Решение № 3871 от 19.10.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3871 гр. Варна, 19.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елена Н. при участието на секретаря Антония Анг. Пенчева като разгледа докладваното от Елена Н. Гражданско дело № 20253110110265 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по предявен от Д. Н. Ш., ЕГН **********, с адрес: гр. В. срещу „КЕШ ПОЙНТ БЪЛГАРИЯ“ ООД, ЕИК 207079835, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115Е, ет. 5, иск съдът да прогласи за нищожен Договор за потребителски кредит № 1104133 от 04.07.2024 г., сключен между Д. Н. Ш., ЕГН **********, с адрес: гр. В. и „КЕШ ПОЙНТ БЪЛГАРИЯ“ ООД, ЕИК 207079835, със седалище и адрес на управление гр.

София, бул. „Цариградско шосе“ № 115Е, ет. 5, представлявано от Николай Пенчев Пенчев, като противоречащ на императивните разпоредби на чл. 22 от ЗПК, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 във вр. с чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

В исковата молба се излага, че на 04.07.2024 г. между ищцата Д. Н. Ш., ЕГН ********** и „КЕШ ПОЙНТ БЪЛГАРИЯ“ ООД, ЕИК 207079835, бил сключен Договор за потребителски кредит № 1104133 към искане № 9397379. По силата на договора, ответното дружество предоставило в заем сума в размер на 1400 лв. /хиляда и четиристотин лева/ на Д. Н. Ш., която се задължила да върне предоставената й сума в срок до 04.06.2025 г. на 11 месечни вноски, при лихвен процент от 51 % и годишен процент на разходите 64,34 %. Посочено било, че общата сума за плащане от Д. Ш. е в размер на 1885,87 лв. /хиляда осемстотин осемдесет и пет лева и 87 ст. /. В чл.3 , ал.1 от Договора били посочени параметрите на заема, както и че размерът на първите четири (4) вноски е 59,50 лв., а на останалите седем (7) вноски са по 235,41 лв.

В чл.5 от Договор за потребителски кредит № 1104133 от 04.07.2024 г. било предвидено, че договорът за кредит ще бъде обезпечен с поне едно от посочените обезпечения: безусловна банкова гаранция или поръчителство на едно или две физически лица. В чл.5, ал.1, т.1 от Договора било уговорено, че безусловната банкова гаранция следва да бъде издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период от сключване на договора за кредит до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска за погасяване на кредита и обезпечаваща задължение в размер на 1 общата сума за плащане по договора за кредит, включваща договорената главница и лихва. В чл.5, ал. 1, т.2 от Договора били предвидени и изисквания към поръчителството: 1) при един поръчител - осигурителният му доход да е в размер на не по-малко от седем пъти размера на минималната работна заплата за страната; 2) при двама поръчители - размерът на осигурителният им доход на всеки един от тях следва да е в размер на не по-малко от четири пъти размера на минималната работна заплата за страната. Освен това поръчителят/ите не трябва да е поръчител/и по други кредити, сключени с кредитора; да не е кредитополучател/и по договор с кредитора, по който е налице неизпълнение; да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „редовен“, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размерът на получавания от тях доход.

Предвидено било кредитополучателят да предостави посоченото обезпечение в срок до 3 (три) дни от сключване на договора, като съгласно чл. 11, ал. 1, в случай че кредитополучателят не представи договореното в чл.5 обезпечение в тридневен срок от сключването на договора или представеното обезпечение не отговаря на посочените условия, то кредитополучателят дължи неустойка в размер на 1909,13 лв., която се заплаща разсрочено, съгласно включения в Договора погасителен план. Предвид задължението предвидено в чл.5 от Договора, към Погасителния план е включена и неустойката, като към размера на първите четири (4) вноски е включена неустойка 285,50 лв., а към останалите седем (7) вноски 109,59 лв. Размерът на общата погасителна вноска с включена неустойка е в размер на 345 лв., а общото задължение 3795 лв.

Излага се, че така уговореният размер на неустойката не е включен в годишния процент на разходите, посочен в договора за кредит, което представлява нарушение на императивната норма на чл.11, ал.1, т.10 и т.11 от ЗПК и води до нищожност на целия договор на основание чл.22, ал.1 ЗПК. Отделно от горното се излага, че ако неустойката се включи в размера на ГПР по договора, това неминуемо ще доведе до надвишаване императивния максимум на ГПР, посочен в чл.19, ал.4 ЗПК.

В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва предявения иск, като излага следното:

На първо място твърди, че на основание чл. 26, ал. 4 ЗЗД нищожността на отделна договорна клауза не влече недействителност на целия договор, доколкото същият може да се прилага и без нея. Неустоечната клауза не е част от съществените параметри на договора за заем, тъй като е договорена между страните, за да обезпечи изпълнението на акцесорно задължение на заемателя и ако неустойката се приеме за нищожна, то същата ще се счита изначално за неуредена между страните, респективно твърдението за нищожност на целия договор поради това, че тя не е включена в ГПР, е неоснователно.

Сочи, че валидността на договора за кредит произтича от това, че основните му параметри - главница и лихва, са валидно уговорени в изискуемата от закона форма, покрити са всички изисквания на ЗПК, регламентирани в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 ЗПК.

Противно на твърдението в исковата молба счита, че по отношение на формирането на годишния процент на разходите /ГПР/ са спазени всички, закрепени в чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК изисквания, като както в договора за потребителски кредит, 2 така и в издадения стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити ясно е посочено, какъв е размерът на ГПР и по какъв начин се формира същият, а именно от посочените в разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК компоненти. Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК „ГПР не може да бъде по-висок от 5 пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и валута, определена с Постановление на МС на РБ.“ При нормативно определен лимит на ГПР към датата на сключване на договора от 68,15 % и ГПР определен в процесния договор в размер на 64,34 %, е видно, че в случая годишният процент на разходите не надхвърля пет пъти размера на законната лихва за забава, поради което не е налице нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Твърди, че уговорената неустойка не е и не следва да бъде включвана в ГПР.

