Определение № 545 от 01.10.2025, Окръжен съд - Враца

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 545 гр. Враца, 01.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Борис К. Динев

Мира Р. Джонева като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Въззивно частно гражданско дело № 20251400500367 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.423 ГПК.

Образувано е след като с Определение № 3049/12.06.2025 г., постановено по гр.д.№ 2126/2025 г. по описа на ВКС, ІІІ гр.отд., е прекратено образуваното пред този съд производство и е изпратена молбата на П. С. И. за отмяна на Заповед № 98 от 17.01.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена от Врачанския районен съд по ч.гр.д.№ 3217/2023 г., за разглеждането й като възражение по чл.423 ГПК от Врачанския окръжен съд.

След извършеното от РС-Враца надлежно администриране на подадената молба от П. С. И. като възражение по чл.423 ГПК, делото е изпратено на ОС-Враца, пред който е образувано настоящето в.ч.гр.д.№ 367/2025 г.

На първо място въззивният съд дължи произнасяне по допустимостта на подаденото възражение по реда на чл.423 ГПК.

В случая в молбата на П. С. И., подадена чрез пълномощника й адв.В.

С., се сочи, че тя не е била надлежно уведомена за водене на ч.гр.д.№ 3217/2023 г. по описа на РС-Враца, не е била надлежно представлявана и е разбрала за това дело и за издадената заповед за изпълнение едва в края на 2024 г. Твърди се , че през последните години молителката не е живяла на адреса в ***, а в гр.София на адрес ***, като през този период е била в болница за продължително време и се е лекувала от онкологично заболяване, поради което наскоро е научила за воденото дело и за издадената заповед за изпълнение. Навеждат се доводи, че видно от приложената разписка, тя не е получила лично съобщението, а същото е било връчено на нейн девер, който не я е уведомил и не й я е предал, тъй като по това време тя е била в гр.София на лечение.

Доколкото в молбата липсва посочване на конкретен момент на узнаване от молителката на издадената заповед за изпълнение, а такъв не се 1 установява и от представените доказателства, с Разпореждане № 295/25.08.2025 г., въззивният съд е дал указания за отстраняване на тази нередовност.

По делото е постъпила молба вх.№ 6714/25.09.2025 г. от адв.В. С., в която се посочва, че моментът, в който доверителката му П. С. И. е научила за издаването на заповедта, по нейни данни е 12.04.2024 г., но не е могла да подаде възражение, тъй като се е лекувала от онкологично заболяване и е била на лечение в болницата. Прави се конкретизация и на искането към съда, а именно – на основание чл.423, ал.1, т.4 ГПК да бъде отменена заповедта за изпълнение, тъй като в момента на узнаването й молителката е била на лечение в болницата.

Към молбата са приложени договор за правна защита и съдействие и пълномощно.

Според установеното в задължителните тълкувателни мотиви в т. 15 от ТР № 4/2013 г. по т. д. № 4/2013 на ОСГТК на ВКС и формираната въз основа на него последователна практика на съдилищата, производството по чл.423 ГПК има извънреден, отменителен и едноинстанционен характер, аналогичен на този по отмяната на влезли в сила решения. В него въззивният съд не извършва проверка за правилността на издадената заповед за изпълнение, а единствено преценка за наличието на посочените от длъжника и предвидени в закона основания за възстановяване висящността на приключилото заповедно производство и даващи му право да подаде възражение срещу издадената заповед извън срока по чл.414, ал.2 ГПК и да упражни правата си по чл.413 и чл.419, ал.1 ГПК. Упражняването на това право е обвързано с предвиден в разпоредбата на чл.423, ал.1 ГПК преклузивен едномесечен срок, за спазването на който съдът следи служебно.

С пропускането на този срок се погасява правото на възражение пред въззивния съд срещу издадената заповед за изпълнение и производството по направено след този срок възражение е недопустимо. Този срок тече от момента на узнаване на заповедта за изпълнение.

