Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 130 от 12.12.2023, Районен съд - Девня

Съд
Районен съд - Девня
Дело
Административно наказателно дело 238/2023
Вид
Решение № 130
Подписан
12.12.2023
В сила
12.01.2024
Състав
ДАНИЕЛА ХРИСТОВА ВЪЛЕВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 130 гр. Девня, 12.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА при участието на секретаря И. ИЛ. В. като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА Административно наказателно дело № 20233120200238 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и е образувано по жалба на „Астра Биоплант“ЕООД, ЕИК: 117650594, със седалище и адрес на управление: гр. Сливо поле, обл. Русе, ул. „България“№23, представлявано от Д. Ф. М. срещу Наказателно постановление № 624/16.06.2021 г., издадено от началник на отдел „Митническо разузнаване и разследване Северна морска“ в Агенция Митници /сега Директор на Дирекция „Митническо разузнаване и разследване“ в ТД „Митница Варна“/, с което на въззивника за нарушение на чл. 234 ал. 1 т. 1 от Закона за митниците /ЗМ/, на основание чл. 234 ал. 2 т. 1 вр. ал. 1 т. 1 от същия закон е наложена имуществена санкция в размер на 11 289, 20 лева, представляваща 100% от размера на избегнатите публични държавни вземания.

Въззивникът намира издаденото наказателно постановление за неправилно и незаконосъобразно, поради което счита, че следва да бъде отменено. Твърди, че нарушението, за което е санкциониран не е доказано по безспорен начин, тъй като от стоките, предмет на конкретния внос не е вземана проба, а извода на митническите органи, че същите са идентични със стоки по друг внос, осъществен от него е произволен. Моли за цялостна отмяна на обжалваното наказателно постановление.

В с.з., въззивникът се представлява от редовно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и исканията, изложени в нея. Моли за отмяна на обжалваното наказателно постановление и 1 присъждане на направените при предходното разглеждане на делото разноски. Не претендира разноски за повторното разглеждане на делото пред настоящия състав. Представя писмени бележки, в които доразвива доводите си за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление.

Въззиваемата страна - Директорът на Дирекция „МРР“ в ТД „Митница Варна”, редовно призован, не се явява. Представлява се от процесуален представител, упълномощен редовно от висшестоящия му орган – Директора на ТД“Митница Варна“, който оспорва жалбата като неоснователна. Последният счита, че от събрания в хода на съдебното следствие доказателствен материал безспорно се установява извършването на митническо нарушение, че административно - наказателната отговорност на въззивника е ангажирана правилно, поради което моли съда да потвърди издаденото наказателно постановление, като правилно и законосъобразно и да присъди в тяхна полза юрисконсултско възнаграждение. Прави евентуално възражение за прекомерност на претендираното от ответната страна адвокатско възнаграждение.

РП - Варна, редовно призована, не изпраща представител за участие в делото.

Съдът, след преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 10.02.2019 г. на Пристанище Варна – Запад с м/к „TOMRIZ A“ пристигнали шест броя контейнери с № № CMAU 1917030, TGHU 0119851, APZU 3516812, APZU 3675650, BMOU 2175210 и CMAU 0076850, натоварени със стока, бруто тегло 120 180, 00 кг. За същата на 19.03.2019 г. в Митнически пункт Варна – Запад била подадена митническа декларация за поставяне под режим „допускане за свободно обращение“ № 19 BG 002002004561 R 7. Стоката била декларирана като отработено масло от растителен произход за технически цели, бруто тегло 120 180, 00 кг, нето тегло 119 640, 00 кг, код по Тарик 1518009590, ставка на митото в размер на 2 %, въз основа на което били начислени и заплатени държавни вземания в размер на 3 300, 93 лв. мито и 35 513, 49 лв. ДДС. Получател на стоката бил „Астра биоплант“ ЕООД.

