Решение № 819 от 13.03.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 819 гр. Варна, 13.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Насуф Исмал при участието на секретаря Дияна Д. като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №

20223110105760 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК.

Предявени са от „Е. – П. П.” АД срещу В. С. В. първоначално обективно кумулативно съединени положителни специални установителни искове с правна квалификация по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за приемане за установено в отношенията между страните със сила на пресъдено нещо, че ответникът дължи на ищеца сумата от 220.50 лева, представляваща главница за незаплатени мрежови услуги по фактури, издадени за периода от 22.06.2020 г. до 23.06.2021 г., за обект с аб. № * и кл. № *, находящ се в обл. Г., с. К., местност Т., представляващ търговски обект-магазин и сумата от 20.56 лева, представляваща сбора от мораторната лихва по процесните фактури за периода от датата на падежа на всеки от счетоводните документи до 07.01.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 21.01.2022 г. до окончателното погасяване на задължението, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 1090/22.02.2022 г. по ч. гр. д. № 2145 по описа за 2022 г. на РС-Варна, ГО, 9ти съдебен състав.

Твърди се в исковата молба, че ищецът е подал заявление по реда на чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение, като срещу издадената заповед е депозирано възражение в срока по чл. 414 от ГПК за недължимост на заявените вземания, в тази връзка у ищеца се породил правният интерес да предяви настоящите искове.

Излага се, че ответникът е небитов клиент на „Е. – П. П.” АД, доколкото е собственик на обект с абонатен № * и кл. № *, находящ се в обл. Г., с. К., местност Т., представляващ търговски обект-магазин, чието предназначение е за стопански нужди.

Навежда се, че между страните съществува облигационно правоотношение с предмет покупко-продажба на ел. енергия, което се регламентира от ЗЕ, Общите условия на договорите за продажба на ел. енергия на „Е. – П. П.” АД, Правилата за търговия с електрическа енергия и решенията на КЕВР, по силата на които потребителят се задължава да заплаща на ищцовото дружество цена от 0.02053 лв./kW/ден за достъп до електроразпределителната мрежа на база предоставена резервирана мощност от капацитета 1 на електроразпределителната мрежа в размер от 25,00 кВт през целия период на фактуриране.

Поддържа се, че при потребление за небитови нужди, каквото е осъществявано в обекта на ответното дружество, цената за достъп е определена на ден, съобразно предоставената мощност и се дължи за всеки ден, през който продължава присъединяването, без да е обвързано от количеството потребена ел. енергия. Именно заради това във фактурите не е начислена стойност на потребена ел. енергия, тъй като такава няма, но е начислена сума за осъществен достъп до разпределителната мрежа при резервирана мощност от капацитета й.

Ищецът сочи, че считано от 01.10.2020 г. от кръга на клиентите на крайния снабдител са отпаднали всички небитови клиенти, с оглед на което договорът за доставка на ел. енергия при общи условия с последния бил прекраен ex lege. Поддържа, че доставката на ел. енергия към небитовите клиенти, които в срок до 30.09.2020 г. не са сключили договор с търговец на ел. енергия по свободно договорени цени, се извършвала от досегашния доставчик в качеството му на титуляр на лицензия за търговия с ел. енергия, който следвало да сключи с клиентите типов договор със срок от 01.10.2020 г. до 30.06.2021 г. С оглед на горното, излага, че считано от 01.10.2020 г., процесният обект служебно е преминал от „Е.П. П.“ АД, в качеството му на краен снабдител, към „Е.-П. П.“ АД, в качеството му на търговец на свободен пазар.

Твърди, че за процесния обект ответникът нямал сключен нито договор с търговец на ел. енергия по свободно договорени цени, нито типов договор.

Сочи се, че процесните фактури са издадени на М. М. Н., който бил вписан като титуляр на партидата за имота, тъй като впоследствие ищецът е установил, че на 01.09.2017 г. същият се е разпоредил с процесния имот в полза на ответника, като нито едно от посочените лица не е изпълнило задължението си да уведоми ищеца за настъпилата промяна в правото на собственост, поради което последният нямало как да знае кой е актуалният собственик на процесния имот и фактурите били издадени с получател М. Н..

Излага се, че ищецът е изправна страна по облигационната връзка, като ответникът не е изпълнил насрещните си задължения за заплащане на претендираните суми в уговорения срок, поради което е изпаднал и в забава.

По същество се моли за уважаване на предявените искове поради изложените аргументи.

Претендират се и сторените в производството съдебно-деловодни разноски.

В условията на евентуалност ищецът прави възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор, с който ответникът оспорва между страните да е налице облигационно правоотношение с предмет покупкопродажба на ел. енергия. Оспорва и обстоятелството, че предходният собственик на имота е бил в облигационна връзка с ищцовото дружество. Твърди, че в процесния имот няма построена сграда, до която да се доставя ел. енергия, като поддържа, че процесната постройка е била премахната от имота още преди закупуването му от ответника. Твърди, че в имота няма монтиран електромер. Сочи, че не е подавал заявление за достъп до ел. енергия и не е сключвал договор с ищцовото дружество. Оспорва качеството си на небитов клиент, с оглед на което твърди, че не дължи такса за достъп до електроразпределителната мрежа.

В условията на евентуалност излага, че към момента на закупуване на процесния имот ответникът е бил в граждански брак, с оглед на което сочи, че в случай, че съдът намери предявените искове за основателни, то същият би бил задължен само за ½ част от предявените вземания.

По същество моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Претендира сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

В хода на проведеното открито съдебно заседание ищецът, редовно призован, чрез адв. И. поддържа исковата молба.

