Решение № 5720 от 25.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5720 гр. София, 25.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПОЛИНА АНД.

ХАДЖИМАРИНСКА при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА като разгледа докладваното от ПОЛИНА АНД. ХАДЖИМАРИНСКА

Гражданско дело № 20221110117640 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от К. П. Д. срещу Р. С. Г., с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС за заплащане на сумата от 6000 лв. – обезщетение, равняващо се на 1/4 части от наемната цена, получавана от ответницата в периода 01.04.2017г. – 31.03.2022г. за съсобствения между страните недвижим имот – апартамент ......, находящ се в гр. ........... ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на делото до окончателното плащане.

В исковата молба се твърди, че страните са съсобственици на недвижим имот, представляващ апартамент ......, находящ се в гр. ........... който е нанесен в КККР като самостоятелен обект с идентификатор .......... при следните квоти: 1/4 идеална част за ищеца К. П. Д., и 3/4 идеални части за ответницата Р. С. Г.. Ищецът излага, че ответницата изцяло ползва съсобствения имот, като му е станало известно, че същата го е отдала под наем на трети лица при уговорен месечен наем от 400 лв. Излага, че в качеството му на съсобственик на имота му се дължи припадаща се част от получаваната наемна цена съобразно притежаваната от него квота от съсобствеността, като такава не му била изплащана от ответницата. С тези доводи обосновава правния си интерес от търсената искова защита. Претендира за присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК от страна на ответницата е постъпил отговор на исковата молба, чрез назначения й особен представител, с който оспорва исковата претенция по основание и размер. Оспорва твърдението на ищеца, че тя ползва 1 съсобствения недвижим имот, като е отдала същия под наем на трети за спора лица.

По тези съображения моли за отхвърляне на предявения иск.

Съдът, като прецени твърденията на страните и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, формира следните изводи от фактическа и правна страна:

Предмет на исковата претенция е вземане, представляващо припадаща се на ищеца част от гражданските плодове от съсобствен между него и ответницата недвижим имот, изразяващи се в получаваната от нея през исковия период наемна цена за имота. Съобразно чл. 93 ЗС добивите от вещта – естествени или граждански плодове, принадлежат на собственика. В отношенията между съсобственици разпоредбата на чл. 30, ал. 3 ЗС повелява, че всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си. Съгласно посочената норма съсобственикът има право на припадаща се част от плодовете на вещта съобразно с участието си в съсобствеността. Тази разпоредба се основава на принципа за недопускане на неоснователно имуществено разместване между отделните съсобственици. Когато правото на собственост върху вещта е съпритежание на две или повече лица и същата е отдадена под наем само от част от съсобствениците, те дължат на основание чл. 30, ал. 3 ЗС припадащата се част от наема на другите съсобственици.

Следователно основателността на предявения иск се предпоставя от установяване на следните правопораждащи спорното право факти: 1/ съпритежавано от страните право на собственост върху процесния имот; 2/ сключен от ответницата договор за наем на съсобствения имот, действащ в рамките на исковия период, по който последната е извлякла лично за себе си ползи от имота /граждански плодове под формата на получена наемна цена/. Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК установяването на тези факти е в доказателствена тежест на ищеца.

От събраните писмени доказателства се установява, че по силата на договор за покупко-продажба от 21.10.2016г., обективиран в Нотариален акт № 112, том II, рег.№ 15768, дело № 279/2016г. на нотариус Р. Р., рег.№ 104 при НК, Р. Д. Р., легитимирайки се като собственик по силата на завещание, е прехвърлила правото си на собственост върху самостоятелен обект в сгР. с идентификатор .......... представляващ апартамент ......, находящ се в гр. ........... на Р. С. Г. срещу продажна цена от 9800 лв. /л. 5/. Съобразно постигнатите договорености по раздел II от сделката продавачът Р. си е запазила пожизнено и безвъзмездно правото на ползване върху имота.

