Решение № 4549 от 18.11.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4549 гр. Пловдив, 18.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Марияна Б. Натова като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20245330106760 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК 115016602 против Н. П. Б., ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл.

415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че ищецът имал качеството на енергийно предприятие по смисъла на чл. 126, ал. 1 и чл. 129 от Закона за енергетиката и притежавал лицензия за производство и пренос на топлинна енергия, която доставял в абонатните станции на сградите за отопление и горещо водоснабдяване. Ответникът, като собственик на имот, находящ се в ***************/108, имал качеството на клиент на топлинна енергия, а като такъв бил длъжен да заплаща месечно дължимите суми за доставянето й, съгласно чл. 34 от Общите условия. При неизпълнение на задължението си в срок, дължал обезщетение за забава в размер на законната лихва.

С оглед сключения при общи условия договор за покупко-продажба на топлинна енергия, дружеството, в качеството си на продавач доставило на ответника, а търговецът извършващ дялово разпределение, е разпределил топлинна енергия, за отопление на имота, за БГВ и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, както и услуга за разпределение, на обща стойност 2260.35 лева, през периода 01.11.2021 г. - 30.04.2023 г., която същият не заплатил. Предвид забавата в плащането, се дължала и сумата от 323.77 лева - обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 05.01.2022 г. - 28.11.2023 г.

Ответникът не изпълнил задълженията си да погаси горните суми, поради което срещу него било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение. По образуваното заповедно производство по ч.гр.д. № 17441/2023 г. по описа на Районен съд Пловдив, VІІ гр. състав, била издадена заповед по чл. 410 ГПК за посочените суми, ведно със законна лихва от дата на депозиране на заявлението – 29.11.2023 г. и разноски.

Заповедта била връчена при условията на чл. 47, ал. 5, поради което ищцовото дружество подало настоящата искова молба.

1

Моли се исковете да бъдат уважени. Претендира се законна лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 29.11.2023 г., до окончателното погасяване, както и разноските за заповедното и за настоящото производство.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, не е депозирал отговор на исковата молба.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното от фактическа и правна страна:

За да бъде уважен предявения иск е необходимо по делото да бъде установено наличието на определените в закона предпоставки, а именно: основанието, от което произтича претенцията му – наличието на валидно правоотношение с ответника с предмет предоставяне на топлинна енергия през сочения от него период от време, респективно, че ответникът е потребител на услугите за посочения в исковата молба обект, както и да докаже, че е бил изправна страна по договора, като докаже вземанията си и по размер.

В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване във връзка с възраженията си в отговора, т.е. да докаже, че е извършил плащания в срок.

Видно от приложеното ч.гр.д. № 17441/2023 г. по описа на ПРС, в полза на ищцовото дружество е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 8151 от 30.11.2023 г. срещу ответника за следните суми за начислена топлинна енергия: 2260.35 лева – главница, представляваща стойност на топлинна енергия, доставена в обект на потребление, находящ се в *********, ***************/108, с ИТН *********, за периода 01.11.2021 г. – 30.04.2023 г., както и сумата от 323.77 лева – представляваща обезщетение за забава за периода от 05.01.2022 г. до 28.11.2023 г., ведно със законна лихва от 29.11.2023 г., когато е подадено заявлението, до окончателното изплащане. Заповедта е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 вр. с ал. 1 ГПК, а исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в месечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК и съответстват на вземанията по заповедта за изпълнение.

Ето защо и съдът намира, че предявените установителни искове по реда на чл.422 ГПК са допустими, тъй като са предявени в срок, имащо за предмет същите вземания.

Относно тяхната основателност, съдът намира следното:

Не се спори по делото, че Н. П. Б. е собственик на апартамент, находящ се в *********, ***************/108.

