Мидова Въззивно гражданско дело № 20251100503439 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 16814/14.09.2024 г. по гр.д. 45648 по описа за 2022 година на СРС, ГО е признато за установено по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и чл.

86, ал. 1 ЗЗД, че в патримониума на „Топлофикация София“ ЕАД съществуват следните вземания от Г.Г.С. за следните суми: за сумата от 662.87 лева, представляваща цена на потребена в периода от м. 05.2018г. до м.

10.2019г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент 2, находящ се в гр. София, ул. ****, за сумата от 120.00 лева, представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за времето от 16.07.2019г. до 20.01.2022г., за сумата от 29.53 лева, представляваща цена на предоставена в периода от м. 12.2018г. до м. 10.2019г. услуга дялово разпределение, както и за сумата от 7.44 лева, представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 31.01.2019г. до 20.01.2022г., ведно със законната лихва върху главните вземания, считано от 26.01.2022г. до окончателно изплащане на задължението, за които парични притезания по ч. гр. дело № 3823/2022г. по описа на СРС, 54 1 състав, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Решението е постановено при участие на трето лице помагач „Техем сървисис“ ЕООД.

Решението е постановено на 14.09.2024 г., като последното открито съдебно заседание е било на 14.06.2024 г. След изготвените служебни справки от СРС съдът е установил, че Г.С. е починала на 26.06.2024 г. От служебната и изисканите справки става ясно, че лицето няма наследници до 6-та степен включително (чл. 11, вр. чл. 8, ал.4 ЗН), предвид на което производството спрямо ответника следва да продължи в лицето на Държавата (арг. чл. 227 ГПК, чл. 11 ЗН).

Срещу решението е подадена въззивна жалба от Държавата, представлявана от министъра на финансите на Република България. В нея се излагат съображения за недопустимост на атакувания акт. Доводите за това въззивникът намира в това, че не са налице елементите от фактическия състав на чл. 11 от Закона за наследството. Счита, че доколкото не е проведено охранително производство, което да установи към държавата е преминало по опис определено по вид и стойност имущество, то не следва именно тя да отговаря за задълженията на ответника в настоящотодело. Посочва, че друг правоприемник при липса на наследници е и общината, респективно тя била процесуално легитимирана да встъпи като страна. Липсвали надлежни доказателства за осъществяване на факта на правоприемство по отношение на държавата, както и за откази от наследство на всички лица, имащи право да наследят починалото лице. Това намира за нередовност на исковата молба, доколкото не бил изяснен ответникът по делото, поради което решението следва да се обезсили и върне на СРС. Не намира, че надлежно е била установена липсата на наследници до шета степен по съребрена линия, както и, че е налице отказ на всички роднини. По същество посочва, че в диспозитива на съдебното решение следвало да се посочи и до какъв размер е ограничена отговорността на държавата. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „Топлофикация София” ЕАД депозира писмен отговор, с който поддържа, че въззивната жалба е неоснователна. Претендира разноски за въззивното производство.

Третото лице-помагач на страната на ищеца не заявява становище по 2 жалбата.

Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение правилността на решението в обжалваната част настоящият въззивен състав намира следното:

Предявени са искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК по чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Г.Г.С..

Пред настоящия съд единствено е оспорено качеството на Държавата като ответник – правоприемник на Г.С. в настоящото производство.

Относими към спора факти са следните: след като районният съд се е произнесъл по съществото на спора със своето решение, същият е констатирал, че ответникът по делото е починал на 26.06.2024 г. – след приключване на устните състезание и преди постановяването на решението.

Съдът е разпоредил извършването на справки относно наследниците на Г.Г.С..

Видно от писмо от Столична община от 04.12.2024 г. /л.95/ лицето е със семейно положение „вдовица“, без деца, братя, сестри – без наследници по права линия. Видно от удостоверение за съпруг и родствени връзки /л.110/, единственото лице, посочено в удостоверението е И.С. – съпруг, починал на 24.12.2018 г. Видно от удостоверение въз основа на регистъра на населението /л.119/ родителите на Г.С. са починали през 1972 и 1975 г., като за тях не се откриват данни за наличие на братя и сестри, респективно други лица, които биха били вписани като родственици на починалото лице. Видно от писмо от Столична община /л.122/ не се откриват родствени връзки по права и съребрена линия до шеста степен включително за ответника – чл.8, ал. 4 ЗН.

Като взе предвид гореизложеното настоящата инстанция се съгласява с извода на СРС, касаещ процесуалната легитимация на Държавата и поконкретно Министерство на финансите.