С Решение № 157498 от 03.07.2019г. по гр.д. № 30885/2017г. на СРС, 120 с-в, е признато за установено, по иск с правно основание чл. 108 ЗС, спрямо Р. С. Г., че К. П. Д. е собственик на 1/4 идеална част от процесния недвижим имот – апартамент, находящ се в гр.

............. като ответницата е осъдена да предаде на ищеца владението на посочената идеална част /л. 6-9/. За да уважи иска, съдът е приел, че сключеният между Р. Д. Р. и Р. С. Г. договор за покупко-продажба от 21.10.2016г. е породил транслативното си действие само по отношение на 3/4 идеални части от имота, които са били в патримониума на продавача към датата на разпоредителната сделка – толкова, колкото реално е притежавал праводателят й по завещанието към момента на откриване на наследството. Видно от извършено върху решението отбелязване, същото е влязло в сила на 14.12.2021г.

2

Като писмено доказателство по делото е представена и справка за отдалечен достъп от Агенция по вписванията от персоналната партида на ответницата Р. Г. /л. 96-97/. От нейното съдържание се установява, че на 12.02.2020г. е вписан договор за дарение на апартамент ......, находящ се в гр. ............. в полза на трето за процеса лице – ........

Останалите документи, представени по делото от третото за спора лице Р. Д. Р.

(саморъчно завещание от 01.06.2016г. на ..........в и протокол за обявяване на завещанието от 01.09.2016г. на нотариус Р. Р.) не подлежат на обсъждане, доколкото не са приобщени към доказателствата.

Въз основа на така обсъдените писмени доказателства и съобразявайки обективните и субективни предели на силата на пресъдено нещо на решението на СРС, 120 с-в, настоящият състав приема, че в периода до 12.02.2020г. страните са били съсобственици на процесния имот при квоти 1/4 идеална част за ищеца и 3/4 идеални части за ответницата (които 3/4 части са обременени с вещно право на ползване на Р. Д. Р.), като към датата на приключване на устните състезания – 10.06.2019г., по гр.д. № 30885/2017г. на СРС, 120 с-в, имотът е бил изцяло във владение на ответницата. Като последица от извършената от ответницата безвъзмездна разпоредителна сделка след 12.02.2020г. притежаваната от нея част от имуществената общност е преминала в патримониума на ........ т.е. от този момент, макар и съсобствеността върху недвижимия имот да не е прекратена, между страните е престанало да съществува правнорелевантното материално правоотношение, което изключва възможността отношенията помежду им по повод ползите и тежестите на имота да се регулират от разпоредбата на чл. 30, ал. 3 ЗС.

По делото е представен договор за наем, сключен между Р. С. Г. и трето за спора лице Е. Д. П. /л. 71-73/, по силата на който ответницата е предоставила на П. за временно възмездно ползване апартамент ......, с адрес: гр. ............. ......, считано от 01.04.2018г., срещу наемна цена от 400 лв. месечно. Съдоговарящите са постигнали съгласие наемното правоотношение да бъде безсрочно – арг. от раздел V, т. 1. Като писмено доказателство е прието и извлечение от Книга на собствениците в сгР. в режим на етажна собственост, намираща се в гр. ........... /л. 66-67/, от която се установява, че наемателят Е. Д. П. е вписан като ползвател на апартамент ...... с посочена начална дата на обитаване – 01.04.2017г.

Представен е и договор за наем от 01.04.2021г. /л. 68-70/, с който ........в качеството на наемодател е предоставила на Н. А. К. като наемател ползването на процесния недвижим имот срещу наемна цена в размер от 400 лв., като наемното правоотношение и по този договор е безсрочно.

За установяване на обстоятелствата относно отдаването на процесния имот под наем в рамките на исковия период са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Н.