В конкретния случай в първоначално подадената молба за отмяна на Заповед № 98 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена от Врачанския районен съд по ч.гр.д.№ 3217/2023 г., имаща характер на възражение по чл.423 ГПК, молителката се позовава на ненадлежно връчване на заповедта, т.е. на основанието по чл.423, ал.1, т.1 ГПК. В тази хипотеза съдът следва да разграничи обстоятелствата по узнаването на заповедта, касаещи допустимостта на възражението, от обстоятелствата по връчването, касаещи неговата основателност, като при преценката за спазването на едномесечния срок следва да изходи само от първата група факти. Моментът на узнаването е фактически въпрос и подлежи на доказване от страната, която го твърди в свой интерес. При преценката дали срокът е спазен съдът изхожда от твърденията на страната и представените и събраните по делото доказателства, от които може да се направи извод за момента на узнаването.

Както бе посочено, по делото липсват доказателства, от които да се установи конкретният момент на узнаване от молителката на факта, че срещу нея е била издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК. Признанието на неизгодни за страната факти, било то съдебно или извънсъдебно, обаче съставлява доказателство в процеса и следва да бъде взето предвид при решаване на спора, с оглед всички останали обстоятелства по делото /арг. от 2 чл.175 ГПК /. В разглеждания случай твърдяната от възразилия длъжник дата на узнаване е 12.04.2024 г. и значително предхожда датата на подаване на възражението – 17.02.2025 г. Ето защо не би могло да се приеме, че длъжникът е спазил сочения в разпоредбата на чл.423, ал.1 ГПК преклузивен едномесечен срок за подаване на възражението от момента на узнаването, поради което подаденото възражение на първоначално поддържаното основание по чл.423, ал.1, т.1 ГПК се явява процесуално недопустимо.

След направеното уточнение с молба вх.№ 6714/25.09.2025 г. се поддържа ново основание за приемане на възражението, а именно – чл.423, ал.1, т.4 ГПК, като се твърди, че молителката не е могла да подаде възражение, тъй като в момента на узнаването се е лекувала от онкологично заболяване и е била на лечение в болница. В тази хипотеза предпоставка за приемане на възражението е длъжникът да не е могъл да подаде възражението си поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее. В този случай едномесечният срок би следвало да започне да тече от момента, в който за длъжника са отпаднали пречките, които са го възпирали да подаде възражението.

Към възражението са приложени 4 броя епикризи, от които е видно, че действително П. С. И. страда от онкологично заболяване и е била на болнично лечение в периодите 20.02.2023 г.-22.02.2023 г., 17.05.2024 г.19.05.2024 г., 21.05.2024 г. – 25.05.2024 г. и 17.06.2024 г.-18.06.2024 г.

Настоящият съдебен състав намира, че първият от тези периоди е изцяло неотносим, тъй като през 2023 г. все още не е била издадена заповедта за изпълнение. При посочената дата на узнаване на заповедта – 12.04.2024 г., останалите периоди на доказано лечение също се явяват ирелевантни, тъй като към момента на постъпване на молителката на първото болнично лечение за 2024 г., а именно – 17.05.2024 г. вече е бил изтекъл предвидения в закона едномесечен преклузивен срок за подаване на възражението по чл.423 ГПК. За пълнота на изложението следва да бъде добавено и това, че след преустановяване на болничното лечение на 18.06.2024 г., когато са отпаднали пречките, които са възпирали длъжника да подаде възражението, до момента на подаване на молбата – 17.02.2025 г. също е изминал значително по-дълъг период от предвидения в закона едномесечен преклузивен срок.

При тези съображения, въззивният съд намира, че възражението следва да бъде оставено без разглеждане като процесуално недопустимо, а производството по делото – прекратено.

Водим от горното, Врачанският окръжен съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като процесуално недопустима подадената молба от П. С. И. с вх.№ 2523/17.02.2025 г. по описа на РС-Враца, имаща характер на възражение по чл.423 ГПК срещу Заповед № *** г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена от Врачанския районен съд по ч.гр.д.№ 3217/2023 г.

ПРЕКРАТЯВА производството по в. ч. гр. д. № 367/2025 г. по описа на Окръжен съд-Враца.

Определението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – София в 3 едноседмичен срок от връчването му на молителката П. С. И., чрез пълномощника й адв.В. С..

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4