Решение № 3584 от 03.08.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3584 гр. Пловдив, 03.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Свилена Ст. Давчева при участието на секретаря Вили Ст. Шутова като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело № 20215330117941 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба на Б. В. К., Н. А. К. и А.

А. К. против С. И. М., с която са предявени искове с правна квалификация чл.108 ЗС и чл. 31, ал.2 от ГПК. В хода на процеса, на ****** год., Б. В. К. е *****, поради което е заличена като страна, като на нейно място са конституирани ***** й – другите двама ищци Н. А. К. и А. А. К..

Ищците твърдят, че са собственици на следния недвижим имот: 1/2 /една втора/ идеална част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор ******* по кадастралната карта и кадастралните регистри на град ******, община ******, област *****, одобрени със Заповед N ****** г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект е със Заповед ****** г. на Н. на СГКК - ****, с адрес на имота: град ****, район „*****”, п.к. ****, ул.”***** **” N ***, ет.-**. Самостоятелният обект се намира на етаж ** /***/ в сграда с идентификатор *****, предназначение: жилищна сграда - еднофамилна. Сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор *****. Предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент. Брой нива на обекта: ** /***/. Посочена в документа площ: 84.00 1 кв.м. /осемдесет и четири квадратни метра/. Прилежащи части: изба под пералнята на сутеренния етаж с площ 12 кв.м. /дванадесет квадратни метра/ и съответните идеални части от ибщите части на сградата. Съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма, под обекта: няма, над обекта: няма. Стар идентификатор: *****. Претендират да са собственици при равни от тях квоти – по 1/6 /една шеста/ идеална част за всеки от тях от процесния имот. Твръдят също, че в качеството им на з. н. на Х. Г. К., са си възстановили правото на собственост върху 1/2 /една втора/ идеална част от гореописания жилищен недвижим имот на основание Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти, обн. ДВ бр. **** г., за което им е издадено Удостоверение изх. № ******г. от Община ****, като собствеността им е призната и с Нотариален акт за собственост на недвижим имот, вписан в Служба по вписванията под Акт № ***, том ***, per. ****, дело **** от **** г. Твърдят, че собствеността върху останалата ½ /една втора/ идеална част от процесния имот е принадлежала на И. М. П. и Г.

И. П., а впоследствие чрез наследствено правоприемство е преминала у И. Н.

З., п. на ***** год. Излагат твърдения, че в периода от възстановяване на правото си на собственост върху ½ идеална част от описания недвижим имот до настъпване на **** на И. Н. З. са предоставили правото на ползване върху собствената си идеална част на съсобственика си И. Н. З. срещу задължението на последния да поеме изцяло поддръжката на общите части на сградата.

Сочи се, че след настъпване на **** на съсобственика И. Н. З. на ***** г. целият гореописан самостоятелен обект - жилище, се ползва от ответницата С. И. М., като същата ползва и собствената на ищците ½ идеална част от имота без каквото и да било правно основание, като ги лишава от възможността да ползват съсобствения имот съобразно притежаваните от тях идеални части от имота. Ищците твърдят, че на ****** г. ищците са отправили до ответницата писмена Покана за доброволно изпълнение изх. № РП***** г., изпратена по пощата с обратна разписка, с която в качеството им на съсобственици на процесния имот са поканили ответницата да им предаде владението върху ½ идеална част от жилището чрез предаване на ключ за същото, както и да им заплаща обезщетение за това, че ги лишава от възможността да ползват собствения си имот в размер на 100.00 лв. /сто лева/ месечно за периода от получаване на поканата до предаване на владението.

Сочи се, че изпратената до ответницата покана е получена от нея на ***** г.

