Определение № 604 от 16.10.2024, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 604 гр. П., 16.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Г. Палова

Членове:

Мариана Ил. Димитрова

Асен В. Велев като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно частно гражданско дело № 20245200500634 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК. Съдът е сезиран с частна жалба от Г. А. К., ЕГН **********, от гр.П., ул. “Ц.А.“ № 2А, чрез адв.

С. М. от АК-П., със съдебен адрес гр. П., ул. “Ц.С.“ № 28, к.21, против определение № 1886/27.06.2024 г., постановено по гр.д. № 20245220100065 по описа на Пазарджишкия районен съд, с което е съдът е отказал да измени решение № 685 от 30.05.2024 г. по гр. д. № 65/2024 г. на Районен съд-П. в частта за разноските.

В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е неправилно.

Според частния жалбоподател в Решение от 25.01.2024 г. по дело С 438/22 г. на СЕС е посочено, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с националната правна уредба, противоречи на правна норма от европейското законодателство, националният съд може да откаже да приложи тази национална правна уредба. Според жалбоподателя това означава, че националният съд трябва да изложи подробни мотиви защо счита, че е нарушена съответната норма на европейското законодателство – в конкретния случай това е чл.101, (1) от ДФЕС и защо счита, че прилагането на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения би довело до предотвратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията. Мотиви в този смисъл липсвали в обжалвания акт, а напротив, определянето на адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. по това дело нарушавало ДФЕС, защото било далеч по-малко от получаването на възнаграждение за сходни длъжности в публичния сектор. Не бил отчетен и фактът, че адвокатската професия е свободна професия, заплаща режийни разходи и 1 разноски и подлежи на самостоятелно облагане и осигуряване, което е около 38% в Република България. Наред с това се твърди, че е невярно твърдението, че делото е с ниска фактическа и правна сложност. С исковата молба били предявени три обективно съединени иска и заедно с приложените писмени доказателства първоначално пред съда били депозирани 47 стр. документи.

Избраният начин на защита осигурявал най-адекватната за интересите на този ищец защита и не нарушавал процесуалните правни норми, нито пък представлява злоупотреба с права. Наличието на обилна съдебна практика не означавало, че едно дело е предрешено. Процесуалният пълномощник се е явил в открито съдебно заседание и е участвал активно в производството, заявявайки доказателствени искания и пледирайки по съществото на спора, поради което счита, че на ищеца се дължи пълния размер на заплатеното адвокатско възнаграждение.

Искането е обжалваното определение да бъде отменено, вместо което да бъде постановено ново, с което решение № 685 от 30.05.2024 г. по гр. д. № 65/2024 г. по описа на Районен съд-П. да бъде изменено в частта за разноските, като в полза на ищеца бъде присъдено заплатеното от него адвокатско възнаграждение изцяло.

В законния срок е постъпил писмен отговор от „С.К.“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.С., р-н „С.“, ул. „С.“ № 29, ет.7, чрез Адвокатско дружество „Н., У., М.“, БУЛСТАТ **********, чрез адв.

Х. М. от САК, със съдебен адрес гр.С., ул.“О.П.“ № 15, офис 6 с изразено становище за неоснователност на частната жалба. Твърди, че не само същата не следва да бъде уважена, а напротив, на ищеца не се дължали никакви разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, защото предявяването на две искови молби с идентично съдържание срещу един и същ ответник представлявало злоупотреба с право. Освен това трябвало да се вземе предвид, че по другото идентично дело с № 54/2024 г. по описа на ПРС в полза на същия ищец било присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 900 лв.

Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени в частната жалба, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

Районният съд е приел, че е сезиран с обективно кумулативно съединени иска:

- установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.26, ал.1 ЗЗД за обявяване за нищожна поради накърняване на добрите нрави на клаузата по т. 6.6 от сключения между страните договор за потребителски паричен заем № 901927 от 27.07.2023 г., която предвижда задължение за потребителя да заплати 2 компенсаторна неустойка на кредитора, ако в 3-дневен срок от сключването на договора не представи обезпечение на заема чрез банкова гаранция или поръчителство, отговарящо на изискванията по чл.33, ал.1 от Общите условия.

- установителен иск по чл.124, ал.1 вр. чл.22 ЗПК за обявяване на сключения между страните договор за потребителски паричен заем № 901927 от 27.07.2023 г. за нищожен поради неговото противоречие със закона.

- осъдителен иск по чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД за връщане на сумата 45 лв., която е получена от ответника без основание.

Със своето решение е обявил за недействителни на основание чл.26, ал.1 ЗЗД - поради накърняване на добрите нрави и поради противоречие със закона - клаузата за компенсаторна неустойка по т. 6.6 от сключения между страните договор за потребителски заем № 901927 от 27.07.2023 г., която задължава ищеца да плати на ответника неустойка при непредставяне на обезпечение по кредита, както и целия договор потребителски заем № 901927 от 27.07.2023 г.

Осъдил е ответника „С.К.“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. С., р-н „С.“, ул. „С.“ № 29, ет.7 да заплати на основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД на ищеца Г. А. К. с ЕГН ********** от гр. П., ул. „Ц.А.“ № 2А сумата от 45 лв., която е получена от ответника без основание.

Осъдил е ответника „С.К.“ ООД, ЕИК *********, да заплати на Г. А. К. с ЕГН ********** съдебни разноски в размер на 742 лв., от които 500 лв. адвокатско възнаграждение.

