Присъда № 21 от 29.09.2021, Окръжен съд - Разград

МОТИВИ към присъда № 21/ 29.09.2021 г., постановена по нох дело № 356/2020 г. по описа на ОС-р, съдия-докладчик Лазар Мичев Окръжна прокуратура р е повдигнала обвинение против С. Й. Д. за това, че:

На неустановени дати в периода от месец юни 2014 г. до месец септември 2018г. в гр. Г., обл. Ц.З. и в село Б., обл. р, в условията на продължавано престъпление се е съвкупил с лице от женски пол - Д. К. Д., родена на ******** г., като изнасилената не е била навършила 14 години, като я принудил към това със сила и заплашване - престъпление по чл. 152 ал. 4 т. 1 вр. с ал. 1 т. 2 вр. с чл. 26 ал. 1 от НК;

На неустановени дати в периода от месец юни 2014 г. до месец септември 2018 г. в гр. Г. и в село Б., обл. р, в условията на продължавано престъпление е извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст - Д. К.

Д., родена на ******** г., като употребил за това сила и заплашване престъпление по чл. 149 ал. 2 т. 1 вр. с ал. 1вр. с чл. 26 ал. 1 от НК.

Обвинението се подържа и в съдебно заседание от участващия по делото прокурор от ОП-р, като доказано по несъмнен и безспорен начин, в хода на проведеното съдебно следствие. В тази връзка прокурора акцентира на показанията, дадени от пострадалата в хода на досъдебното производство и съдебното следствие, в които тя сочи подсъдимия Д. като автор на деянията.

Счита, че съдът следва да даде вяра на тези именно показания, като подкрепени и от други гласни доказателства и заключенията на назначените експертизи. Прокурорът заявява, че не следва да бъдат кредитирани показанията на пострадалата, в които тя сочи като извършители други лица, като неподкрепени от други доказателства, а дори и да се приемат за достоверни, то това не изключва показанията й в които тя сочи като извършител подсъдимия. Прокурора предлага на съда да наложи на подсъдимия Д. наказание по първото обвинение в минимален размер, не поради наличието на многобройни смекчаващи вината обстоятелства, а поради високия предвиден минимален размер на наказанието, т.е. десет години лишаване от свобода, като по този начин би могъл да се постигне ефекта на наказанието. По отношение на второто обвинение прокурора предлага да бъде определено наказание лишаване от свобода в около размер шест години лишаване от свобода. На основание чл. 23, ал. 1 от НК да бъде определено общо наказание, като бъде наложено най-тежкото наказание, което да бъде изтърпяно ефективно при строг първоначален режим, като бъде зачетено и предварителното задържане, както и да бъде уважен предявения граждански иск в справедлив размер.

В съдебно заседание повереника на частния обвинител и граждански ищец също иска от съда да признае подсъдимия за виновен по възведените му обвинения, като наказателната отговорност се реализира при превес на 1 отегчаващите вината обстоятелства.Подържа становището на прокурора, като също счита, че следва да бъде дадена вярна на показанията на пострадалата, в които тя сочи подсъдимия като извършител на деяния, като смята, че тези й показания са правдиви, логични и последователни. По отношение на наказанието счита, че е като отегчаващи вината обстоятелства следва да бъдат отчетени ниската възраст на пострадалата, системния тормоз и проявената престъпна упоритост. Счета, че за всяко от двете обвинения на подсъдимия следва да бъдат определени наказания в средния предвиден размер, както и изцяло да бъде уважен предявения граждански иск.

Защитникът на подсъдимия - адв. П. - пледира за оправдателна присъда, тъй като обвинението не е доказано в хода на проведеното наказателно производство. Твърди, че показанията на пострадалата, в които тя сочи подсъдимия като извършител на престъпленията не следва да бъдат кредитирани, тъй като са противоречиви и не се подкрепят от останалите доказателства, като прави анализ на показанията й. Счита, че следва да бъде дадена вяра на обясненията на подсъдимия, като се изтъкват като логични и правилни неговите действия да съобщи в полицията за това, което първоначално пострадалата му била разказала, като тези й показания били изключително подробни. Счита, че противоречивите показания на пострадалата водят до разколебаване на обвинението. Защитата оспорва резултатите от проведеното полиграфско изследване като заявява, че същото не следва да бъде ценено от съда. Оспорва се и назначената в хода на съдебното следствие комплексна експертиза по отношения на пострадалата.

В лично изявление подсъдимия Д. заявява, че подкрепя казаното от защитника му. Изтъква, че е човек с авторитет, ръководител на самодеен състав в продължение на 35 години, като през това време работил с деца и не е посягал на нито едно дете, и родителите му имали доверие. Счита, че е невинен

В последната си дума подсъдимия Д. заявява, че се смята за невинен..

Съдът, като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателствапоотделно и в тяхната съвкупност, и съобрази доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият С. Й. Д. е роден на ********* г. в с. Б., общ. Б., обл. Б, живущ в с. Б., обл. р, ул. “А>К>“ №23, български гражданин, с основно образование, безработен, разведен, живущ на семейни начала, неосъждан.

Свидетелката Я. Д. В. е от село Т., област Ц.З.. Тя имал три деца от първия си мъж – свидетеля К.Д. - който я бил напуснал, като най - голямото от тях е пострадалата Д. К. Д., родена на ******** г.

През 2014 г. свидетелката Я.В. се запознала чрез социалната мрежа “Фейсбук“ с подсъдимия С. Й. Д. и не след дълго заживяла с него във фактическо съжителство.

През лятото на 2014 г. тя и децата й, заживели заедно с подсъдимия Д. под наем в апартамент в гр. Г., обл. Ц.З., като по това време пострадалата Д. била 2 навършила 10 години. В същия апартамент живеела и сестрата на В., на която последната била социален асистент, тъй като било в лошо здравословно състояние.

Един ден на неустановена дата през месец юни 2014 г. Д.Д. била болна и си била къщи. Майка й и братчетата й били навън. В квартирата освен нея останал подсъдимия Д.. В един момент тя го видяла в спалнята, да си играе с телефона и отишла до него, да види какво прави. Тогава той я бутнал с ръка да легне на леглото. След това започнал да я целува по устата и да я пипа с ръка по половия орган. Пострадалата Д. се отдръпнала и му казала да не я пипа, но подсъдимият Д. я натиснал и започнал да я съблича. След това легнал върху нея и си вкарал половия член във влагалището й. Пострадалата усетила силна болка и й потекла кръв. След няколко минути той я пуснал и тя станала и отишла да се измие, като сложила дрехите си в пералнята. Подсъдимият Д. я предупредил да не казва на майка си, тъй като тя нямало да й повярва, щяла да разбие семейството им и да отиде в дом. Съобразявайки се с думите на подсъдимия, Д. не казала на майка си за случилото се.

Така впоследствие на неустановени дати от месец юни 2014 г. до месец март 2016 г., в апартамента в гр. Г., ден през ден, възползвайки се от отсъствието на свидетелката В. и другите деца, подсъдимият Д., използвайки сила и заплашване, извършвал полов акт с малолетната Д., като освен това в част от случаите я карал да му пипа половия член с ръка, да му прави “чекии“ и да му го лапа с уста, а той от своя страна я пипал по половия орган и си вкарвал пръстите във вагината й. Страхувайки се пострадалата Д. продължавала да не казва на майка си за случващото се. Пред други хора, включително и пред свидетелката В., подсъдимият се държал като баща на Д. и тя го наричала така. През цялото това време лелята на пострадалата била в другата стая, но тя била в такова неадекватно здравословно състояние, че не разбирала какво става.

Междувременно на 24.12.2014 г. свидетелката В. родила дете от подсъдимия Д. – С.. На 15.03.2016 г. свидетелката В. родила и друго дете от подсъдимия Д. – С..

Малко след като В. родила С., през месец март 2016 г. всички се преместили да живеят в село Б., обл. р, в дома на подсъдимия Д.. Там подсъдимият продължил с тези си действия като през кратки периоди от време, възползвайки се от моментите, когато имал възможност да бъде насаме с пострадалата, на неустановени дати до месец септември 2018 г. осъществявал полови актове с Д. и/или извършвал блудствени действия с нея.

При тези действия той употребявал сила като я натискал с ръце и тяло, така, че да не може да мърда, въпреки че тя се дърпала, а освен това продължавал и със заплахите, че ако каже за случващото се, ще развали семейството им и ще отиде в дом за сираци.

През 2017 г. Д. учела в училището в село Л, общ. П, обл. Т, което е съседно на село Б.. През месец ноември 2017 г. тя се запознала със свидетеля Ч.М. от 3

Я, обл. р, който се занимавал с изкупуване на орехи. Един ден той бил с автомобила си в село Л, като по същото време Д. и нейната съученичка свидетелката Е.С били в междучасие и видели автомобила. Д. казала на Събриева, че в колата е нейн приятел и се качила при него. М. потеглил с автомобила, а С. се върнала и подала сигнал до директора на училището и до класния си ръководител. Малко след това Д. се върнала и споделила с тях, че човекът е прекупвач на орехи и били ходили до село Б. тъй като искал да купува орехи. За случая бил информиран и подсъдимия Д..

Само веднъж Д. споделила със своята съученичка Е.С, че втория й баща я изнасилил. Споделила й че когато майка й отсъствала от тях, тя ходела в свои приятелки, за да не остава с него сама.

На 11.09.2018 г. подсъдимият Д. подал сигнал до РУМВР - р че доведената му дъщеря, е била изнасилена, по повод на което било образувано наказателното производство. В последвалите разпити пред разследващия мл.следовател, Д. заявила, че на 16/17 април 2018 г. в покрайнините на с. Б., спрямо нея били извършвани блудствени действия и била изнасилена от “Ч.“ / свидетеля Ч.М./ и още един непознат за нея мъж.

В тази връзка свидетеля А. – оперативен работник към РУМВР-р извършил проверка и изготвил докладна записка

Междувременно на 15.09.2018 г. Д. започнала да учи в 8- ми клас в ПГССХВТ “А.К.“ гр. р, като класен ръководител й била свидетелката Г.Г., а директор на училището била свидетелката В.Н..

Подсъдимият Д. почти винаги водел с автомобила си Д. на училище и я посрещал по същия начин след това. Звънял й постоянно по телефона, включително по време на час, идвал да я вземе преди да са свършили часовете. Посещавал директора на училището и искал от нея информация, с кого разговаря Д. и къде ходи. Правело впечатление постоянното му присъствие край училището и прекомерната му загриженост, граничеща с ревност, което и довело до подозренията на класната ръководителка и на директора на училището.

Същия месец пострадалата Д. споделила с класната си, че не й се живее повече в тях, защото “чичото“ както наричала подсъдимия Д. и майка й все я обвинявали, че нищо не прави и не им помага. Докато говорела тя се разплакала. Свидетелката Г. споделила за това с директорката и училищното ръководство взело решение да насочи детето към психологическа подкрепа.

В резултат на това Д. започнала да посещава СНЦ “Жанета – ЦОП“ гр. р, където имала срещи с психолог - свидетелката Г.С.. За тези посещения винаги я водел подсъдимия Д., а в редки случаи се появявала и майка й. По време на консултациите подсъдимия Д. редовно звънял на телефона на пострадалата и я притеснявал с въпроси кога ще приключат. На една от срещите тя споделила пред психолога, че подсъдимия я тормози, че я нагрубява в отсъствието на майка й, но думите били много грозни и не искала да ги каже.

В разпита си пред съдия от 03.05.2019 г. и в специално помещение за 4 изслушване на деца – “Синя стая“, извършен на 19.07.2019 г. за който са били призовани подсъдимия Д. и неговия защитник, Д. заявила, че първоначалните й показания не са верни и били дадени от нея, защото подсъдимият Д. поискал това от нея, и защото й е било трудно да вкара “чичо“ си в затвора, тъй като много години живеел с тях и най- вече я било страх да не стане нещо с майка й.

Във връзка с горното, със заповед № ЗД/Д -РР-036/03.05.2019 г. на Директора на Дирекция “СП“ – р, Д.Д. била изведена от къщи и настанена в кризисен център за деца.