Решение № 213 от 07.07.2025, Районен съд - Костинброд
- Съд
- Районен съд - Костинброд
- Дело
- Гражданско дело 27/2024
- Вид
- Решение № 213
- Подписан
- 07.07.2025
- Състав
- Стефан Марков Стойков
Цитирани разпоредби
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 213 гр. Костинброд, 07.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОСТИНБРОД, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Стефан М. Стойков при участието на секретаря Албена Вл. Арсова като разгледа докладваното от Стефан М. Стойков Гражданско дело № 20241850100027 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по подадена искова молба от В. Н. С., ЕГН ********** от гр. С., предявена чрез адвокат М. Ш. от САК, срещу ответниците Софийски районен съд и Софийски градски съд.
Иска осъждане на ответниците да заплатят солидарно сумата от 10 000 лева, в това число сумата от 7 560 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди за период на забавено правосъдие в периода 06.06.2014 г. – 06.11.2023 г. по гр.д. № 30668/2014 г. по описа на ответника СРС, както и сумата от 2 440 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 06.11.2020 г. до 06.11.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба – 07.11.2023 г. до окончателното й изплащане.
Претендира разноски.
Твърди, че с ИМ от 06.06.2014 г. е поискала съдебна делба на съсобствени вещи – апартамент в гр. С. и гараж в гр. Д. срещу едно лице съсобственик, като е образувано гр.д. № 30668/2014 г. по описа на СРС.
Твърди постановяване на решение по допускане на делбата на 16.03.2015 г., което е обжалвано от другата страна и е образувано в.гр.д. № 1
8813/2015 г. по описа на СГС.
Твърди, че по недопустим иск на другата страна в делбеното производство, за оспорване на договор в нотариална форма, имащ значение за квотите в съсобствеността, е образувано гр.д. № 13232/2016 г. по описа на СРС, което е прекратено на 08.11.2017 г., което е потвърдено на 13.06.2018 г. по гр.д. № 6728/2018 г. на СГС и на 25.09.2018 г. по гр.д. № 3197/2019 г. на ВКС.
Твърди, че на основание подадената недопустима ИМ въззивното производство по в.гр.д. № 8813/2015 г. по описа на СГС е спряно на 10.03.2016 г., като с определение от 04.08.2016 г. по гр.д. № 2576/2016 г. на АС С. е потвърдено определението за спиране, но с определение от 20.01.2017 г. по гр.д. № 5166/2017 г. на ВКС са отменени определение за спиране и потвърждаващото го определение на АС С., като делото върнато на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия.
Твърди, че по цитираното въззивно производство № 8813/2015 г. по описа на СГС е постановено решение на 01.08.2017 г., с което е потвърдено първоинстанционното, като с определение от 11.07.2018 г. по гр.д. № 48/2018 г. на ВКС не е допуснато касационно обжалване.
Твърди, че повече от година след влизане в сила на решението по допускане на делбата, от ответника СРС не е насрочено първо заседание, като е подала жалба за бавност на 09.10.2019 г. и делото е насрочено за първо заседание на 18.12.2019 г.
Твърди, че фазата по разделяне е продължила пред ответника СРС за пет заседание в периода от първото до 24.09.2021 г., когато е постановено решение, с което са възложени имотите на съсобствениците, постановено е парично уравнение и е уважена претенция по сметки.
Твърди, че по жалба на другата страна и насрещна въззивна жалба, последната от 21.12.2021 г., делото е изпратено на ответника СГС на 06.04.2022 г. и е образувано гр.д. № 3514 по описа за 2022 г., като е насрочено за с.з. на 05.06.2023 г.
Изразява оплакване от допускане на нова съдебно-оценителна експертиза, от назначаване на вещо лице, изготвило заключение пред първата инстанция и оставяне без уважение на възражения и искане за отвод.
Твърди, че забавянето от над девет години и пет месеца се дължи на 2 липса на насрочване в разумен срок, незаконосъобразно спиране на производството, допускане на злоупотреба с права от другата страна, повтаряне на процесуални действия.