В мотивите на своето решение районният съд е приел, че в случая множеството предявени искове /два установителни, които са с преюдициално значение по отношение на осъдителения иск за връщане на полученото без основание/ не може да обоснове наличието на правна сложност, тъй като ищецът е могъл да постигне същата степен на защита с много по-малко процесуални средства. Разсъждавал е хипотетично, че при предявен иск за връщане на полученото без основание /какъвто бил основният законен интерес на ищеца в настоящия случай/ ищецът е длъжен да посочи единствено какво е дал на ответника и да заяви, че даденото е без основание. Когато ответникът по иска възрази, че съществува основание да получи даденото и посочи какво е то, ищецът можел да репликира, че претендираното основание е нищожно, като посочи фактите, които го опорочават. Районният съд е посочил, че няма пречка ищецът, който знае претенциите на ответника за наличие на някое правно основание, да признае в исковата молба фактите, обосноваващи такава претенция още преди тя да е заявена с отговора на исковата молба и да изложи доводите си, че такова основание е нищожно.

Приел е, че от процесуална гледна точка не е оправдано нищожността на предполагаемото основание, на което ищецът очаква, че ще се позове 3 ответника в писмения отговор, да бъде наведена в процеса чрез отделен инцидентен установителен иск, а още по-малко с няколко такива иска, които до някъде имали сходен предмет и то още преди подаването на отговора.

Според районния съд подобно излишно усложняване на процеса не можело бъде възнаградено чрез присъждането на съдебни разноски за адвокатско възнаграждение за предявяването на установителни искове, които не предоставят по-голяма защита на ищеца в сравнение с възражението за нищожност.

Във връзка с твърденията на ответника за злоупотреба с права е приел, ч е в случая не е налице злоупотреба с правото на иск, защото двете дела, заведени от ищеца, са основани на сключените между страните два договора за потребителски кредит. По всяко дело е съединил различни установителни и осъдителни искове по начин, който съдът е намерил за процесуално нецелесъобразен /в отклонение от принципа за процесуална икономия/, за да създаде привидна правна сложност на делото. Съдът е присъдил разноски на ищеца в значително по-малък размер от претендирания, като е приел, че делото не е с правна и фактическа сложност. Посочил е, че случаят не е идентичен с цитираното от ответника решение на РС - Варна, тъй като в поведението на ищеца не се наблюдавала тенденция за сключване на неизгодни договори с различни кредитори единствено с цел тяхното оспорване по съдебен ред и обогатяване за сметка на другата страна чрез присъждане на разноски. Приел е, че не се касае до множество, а за две дела, поради което липсва основание да се приеме наличието на злоупотреба с правото на иск от страна на ищеца.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът намира обжалвания акт за валид ен и допустим, тъй като не страда от пороци обосноваващи неговата нищожност или недопустимост.

Разгледана по същество, частната жалба на Г. А. К. против определение № 1886/27.06.2024 г., постановено по гр.д. № 20245220100065 по описа на Пазарджишкия районен съд, с което е съдът е отказал да измени решение № 685 от 30.05.2024г. по гр. д. № 65/2024 г. на Районен съд-П. в частта за разноските, е основателна по следните съображения:

Обосновавайки извода си за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, районният съд е превишил правата си, като е указал на ищеца единствено правилното според него процесуално поведение за защита на ищцовия интерес, без да разполага с правомощие за това.

Процесуалният закон не дава право на решаващия съд да направлява страната в избора й на вида и обема процесуална защита, която да предприеме в защита на собствения си интерес, нито има право да я санкционира заради това, че е 4 избрала път на защита, различаващ се от мнението на съда по този въпрос. В случая следва да се припомни на районния съд, че процесуалната икономия не е възведена в принцип и основно начало на гражданския процес, каквито са добросъвестността, законността, диспозитивното начало, служебното начало, състезателното начало и т.н., посочени в нормите на чл.3, чл.5 - чл.13 от ГПК.

В ГПК липсва норма, задължаваща съда служебно да съблюдава за спазване на приципа на процесуална икономия, още по-малко съществува правна норма, даваща право на решаващия съд да санкционира страната за неспазването на подобен законов принцип.

При наличие на възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение съдът е длъжен да извърши преценка дали то се явява прекомерно спрямо извършената работа. За целта е необходимо да се прецени фактическата и правна сложност на конкретния казус, тежестта и спецификата на предоставената процесуална защита и очакваните усилия, труд и време, които адвокатът предстои да положи при осъществяването й. Вярно е, че съдът не е обвързан от минимално определен размер на адвокатския хонорар в нормативен акт със задължителен характер, изготвен от съсловна организация, което според СЕС по дело С-438/2022 г. следва да се счита за ограничаване на конкуренцията с оглед на целта по смисъла на чл.101,§1 от ДФЕС във връзка с чл.4, §3 от ДФЕС, поради което и настоящият съдебен състав няма да се ръководи от определените в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

В конкретния случай защитата на ищеца е организирана, като процесуалният пълномощник е предявил в една искова молба три обективно кумулативно съединени иска – два установителни и един осъдителен, като и трите иска са уважени от районния съд. Представил е всички необходими за доказването на исковите претенции писмени доказателства още с исковата молба, изпълнявал е в срок всички указания на районния съд, явил се е в проведеното открито съдебно заседание, пледирал е по съществото на спора и е представил писмена защита.

Макар, че делото не се отличава с фактическа сложност, правната му сложност в никакъв случай не може да бъде определена като ниска. Воденето на такова дело изисква предварителна подготовка, включваща запознаване с актуалната практика както на ВКС, така и на СЕС, която сама по себе си е обилна, а материята, разглеждана в съдебните решения – сложна, защото изисква познаване както на националното, така и на европейското законодателство. Не трябва да се забравя, че адвокатът е квалифициран юрист и изпълнява обществено значима дейност, не по-маловажна от тази на съдията и в случая не са изложени разумни аргументи, за да бъде подценен квалифицираният адвокатски труд.

Разпечатката съдържа 35 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/308d6590-834a-4e88-9ad3-60013580dd80