Кредитодателят е длъжен да посочи ГПР и компонентите му към датата на сключване на договора. От своя страна, неустойката е проявление на свободата на договаряне между страните, като в настоящия случай е уговорена като плащане, в случай че кредитополучателят не осигури обезпечение на главното вземане на кредитодателя след сключване на договора. Изхождайки от волята на страните и от закона, става ясно, че е изначално невъзможно уговорената неустойка да бъде включена в ГПР, доколкото е сбор от разходите, които представляват цената за предоставената на потребителя услуга. За да бъде информирано решението на кредитополучателя, то същият следва да е наясно предварително за размера на тази цена и не се включва в задължителните елементи, които формират ГПР, съгласно чл. 19, т. 2 от Директива 2008/48/.

Излага, че при така формулираните клаузи и от съдържанието на договора става ясно, че още към момента на сключването му потребителят е бил уведомен за всички възможни суми, с които би могъл да се задължи към кредитодателя при всички възможни хипотези на развитие на отношенията им, което било постигнато с индивидуално уговорени параметри на договора, за които потребителят е бил наясно предварително, като е имал възможността да се откаже от договора без каквито и да било последици при сключването му, както и след това.

За неоснователни счита и аргументите за нищожност поради липса на направена проверка на кредитоспособността на потребителя, като твърди, че такава проверка е извършена при отправяне на искането за отпускане на кредит от страна на кредитополучателя.

Нещо повече,

ЗПК предвижда единствено административнонаказателна отговорност за кредитодател, който не е извършил такава проверка на кредитополучателите си и смята, че последица от липсата й не може да бъде нищожност на клауза, с която се уговаря неустойка. Цитираният наднационален акт е транспониран в българското законодателство в посочения от него смисъл. Дори и в самата Директива нищожността на клауза като процесната не е изведена като последица, която националното законодателство следва да предвиди в случаите, в които кредитодателите не извършват проверка на кредитоспособността на клиентите си.

Твърди, че оспорената от ищеца неустойка е била уговорена като санкция за неизпълнение, в случай че кредитополучателят не изпълни поетия с подписването на договора ангажимент да предостави на кредитора си поне едно от следните обезпечения - банкова гаранция или поръчител, отговарящ на посочените в договора условия. Съгласно чл. 11, т. 18 ЗПК предоставянето на обезпечения при потребителското кредитиране е съобразена със закона практика, която не води задължително до неравновесие в правата и задълженията на страните: Процесният договор за потребителски кредит е сключен изцяло по волята на ищеца, който е 3 попълнил искане за сключване на договор за кредит, получил е подробна информация за желания от него кредитен продукт под формата на Стандартен европейски формуляр и е имал пълното право да се съгласи или не с отделни клаузи на договора, вкл. да предложи различни формулировки. Дори да не е могъл да обмисли достатъчно добре ангажимента, който поема по силата на клаузата от договора, задължаваща го да предостави обезпечение по кредита, кредитополучателят е разполагал с цели 14 /четиринадесет/ дни, в които да упражни правото си на отказ от договора по реда на чл. 29 ЗПК, информация за което е получил още със Стандартния европейски формуляр, без да е обвързан по никакъв начин от оспорената в настоящото дело неустойка, както и без никакви други отрицателни последици - заплащане на обезщетения или такси. Счита, че именно чрез възможността за отказ от договора се гарантират в най-пълна степен правата на потребителя, в случай че последният реши, че е сключил договор при недостатъчно изгодни за него условия. Като друга възможност за кредитополучателя счита възможността за удължаването на срока за предоставяне на обезпечение чрез нарочна молба до кредитора и/или предоставянето на различно заместващо обезпечение като издаването на запис на заповед например. В случая ищецът не се е възползвал от нито една от договорно и законоустановените си права, от което ставало ясно, че потребителят изобщо не е имал намерение да предоставя обезпечение, тъкмо обратното, с изтеглянето на кредита е целял да се обогати неоснователно от кредитодателя си, като впоследствие заведе максимален брой неоснователни искове срещу своя кредитор. Твърди, че потребителя е договарял недобросъвестно в нарушение на изискванията на чл. 12 ЗЗД и универсалния принцип на правото, че никой не може да черпи права от неправомерното си поведение.

Твърди, че не е налице противоречие на договорната неустойка с добрите нрави, поради изброените по-горе причини и възможността кредитополучателят да може да въздейства върху обстоятелствата, водещи до начисляването й, респективно върху цялостното й отпадане, както поради факта, че е имала предварително определен начален и краен момент, също така е била с фиксирани параметри за срока на договора. При сключване на процесния договор кредитополучателят не е предоставил обезпечение, което да гарантира интереса на кредитора от връщането на предоставения заем, въпреки изискването за това, а от своя страна кредиторът е направил предварителна оценка на вредите от липсата на такова обезпечение в хипотезата на несъбираемост на вземането, калкулирайки я в договорната неустойка, като е дал възможност и допълнителен срок на клиента да предостави такова обезпечение и съответно да не плаща неустойката. Във връзка с изложеното счита, че ищецът напълно неоснователно се позовава на чл. 33, ал. 1 ЗПК, доколкото цитираната разпоредба урежда правило при забава на погасяванията на потребителя. В настоящия случай неустойката е уговорена за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, не при забавено изпълнение на потребителя.