Решение № 286 от 31.10.2023, Районен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 286 гр. Монтана, 31.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: РУМЯНА МИХАЙЛОВА при участието на секретаря НИКОЛИНКА Г. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от РУМЯНА МИХАЙЛОВА Административно наказателно дело № 20231630201110 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.59, ал.1 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление

№717299-F703017/08.08.2023год. на Началник отдел „Оперативни дейности“ Велико Търново, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което на М. Д. Ф., на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС е наложено административно наказание – глоба в размер на 600.00 (шестстотин) лева.

Недоволен от издаденото Наказателно постановление е останал административнонаказания, поради което обжалва същото в законоустановения срок с молба да бъде отменено, като незаконосъобразно, за което излага доводи. По същество не оспорва извършването на нарушението, като поддържа, че извършените продажби са в малък период от време, не е ощетила фиска на бюджета на страната и към момента вече не извършва продажби.

Въззиваемата страна,чрез процесуалния си представител в съдебно заседание взема становище,че жалбата е неоснователна, наложеното наказание е съобразено с чл.27 от ЗАНН и към предвидения минимум, поради което издаденото наказателно постановление следва да бъде потвърдено изцяло, тъй като нарушението е осъществено от обективна и субективна 1 страна, както и няма основание за приложение на чл.28 ЗАНН. Представя писмена защита, в която излага доводите си. Претендира заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Доказателствата по делото са писмени и гласни.

Съдът,след като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната връзка и логическо единство,а така също във връзка с оплакванията в жалбата и доводите и становищата на страните,приема за установено следното:

Подадената жалба е процесуално допустима, подадена в срока по чл.59, ал.2 ЗАНН. Разгледана по същество се явява частично ОСНОВАТЕЛНА, но не на основанията посочени в нея.

На жалбоподателя е съставен акт № F703017/19.04.2023г. за това, че при извършена проверка на 10.04.2023г., по спазване на данъчното законодателство на ДЗЛ М. Д. Ф. е установено, че задълженото лице извършва търговска дейност – електронна търговия, продажба на парфюми, козметика, бутилки, без да има въведено в експлоатация фискално устройство за отчитане на оборотите от извършените продажби, с което е нарушил разпоредбите на чл.7, ал.2 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин. Нарушението е установено при извършена контролна покупка от страна на проверяващите по обява в платформа за електронна търговия на 1 брой дамски парфюм на стойност 129 лева, като стоката е доставена чрез куриерска фирма Еконт експрес ООД, а изпращач на стоката е М. Д. Ф., като в пакета освен поръчаната стока няма приложен фискален документ, нито някакъв друг документ, доказващ извършената продажба. Във връзка с неиздаването на фискален бон е извършена е извършена справка в куриерски фирми Еконт експрес и Спийди за направени доставки с наложен платеж от лицето М. Д. Ф. за периода от 15.12.2020г. до 28.12.2022г., при което е установено, че за проверения период има изпратени 121 бр. пратки на обща стойност 10 731. 55 лева.

От извършената справка в НАП за лицето, се установява, че няма регистрирано и въведено в експлоатация фискално устройство с изградена дистанционна връзка с НАП.

2

Въз основа на съставения акт е издадено и атакуваното наказателно постановление за виновно нарушение на разпоредбата на чл.7, ал.2 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства вр. с чл.118, ал.4, т.8 ЗДДС.

Жалбоподателят по същество не оспорва извършването на нарушението, а поддържа, че не е знаела за необходимостта от регистрация на фискално устройство при извършване на електронна търговия. Заявява, че е изпълнила задължението си и е подала ГДД за 2022г. и по никакъв начин не е ощетила бюджета на страната.

Административното нарушение се установява по несъмнен и безспорен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства.В тази връзка са и показанията на свидетелите Т. Л. В., актосъставител и на място извършила проверка в обекта на търговеца, както и на П. М. И..