Във връзка с възраженията за липса на процесуална легитимация на Държавата да отговаря по предявените искове:

Съгласно чл. 11 от Закона за наследството, когато няма лица, които да 3 наследяват съгласно предходните разпоредби на ЗН, откажат се от наследство или изгубят правото да го приемат, наследството се получава от държавата, с изключение на движимите вещи, жилищата, ателиетата и гаражите, както и на парцелите и имотите, предназначени за жилищно строителство, които стават собственост на общината, на чиято територия се намират. В процесния случай е установено, че липсват наследници по закон на Г.С., а и липсват данни за наличието на наследници по завещание, поради което наследник на този ответник се явява държавата. Такъв извод за липса на наследници по закон съдът прави от приложените по делото справки – удостоверение за наследници, за съпруг и родствени връзки. Изрично в тях се посочва, че лицето е вдовица, като няма деца, братя или сестри. Районният съд е направил и задълбочена проверка за родствени връзки на ответника, видно от която такива липсват. В този смисъл и възражението на въззивника, че не е проведено пълно изследване за наличие на наследници до шеста степен, включително, по съребрена линия се явява неоснователно. Както бе посочено по-горе, видно от удостоверение на л.119 от първоинстанционното дело, издадено от Община Варна на основание чл. 3, ал. 2 от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението, липсват родственици на ответника. Единствено по справка се установяват нейните родители, починали пред 1972 г., съответно 1975 г., като не се откриват данни за роднини на същите. Видно и от писмо от Столична община, след извършване на обстойна проверка в регистрите за Г.С. не са открити данни за родствени връзки по права и съребрена линия до шеста степен включително. Поради горното съдът намира, че безспорно се установява, че лицето Г.С. няма наследници по закон.

Следва да се посочи, че предвиденото в чл. 11 от ЗН изключение, касателно придобиването на определено имущество от общината, а не от държавата касае само конкретно посочените вещи и имоти, които стават собственост на общината. Следователно, макар по делото да са налице данни процесното жилище да следва да премине в патримониума на общината, то предмет на настоящото дело не е правото на собственост върху имота, а задължение на починалата, което е облигационно по своя характер. Касае се за имуществено задължение, което е лично и наследимо като част от имуществото на Г.С., поради което въпреки изключението на чл. 11 от ЗН по отношение на правото на собственост върху жилищния имот, то цялото 4 останало имущество, което като пасиви и активи включва другите права и задължения на починалия, е преминало върху Държавата. Това имущество включва процесното облигационно задължение, което не е вещно и не съставлява тежест, следваща имота. Предвид горното, именно Държавата, чрез министъра на финансите (чл. 31, ал. 1 ГПК) е легитимирана да отговоря по предявените искове.

Настоящият въззивен състав счита, че и мотивът за липса на представени доказателства за прието наследство по опис от страна на ответника Държавата, е неправилен, по следните съображения:

Поради обстоятелството, че държавата не може да откаже да приеме едно незаето наследство за нея не важат и не се поставят ограниченията за срок - чл. 51 от ЗН. В закона е предвидено, че тя приема само по опис- чл. 61, ал. 2 от ЗН, което е защитното действие за отговорността й - само и единствено до стойността на активите на наследството, винаги ограничено - чл. 60, ал. 2 ЗН. Както изрично е посочено т. 1 от ТР № 1/23.01.2024 г. по т. д.

№ 1/2021 г. на ОСГК на ВКС " затова без значение е стойността на активите на наследството към момента на откриването му, към момента на приемането по опис или към момента на установяване на вземането в исков процес.

Кредиторите ще могат да удовлетворят вземанията си според привилегиите, с които разполагат, до стойността на която може да се осребрят активите на наследството при изпълнение на задълженията. Съдът, в производството по установяване на вземането на кредитор на наследството, в решението си посочва единствено, че удовлетворяването на вземането (включително лихви и разноски) следва да се извърши от включените в наследството активи" Настоящият състав напълно споделя становището, застъпено и в решение № 297/05.06.2025 г. постановено по гр.д.4979/2023 г. по описа на ВКС, IV г.о., според което "Преценката относно обема на отговорността на държавата, приела наследството по опис, не следва да бъде извършена в исковото производство по предявен против нея иск. В исковото производство при основателност на претенцията на ищеца държавата следва да бъде осъдена да плати наследственото задължение, вкл. лихвите и разноските, при условията на чл. 11 ЗН, като удовлетворяването на вземането следва да се извърши от включените в наследството активи при изпълнение на задълженията". Следователно без значение е дали е проведена и приключила 5 процедура по приемане на наследството на Р. Б. по опис, като при евентуално изпълнително производство за събиране на вземанията ограничената отговорност на ответника следва да бъде съобразена от съдебния изпълнител, респективно последният не би могъл да изпълни преди приемането на наследството по опис /в този смисъл Определение № 298/30.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 200/2009 г. IV г. о., ГК, ВКС/.

Предвид изложеното, при условие, че се установи, че починалата в качеството си на потребител на топлинна енергия относно процесния топлоснабден имот има непогасени задължения за потребена топлинна енергия, като облигационни такива за същите носи отговорност държавата при гореописаните условия и размер.

Настоящият състав намира, че в диспозитива на решението следва да се посочи до какъв размер е ограничена отговорността на държавата, е основателен. Съдът следва да потвърди първоинстанционното решение на СРС, като посочи в диспозитива си, че удовлетворяването на претендираното и признато за установено вземане следва да се извърши от включените в наследството активи и Държавата отговаря при условията на чл. 11 ЗН.

Доколкото не са отправени възражения по съществото на спора, а именно относно дължимост на претендираните от ищеца суми, то въззивната проверка се изчерпва.