Решение № 23765 от 29.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 23765 гр. София, 29.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА при участието на секретаря СОФИЯ Г. РАЙКОВА като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Гражданско дело № 20241110136577 по описа за 2024 година

Производството по делото e oбразувано по искова молба на Г. В. Г. с ЕГН **********, чрез адв. Н. В.– САК, срещу “М Ю К“ ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:

С*****, представлявано от законните си представители, с която са предявени обективно съединени осъдителни искове, при условията на евентуалност, както следва: 1. Иск с правно основание чл. 55, ал.1, предл.1 ЗЗД, вр. чл. 26, ал.1 ЗЗД, за сумата в размер на 5867 лв.

(равностойност на сумата от 3000 евро), като дадена без основание по нищожна, поради противоречие с добрите нрави, както и неравноправна клауза за неустойка по т.6 от договор за гаранция от 07.03.2024г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба; 2. Иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД, за сумата в размер на 5867 лв. (равностойност на сумата от 3000 евро), като дадена на отпаднало основание, поради настъпило прекратяване на действието на договор за гаранция от 07.03.2024г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба; 3. Иск с правно основание чл.59 от ЗЗД, за сумата в размер на 5867 лв.

(равностойност на сумата от 3000 евро), с която ответникът се е обогатил за сметка на ищеца, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба.

Ищецът твърди, че на 07.03.2024г., между него и ответника бил сключен договор за гаранция, по силата на който му предал сумата в размер на 3000 евро, като гаранция за закупуване на недвижим имот, представен на ищеца, представляващ многостаен апартамент, находящ се в гр. С****, разположени на етаж 0, срещу задължението на ответника да договори, в качеството си на посредник, условията за покупка на имота.

Страните се договорили процесната сума да бъде заплатена по посочената в исковата молба, банкова сметка. В т.2 от договора, страните се споразумели, че имотът ще бъде закупен от ищеца за сумата от 322 000 евро, с лични средства и ипотечен кредит, като при постигане на 1 посочените параметри на сделката, ищецът в качеството си на купувач се задължавал в срок до 29.03.2024г. да подпише предварителен договор, като съгласно т.4, в деня след подписване на предварителния договор, ответникът се задължавал да върне депозита в размер на 3000 евро. В т.6 било уговорено, че ако ищецът не изпълни задължението си да сключи предварителен договор, съобразно уговореното, ответникът запазва сумата като неустойка за неизпълнение на задължението, а в т.7 се предвиждало, че при непостигане на параметрите на сделката, уговорени в т.2 в посочения срок, ответникът се задължавал да му върне предоставената сума, в тридневен срок след писменото й поискване, като договорът за гаранция се прекратявал. Ищецът поддържа, че на 07.03.2024г., след подписване на договора за гаранция, превел на ответника по банков път, по посочената в договора банкова сметка, сумата в размер на 3000 евро. Поддържа, че ответникът не е изпълнил задължението си да договори условията за покупко-продажба на имота, за посочената в договора сума, не го е информирал за водени преговори, както и не му е предоставил проект за предварителен договор за покупко –продажба, в срока посочен в договора – до 14.03.2024г. Поради неизпълнение на задълженията на ответника, ищецът не е сключил предварителен договор за покупко –продажба на имота в срок до 29.03.2024г, с оглед на което ищецът счита, че договорът за гаранция е прекратен, съгласно чл.7 от същия. Ищецът изпратил писмена покана до ответника да му върне процесната сума, като до предявяване на исковата молба, същата не му е върната. Гореизложеното обусловило правния интерес на ищеца от образуване на настоящото производство. Претендират се и разноските.

Препис от исковата молба е редовно връчен на ответника по реда на чл. 50, ал.2 ГПК, като в срока по чл.131 ГПК, не е постъпил отговор от ответника.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, по безспорен начин се установява, че между страните е било налице облигационно правоотношение, с посоченото в исковата молба, съдържание. По твърденията на ищеца за недействителност /нищожност/ на клаузата на т.6 от договора, предвиждаща заплащане на неустойка, поради противоречие с добрите нрави, както и като неравноправна, настоящият съдебен състав намира, че същата е индивидуално уговорена. Същата е предвидена, за да обезпечи изпълнението на задължението на купувача да сключи предварителен договор за покупко-продажба, в случай, че посредникът е изпълнил своите задължения, съгласно договора, а именно налице са уговорените между страните параметри на бъдещата сделка /покупко-продажбата на недвижимия имот/, която следва да бъде оформена като предварителен договор. Така уговореното между страните не противоречи на добрите нрави и не представлява неравноправна клауза, съобразно разпоредбите на приложимото законодателство /ЗЗП/, тъй като уговорената неустойка се дължи, респ. правото на посредника да задържи сумата, заплатена като гаранция от бъдещия купувач, единствено и само в случай, че е налице изпълнение на задълженията му по договора /т.2 от договора/ и купувачът необосновано откаже да сключи предварителен договор за покупко -продажба. С оглед на гореизложеното, 2 се налага извода за неоснователност на исковата претенция по чл. 55, ал.1, предл.1 ЗЗД, вр. чл. 26, ал.1 ЗЗД, за прогласяване на нищожността на клаузата на чл.6 от договор за гаранция от 07.03.2024г., поради противоречие с добрите нрави, както и като неравноправна по см. на чл.143, ал.2, т.4 от ЗЗП.