2 като с писмен отговор, изпратен по пощата, тя отказала да предаде владението върху ½ ид. част от имота, както и отказала да плаща на ищците обезщетение за лишаването им от възможността да ползват имота си, твърдейки, че е едноличен собственик на процесния имот на основание Саморъчно завещание, оставено от И. Н. З., обявено на **** г. и вписано в СВп - ***** в вх.рег. № ***** г., акт № ***, том ****, дело ****. Навеждат се твърдения, че отказът на ответницата да им предаде владението върху 1/2 идеална част от процесния имот е неоснователен, тъй като видно от приложеното към настоящата искова молба саморъчно завещание, И. Н. З. е завещал на ответницата притежаваните от него идеални части от имота, а осъществяваното от ответницата ползване на целия имот препятства възможността те да ползват съсобствения имот в обема на притежаваните от тях идеални части от същия. Иска се от съда да признае за установено спрямо ответницата С. И. М., че всеки един от ищците е собственик на 1/6 идеална част, а тримата заедно на ½ идеална част от процесния имот, на основание реституция настъпила по силата на ЗВСОДНИ, обн. ДВ бр.***** год. и да осъди на основание чл.108 от Закона за собствеността ответницата предаде на всеки един от тях владението върху 1/6 /една шеста/ идеална част от описания самостоятелен обект - жилище, както и да осъди ответницата да им заплати сумата в общ размер на 1200.00 лв. /хиляда и двеста лева/, представляваща обезщетение за това, че ги е лишила от възможността да ползват общо ½ идеална част от процесния имот за периода от ***** г. - датата на получаване на писмената покана до **** год. по 100.00 лв. месечно, ведно със законната лихва върху сумата 1200.00 лв. за периода от датата на завеждане на исковата молба до окончателното плащане. Претендират се разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответната страна е депозирала отговор на исковата молба чрез пълномощник, който сочи от името на доверителката си, че счита исковите претенции за допустими, но неоснователни, като ги оспорвам, по основание и размер. Оспорва твърдяната съсобственост между ищците и доверителката му върху процесния недвижим имот. Не оспорвам обстоятелството, че застроената сграда в посочения погоре поземлен имот към настоящия момент е на два жилищни етажа и сутеренен жилищен етаж, на к. м. -***, с изба, под пералнята с площ от 12 кв.м./процесния/. Оспорваме твърдението в исковата молба, че ищците са собственици на по 1/6 и.ч., съответно, че тримата общо притежават ½ ид.ч. от процесния сутерен етаж, 3 по реституция, настъпила по силата на ЗВСОНИ/ д.в. бр. ***** г., като законни н. на Х. Г. К., за което са представени от тях - Удостоверение изх. № ***** г. на Община **** и Нот. акт., за собственост на недвижим имот, вписан в Служба по вписванията под Акт № ***, том **, per. № ***, дело № **** г., на н. Т.К., № **** по per. на НК. Оспорва представените с исковата молба - Удостоверение изх. № **** г. на Община *** и Нот. акт., за собственост на недвижим имот, вписан в Служба по вписванията под Акт № ***, том ****, per. № ****, дело № **** г., на нотариус Т.К., № *** по per. на НК, досежно достоверността на изложените в същите обстоятелства съответно в удостоверението, че на ищците им е възстановено правото на собственост върху 1/2 ид.ч. от сутерена на жилищната сграда, находяща се на ул.”****” № *** и в Нот. акт, издаден на основание чл.587, ал.1 и 3 от ГПК, че ищците са собственици, на процесния недвижим имот, на основание приложените към нотариалната преписка на н. Т.К. документи. Оспорваме и твърдяното обстоятелство в исковата молба, че в периода от възстановяване на правото им на собственост върху ½ ид.ч. от процесния сутеренен етаж, до настъпване на *** на И. Н. З., са му предоставили собствените си идеални части от същия за ползването им, срещу задължението на последния да поеме изцяло поддръжката на общите части на сградата. Счита, че ищците не са могли да реституират ½ ид.ч. от процесният недвижим имот / от сутерена/ към ***. или **** г. и съответно да се легитимират като съсобственици на същия, тъй като междувременно от неговото отчуждаване, през периода *** *** г., когато имота не е бил самостоятелен обект на собственост, а е бил обслужващо, сервизно помещение, на другите два етажа от сградата, с други размери, в последствие през периода ***-*** г., този имот е бил изцяло ремонтиран и преустроен с други размери за обособяването му като самостоятелно жилище, съответно с две стаи, хол, тоалетна в коридора и избено помещение, т.е. той към момента на реституцията вече не съществувал реално по предназначението си, вида и в размерите, в които е бил одържавен.

