Решение № 15536 от 04.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15536 гр. София, 04.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПОЛИНА АНД.

ХАДЖИМАРИНСКА при участието на секретаря Теодора Ст. Велчева като разгледа докладваното от ПОЛИНА АНД. ХАДЖИМАРИНСКА

Гражданско дело № 20231110164194 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от Й. М. М. срещу „Стик - кредит“ АД, с която са предявени искове с правно основание основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 143, ал. 2, т. 5 и чл. 146, ал. 1 ЗЗП, чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 27, ал. 1 от сключен между страните Договор за потребителски кредит № 794860/21.02.2022г., предвиждаща заплащане на неустойка за непредоставяне на обезпечение, и за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 273,42 лв. (след допуснато изменение на осъдителния иск по чл. 214, ал. 1 ГПК чрез увеличаване на размера му), представляваща недължимо платена и подлежаща на връщане сума по нищожната клауза.

В исковата молба ищцата твърди, че е сключила с ответника Договор за потребителски кредит № 794860/21.02.2022г., по силата на който последният й е предоставил сумата от 800 лв., със срок на погасяване 24 месеца, при посочени в договора ГПР 36,71 % и ГЛП 31,68 %. В чл. 17 от договора е предвидено обезпечаване на кредита с поръчителство от физическо лице, отговарящо на определени условия, или банкова гаранция. Съгласно чл. 27 от договора в случай, че не предостави обезпечение по реда и условията на чл. 17, кредитополучателят дължи неустойка в размер от 0,9 % от стойността на усвоения кредит, платима разсрочено съобразно приет погасителен план. Ищцата поддържа, че тъй като не е обезпечила кредита съгласно предвиденото в договора, й е начислена така договорената неустойка в общ размер от 1944,32 лв. Навежда подробни съображения, че процесният договор, в 1 частност клаузата на чл. 27, ал. 1 от същия, са нищожни. В тази връзка поддържа, че не е спазена предвидената от закона форма на договора поради нарушение изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК. Поддържа също нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК поради непосочване на реалния размер на ГПР и липса на ясна методика за определянето му, което съгласно чл. 22 ЗПК влече недействителност на договора. Счита, че оспорената клауза е неравноправна на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, тъй като задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано висока неустойка. Твърди също, че договорената неустойка по естеството си представлява разход, отговарящ на критериите по § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, като с уговарянето й под формата на обезщетение за неизпълнение се заобикаля изискването по чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като с включването й в ГПР същият надхвърля законово допустимия размер. Твърди и нарушение разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК. Навежда нищожност на неустоечната клауза и поради накърняване на добрите нрави, като твърди, че в нарушение на изискванията за справедливост и добросъвестност в отношенията неустойката е уговорена извън присъщите й обезщетителна, обезпечителна и санкционна функция. Отделно от горното, твърди нищожност на договора поради неспазване изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, позовавайки се на неяснота относно дължимата за срока на кредита възнаградителна лихва и съотнасянето й с ГПР, както и счита, че същата е в размер, надвишаващ трикратния размер на законната лихва, противоречащ на добрите нрави. С тези доводи ищцата обосновава правния си интерес от търсената искова защита. Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба с изразено становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва твърденията на ищцата за нищожност на процесния договор, който поддържа, че е сключен при спазване изискванията на ЗПК, като излага подробни аргументи, че договорът, вкл. оспорената клауза от него не страдат от сочените в исковата молба пороци. Моли за отхвърляне на исковите претенции и за присъждане на сторените деловодни разноски.

Съдът, като прецени твърденията на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, формира следните изводи от фактическа и правна страна:

При изложените в исковата молба твърдения за платени от ищцата в полза на ответника суми по договор, който се поддържа да е нищожен изцяло, респ. в частта на конкретно оспорената клауза от него, сезиращите съда искове са допустими, предявени при наличие на процесуалните предпоставки, обуславящи съществуването и надлежното упражняване на правото на иск. Противно на наведените от ответника възражения за недопустимост, за ищцата е налице правен интерес от търсената с всеки от предявените искове защита с оглед разрешаване със сила на пресъдено нещо спора между страните относно действителността на оспорената договорна клауза, като 2 основание за прилагане и последиците от твърдяната нищожност.

За успешното провеждане на предявените искове в тежест на ищцата е да докаже наличието на сключен между страните договор за кредит със соченото в исковата молба съдържание, и пороците, които твърди да влекат нищожност на договора, респ. на оспорената клауза от същия, както и извършено плащане на исковата сума в погашение на поето с договора задължение, докато ответникът носи тежестта за доказване на валидно правно основание за получаване на сумата.

По делото не е спорно и от събраните писмени доказателства се установява, че на 21.02.2022г. между Й. М. М., в качеството на кредитополучател, и „Стик - кредит“ АД, в качеството на кредитодател, е сключен чрез средства за комуникация от разстояние Договор за потребителски кредит № 794860, по силата на който ответното дружество е предоставило на ищцата кредит в размер от 800 лв. срещу поето от нея задължение за връщането му ведно с възнаградителна лихва на 24 месечни погасителни вноски по приет погасителен план, с падеж на последна вноска 21.02.2024г., при фиксиран годишен лихвен процент 31,68 % и годишен процент на разходите 36,71 %. Условията по договора са разписани в изготвен Стандартен европейски формуляр, като част от съдържанието на договора са типови клаузи, обективирани в приети от кредитодателя Общи условия, които документи са предоставени на кредитополучателя съгласно обективирано в договора изявление от последния. Предвидено е обезпечаване на кредита, което съгласно чл. 17, ал. 1 кредитополучателят следва да осигури в срок до 3 дни от сключване на договора, под формата на поръчителство от трето физическо лице или банкова гаранция в размер на цялото задължение със срок на валидност най-малко 30 дни след падежа на последната вноска. Съгласно чл. 17, ал. 2 третото лице поръчител се одобрява от кредитора и следва да отговаря на изисквания, посочени в Общите условия – да е дееспособно навършило 21 години лице, с българско гражданство и постоянно местоживеене в страната, с непрекъснати осигурителни права през последните 12 месеца преди подаване на заявката за кредит, което полага труд по трудово/служебно правоотношение по безсрочен договор и не е в период на предизвестие за прекратяването му към датата на заявката за кредит, както и е получавало редовно възнаграждението си за последните 12 месеца, с минимален осигурителен брутен доход от 1500 лв., с добро кредитно досие и др. (чл. 20, ал. 1 и ал. 2 ОУ). Съгласно чл.