Твърди, че е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в постоянно тормозещо чувство за несигурност, отчаяние за незащитеност на конституционно защитеното право на собственост, финансова несигурност, огорчение, усещане за безизходица и загуба на доверие в съда, психоемоционален стрес при всяко отлагане, висок стрес при огледи и осигуряване достъп на вещи лица, безсъние, притеснение и тревожност.
В съдебно заседание ищцата не се явява. Представлява се от упълномощения представител, който поддържа предявения иск. Ангажира писмени и гласни доказателства.
В срока за отговор ответниците подават такива, с които оспорват предявения иск. Претендират разноски.
В срока за отговор ответника СРС оспорва предявения иск по основание и размер.
Твърди своевременно администриране на исковата молба във фазата по допускане, насрочване и разглеждане на делото в едно съдебно заседание и постановяване на решение в срок.
Твърди, че еднократно пренасрочване във втората фаза се дължи на обявеното извънредно положение през пролетта на 2020 г. Посочва, че е сменен председателя на съдебния състав, както и вещо лице, а така също че отлагане на заседание се е наложило поради невъзможност за изготвяне на заключение от вещо лице, поради неосигурен достъп от страните.
Твърди, че делото е обявено за решаване на 16.06.2021 г. след изслушване на нова експертиза, като решението е постановено на 24.09.2021 г.
Твърди навременно администриране на въззивна и насрещна въззивна жалби, както и произнасяне по реда на чл. 248 от ГПК и изпращане на делото на въззивната инстанция на 04.04.2022 г.
В срока за отговор ответника СГС оспорва предявения иск, като твърди неоснователност и недоказаност.
Твърди, че делбеното производство е с висока правна сложност и обем доказателства, както и нужда от специални знание.
3
Твърди насрочване съобразно графика на съдебния състав.
В съдебно заседание ответниците не изпращат представители. Писмено искат делото да се гледа в тяхно отсъствие.
Искът е допустим. Налице е неприключило производство, по което ищцата изразява оплакването си за нарушаване на правото й на разглеждане на делото в разумен срок, като такъв иск е допустим без да е провеждана процедура по глава трета "а" от Закона за съдебната власт.
По същество е неимуществените вреди. частично основателен за претендираните
Съдът намира, че тази претенция е частично основателна, след като е налице нарушаване правото на ищцата за разглеждане на гражданско-правния спор с нейно участие в разумен срок.
Производството пред СРС е образувано по ИМ от 06.06.2014 г., в което В. С. е ищца по иск за делба с правно основание чл. 344 ГПК на недвижим имот в гр. С. и недвижим имот в гр. Д., срещу ответница К. Н. Д..
Решението по допускане е постановено на 16.03.2015 г., тоест в рамките на 9 месеца от образуването му. Срещу него е внесена въззивна жалба от ответницата, която е администрирана и изпратена за разглеждане от състав на СГС без забавяне.
Образувано е възз.гр.д.№ 8813/2015 г. по описа на СГС, като с определение от 10.03.2016 г. въззивното производство е спряно.
Определението за спиране е обжалвано с частна жалба пред САС, който с определение № 2736 от дата 04.08.2016 г. е отменил определението на СГС за спиране. Въззивното определение на САС също е обжалвано пред състав на ВКС, който окончателно с определение № 2736 от 04.2016 г. е възобновил разглеждането на въззивно гр. д. 8813/2015 по описа на СГС.
Въззивното производство приключва с решение от 01.08.2017 г., с което потвърждава първоинстанционното решение в обжалваната част в рамките на година и половина. Решението по първоинстанционното производство е влязло в законна сила на 11.07.2018 г., когато производството е върнато в СРС и е продължило с протоколно определение от 18.12.2019 г.
Делбеното производство пред СРС е пренасрочено за 23.09.2020 г., поради обявено в страната бедствено положение и преустановеното 4 разглеждане на всички граждански и търговски дела в страната.
На 23.09.2020 г. състав на СРС е приел за разглеждане предявените от страните претенции, обективирани с молби вх. № 5211828 от 16.12.2019 г. и от 18.12.2019 г., в които са заявили претенциите си както следва: от страна на В.
