Решение № 1220 от 15.11.2023, Районен съд - Пазарджик
- Съд
- Районен съд - Пазарджик
- Дело
- Гражданско дело 4111/2022
- Вид
- Решение № 1220
- Подписан
- 15.11.2023
- В сила
- 12.12.2023
- Състав
- Николинка Николова Попова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 322 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.8 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.216, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 122 · Семеен кодекс
- чл. 142 ал.2 · Семеен кодекс
- чл. 143 · Семеен кодекс
- чл.143 ал.2 · Семеен кодекс
- чл. 149 · Семеен кодекс
- чл. 53 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 1220 гр. Пазарджик, 15.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Николинка Н. Попова при участието на секретаря Десислава Буюклиева като разгледа докладваното от Николинка Н. Попова Гражданско дело № 20225220104111 по описа за 2022 година
Предявени са обективно съединени искове – първоначален с правно основание чл. 49 ал.1 от Семейния кодекс съединен с небрачни искове на основание чл. 322 ал.2 ГПК и насрещен иск с правно основание чл. 143 СК във връзка с чл. 149 СК за присъждане на издръжка за минало време.
Производството по настоящото дело е образувано по исковата молба предявена от П.
И. И. ЕГН ********** с постоянен адрес : гр. ** чрез адв. Ел. К. от ПАК , със съдебен адрес : гр. ** против И. Г. И. ЕГН ********** с адрес : с. **, в която се твърди , че страните са съпрузи от ** г. и от брака си имат родено едно дете – Г. И. И. , родена на ** г., което към момента на подаване на исковата молба не е навършило пълнолетие. Твърди се , че първоначално семейните им отношения протичали нормално, нямали конфликти помежду си, а в случаите, когато имали такива, се стремели да изглаждат отношенията си с взаимни компромиси. Твърди се, че в началото на 2021 г. ответникът, споделил с ищцата, че има връзка с друга жена и я помолил да му даде малко „време, за да преосмисли ситуацията и да прекрати отношенията си с тази жена“, и за „втори шанс“, като ищцата била шокирана от така споделеното от съпругът й обстоятелство, но желаела да съхрани семейството си и решила да му даде поисканият „втори шанс“, както и известно време, за да преосмисли възникналата ситуация. Твърди се още, че през това време, тя и детето напуснали за кратко семейното им жилище в село д, което било собственост на родителите на ответника и след около седмица се върнали с детето в къщи, като ищцата считала, че ще изгладят отношенията си, че всичко било утихнало, тъй като ответникът заявил, че е приключил отношенията си с тази жена, но не минало много време и ответникът заявил на ищцата, че било по-добре да се разделят за известно време. Същият й споделил, че вече не изпитвал 1 близост към нея, че бил охладнял, както и че е му трябвало още време, за да реши какво да прави, като ищцата решила да му даде отново шанс, тъй като бракът им до тогава вървял съвсем нормално и нямали проблеми от подобно естество. Ищцата твърди , че приела да подобре да се разделят за известно време, за да можел ответника да прецени ситуацията и да вземе решение и така, в началото на август месец 2021 г., ищцата напуснала семейното им жилище и отишла да живее при родителите си в **, а детето им останало заедно с баща си в семейното им жилище в село д. Твърди се, че през цялото това време страните поддържали съвсем нормални отношения и комуникация, до момента, в който на ** г. ищцата при едно от посещенията й до семейното им жилище (жилището на родителите на ответника в село д), за да види детето и да му занесе домашно приготвена храна, се видяла със свекърва си и споделила за възникналия разрив в отношенията с ответника, разказала й за неговата сърдечна връзка, за проблема възникнал между тях, вследствие на появата на тази жена, както и, че още на същия ден – **г, около 18.00 часа ответникът звъннал по телефона на ищцата, като бил много груб, и й бил заявил, че било крайно време да информира родителите си за истината за техните отношения, с думите: „Приключили сме отношения и ще се развеждаме“.Ищцата заявила , че не желае да се развеждат и иска да си запазят семейството, както и че същият бил много агресивен и груб. В крайна сметка ответникът дошъл в жилището на родителите й и при размяната на реплики помежду им, същият агресирал неестествено – псувал, използвал цинични изрази спрямо ищцата, отправял закани, като й нанесъл и удари по лицето, краката и ръцете. Твърди се също така, че ответникът бил заявил на родителите на ищцата, че бил дошъл, за да им каже, че заради нея си имал любовница, като в изблик на агресия я бил заплюл в лицето пред погледа на родителите й, тръгнал си разярен, а ищцата била останала при родителите си силно разтроена. Твърди , че същата вечер установила , че двете десни гуми на служебния й автомобил били срязани, което било наложило тя да се обади на телефон 112 , след което по нейна жилба било образувано ДП№850/2021г. по описа на РУ - Пазарджик за престъпление по чл.216, ал. 1 от НК, като вследствие било установено, че извършителят бил ответникът И.. Твърди се, че всичко това принудило ищцата да предяви молба по чл.8 от ЗЗДН, по която било образувано гр.дело № ** по описа за 2021г. на Районен съд Пазарджик, като съдът бил издал в нейна полза заповед за незабавна защита № 27/11.11.2021г. и по посоченото дело, било постановено съдебно решение № 216/01.03.2022г. – влязло в законна сила, с което била издадена Заповед за защита №2 от 01.03.2022г. срещу ответника И. И..
Твърди се още, че отделно от това, с поведението си ответникът проектирал негативно отношение у дъщеря им Г., която отказвала всякакви контакти с майка си и се държала хладно и делово с нея. Твърди се, че през целия период на фактическа раздяла до момента на предявяване на исковата молба, ищцата била търсела контакт с детето си по всякакъв начин — ходела в училище, на родителски срещи, пишела й съобщения в електронна платформа, че ищцата внасяла по банковата сметка на дъщеря си Г. ежемесечно суми за издръжката на детето, както и допълнителни суми при възникнала необходимост, като например била заплатила сума за шофьорски курс. Твърди се още, че всичко това – упражненото домашно насилие спрямо нея, промяната в отношението на ответника, 2 официализирането на връзката му с друга жена, както и промяната в отношението на единственото й дете към нея, се било отразило изключително тежко на емоционалното състояние на ищцата, която, за да преодолява натрупалите се отрицателни емоции се наложило да посещава клиничен психолог. Твърди се, че на практика от лятото на 2021 г. страните живеели във фактическа раздяла, изцяло провокирана от поведението на ответника, като последица от това поведение, между ищцата и ответника се било формирало чувство на трайно отчуждение, всеки имал свой собствен живот, ответникът официализирал връзката си, заживявайки в семейното жилище с любовницата си, а в отношенията му с ищцата не съществувала никаква близост – нито физическа, нито емоционална, нито финансова. Излагат се становище, че ищцата смятала, че бракът им с ответника И. И. съществувал само формално, че между тях не съществувала никаква духовна или физическа близост, че с това поведение, ответникът И. И. бил загубил изцяло доверието й, като допълнително бил компрометирал родителския си авторитет, и в никакъв случай не би могъл да бъде добър пример и модел за подражание от дъщеря им Г.. Моли съдът да допусне прекратяването на брака между страните, поради дълбокото и непоправимо разстройство на същия по вина на ответника - И. Г. И., както и да постанови решение, с което родителктите права по отношение на роденото от брака дете, бъдат предоставени на майката , а на бащата се определи подходящ режим за лични контакти, да бъде осъден бащата да заплаща месечна издръжка в размер на 300,00 лв. , като освен това се заявяват искания във връзка с фамилното име след развода. Не се претендира ползването на семейното жилбище и издръжка от съпруга. Предявяни са доказателствени искания. Претендират се съдебно – деловодни разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника И. Г. И., с който се излага становище, че исковата молба е допустима, като относно основателността на исковата претенция същата се счита за основателна, но не по посочените в исковата молба основания. Излагат се възражения, че личните отношения между страните били влошени от около 3 години, поради честите скандали, влошените и обтегнати отношения, чувствата на ответника към съпругата му постепенно били охладнели, отчуждили се, както духовно, така и физически, като в следствие на отчуждението им, ответникът действително започнал извънбрачна връзка с друга жена. Твърди се от ответника, че охладнелите отношения със съпругата му били необратими и този брак бил изчерпан от съдържание, че същият съществувал само формално и това била причината на 08.01.2021 година да каже на ищцата и дъщеря им, че в живота му има друга жена, и тъй като не искал повече да премълчава за намеренията си бил казал истината.Твърди се още, че след като бил казал на съпругата си, че има връзка с друга жена, тя и детето били останали да живеят в семейното им жилище заедно с него, като един месец по-късно – в началото на м. февруари , ищцата не се прибрала в къщи и около един месец те не знаели къде всъщност била съпругата му, а тя не се била обаждала нито на ответника, нито на детето, не отговаряла на техните обаждания.
Твърди се още, че в началото на месец март 2021 година се прибрала в къщи, донесла багажа си и останала. И след този момент семейните скандали били почти ежедневни и били инициирани от самата нея. Твърди се, че същата била доста агресивна, като агресията й се 3 изразявала във вербална такава с крясъци, викове и обиди към ответника, посягане и удряне.
Ответникът твърди, че никога не й бил отвръщал и никога не й бил посягал, както и, че многократно се опитвал да й обясни и да разговаря с ищцата, че всичко между тях било приключило и желаел да прекратят брака помежду им. Твърди, че това положение продължило до 01.08.2021 година, когато ищцата окончателно се била изнесла от семейното жилище. След фактическата им раздяла, страните били запазили нормални отношения, като разговаряли по телефона ежедневно във връзка с детето, а също и се виждали много често.
Твърди се още, че след като детето тръгнало на училище - учебната година 2021 година 2022 година, ищцата всеки ден идвала да я взима с колата си от дома им в с. д и я карала на училище, което продължило до 11.11.2021 година, когато ищцата била подала документи в Районен съд Пазарджик за защита но ЗЗДН. Твърди се още, че след като детето разбрало за това, същото било шокирано от поведението на майка си и отказало да се вижда и общува с нея. Ответникът твърди още, че след фактическата им раздяла на 15.08.2021 година вечерта вечерял в пицария „Примавера, намираща се в централна градска част на гр. Пазарджик, бил заедно с т.к. и както си вечеряли и говорели, изведнъж усетил силен удар в главата.
Ответникът бил шокиран от това и погледнал в посока на удара и видял ищцата, като твърди, че същата започнала да крещи и да ги обижда, взела от масата каната с червена лимонада и ги заляла и двамата с течността от каната, както и че пицарията била пълна с хора и всички ги гледали, и били потънали от срам. Твърди, че ищцата била изключително агресивна вербално, а на моменти и физически. Ответникът твърди, че след като дъщеря им разбрала какво била направила майка й, не могла да повярва и била заявила, че повече не желаела да я вижда и говори с нея. Твърди, че от фактическата им раздяла, до настоящия момент дъщеря им Г. живее при него, и че той бил този, който полагал ежедневните и непосредствените грижи за нея. Твърди се още, че на 08.01.2023 година дъщеря им Г. навършила 18 години и вече била пълнолетна, че тя била тази, която имала право да решава при кого от двамата си родители да живее, че детето не желаело да се вижда с майка си и да общува е нея, както и че по негово настояване, детето се обаждало на майка си да разговарят. Твърди, че ако не бил той, детето нямало да й се обади. Твърди, че тази година предстои завършване на средното образование на детето, като той бил поел изцяло грижите за образованието й, детето всяка седмица посещавало частни уроци по български език и литература, като за всяко посещение заплащал по 30 лева. Твърди, че всички ежедневни разходи по образование, изхранване и облекло били покрити от него, тъй като живеели в с. д, а дъщеря му Г. била ученичка и учила в Езикова гимназия „**“ гр.Пазарджик, всеки ден транспортните разходи били поети отново от ответника. Твърди, че на детето му предстоят също така кандидат студентски изпити, че същото имало желание да продължи образованието си и че всички разходи, свързани с това отново били поети изцяло от него.