Ето защо съдът приема, че между страните по делото е възникнало валидно правоотношение по силата на договор за продажба на топлинна енергия. Съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносно предприятие на потребители се осъществява при публично известни общи условия, като в ал. 2 е предвидено, че тези общи условия влизат в сила след публикуването им, без да е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. Съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Легална дефиниция на понятието „потребител” е дадена в § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ, според която по смисъла на този закон потребител на енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с носител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване. Разпоредбата на закона е възпроизведена в общите условия на дружеството, обвързващи надлежно страните. Следователно за възникване на правоотношението по покупко-продажба на топлоенергия, не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата, а обвързаността между страните възниква по силата на закона, поради което в случая безспорно се установява съществуването на облигационна връзка между страните.

2

От приетите като писмени доказателства по делото - Препис – извлечение от сметка по партидата на абоната, както и от Справка за доставена топлинна енергия по количество и стойност за клиента Н. П. Б. се установява, че за обект на потребление, находящ се в *********, ***************/108, с ИТН *********, за периода от 01.11.2021 г. до 30.04.2023 г. има задължения за отопление на имота, за БГВ и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, както и услуга за разпределение, на обща стойност 2260.35 лева, както и задължения за сумата от 323.77 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва за периода 05.01.2022 г. – 28.11.2023 г.

Не се спори по делото, а и с оглед изявлението на процесуалния представител на ищеца в открито съдебно заседание, проведено на 23.10.2024 г., се установява, че процесните вземания за главница, обезщетение за забава, законна лихва и разноски, са платени с плащане, извършено на 18.10.2024 г.

Предвид изложеното, съдът приема, че процесните вземания са възникнали в полза на ищеца, но същите са били погасени чрез плащане, извършено на 18.10.2024 г. В тази насока извършените от ответника плащания на сумите имат характер на извънсъдебно признание за този факт. Признанията на ищеца пък за доброволно плащане се ползват с доказателствена сила срещу него, тъй като касаят неизгодни факти. Ето защо следва да се приеме, че процесните вземания са възникнали в полза на ищеца, но са били погасени чрез плащане. Последното обстоятелство следва да бъде взето предвид с оглед разпоредбата на чл.235, ал. 3 ГПК.

Поради погасяване на вземанията, исковете към датата на съдебното дирене в настоящото производство се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени, както по отношение претендираната главница, така и по отношение на акцесорния иск за мораторно обезщетение.

Относно разноските:

Съгласно т. 12 от ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. В мотивната част на тълкувателното решение е указано, че съдът по установителния иск следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и за разноските, сторени в заповедното производство, тъй като с подаване на възражение от длъжника изпълнителната сила на заповедта за изпълнение в частта й относно разноските отпада.

В процесния случай, тъй като по делото се установи, че ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на исковете, но с оглед изявлението на процесуалния представител на ищеца в открито съдебно заседание, проведено на 23.10.2024 г. се установява, че са платени процесните вземания с плащане, извършено на 18.10.2024 г., вкл. и за разноските в заповедното производство по ч.гр.д. № 17441/2023 г. по описа на ПРС, включващи държавна такса в размер на 51.68 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева, както и разноските в производството по настоящото гр.д. № 6760/2024 г. по описа на ПРС, поради което и съдът намира, че на ищеца не следва да се присъждат разноски.

Предвид изложеното, съдът приема, че процесните вземания, вкл. и за разноски са възникнали в полза на ищеца, но същите са били погасени чрез плащане, извършено на 18.10.2024 г.

Поради погасяване на разноските към датата на съдебното дирене в настоящото производство, такива не следва да бъдат присъждани на ищеца.

Мотивиран от горното, съдът

3

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни, поради извършено в хода на процеса плащане, исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК 115016602, гр.

Пловдив, ул. „Хр. Г. Данов“ № 37, против Н. П. Б., ЕГН **********, за признаване за установено в отношенията между страните, че Н. П. Б. дължи на ищеца следните суми: сумата от 2260.35 лева - главница, представляваща стойност на топлинна енергия, доставена в обект на потребление, находящ се в *********, ***************/108, с ИТН *********, дължима за периода 01.11.2021 г. - 30.04.2023 г., както и сумата от 323.77 лева обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 05.01.2022 г. - 28.11.2023 г., ведно със законната лихва от 29.11.2023 г. – дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед № 8151/30.11.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 17441/2023 г. по описа на ПРС, VІІ гр. състав.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд – Пловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4