На 21.03.2019 г. от стока от контейнер № TGHU 0119851 била взета проба, изпратена за изследване в ЦМЛ – гр. София, където изготвили МЛЕ № 02 _ 26. 03. 2019 / 02. 02. 2021 г. Съгласно същата анализираната лабораторна проба с лаб. код №2472_9999_19 представлява негодна за консумация смес от използвани растителни мазнини от термична обработка на храни, без наличие на животински масла или техни фракции.

Директор на Дирекция „Митническа дейност и методология“ дал становище, че ализираната проба представлява нееднородна маслообразна течност с тъмнокафяв цвят и с неприятен мирис, характерен за употребявана мазнина. В пробата не се установява наличие на метилови естери на мастни киселини или парафинови въглеводороди. Определеният мастно-киселинен и 2 триглицериден състав на стоките не показва наличие на животински мазнини, а само на растителни масла /преобладаващо палмово масло или негова фракция/. На база резултатите от МЛЕ стоките се охарактеризират като негодна за консумация смес от използвани растителни мазнини от термична обработка на храни. На основание правила 1 и 6 от Общите правила за тълкуване на КН и предвид Общите разпоредби към Обяснителните бележки към Хармонизираната система за описание и кодиране на стоки за позиция 1518, стоките, с определените с МЛЕ характеристики, попадат в обхвата на код 1518 00 99 на КН, различен от декларирания. Предвид състава на стоките приложимият ТАРИК код е 1518 00 99 90 със ставка на митото по отношение на трети страни - 7, 7%. Стоките не се класират в декларирания код 1518 00 95 на КН, тъй като той обхваща негодни за консумация смеси или препарати от животински мазнини и масла или от животински и растителни мазнини и масла и техните фракции, а анализираните стоки представляват негодна за консумация смес единствено от растителни мазнини и масла.

Предвид заключението на тази МЛЕ и така даденото становище бил достигнат извод за осъществено на 19.03.2019 г. от въззивника митническо нарушение, покриващо признаците на състава по чл. 234 ал. 1 т. 1 от Закона за митниците, изразяващо се в невярно деклариране на тарифния код на стоките, довело до частично избягване на заплащането на дължимите публични държавни вземания.

На 01.03.2021 г. срещу дружеството бил съставен АУМН за нарушение на чл. 234 ал. 1 т. 1 от ЗМ в присъствие на упълномощен негов представител, който получил акт и го подписал с възражения.

Срещу така съставения акт в законоустановения срок не постъпило писмено възражение, поради което административно наказващия орган, приемайки нарушението за доказано, издал атакуваното пред съда наказателно постановление.

При предходното разглеждане на делото за изясняване на обстоятелствата по делото е допусната съдебно - химическа експертиза, чието заключение е приобщено към доказателствата по настоящото дело.

Така описаната фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена въз основа на всички гласни и писмените доказателства, събрани по делото, които анализирани поотделно и в своята съвкупност не налагат различни изводи относно фактологията на събитията, довели до издаването на обжалваното наказателно постановление. Приетата за установена фактическа обстановка не се оспорва от въззивника, като последният оспорва направените от митническите органи изводи за невярно деклариран тарифен код на внесената стока.

Въз основа на така приетата за установена фактическа обстановка, съдът, прави следните изводи:

Относно допустимостта на жалбата:

3

Жалбата е подадена в законоустановения 7 дневен срок от легитимирано чрез правния си интерес лице, поради което е приета от съда за разглеждане като допустима.

Относно компетентния орган:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 231 от Закона за митниците - Директора на ТД „Северна морска“, овластен с това правомощие от Директора на Агенция „Митници” със Заповед № ЗАМ - 657/32-156173 от 18.05.2021 г.

Относно процесуалната законосъобразност на обжалвания административен акт:

Служебната проверка на въззивния съд констатира, че обжалваното наказателно постановление и акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено не страдат от процесуални нарушения, даващи основание за отмяната му. В АУАН и НП фигурират всички нужни реквизити, които гарантират правото на защита на нарушителя и възможността да разбере за какво нарушение се ангажира административно - наказателната му отговорност. Спазена е процедурата за издаването им, регламентирана в ЗАНН. Възражения за допуснати в хода на проведеното административно - наказателно производство съществени процесуални нарушения, които да са накърнили правото му на защита не се правят от въззивника.