По отношение на основателността на евентуалния иск с правно основание чл. 55, ал.1, предл.3 ЗЗД. За основателността на исковата претенция е необходимо да се установи извършено от ищеца към ответното дружество плащане, за което основанието е отпаднало.

Съгласно разпоредбата на чл.55, ал.1 от ЗЗД, който е получил нещо без основание или с оглед неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. При третия фактически състав по чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД, основанието съществува при получаване на престацията, но след това отпада с обратна сила /било поради унищожаване на договора, било поради настъпване на уговорено перкратително условия и др./. Предпоставка за връщане на даденото по всеки един от кондикционните искове, уредени в чл.55, ал.1 от ЗЗД, е липсата на основание за задължане на полученото. Поради това, ако получилият облагата не докаже по несъмнен начин, че има основание да я задържи, той държи връщането й. От съдържанието на разпоредбата на чл.7 от договора, съдът намира, че същият произвежда действие, освен при настъпване на предвиденото прекратително условие, а именно липсата на сключен предварителен договор за покупко-продажба на описания недвижим имот. По делото не е спорно, че такъв договор не е подписан. Налице са и писмени доказателства, а и от събраните по делото свидетелски показания, се установява, че ищецът е отправил покана до ответника да му върне в тридневен срок от поискването, предоставената като гаранция, сума по договора. С оглед на изложеното, следва да се счита, че договорът за депозит /гаранция/ е прекратил своето действие, съобразно предвиденото в чл.7, изр.1 от договора.

Това пък от своя страна поражда правото на ищеца като страна по него да получи обратно вече платеното, а именно сумата от 5867 лева, или 3000 евро. С оглед наведените от ищеца доводи за причините, поради които не е сключен предварителен договор за покупкопродажба и в частност наличието на вина у ответника, следва да се отбележи, че съдебната практика приема, че вината на страните по договора има значение за развалянето на договора или при търсене на обезщетение за вреди от неизпълнението по чл.82 от ЗЗД, но не и при предявен иск за връщане на полученото на отпаднало основание, което вземане има извъндоговорен характер /в този смисъл решение № 64 от 03.06.2011 г., постановено по т.д.

№ 558/2010 г. по описа на ВКС, I т. о., ТК/. Правнорелевантни са единствено даването на имуществената облага и отпадане на основанието за това с обратна сила. От заключението по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, се установи, че ищецът е заплатил, а ответникът е получил сумата, посочена в исковата молба, на основание сключения между страните договор за гаранция от 07.03.2024г., както се установи и че е отпаднало основанието за получаването й, поради което ответната страна дължи връщането й.

По разноските.

С оглед изхода от настоящия правен спор, в полза на ищеца възниква правото да му бъдат присъдени разноските в настоящото производство, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, в общ 3 размер на 1521,36 лв., включващи заплатени държавна такса, депозит за вещо лице, както и възнаграждение за един адвокат. В полза на ищеца по делото следва да се присъдят и разноските сторени в обезпечителното производство, в общ размер на 633,35 лв. По отношение на разноските, сторени в хода на образуваното изпълнително производство, съдът намира, че същите не следва да бъдат присъждани в настоящото производство, а в рамките на производството, по което са сторени.

Право да получи разноски, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, възниква и за ответника, но такива не са претендирани, поради което не следва да бъдат присъждани.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан, предявения от Г. В. Г. с ЕГН **********, чрез адв. Н. В.– САК, срещу “М Ю К“ ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:

С*****, представлявано от законните си представители, иск с правно основание чл. 55, ал.1, предл.1 ЗЗД, вр. чл. 26, ал.1 ЗЗД, за сумата в размер на 5867 лв. (равностойност на сумата от 3000 евро), като дадена без основание по нищожна, поради противоречие с добрите нрави, както и неравноправна клауза за неустойка по т.6 от договор за гаранция от 07.03.2024г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба 18.06.2024г., до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД, “М Ю К“ ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: С*****, представлявано от законните си представители, да заплати на Г. В. Г. с ЕГН **********, сумата в размер на 5867 лв. (равностойност на сумата от 3000 евро), като дадена на отпаднало правно основание - договор за гаранция от 07.03.2024г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба - -18.06.2024г., до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, М Ю К“ ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: С*****, представлявано от законните си представители, да заплати на Г. В. Г. с ЕГН **********, сумата в общ размер на 1521,36 лв., разноски по исковото производство, включващи заплатени държавна такса, депозит за вещо лице, както и възнаграждение за един адвокат, както и сумата от 633,35 лв., разноски по обезпечителното производство.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4