Ответникът, редовно призован за същото съдебно заседание, не се явява лично. Чрез адв. Д. поддържа отговора на исковата молба.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по делото доказателствен материал в съвкупност и поотделно и като съобрази предметните предели на исковото производство, очертани с исковата молба и отговора, на основание чл. 12 и чл. 235, 2 ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:

По делото е присъединено ч. гр. д. № 2145 по описа за 2022 г. на РС-Варна, ГО, 9-ти съдебен състав, от което е видно, че е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от ищеца срещу ответника за процесните суми. Въз основа на подаденото заявление е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 1090/22.02.2022 г., срещу която в законоустановения срок е постъпило възражение по чл.

414 от ГПК. В предвидения в процесуалния закон едномесечен срок, заявителят е предявил установителни искове за съществуване на вземанията си.

Видно е от представеното заявление № 4136522/22.04.2016 г. /л. 61/, подадено от лицето М. М. Н., че за процесния имот в с. К. е сключен договор за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на „Е.– П. М.“ АД.

Постигнатите между ищеца и М. М. Н. договорености са облечени в писмена форма – л. 65. Съгласно ангажирания договор от 12.05.2016 г., обектът в с. К. се ползва за стопански нужди, което е в унисон и с представеното удостоверение за търпим строеж от 20.04.2016 г.

/л. 68/. Уговорената резервирана мощност е 15 кВт/ден. Захранването е трифазно при ниско напрежение.

Видно е от приобщената справка от Агенция по вписванията от 13.01.2022 г. /л. 45/, че на 01.09.2017 г. М. М. Н. е продал процесния имот на ответника В. С. В..

По делото са ангажирани фактури /л. 16 - л. 39/, издадени за периода от 13.08.2020 г. до 24.06.2021 г., от които е видно, че за отчетния период от 22.06.2020 г. до 23.06.2021 г. е начислена сумата в общ размер на 220.50 лева. Видно е още от счетоводните документи, че остойностените суми представляват цената на достъп до разпределителната мрежда на база предоставена мощност, а именно 25 квтч срещу цена от 0.02052 лв./кВт/ден.

От приобщената справка за потреблението през последните 12/24/36м /л. 43/ е видно, че за периода от 23.04.2016 г. до 23.06.2021 г. в електроснабдения имот, находящ се в с. К., не е потребявана ел. енергия, доколкото показанията на върхова, дневна и нощна тарифа са нулеви.

Видно е от констативен протокол № 6630031 /л. 101/, че на 23.06.2021 г. служители на „Е. С.“ АД са извършили проверка на СТИ с фабр. № *, монтиран на обекта на ответника, находящ се в с. К.. При извършената проверка е установено, че показнията на СТИ са нулеви по двете тарифи – нощна и дневна, включително и върховата. Електромерът на същата дата е демонтиран.

От изисканата справка от Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ – гр. С. /л. 128/ е видно, че в процесния обект, находящ се в с. К., м-ст „Т.“, общ. С., обл. Г., в периода от 18:00 часа на 09.05.2017 г. до 10:00 часа на 10.05.2017 г. е възникнал пожар в новострояща се къща с дървена конструкция с площ от 80 кв. м. и покривна конструкция с площ от 166 кв. м., собственост на М. М. Н.. Къщата била строена на площадката, на която преди се е намирал търговски обект – магазин към бившата Потребителна кооперация „П.“. При пожара къщата била унищожена до основи. Констатира се още, че от РСПБЗН – С. не е отправено искане към „Е.– П. М.“ АД за прекъсване на електрозахранването до имота с цел безопасност, тъй като в гасенето на пожара не е участвал екип от службата от направление пожарогасителна дейност. Освен това към момента на възникване на пожара в новостроящата се къща не е имало изградена вътрешна ел. инсталация, а кабелът, предназначен за захранване на къщата, при огледа се намирал навит високо горе в електрически стълб, намиращ се до границата на имота.

Тези факти са в унисон и с гласните доказателства, депозирани в хода на съдебното дирене чрез разпита на свидетеля Й. В. К. – бившата съпруга на ответника. Установява се от показанията й, че електроснабденият имот е закупен през м. септември 2017 г. от нея и ответника в режим на СИО. Имотът представлявал изгоряла къща. От пожара бил останал само една бетонна плоча, която свидетелката и ответникът изчистили. Мислили да построят нова къща, но и до ден днешен не са реализирали тези свои планове. Захранване с ток в имота е нямало. Всичко било изгоряло. Нямало е кабели или електромер. Не са подали молба за пускане на ток, защото нямало къде да свържат електромера.

От заключението по допуснатата по делото Съдебно-техническа експертиза /СТЕ/, се установява, че към датата на изготвяне на заключението процесният имот не е присъединен към електроразпределителната мрежа. Електромерът, който е измервал потребяваната ел. енергия, вече не е наличен в обекта. Липсвал предвиденият изходящ предпазител в ел.

3 табло, поради което мощността, която е предоставена не може да се изчисли. Ел. таблото било разкомплектовано без съоражения в него.

В хода на излушването му в о.с.з. вещото лице поддържа заключението си.

От изслушаната ССчЕ се установява, че при изчисленията по процесните фактури са приложени цените, определени от КЕВР. Общата сума за отчетния период е правилно изчислена в общ размер на 220.50 лева, като обезщетението за забавеното плащане на тази сума възлиза на 20.56 лева, считано от падежа на всяка фактура до 07.01.2022 г.

В хода на о.с.з. вещото лице поддържа заключението си.

При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:

Не се спори по делото, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена по реда на чл. 410 от ГПК заповед за изпълнение за претендираните суми, срещу която в срока по чл.