Относно материално-правната законосъобразност и обоснованост на обжалваното наказателно постановление:

В разглеждания казус, основният спорен въпрос е естество на внесената на 10.02.2019 г. от въззивника стока, декларирана от него като „отработено масло от растителен произход за технически цели” с код по ТАРИК 1518009590. Спори се между страните дали така декларирания от въззивника код по Тарик е правилен, респ. какви държавни вземания се следват. Въззиваемата страна приема, че правилния тарифен код на стоката е 1518009990, съответстващ на ставка мито 7, 7 % и дължими държавни вземания в размер на 12 708, 60 лева мито и 37 395, 02 лева ДДС. По този начин счита, че въззивникът е избегнал заплащането на дължими държавни вземания в общ размер на 11 289, 20 лева, респ. извършил е митническа измама, поради което е санкциониран с обжалваното наказателно постановление.

Този извод административно - наказващия орган е направил изцяло на базата на експертиза, изготвена в ЦМЛ и становището на отдел „Митническа дейност и методология“. В тях е застъпено твърдението, че стоката не се класира в декларирания в митническата декларация код от позиция 1518, тъй като той обхваща негодни за консумация смеси или препарати от животински мазнини и масла, или от животински и растителни мазнини и масла, а анализираните от ЦМЛ стоки, представляват негодна за 4 консумация смес единствено от растителни мазнини и масла.

Между страните няма спор, че продуктът е негодна за консумация смес от масла, мазнини и техните фракции. Всъщност внесената стока по договор с изпращача представлява обща суровина, използвана за производство на съвременни биогорива. Това са масла и мазнини, които са били използвани за готвене или пържене в хранително - вкусовата промишленост, ресторантите, заведенията за бързо хранене и на потребителско ниво в домакинствата. Те са смеси от масла и мазнини от различни кухни - остатък, негоден за консумация, получен след кулинарната обработка на различни по вид продукти - растителни и животински. Както разнородността на хранителните продукти, така многобройността на източниците - множество различни кухни, които сами по себе си, поотделно генерират далеч по - малко количество от внесеното, прави невъзможно да се събира и доставя мазнина с един и същ състав. По отношение на съдържанието и качеството това не е стандартизиран продукт и обичайно е с различен състав. Продуктът е нехомогенен и във всяка отделна транспортна единица.

Видно от приетото заключение на СХЕ, извършена по настоящото дело е, че процесната стока предсталява отпадък, предназначен за оползотворяване, с наименование „Използвано олио за готвене“, взетите проби не са представителни, при вземането им не са приложени стандартните методи за това, резултатите относно мастно – киселинен състав на изследваната стока не доказва присъствие или отсъствие на животински мазнини, метода, използван в ЦМЛ е базиран на отменен стандарт, техническото средство е с невалиден калибрационен статус, резултатите от изпитаните характеристики не доказват присъствие в стоката единствено на растителни мазнини и масла и отсъствие на животински такива.

На първо място според вещото лице пробите, въз основа на които е изготвена експертизата не са взети съгласно изискванията на приложимите стандартизирани методи за вземане на проби. Установява се по делото, че тази стока трябва да се разтовари, да се хомонегизира, да се загрее и така да се вземе проба. Тъй като най - лошата му част се утаява на дъното, поради което не може да се претендира, че пробите взети от крана на флекси - танка, без хомогенизация могат да дадат обективни данни за пълния състав на продукта. Поради тази причина същите не са представителни и по този начин не може да се гарантира достоверността на получените въз основа на тяхното изпитване резултати. Според вещото лице използваните методи за определяне на характеристики: Органолептично описание, Йодно число и Свободни мастни киселини са приложими и правилно подбрани, а използваните технически средства са необходими за измерване и изпитване. Резултатите от определяне на характеристики Мастно - киселинен състав, Качествена химична идентификация и Триглицериден състав обаче не доказват присъствие или отсъствие на животински мазнини в процесиите проби.