Актосъставителят заявява, че при извършена контролна покупка от платформа за електронна търговия, доставена чрез куриер Еконт експрес, изпращач е жалбоподателя М. Д. Ф., като при получаване на пратката, освен поръчаната стока, не е имало приложен фискален бон или друг документ, удостоверяващ извършената продажба, и след извършена справка в масивите на НАП се установило, че задълженото лице няма инсталирано и регистрирано фискално устройство, а в същото време извършва търговска дейност.

Съдът кредитира показанията на разпитаната свидетелка, тъй като същата предава свои лични и непосредствени впечатления, не е заинтересована от изхода на делото и показанията й изцяло кореспондират с писмените доказателства. В подкрепа на свидетелските показания са протокол от извършена проверка, товарителница, справка за регистрирани данни, данни от платформа за електронна търговия.

Актът е съставен при спазване изискванията на ЗАНН, като по безспорен начин е установено извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина.Нарушението е точно и ясно описано, като е посочено кои разпоредби са нарушени виновно. Актът е съставен в присъствието на двама свидетели, П. И. и Т. П., служители на НАП, офис Монтана, които не са присъствали на извършената проверка, в присъствието и на нарушителя, предявен му е на същата дата, като му е предоставена и 3 възможност да направи възражения и искания, каквито не е направил.

На базата на събраните по делото доказателства, наказващия орган правилно е квалифицирал деянието на жалбоподателя като нарушение на разпоредбата на чл.7, ал.2 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006г. на МФ. Нормата на чл.7, ал.2 не допуска извършване на продажба на стоки и услуги от лицата по чл.3, без функциониращи фискални устройства, като лицата посочени в чл.3 са длъжни да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП фискални устройства от датата на започване на търговската дейност.

При така изяснените обстоятелства и събрания доказателствен материал съдът приема за безспорно установено, че с описаната в АУАН и НП дейност, лицето М. Д. Ф. е осъществила състава на регламентираното в чл.7, ал.1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006г. неизпълнение на задължение, което ангажира и административно наказателната й отговорност по чл.185, ал.2 ЗДДС.

Деянието не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Същото е формално, без да се установява наличие на значително по ниска степен на обществена опасност от обичайните случаи на нарушения от посочения вид, поради което законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателката и при преценката си наказващият орган правилно и законосъобразно не е приложил горната разпоредба.

Наложеното административно наказание, по убеждение на съда обаче, не е съобразено с изискванията на чл.27 от ЗАНН, досежно степента на обществена опасност на деянието и дееца, имотното състояние на нарушителя, както и смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства. На същия е определена санкция към средния размер, която с оглед на факта, че нарушението е за първи път, тъй като по делото липсват писмени данни жалбоподателя да е наказван за нарушения от този вид, който факт е отразен и в процесното НП, не са настъпили вредни последици от деянието, наказания по същество осъзнава извършеното и неговата тежест – заявява, че към момента на проверката вече няма извършвани продажби, поради което следва да бъде намалена на предвидения в закона минимум от 300.00 (триста) лева.

В този си размер, по убеждение на съда, ще изпълни целите на 4 наказанието, както по отношение на дееца, така и относно останалите членове на обществото, в частност задължените субекти по този ред.

Въззиваемата страна претендира заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, които с оглед изхода на делото и на основание чл.63д, ал.4 ЗАНН вр. чл.37 ЗПП и чл.27 е Наредбата за заплащане на правната помощ следва да бъдат присъдени такива в минимален размер от 80 лева.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.4 вр. с ал.7, т.2 ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ИЗМЕНЯВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 717299-F703017/

08.08.2023год. на Началник отдел „Оперативни дейности“ Велико Търново, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което на М. Д.

Ф. от гр.Монтана ЕГН **********, на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС е наложено административно наказание – глоба в размер на 600.00 лева, като НАМАЛЯВА наложеното административно наказание глоба на 300.00 (триста) лева.

ОСЪЖДА М. Д. Ф. от гр.Монтана ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Началник отдел „Оперативни дейности“ Велико Търново, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ сумата от 80.00 (осемдесет) лева разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред

Административен съд -Монтана по реда на глава 12 от АПК, в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________ 5