27, ал. 1 и ал. 2 при неизпълнение задължението за предоставяне на обезпечение кредитополучателят дължи неустойка в размер от 0,9 % от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е осигурено обезпечение, като неустойката се заплаща разсрочено заедно с всяка погасителна вноска.

Не се спори, че ищецът не е предоставил предвиденото обезпечение, като видно от представения погасителен план в размера на погасителните вноски е 3 включена като дължима и начислена неустойка в общ размер от 1944,32 лв.

От заключението на приета по делото съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като компетентно и обосновано изготвено, както и неоспорено от страните, се установява, че ищцата е заплатила в полза на ответното дружество обща сума в размер от 1128,10 лв., отнесена в погашение на задълженията й по договора, както следва: за главница – 800 лв., за възнаградителна лихва – 54,68 лв., и за неустойка – 273,42 лв. Съгласно констатациите на вещото лице с включване на начислената по кредита неустойка при изчисляване на ГПР по договора същият би бил в размер от 391,19 %.

Спорът между страните се концентрира върху валидността на процесния договор и съдържащата се в него клауза, предвиждаща заплащане на неустойка при неизпълнение на задължението по договора за предоставяне на обезпечение, който въпрос обуславя и преценката за наличие или липса на основание за извършеното от ищцата плащане на исковата сума по договора.

Не се твърди и не са ангажирани доказателства за това предоставеният на ищцата кредит да е предназначен и използван във връзка с упражнявана от нея професионална и търговска дейност, поради което съдът приема, че ищцата е страна по сключения договор за кредит като потребител на финансовата услуга по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП, предоставена й от кредитодателя – небанкова финансова институция, търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. С оглед качеството на страните по него и естеството на престациите договорът е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК и отношенията между страните се регулират от специалния закон. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Договорът се сключва в писмена форма – чл. 10, ал. 1 ЗПК, и трябва да отговаря на строго определени изисквания по ЗПК за неговото съдържание. Според чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Следователно част от изискванията на чл. 11, ал. 1 ЗПК досежно съдържанието на договора са императивни и нарушението им влече нищожност на същия. Кредитополучателят по такъв договор се ползва и от потребителската защита срещу неравноправни клаузи по чл. 143 и сл. ЗЗП, за които съдът следи служебно – арг. чл. 7, ал. 3 ГПК.

4

Наведеното от ищцата оспорване действителността на процесния договор поради неспазване на предвидените по чл. 10, ал. 1 ЗПК изисквания за форма е бланкетно. Не се сочат конкретни пороци, нито се установяват такива – не се спори, че договорът е сключен от разстояние във формата на електронен документ, като съдържанието му, обективирано в представения по делото хартиен носител, не сочи на видни нарушения в оформлението на шрифта, нито са ангажирани експертни данни в тази насока.

Установи се, че клаузата на чл. 27, ал. 1 от процесния договор обективира неустоечно съглашение, което формално съставлява позволен от закона способ за репариране на вреди от договорно неизпълнение с изначално определяне размера на дължимото вземане за обезвреда. Конкретно уговорената в случая неустойка обаче е за непредоставено обезпечение, т.е. неустойка, която санкционира неизпълнение не на главното задължение на кредитополучателя по договора – да върне на падежа заетата сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва, а на задължението в определен срок от сключване на договора да предостави обезпечение за кредитора, от което пряко не произтичат вреди. Тази неустойка се дължи независимо от допусната забава в плащането на главното задължение, наред с главницата и уговорената възнаградителна лихва на падежните дати на погасителните вноски. При съобразяване на основанието за дължимост на неустойката съдът намира, че същата излиза извън допустимите законови рамки, тъй като кредиторът по вече отпуснат кредит получава имуществена облага без насрещна престация от негова страна и без да е извършил допълнителни разходи по кредита или да е претърпял подлежащи на репариране вреди. Това позволява на кредитора да се обогати неоснователно за сметка на длъжника и нарушава принципа на справедливост. Такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на кредитора за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията му. На практика с въвеждането на неустойката се създава допълнително обезщетение за кредитора при неизпълнение на договора, в противоречие с императивните разпоредби на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, които повеляват, че при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, като обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. Начисляването на неустойка на предвиденото в процесния договор основание е в нарушение на посочената законова забрана, тъй като тази неустойка реално се кумулира с дължимото обезщетение при забава в плащането на главното задължение, което води до заплащане на обезщетение за договорното неизпълнение в размер, повисок от допустимия от закона размер, съизмерим със законната лихва. Съобразявайки и размера на неустойката, надхвърлящ размера на главницата и лихвата по кредита, взети заедно, доколкото ответникът не твърди, нито доказва условията за предоставяне на обезпечение и предвидената неустойка да са били предмет на индивидуално 5 договаряне, неустоечната клауза е и неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП и поради това нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП.