Решение № 260026 от 08.01.2021, Районен съд - Пещера

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш

Е Н И Е № 260026

Гр.

Пещера, 08.01.2021 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ПЕЩЕРСКИ РАЙОНЕН СЪД, първи граждански състав, в публично съдебно заседание на девети декември през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:АТАНАСКА

ПАВЛОВА при секретаря Евгения Млячкова, като разгледа докладваното от съдията Павлова гр.д. № 561 по описа на съда за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е от М.Г.М., ЕГН: **********, л.к. № *********, издадена на 11.09.2014г. от МВР Велико Търново, с постоянен адрес ***, лично и като майка и законен представител на С.Д.Н., ЕГН: **********,***, съдебен адрес: адвокат Г. Д.Г., вписана във ВТАК, с адрес на кантората в град Велико Търново, ***, с л.№ **********, ЕИК: **********, против М.С.Г. с ЕГН: **********,***, основание: чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 21 от СК.

Твърди ищцата, че на 11.06.2006г. сключила граждански брак с Д.С.Н. с ЕГН: ********** от гр. Батак. От брака им се родило дете С.Д.Н. с ЕГН: **********.

След като се оженили нямало къде да живеят, тъй като съпругът й живеел заедно с майка си и сестра си и нейното семейство в семейна къща в гр. Батак.

Първоначално решили ищцата да остане при майка си в гр. Велико Търново, която да й помага за отглеждане на детето, а съпругът да започне да строи къща, в която някой ден да се преместят и да заживеят заедно като семейство. Въпросната къща трябвало да бъде построена в непосредствена близост до семейният имот на съпруга й. През 2007г. започнало строителството на жилищна сграда с гаражи в гр. Батак, ***. Били разпределили задълженията си, като ищцата полагала грижи и издръжка за детето им, а той влагал пари в строежа на къщата. Към онзи момент, имотът, върху който е строена къщата, бил съсобствен на съпруга й Д., неговата сестра - М.С.Г./ответницата/ и майка му - С. Т. Н.(Нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот, признато по обстоятелствена проверка № 103, том 1, дело № 252 от 10.06.1986г.)

Съпругът й Д.построил къщата, но двамата със синът й така и не заживели там, защото през 2013г. се развели, като родителските права били предоставени на ищцата. В делото за развод не били делили придобитото по време на брака общо имущество. Твърди ищцата, че съпругът й винаги е казвал, че има едно дете и всичко, което притежава след смъртта му ще остане за детето. Няколко години след като се развели, Д.се разболял и починал 25.02.2019г. Когато Д.разбрал за диагнозата си написал завещание на 21.05.2018г., с което завещавал на ищцата - М.М. цялото си движимо имущество - пари, влогове и ценности, които оставя след смъртта си, завещавал и на сина си - С. цялото недвижимо имущество, което оставя след смъртта си. С Протокол за обявяване на завещание от 28.03.2019г. на Нотариус Дочка Тютюнджиева, peг. №582 на НК е обявено саморъчното завещание на покойния Д.С.Н..

Твърдят, че Д.споделил с ищцата, че през

2016г. е прехвърлил на сестра си ответницата - М.Г. притежаваната от него идеална част от поземления имот, целият с площ 332 кв.м. в гр. Батак, ***, заедно с построената в имота къща (семейния имот, който до този момент е собственост на Д., сестра му и майка му), за да може да уреди отношенията си с роднините си и те да нямат никакви претенции към новопостроената къща, която той желае да остави на сина си.

След като завещанието било обявено, започнала да се интересува какво имущество е оставил след смъртта си бившият й съпруг, тъй като сега то принадлежало на сина й. Майката на Д.- С. вече била починала, а сестра му - М. отказвала да даде каквито и да било документи и информация. Снабдила със строителните книжа за къщата, издадени и подписани от Главния архитект на Община Батак, като в разрешението за строеж № 46 от 06.06.2007г. на първо място бил посочен Д.с неговото ЕГН, на второ място майка му - С.