С. е предявен иск на основание чл. 30, ал. 3 ЗС за осъждане на К. Д. за сумата от 182,83 лева представляваща част, съответстваща на притежавания от В. С. дял за поддръжка и ремонт на общите части на сградата , в която се намира процесният апартамент, а именно месечна такса към процесния апартамент. За разглеждане във фазата по извършване е приет и иск с правно основание чл.
31, ал. 2 ЗС от К. Д. срещу В. С. за сумата от 2 000 лв., представляваща обезщетение за лишаване от право на ползване на съсобствения апартамент, съобразно дела й в съсобственост от 08.01.2015 г. до 18.01.2019 г., който иск в последствие е увеличен на 3 400 лв.
В рамките на първоинстанционното производство по извършване са проведени общо четири заседания, регулярно насрочвани без забава, като във всяко едно е даден ход. Едно от заседанията е отложено по вина на страните, тъй като същите не са осигурили достъп до процесния имот с оглед необходимостта от изготвяне на експертиза. Като мотив за едно отлагане е отсъствието на ищцата от страната. Други са отлагания са за събиране на доказателства, по искания, направени от страните.
Първоинстанционното производство е приключило в рамките на 3 години с постановено съдебно решение от дата 24.09.2021 г. Постановеното първоинстанционно решение е обжалвано с въззивна жалба на ответницата, и насрещна въззивна жалба от страна на ищцата, администрирани и изпратени за разглеждане от състав на СГС. Образувано е възз. гр. д № 3514/2022 г. по описа на IV a с-в при СГС, който с определение от 25.05.2022 г. е насрочил открито съдебно заседание за 30.05.2023 г.. Въззивното производство е приключило след провеждане на три заседания, две от които регулярно насрочвани, без забавяне. Съдът констатира, че заседанията са отложени за изслушване на допусната СТЕ, като до отлагане на първо по делото съдебно заседание се е стигнало поради препятстване от страна на страните възможността на вещото лице да извърши оглед на имота, за да изготви възложеното му заключение, а второто по ред съдебно заседание е отложено, тъй като заключението е изготвено извън срока по чл. 199 ГПК, поради което 5 не може да твърди забава на това основание от страна на съда.
По делото се събраха гласни доказателствени данни, чрез показанията на св. Д., с която ищцата е споделяла очакванията си приключване на производството. Свидетелката сочи, че ищцата има заболявания и стресът покрай проточилото се производство я изморявал. Ядосвала се, че така никой не се грижи за жилището и била напрегната.
От изложеното може да се обоснове, че по делото са разпитани свидетели, изготвени са неколкократно съдебно-оценителни експертиза.
Изискани са и са приложени голям обем доказателства – нотариални преписки, обжалвани са голям процент от актовете на съда пред всички възможни инстанции. Събраните материали са поместени в няколко тома.
За периода от производството пред ответника СРС по делба първа фаза, производството е без забавяне. Заседанията са насрочвани ритмично, като няма забавяне в процедурата по чл. 131 от ГПК и произнасянето по реда на чл.
140 от ГПК. Констатира се голям обем съдопроизводствени действия, включващи обжалване актове на всички инстанции, което безспорно отлага приключването на производството във времето, но същото не може да бъде вменено като вина на ответника.
Налице е допълнително производство, образувано по молба на К. Д., обективирано под номер 13232/2016 г. с предмет оспорване на нотариален акт за издръжка и гледане, което е прекратено и потвърдено горна инстанция.
Забавяне се констатира единствено между влизане в сила на първоинстанционното производство по допускане на делба - 11.07.2018 г. до първо съдебно заседание на производството за делба втора фаза - 18.12.2019 г.
След заседанието от 18.12.2019 г. процедурите и произнасянето на съда по производството е извършвано в разумните срокове. Важно е да се отбележи, че по време това производство в страната е обявено извънредно положение, което е поставило в невъзможност нормалната работа на съдилищата. След приключване на обявеното в страната извънредно положение, заседанията са насрочвани през около три-четири месеца и няма продължителни периоди между насрочванията. Не са констатирани безпредметни отлагания. Следва да бъде отбелязано, че именно ищцата е станала причина за едно от отлаганията, доколкото е препятствала възможността на вещото лиза да извърши оглед в един от процесните имоти. Производството е приключило с постановяване на 6 решение от 24.09.2021 г.