К., който излага данни, че и понастоящем е наемател на имота, като заплаща наемна цена и консумативни разноски съобразно договореното. Споделя, че разходите, състоящи се в отстраняване на повреди в апартамента, били поемани от „собственика Р., която присъства в залата“ (същата действително присъства по време на разпита). Ценени съобразно правилото на чл. 172 ГПК, свидетелските показания следва да бъдат кредитирани като дадени от трето 3 незаинтересовано лице, последователни и логични, неопровергани от останалите събрани доказателства. Следва да се отбележи, че несъответствието между сочените от свидетеля данни относно собственика на недвижимия имот и данните по писмените доказателства не рефлектира върху достоверността на гласните доказателства, тъй като по естеството си в тази част не представляват възприятия за факти, а израз на субективно убеждение относно собствеността.

По делото като свидетел е разпитан и Е. Д. П., който излага, че обитавал процесния имот в приблизителния период от 2016г. до 2020г. срещу наемна цена в размер от 400 лв.

Свидетелят твърди, че сключил договор за наем с наемодателката, чието име не си спомня, но била възрастна жена над 70 години. Излага, че със същата жена било постигнато и ново споразумение, с което се удължавал срокът на сделката, както и че разговорите във връзка с напускането на имота били проведени именно с нея. Изразява предположение, че въпросната жена е майка на Р. Г., която не познава и не е контактувал с нея. Посочва, че през срока на действие на договора е поддържал контакт единствено с възрастната жена. Излага, че заплащал наемната цена по банков път, като не знае кой е бил титуляр на банковата сметка, предполага, че това е била сметката на възрастната жена. При съблюдаване правилото на чл. 172 ГПК на свидетелските показания следва да бъде дадена вяра, тъй като възпроизвеждат последователно лични непосредствени възприятия на свидетеля без вътрешни противоречия. Отчитайки изминалия дълъг период от време, както и особеностите на човешката памет, житейски логично и разбираемо е свидетелят да няма ясен спомен за всички релевантни обстоятелства, в частност относно точния период на предоставеното му ползване на имота и имената на сочената от него възрастна жена, с която е имал отношения по повод ползването.

Доколкото автентичността на подписа за наемодател в сключения от Е. П. договор за наем не е оспорена по реда на чл. 193, ал. 1 ГПК, същият се ползва с формална доказателствена сила относно авторството на волеизявлението, поради което съдът намира, че договорът е подписан от ответницата като страна наемодател. Въз основа на този договор и по данни от кредитираните гласни доказателства се установява, че в неустановен с точност като начален и краен момент период от 2016г. до 2020г. между ответницата и Е. П. формално е съществувало наемно правоотношение с предмет възмездното ползване на процесния имот.

Само по себе си отдаването на съсобствената вещ под наем обаче не обосновава основателност на претенцията по чл. 30, ал. 3 ЗС. От значение е дали ползващият съсобственик е реализирал доходи и дали те са резултат и от ползването на притежаваната от другия съсобственик идеална част, от което последният е бил лишен. В тази връзка, ако съсобственикът не е извлякъл никаква полза, то той не дължи нищо на останалите съсобственици, тъй като има право да си служи с общата вещ наред с тях /в този смисъл Решение № 212 от 10.09.2012г. по гр. д. № 338/2011г. на ВКС, IV г.о./.

От събраните доказателства не се установява в условията на пълно и главно доказване, тежестта за което е върху ищеца, че ответницата е реализирала доходи от фактически получавана от нея наемна цена. Показанията на свидетеля П. не могат да 4 послужат като източник на данни в този смисъл, тъй като в тази си част са непълни и почиващи на предположения. От тях става ясно единствено, че наемната цена не е плащана в брой, а по банков път, но доколкото в наемния договор не е посочена банкова сметка на ответницата, по която да се извършва плащането, не би могло да се изведе категорично, че плащането е било в полза на ответницата. Нещо повече, от техния съвкупен анализ със свидетелските показания на К. може да се направи обоснован извод, че наемната цена е получавана от третото за производството лице – Р. Д. Р., която се установи, че е титуляр на безвъзмездно и пожизнено право на ползване върху недвижимия имот. Показанията и на двамата свидетели кореспондират помежду си относно обстоятелствата по изпълнение на наемните договори, отношения по повод на което наемателите са имали единствено с Р. Р..