Твръди се, че за извършения ремонт и преустройство на сутеренния етаж от бившото С.П.”****”-П. н. на ищците – Х. Г. К. не е поела своя дял. Твръди, че имотът не е съществувал реално в размерите, предназначението и вида при който е бил одържавен, през периода *** - **** г. и защото тогава, когато е бил отчужден не е представлявал самостоятелен обект на собственост, а части от него са били сервизно, обслужващо помещение на останалите два етажа от 4 сградата, т.е. той е продължил да бъде общинска собственост и след ******* г. Счита, че твърдението че ищците са собственици на по 1/6 и.ч., съответно, че тримата общо притежават ½ ид.ч. от процесния сутерен етаж не следва и от представения нотариален акт за собственост на недвижим имот, вписан в Служба по вписванията под Акт № ***, том ****, per. № ***, дело № **** г., на н. Т.К., № *** по per. на НК, тъй като е констативен, издаден по документи, на основание чл.587, ал.1 и 2 от ГПК, които оспорва в настоящото производство, което изисквало доказване на съществуването на правното основание на собствеността на ищците, по смисъла на чл.77 от ЗС, при данните, че той е продължил да бъде общинска собственост, след *** г. и че не е бил владян от тях след това, включително и към **** г., както е признато и в исковата им молба. Счита, че констатациите в нотариален акт следва да бъдат приети за оборени, освен поради направените възражения срещу цитираното Удостоверение от **** год. на Община ****, но и порадиобстотяелството, че доверителката му С. М. е придобила собствеността на този процесен сутеренен етаж, ведно със съответните ид.ч. от общите части на сградата по силата на саморъчното завещание, направено и приживе от И. Н. З. ЕГН **********, с който живеела на семейни начала от **** г. и който п. на **** г. Сочи, че доверителката му е придобила собствеността на този процесен сутеренен етаж, ведно със съответните ид.ч. от общите части на сградата и на собствено правно основание, като следва да бъде призната за собственик на процесния недвижим имот, поради обстоятелството, че е продължила съвместното давностното владение над същия, започнало още от праводателката на И. З. – Г. И. П., негова м.. Твърди, че Г. П., през ***-те години на миналия **-ти век / и след изменението на чл.86 от ЗС, в сила от *** г./, когато такива имоти, като процесния са обявени за частна общинска собственост/ и тя като собственик на на ½ и.ч. от същия имот, закупен от нея от наследодателката на ищците Х. Г. К., през**** г., видно от представения по делото нот. акт № **, т.**, д. № **** г. на н. при ПРС, започнала да владее целия имот, който вече след извършеното преустройство представлявал самостоятелен обект на собственост, като жилищен имот. Счита, че владението над целият процесен недвижим имот, ако се приеме, че той не е бил реституиран от ищците на **** г., т.е., че е останал общинска собственост, е започнало от страна на Г. П. далече преди тази дата, но и след ****г., когато чл.86 от ЗС вече позволявал това, като то е продължило и след 5

*** г., съвместно със с. й И. Н. З., както и с доверителката му С. М., с която той започнал да живее в същия имот, на семейни начала. Сочи, че по този начин доверителката му и И. З. продължили да владеят имота и след ***** г. год., когато Г. П. п****. Двамата са били във владение на процесния имот включително и в периода ***** г. - ***** г. /. Изразява становище, че така доверителката му С. М., съвместно с И. З., при условията и на основание чл.79, ал.1, вр с чл.82 от ЗС са придобили изцяло собствеността на процесния недвижим имот от Община *****, бивша, частна, общинска собственост, поради изтекла в тяхна полза общо повече от 10 години придобивна давност/ в периода от **** г. до *** г. и от **** г. до ***** г./ При условията на евентуалност, ако въпреки горните възражения бъде прието, че ищците са възстановили собствеността на 1/2 ид.ч. от процесният сутерен етаж, по силата на реституция по ЗВСОНИ, настъпила така, както е отразено в приложеното към исковата молба - Удостоверение № ***** г., издадено на ищците от Община ****, то отново прави възражение, че те не са собственици към момента на предявяване на исковата молба по настоящото дело, а и към по-ранен момент - **** г.- **** г, тъй като са загубили правото на собственост върху претендираната ½ ид.ч. от процесния имот, поради изтекла в периода след **** г. и до ** - **** г. давност, повече от 10 години, в полза на праводателите на доверителката му – Г. И. П. м. на лицето И. З., с което тя живеела на семейна начала от*** г. Твърди, че правото на собственост по давностно владение върху процесния имот било придобито от праводателите на доверителката му и от последната, след като през посочените по- горе повече от 10 години, след ***** г., ищците не са упражнявали владение върху имота, а точно обратно в полза на доверителката и праводателите й, такава е изтекла по време когато и тя е живяла и упражнявала такова владение, съвместно със същите и към **** г. **** г., на основание чл.79, ал.1, вр с чл.82 от ЗС, а в последствие, след тяхната *****, само тя е останала изцяло собственик на процесния недвижим имот. Счита предявените искове за собственост от тримата ищци и за ревандикацията по чл.108 от ЗС на процесния недвижим имот от доверителката му за неоснователни моли да бъдат отхвърлени. Относно искът по чл. 31, ал.2 от ЗС, сочи, че по съображанията, че ищците не могат да се легитимират като собственици на 1/2 ид.ч. от процесния недвижим имот, то иска от съда да приемете, че те нямат правно основание да претендират и 6 обезщетения по реда и на основание чл.31, ал.2 от ЗС. Счита претенцията за неоснователна и иска от съда да бъде отхвърлена изцяло. Претендират се направените по делото разноски.