Н. без ЕГН, на трето място сестра му - М.Г. и тя без ЕГН. Името на ищцата не фигурирало никъде в разрешението за строеж. В протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа като възложители са посочени Д., С. и М.. В титулът, най-отгоре, като строител е посочен Д.С.Н.. На всички проверки и констатации се е подписвал единствено и само Д.Н.. В констативен акт за установяване съответствието на строежа от 09.07.2007г. като строител е посочен единствено Д.С.Н.. В акт за приемане на конструкцията от 02.10.2007г. като строител фигурира отново единствено Д.С.Н..

В констативен акт за установяване годността за приемане на строежа от 25.02.2008г. като възложител и строител е посочен само Д.С.Н.. В Технически паспорт, peг. № 11 от 17.03.2008г. на построената вече жилищна сграда, в раздел 5 - „Данни за собственика" е посочен единствено Д.С.Н.. В удостоверение № 11 от 17.03.2008г. за въвеждане в експлоатация на строеж жилищна сграда с гаражи като възложители са посочени Д., С. и М. (последните две без посочено ЕГН). Счита, че погрешно в някои документи фигурират имената на М.Г. и С. Н., а нейното име, като негова съпруга, не фигурирало никъде.

При декларирането на имота в СГКК гр.

Пазарджик за собственици на новопостроената къща са посочени Д.С.Н., С. Т. Н.и М.С.Г..

(В Скица на сграда № 15-978435/28.10.2019г. с идентификатор *** - няма данни за идеалните части и няма документ за собственост); за собственици на селскостопанска сграда, която на практика представлява гараж отново са посочени Д.С.Н., С. Т. Н.и М.С.Г. (Скица на сграда № 15-255476/13.03.2020г. с идентификатор ***); за собственици на селскостопанска сграда, представляваща другия гараж няма нанесени данни за собственици (Скица на сграда № 15-255491/13.03.2020г. с идентификатор *** - няма данни за собственици).

Имайки предвид тази строителна документация и последващото нанасяне на информацията в кадастъра се правел погрешния извод, че ищцата нямала никаква собственост върху въпросната жилищна сграда с гараж. Твърди че Жилищната сграда с гаражи, находяща се в гр. Батак, *** е строена по време на сключения между ищцата и Д.Н. граждански брак и е резултат от съвместния принос на двамата. Сочи практика.

Твърди че притежава ½ идеална част. Синът им С. е наследник на другата половина от дела на съпруга й в тази къща, а действителната воля на Д., била синът му да получи всичко за себе си.

Счита претенциите на М.Г. върху ½ ид.част от новопостроената къща не само за неправилни и незаконосъобразни, но и за морално укорими. През всички години, грижи за общото дете е полагала ищцата, като детето не е било лишавано от нищо. Осигурявала необходимите средства както за неговото отглеждане, обучение, възпитание, така и за ежедневните битови нужди, които има едно дете, а именно то да е нахранено, да е на топло и да има всичко необходимо от което се нуждае според възрастта си. За отглеждането на детето ни Д.е давал месечна издръжка и то след развода през 2013 година. Преди развода, той почти не й помагал финансово, тъй като устно се били договорили тя да отглеждам детето, а той да строи къщата. Ето затова претендира за съвместен принос от нейна страна при построяването на къщата от Д.. Въпросният имот е деклариран в Местни данъци и такси при Община Батак само на името на Д.Н.. Узнала това, когато отишла да плаща данъци за имота, като представя писмени доказателства в тази връзка.

Молят да ги призове съда и да постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на ищците -М.Г.М. и сина й С.Д.Н., че М.С.Г. не е собственик на ½ ид.ч. от следния недвижим имот, построен по време на брака й с Д.Н., а именно: сграда с идентификатор *** с адрес в гр. Батак, п.к. 4580. ул. „Вела Пеева" № 11, построена в поземлен имот ***. със застроена площ 65 кв.м. на 2 етажа, с предназначение жилищна сграда - еднофамилна, сграда с идентификатор *** с адрес в гр. Батак, п.к. 4580, ***, построена в поземлен имот

***. застроена площ 21 кв.м.. на 1 етаж, с предназначение --селскостопанска сграда, сграда с идентификатор *** с адрес в гр. Батак, п.к.

4580, ***, построена в поземлен имот ***, застроена площ 12 кв.м. на 1 етаж, с предназначение селскостопанска сграда.

Правят доказателствени искания и претендират разноски.

Уточнява преди съдебно заседание, че процесните имоти са собственост изцяло на двамата ищци – за С. по наследство от баща му – ½ и за М. също ½ като съсобствен в резултата на съвместен принос за придобиването им през време на брака им.

В срока за отговор такъв е постъпил от ответника. Оспорва иска като недопустим.Твърди, че макар и да е завършен строежът на къщата по време на брака на ищцата с Д.Н., иска е процесуално недопустим, тъй като поземленият имот в който е построена процесната сграда е наследствен, а 1/3 ид.ч. от него е била собственост на Д.Н. / н.а. №103, том 1, дело 252 от 10.06.1986г/, но не е построена при общ принос на съпрузите. Издадено е от Главен архитект при Община Батак Удостоверение №11/17.03.2008г. за въвеждане в експлоатация на строеж, в което е отразено, че възложители са Д.Н., С. Н. и М.Г. -собственици на поземления имот по н.а. №103/1986г. и строежът е изпълнен в съответствие с одобрените проекти от 04.05.2006г. по издадена скица-виза от главен архитект на Община Батак №73/23.02.2006г., т.е. още преди брака им предприели съвместното изграждане на жилищната сграда, а не след брака им както твърди ищцата.

С н.а. №44, том 2, дело №213/2016г. на

Нотариус Софка Тумбева и Акт №10, том 11, дело 1182 от 22.11.2016г. по описа на СВ при PC Пещера, Д.Н. и С. Н. са прехвърлили притежаваните от тях по равно - по 1/3 ид.ч. от поземления имот с идентификатор *** , в който имот е построена и процесната жилищна сграда. Твърди приложението на чл.99 от ЗС всичко останало което е построено в имота е нейна собственост, тъй като не е уговорено друго , поради което ищцата не може да претендира и за другите две постройки.

Неоснователно било твърдението на ищцата, че нейното име липсвало във всички документи за построяването на къщата, тъй като тя не била собственик на поземления имот и проекта за жилищната сграда е одобрен преди сключване на брака им.

Ищцата нямала качеството на наследник на съпруга си /Удостоверение за наследници изх№106-АО-248 от 12.11.2019г./. До смъртта на майка им С. Н., брат й е имал 1/3 ид.ч. от построената в поземления имот къща по време на фактическата му раздяла, без да е налице съвместен принос от страна на ищцата, поради което същата е негова индивидуална собственост, а до 1/2 ид.ч. от цялата къща е собственик в качеството си на наследник на тяхната майка, каквато част наследява и сина му С. след неговата смърт на 25.02.2019г.

, а останалата 1/2 ид.част е собственост на ответницата Г..

Ищцата никога не е живяла в гр.Батак.

Брака си сключили във Велико Търново .Дори след сключването на брака им, те заживели разделено. Той си работел в Пловдив и в гр.Батак. След раждането на детето си, ищцата не пожелала да дойде да живее с тях в родната им къща. Останала с детето да живее в гр.Велико Търново, като никога не е идвала с детето в гр.Батак, живеели във фактическа раздяла / факт който тя не отричала , а потвърждава, че дори и след построяване на къщата , тя не е живяла с него, защото били в лоши отношения и се развели през 2013 г./, като и след развода до смъртта си останал сам. Тази фактическа раздяла изключва приноса на ищцата като съпруга към момента на построяване на къщата, и е основание за оборване презумпцията на чл. 21 ал.1 СК. Съпругата няма принос, изразяващ се както в пряко материално съдействие за изграждане на процесния имот, така и в грижи по домакинството. Не е вярно, че те са имали уговорката той да строи къща, а тя да гледа във Велико Търново детето, тъй като съвместното им решение за изграждане на къщата било още преди да сключат граждански брак. Твърди че ищцата не е работила никога, а съпругът й я издържал изцяло , както и детето си, включително и след развода. Много често ищцата не давала на бившия си съпруг да вижда детето, за което е сигнализирал през 2013г. Отдел „Социално подпомагане“- гр.Велико Търново за условията и начина на отглеждане на детето. Завел дори изпълнително дело пред ЧСИ за нарушаване условията по съдебното решения за контакти и свиждане с детето. Не е вярно ,че е плащал единствено и само задълженията си по издръжката след развода. Давал й наема от магазина му в гр.